Р Е Ш Е Н И Е
№ 29/25.01.2021 г., гр. Монтана
В името на народа
Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито заседание на двадесети януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Административен съдия: Мария Ницова
при секретаря Лазарова
като разгледа докладваното от съдия Ницова адм. дело № 499 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 118, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано е по жалба от Х.И.А., с ЕГН * против решение № Ц 1012-11-38/10.11.2020 г. на директора на ТП НОИ Монтана/ правилният номер на решението е № Ц 2153-11-38/10.11.2020 г./, с което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане № РВ-3-11-00818440/30.09.2020 г. на началник отдел КПК в ТП на НОИ Монтана. В жалбата се твърди незаконосъобразност на оспореното решение, т.к. за посочения период има сключен трудов договор и запис в трудовата книжка, не може да носи отговорност за чужди противоправни действията и е осигурено лица съгласно чл.4, ал.1, т. 1 от КСО. Иска се отмяната на оспорения акт.
Ответникът – Директор на ТП на НОИ Монтана, чрез юрк.Каменова намира жалбата за неоснователна и недоказана. Сочи, че не са били налице основанията за изплащане на изплатеното обезщетение, тъй като жалбоподателката реално не е упражнявала трудова дейност и няма качеството на осигурено лице.
Административният съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното:
Предмет на производството е решение № Ц 2153-11-38/10.11.2020 г. на директора на ТП НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалбата на Х.И.А., с ЕГН * срещу разпореждане № РВ-3-11-00818440/30.09.2020 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана. С последното разпореждане, на основание чл. 114, ал.1 и 3 от КСО, на жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно получените парично обезщетение за бременност и раждане в периода от 26.02.2018 г. до 11.04.2019 г.в размер на 7 108.50 лева. В хода на административното производство е установено, че
от осигурителя „ТЕ Г*** “ ЕООД, с ЕИК * гр. Монтана са представени удостоверения приложение по образец № 9, относно правото на парично обезщетение по постъпил в Електронния регистър на болничните листове и решенията по обжалването им / ЕРБЛРО / болнични листове по реда на чл.2 ал.1 и 3 от Наредбата за реда за представяне в НОИ на данните от издадените болнични листове и решенията по обжалването им, за Х.И.А., ЕГН * като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, както следва: вх.№ Р14-11-999-12-**********/ 23.03 .2018 г. - болничен лист № Е20171473557 за периода 26.02.2018 г. - 11.04.2018 г./вкл./, вх.№ Р14-11-999-0 -**********/04.06.2018г.-болничен лист № Е20180823968 за периода 03.04.2018 г.- 14.05.2018 г./вкл./, вх.№Р14-11-999-12-**********/25.05.2018 г.-болничен лист № Е20180909887 за периода 15.05.2018 г.- 10.07.2018 г./вкл/, както и удостоверение приложение по образец № 10, относно данните от заявление - декларация, приложение 2 за изплащане на парично обезщетение за бременност и раждане за остатъка до 410 календарни дни по чл.50, ал.1 и чл.51 от КСО за Х.И.А., ЕГН * като осигурено лице по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО .
Въз основа на представените документи е начислено и изплатено от НОИ парично обезщетение за бременност и раждане както следва:
- с дата на ведомост от 02.04.2018г. - 24 работни дни са изплатени 586,50 лв.
- с дата на ведомост от 16.04.2018г. - 6 работни дни са изплатени 161,05лв.
- с дата на ведомост от 11.06.2018г. - 33 работни дни са изплатени 858,95лв.
- с дата на ведомост от 02.07.2018г. - 21 работни дни са изплатени 510.00лв.
- с дата на ведомост от 16.07.2018г. - 7 работни дни са изплатени 162,27лв.
- с дата на ведомост от 08.08.2018г. -15 работни дни са изплатени 347,73лв.
- с дата на ведомост от 03.09.2018г. - 23 работни дни са изплатени 510,00лв.
- с дата на ведомост от 01.10.2018г. -18 работни дни са изплатени 510,00лв.
- с дата на ведомост от 31.10.2018г. - 23 работни дни са изплатени 510,00лв.
- с дата на ведомост от 03.12.2018г. - 22 работни дни са изплатени 510,00лв.
- с дата на ведомост от 21,12.2018г. - 18 работни дни са изплатени 510,00лв.
- с дата на ведомост от 04.02.2019г. - 22 работни дни са изплатени 560,00лв.
- с дата на ведомост от 01.03.2019г. - 20 работни дни са изплатени 560,00лв.
- с дата на ведомост от 01.04.2019г. - 20 работни дни са изплатени 560,00лв.
- с дата на ведомост от 17.04.2019г. - 9 работни дни са изплатени 252,00 лв.
Също така по реда на чл.5, ал.4, т.1 от КСО от „ТЕ Г*** " са подадени данни за Х.И.А. поради извършване на трудова дейност на основание чл.4, ал. 1, т. 1 от КСО.
