Номер ІV-4 Година 2021, 08 февруари гр.Бургас
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският окръжен съд, четвърти въззивен граждански състав
на двадесет и пети януари
година две хиляди и двадесет и
първа,
в откритото заседание, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА МИХОВА
2. РАДОСТИНА ИВАНОВА
секретар Ваня Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Даниела Михова
въззивно гражданско дело № 8 описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и
сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на П.Л.Л. от *** против решение № 2075
от 13.11.2020 г. по гр.д.5011/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, В ЧАСТТА,
с която въззивникът е: задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ю.С.Л., Л.П.Л., С.П.Л. и С.Д.С.,
всички от ***; задължен да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на
насилието и престъпността” (ЦСРИ) — гр.Бургас; осъден да заплати на основание
чл.5, ал.4 от ЗЗДН по сметка на Районен съд гр.Бургас глоба в размер на 300 лв,
както и да заплати на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН по сметка на Районен съд
гр.Бургас сумата от 25,00 лв, представляваща държавна такса за производството и
да заплати на Ю.С.Л. и С.Д.С. сумата от 400,00 лв, представляваща разноски по
делото.
Твърди се, че
решението на БРС е неправилно. На първо място се твърди, че неправилно съдът е
разгледал молбата за защита от домашно насилие и по отношение на С.Д.С., която не е сезирала
съда самостоятелно, а това е сторила дъщеря й Ю.Л.. Според жалбоподателя, това
обстоятелство разкрива целите на молителката Ю.Л., която след фактическата
раздяла между нея и ответника, многократно сезира съда и органите на полицията
и прокуратурата с жалби срещу ответника с цел да препятства възможността му да
се вижда с децата им. Твърди се още, че са неправилни изводите на съда, че
ответникът не е имал право да посети дома на С.С. без да уведоми предварително
молителката Ю.Л.. Излагат се твърдения, че неправилно съдът е кредитирал изцяло
показанията на разпитаните свидетели, без да ги обсъди в светлината на тезата
на ответника. Твърди се, че са неправилни изводите на съда за осъществен от
въззивника акт на домашно насилие на 21.08.2020 г., съответно – неправилно
наложени мерки за защита от домашно насилие. Претендира се
отмяна на първоинстанционното решение като неправилно. Евентуално, ако съдът
все пак приеме, че е било осъществено домашно насилие на посочената дата, се
претендира съдът да измени обжалваното решение като приеме, че акт на домашно
насилие е бил осъществен единствено по отношение на С.С., като бъде наложена
мярка само по чл.5, ал.1, т.1 ЗЗДН и бъде намалена наложената на въззивника
глоба. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа от процесуалния
представител на въззивника. Не се ангажират нови доказателства.
Въззиваемите Ю.С.Л. и С.Д.С. не са подали в законовия
срок отговор против въззивната жалба. В съдебно заседание не се явяват и не изпращат
представител. Не са изразили становище по въззивната жалба. Не са заявили
искания по доказателствата.
ДСП Бургас също не представя
становище по жалбата.
Въззивната жалба е
подадена от легитимирано лице, в законовия срок, против акт на съда, подлежащ
на обжалване, поради което съдът я намира за допустима.
С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства,
съдът приема от фактическа и правна страна, следното:
Производството
пред първоинстанционния БРС е образувано по молбата на Ю.С.Л. от ***, за задължаване на ответника по молбата – въззивника П.Л.,
да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея, майка й С.Д.С., и
децата й Л.П.Л. и С.П.Л.; за забраняване на ответника да приближава
апартамента, в който молителката и близките й живеят, местоработата на
молителката и на майка й, местата й за социални контакти и отдих, при условия и
срок, определени от съда. Твърди се, че молителката и ответникът са съпрузи,
които живеят във фактическа раздяла от м.февруари 2020 г., от който момент
молителката, заедно с децата е напуснала семейното жилище и е заживяла в дома
на родителите си. Твърди се, че на 21.08.2020 г., в отсъствие на молителката
ответникът е посетил дома на родителите й като е поискал да вземе децата. Сочи
се, че ответникът се е държал агресивно с родителите на молителката - викал им,
заплашвал ги и ги обиждал, за което му поведение има подаден сигнал до спешен
телефонен номер 112. Твърди се още, че уплашена от поведението на ответника, майката
на молителката съпроводила децата до автомобила на ответника, където той настанил
и двете деца на предната дясна седалка. Твърди се, че след опит на майка й да
извади децата от колата, ответникът потеглил с автомобила срещу нея и я блъснал,
при което същата ударила главата си и изпитала силна болка в десния крак. В
този момент пристигнала молителката, успяла да изведе децата от автомобила, при
което ответникът тръгнал заплашително към нея. Молителката твърди, че децата са
били много уплашени и плачели. Твърди, че до саморазправа не се стигнало само поради
намесата на съседи.
Молбата
е с правно основание чл.8, т.1 от ЗЗДН по отношение на молителката Ю.Л. и чл.8,
т.2 от ЗЗДН по отношение на молбата за защита на децата на молителката - Л.П.Л.
и С.П.Л., и на майката на молителката - С.Д.С..
Ответникът по молбата П.Л.Л.
оспорва молбата с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание
– чрез процесуалния си представител. Оспорва като неверни твърденията на
молителката по фактите. Твърди, че на посочената в молбата и в декларацията
дата не той, а родителите на молителката са проявили грубо отношение към него,
изразяващо се в нападки и обиди. Твърди, че едва след намесата на полицаите
(повикани след обаждане на телефон 112), родителите на молителката са се
съгласили да му дадат децата. Оспорва твърдението на молителката, че е блъснал
с колата си майка й. Твърди, че майката на молителката сама се е качила на
предния капак на колата, за да му попречи да потегли.
С обжалваното решение БРС е
приел молбата за основателна. Наложил е мерки за защита на Ю.С.Л., Л.П.Л., С.П.Л.
и С.Д.С., срещу осъществено спрямо тях домашно насилие на 21.08.2020 г. от
страна на въззивника, като: го е задължаил на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН
да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Ю.С.Л., Л.П.Л.,
С.П.Л. и С.Д.С.; на основание чл.5, ал.1, т.5 от ЗЗДН го е задължил да посещава
специализирана програма за извършители на насилие в „Център за превенция на
насилието и престъпността” (ЦСРИ) - гр.Бургас, и го е осъдил да заплати на
основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН по сметка на Районен съд Бургас глоба в размер на
300 лв, както и да заплати на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН по сметка на
Районен съд Бургас сумата от 25,00 лв, представляваща държавна такса за производството,
както и да заплати на Ю.С.Л. и С.Д.С. сумата
от 400,00 лв, представляваща разноски по делото. Издадена е заповед за
защита по чл.15, ал.2 от ЗЗДН. Със същото решени е отхвърлена молбата на Ю.С.Л.,
Л.П.Л., С.П.Л. и С.Д.С. за налагане на мярката по чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН
Решението на БРС е обжалвано
само от ответника, поради което е висящо само в частта, с която са наложени мерки
за защита от домашно насилие и в осъдителната си част. Поради липсата на
подадена от молителката жалба, решението е влязло в сила в отхвърлителната си
част.
При извършената проверка по реда на чл.269 ГПК съдът констатира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.
По наведените оплаквания за неправилност на решението, по които
въззивният съд дължи произнасяне, съдът намира следното:
На първо място
съдът намира, че първоинстанционният съд е установил правилно и в пълнота
фактическата обстановка, като изводите му по фактите са обосновани. Съдът намира за
неоснователни оплакванията във въззивната жалба, че първоинстанционният съд е съдът
е кредитирал изцяло показанията на разпитаните свидетели, без да ги обсъди в
светлината на тезата на ответника. В мотивите си първоинстанционният съд е
обсъдил не само приетите гласни доказателства, но и представеното
съдебно-медицинско удостоверение, при което изводите му относно случилото се на
21.08.2020 г., според настоящия състав, са обосновани и правилни. Следва да се
отбележи, че „тезата на ответника“ не е подкрепена от доказателства.