По така представените документи от ТП на НОИ - Монтана са изплатени полагащите се парични обезщетения за временна неработоспособност в нормативно определените срокове.
От контролните органи на НОИ е извършена проверка на „ТЕ Г*** “ЕООД ЕИК * , завършила с КП-5-11-00591928/10.07.2019 г.. Установен е контакт с едноличния собственик и управител на дружеството. Лицето собственоръчно е написало декларация, че не е сключвал трудови договори с наети лица и не знае каква дейност е извършвало дружеството.
По подаден сигнал по компетентност е извършена проверка и от Националната агенция за приходите, относно извършваната търговска дейност на „ТЕ Г*** “ ЕООД и трудовата дейност на работниците и служителите и разгледаните в цялост факти и обстоятелства е направен извод, че не е извършвана търговска дейност, определяща наемането на работници и служители и тяхното осигуряване. От осигурителя са подадени декларации 1 и 6 , без наличие на правни основания за това.
На основание извършената проверка от контролните органи на НОИ е издадено задължително предписание ЗД-1-11-00738860/24.03.2020 г. за заличаване на подадените данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО за лицата наети по трудови правоотношения.
Въз основа на тази информация и съгласно §1, т.3 от ДР на КСО“Осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски“ е издадено разпореждане № РВ-3-11-00818440/30.09.2020 г. на началник отдел КПК при ТП на НОИ Монтана, с което на основание чл. 114, ал.2, т.2 и 3 от КСО, на жалбоподателя е разпоредено да възстанови добросъвестно получените суми за парично обезщетение за бременност и раждане за периода от 26.02.2018 г. до 11.04.2019 г., съгласно разпоредбата на чл.114, ал.2, т.2 КСО. Като мотив и посочено, че в случая е установено, че А. не е извършвала трудова дейност, поради което на същата неправомерно е изплатено парично обезщетение за временна нетрудоспособност по изрично посочените болнични листове, общо в размер на 7 108.50 лева, което е в нарушение на чл.11, ал.1 от КСО.
Срещу разпореждането е подадена жалба от А., в която същата твърди, че „.. има официално подписан трудов договор № 016/21.12.2017 г. д ЮЛ“ ТЕ Г*** “ ЕООД със всички задължителни реквизити, ..изпълнила разпоредбата на чл.4, ал.1, т.1 от КСО, защото обезщетение за бременност и раждане се дължи от Нои, без значение от факта, че дължимите осигуровки от работодателя не са изплатени..“
С издаденото и оспорено в настоящото производство решение № Ц 2153-11-38/10.11.2020 г., директорът на ТП на НОИ е възприел констатациите на контролния орган от извършената проверка и е изложил съображения, защо лицето не попада в обхвата на осигурените лица, съгласно §1, т.3 от ДР на КСО, поради което жалбата на Х.И.А. е неоснователна и потвърдил разпореждане № РВ-3-11-00818440/30.09.2020 г..
От изложената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Жалбата е подадена чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в предвидения от закона 14-дневен срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
В случая между страните няма спор, че жалбоподателката е представила сключен трудов договор с „ТЕ Г*** “ ЕООД, както и има такъв запис в трудова книжка. Очевидно работодателят надлежно е декларирал тези обстоятелства, за да бъде прието първоначално, че лицето е осигурено лица на основание чл.4, ал.1, т.1 от КСО“.. работниците и служителите, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране, с изключение на лицата по ал. 10 и по чл. 4а, ал. 1; лицата, включени в програми за подкрепа на майчинството и насърчаване на заетостта, не се осигуряват за безработица, ако това е предвидено в съответната програма“.
След извършената проверка от органите на НОИ, осъществен контакт с едноличния собственик и управител на дружеството К*** А*** К*** , същият в нарочна декларация от 02.07.2019 г. декларира, че не е сключвал трудови договори, не знае за търговската дейност на дружество, нито какви обекти е имало същото. От А*** А*** - лице упълномощено от г-н К*** съгласно нотариално пълномощно от 27.03.2019 г., са поискани допълнителни документи относно търговската дейност на „ТЕ Г*** “ ЕООД, а именно сключени търговски договори, банкови извлечения, издавани фактури Ката към датата на проверката не са представени никакви документи.