Съгласно чл.13, ал.2, т. 3 от
ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 е допустимо доказателствено средство в производството по
ЗЗДН, а съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН, когато няма други доказателства, съдът
издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3. В
настоящия случай освен представената по делото декларация по чл.9, ал.3, са
събрани и множество други доказателства – гласни (разпитани са четирима
свидетели) и писмени – съдебно-медицинско удостоверение. Първоинстанционният
съд е обсъдил и кредитирал показанията на разпитаните свидетели-очевидци на
случилото се (св.С., св.И.), както и представеното съдебно-медицинско удостоверение, и
е достигнал до обосновани изводи, че молбата е основателна, подкрепена с убедителни писмени и
гласни доказателства досежно събитията, предшестващи и съпътстващи извършването
на твърдения акт на домашно насилие, които кореспондират на представената по
делото писмена декларация по чл.9, ал.З от ЗЗНД.
Също с оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника,
че са неправилни изводите на съда за осъществен от въззивника акт на домашно
насилие на 21.08.2020 г., съответно – неправилно наложени мерки за защита от
домашно насилие.
Разпитаните свидетели
установяват изложеното и в декларацията, че на посочената дата, по повод искане
да вземе децата си от дома на родителите на съпругата му, е възникнал конфликт,
при който въззивникът се е държал изключително грубо и агресивно. Настоящият
състав приема за доказано също от посочените по-горе доказателства, че
по-късно, след като децата вече са били в автомобила на ответника (двете – на
предната дясна седалка, при положение, че едното от тях е на 10 години, а
момиченцето – на 1 година), въззивникът отново се е държал агресивно, потеглил
е с автомобила, независимо, че бабата на децата - С.Д.С. е била пред
автомобила, бутнал я е, с което е изплашил както нея, така и децата.
Показанията на св.С. и И. в тази насока, подкрепени
от установеното с представеното съдебно-медицинско удостоверение, не са оборени
по никакъв начин от въззивника.
Съдът намира, че с
поведението си на 21.08.2020 г. въззивникът е осъществил акт на домашно насилие
не само по отношение на С.Д.С., но и по отношение на дошлата в този момент
молителка Ю.Л., която е станала обект на словесна агресия от страна на
ответника („Той викаше и крещеше към тях“, „Помислих, че ще я нападне“,
„Инстинктивно застанах между двамата, за да предпазя Ю., защото помислих, че П.
ще я удари“ – св.И.), и по отношение на децата Л.
и С. („Малката се разплака“ – св.И.; „Малкото дете плачеше.
Видимо беше изплашено. Чуваха се викове. Момченцето също беше много изплашено“
– св.С.). Поведението на
въззивника, според настоящия състав, може да се охарактеризира като проява на психическо и емоционално насилие, поради което правилно
първоинстанционният съд го е санкционирал с наложените мерки за защита от
домашно носилие.
Съдът намира за
неоснователно, предвид разпоредбата на чл.8, т.2 ЗЗДН, и оплакването във
въззивната жалба, че неправилно съдът е разгледал молбата за защита от домашно
насилие и по отношение на С.Д.С., която не е сезирала съда самостоятелно, а това е
сторила дъщеря й Ю.Л..
При така събраните
доказателства, съдът приема за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че
след фактическата раздяла между нея и ответника, молителката Ю.Л. многократно сезира
съда и органите на полицията и прокуратурата с жалби срещу ответника единствено
с цел да препятства възможността му да се вижда с децата им. Дори по принцип
молителката да има такива намерения, в случая, както се посочи по-горе, съдът
установява извършен акт на домашно насилие от ответника с изключително грубото
му и агресивно поведение по отношение на молителката и нейната майка, отразило
се и на двете деца, станали свидетели на конфликта.
Ирелевантни за настоящия
спор са твърденията на въззивника, че са неправилни изводите на съда, че
ответникът не е имал право да посети дома на С.С. без да уведоми предварително
молителката Ю.Л.. Независимо от това дали е имал право да поиска да вземе
децата на посочената дата, или не имал такова право, въззивникът не е следвало
да се държи по установения по делото агресивен начин.
Поради съвпадането на изводите на двете инстанции, обжалваното решение
следва да бъде потвърдено при споделяне на мотивите на първоинстанционния съд,
към които настоящият състав препраща на основание чл.272 ГПК.
При така постановения резултат и поради липсата на искане за произнасяне
по разноските и на доказателства за сторени такива разноски от въззиваемата,
съдът няма да се произнася по разноските.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2075 от
13.11.2020 г. по гр.д.5011/2020 г. по описа на Районен съд Бургас В ОБЖАЛВАНАТА
ЧАСТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.