За изясняване извършваната търговска дейност, съответно възможност за наемане на работници/служители и основателността на подадените данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за зачитането на осигурителен стаж и доход, е подаден сигнал по компетентност до Националната агенция за приходите - офис Монтана. С предприетите действия по отношение финансовото състояние на фирмата и отчетените приходи и разходи за трудови правоотношения за 2017 г. - 2019 г. е направен извод, че е налице невъзможност на предприятието за да се финансира на база декларираните собствени приходи. Също така е установено е, че загубите не са покрити от едноличния собственик на капитала, същият не е правил парични вноски във фирмата „ТЕ Г*** “ ЕООД за покриване на загубата поради лошото му финансово състояние, дори да е знаел за тази загуба, няма как да бъде покрита от него. От получения отговор от приходната администрация е констатирано, че подадените данни с декларация образец № 1 /които следва да се подават при извършване на трудова дейност от работници/служители, основание за осигуряване/ от „ТЕ Г*** “ ЕООД са без наличието на правно основание за това. Така установена неоснователност на подадените данни определя липсата на качеството „осигурено лице“ за всички лица с данни за осигуряване като работници/служители. Следователно за периодите, за които е изплатено парично обезщетение при бременност и раждане Х.И.А. няма качеството на осигурено лице по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, което определя правото й на осигурителни права регламентирани в разпоредбата на чл. 11 от КСО. Въз основа на установеното е издадено и предходното разпореждане. На основание извършената проверка и така установената фактическа обстановка от контролните органи на ТП на НОИ Монтана е издадено задължително предписание за заличаване на данните за осигуряване по реда на чл. 5, ал. 4 от КСО на работниците/служителите на „ТЕ Г*** “ ЕООД, включително и тези за Х.И.А.. Задължителното предписание не е обжалвано, влязло е в законова сила, като към настоящия момент предстои заличаване по реда на чл. 4, ал. 10, т. 4 от Наредба № Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигурурявящите се лица.
Съгласно така събраните доказателства и данни, безспорно е установено, че А. реално не е упражнявала трудова дейност, макар да има сключен трудов договор с „ТЕ Г*** “ ЕООД и не подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, а именно и за общо заболяване и майчинство, съответно няма осигурителни права.
Първоначално спорният между страните факт е осъществявала ли е жалбоподателката реално трудова дейност и попада ли в кръга на лицата по чл.4, ал.1, т.1 от КСО като основание за задължение за внасяне на задължителни осигурителни вноски в качеството и на работник/служител в „ТЕ Г*** “ ЕООД. Съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 3 от ДР на КСО „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски.“. Според чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Следователно изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено лице“ по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски.
Въпреки сключения трудов договор, запис в трудовата книжка и представените фишове да 4 месеца, по който факт страните очевидно не спорят, и регистрирането по реда на чл. 62, ал. 3 от КТ в ТД на НАП, всъщност не може да се приеме, че се установява извършването на действия от А. по изпълнението му. Този факт бе признат и от самата А. в с.з. на 20.01.2021 г., която откровено заяви, че всъщност само се е водила на работа и е заплащала осигурителни вноски/очевидно на посочения като работодател – счетоводител А*** /, но реално не е работила. Нищо друго не следва и от представените писмени доказателства, като трудовата книжка и останалите писмени доказателства сами по себе си също не удостоверяват реалното изпълнение на трудовата дейност.
Или в обобщение не е достатъчно само сключването на трудов договор, по силата на който да възникват и осигурителните права. Необходимо условие е и упражняването на трудова дейност по него, за което по делото няма данни, а доказателствата, включително признанията на жалбоподателката А. сочат на еднозначен извод, че реално трудова дейност не е била извършвана. При тези факти следва да се споделят изложените в оспореното решение доводи, обосновани от събрания доказателствен материал.
При изложените съображения съдът достига до извода, че при доказателствена тежест за жалбоподателката, същата не само не установява в условията на пълно доказване в процеса факта на осъществявана трудова дейност през процесните периоди, а напротив изрично заявява, че реално не е осъществявала трудова дейност.
В резултат, независимо от подадените декларации обр. 9 и 10 от работодателя „ТЕ Г*** “ ЕООД, след като същата не е упражнявала реално и фактически трудова дейност през процесните периоди, за претендираното време тя не попада в кръга на осигурените лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО, за което следва внасяне на осигурителни вноски, още повече от доказателствата по делото е видно, че такива не са внасяни от работодателя. Нещо повече внасянето на осигурителните вноски, без да е упражнявана трудова дейност не е достатъчно, за да се признае правото на исканото обезщетение, предвид изискването на чл. 10, ал. 1 вр. с § 1, т. 3 от ДР КСО. Ако има реално извършени плащания на осигурителни вноски, след като не е налице реално осъществяване на трудова дейност, същите се явяват платени без правно основание и подлежат на възстановяване след извършена корекция, но в конкретния случай няма внесени осигурителни вноски.
По изложените съображения, оспореното решение на директора на ТП на НОИ Монтана е законосъобразно, а подадената жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
В производството не са направени искания за заплащане на разноски.
При изложените мотиви
и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд Монтана
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата от Х.И.А. ***, против решение № Ц 2153-11-38/10.11.2020 г. на директора на ТП НОИ Монтана, с което е отхвърлена жалбата и срещу разпореждане № РВ-3-11-00818440/30.09.2020 г. на началник отдел КПК в ТП на НОИ Монтана.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.138, ал.3 от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен съдия: