Решение по дело №2702/2018 на Окръжен съд - Пловдив

                                         Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 1559

 

                                        14.12.2018г, гр.Пловдив        

           

                                     В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А         

                                        

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, въззивно гражданско отделение, девети граждански състав, в закрито заседание на четиринадесети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                         Председател: Виолета Шипоклиева

                                                Членове:  Фаня Рабчева

                                                                       Велина Дублекова

 като разгледа докладваното от съдията Ф.Рабчева гр.д. № 2702/ 2018г. по описа на ПдОС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производство  по чл.437, ал.1 ГПК.

                        Делото е образувано по постъпила жалба вх.№ 35381/ 30.11.2018г. на В.С.К. *** против Разпореждане от 03.08.2018г. постановено по изп.д.№ 20188250400054 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825, район на действие ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх.№ 07090/ 29.03.2018г. на жалбоподателя в качеството на длъжник за прекратяване на изпълнителното производство.  По изложени доводи в жалбата се иска отмяна на обжалваното разпореждане и уважаване на молбата на жалбоподателя за прекратяване на изпълнителното производство.

                         Постъпило е възражение от „Профилактика, рехабилитация и отдих“ / ПРО/ ЕАД, със седалище и адрес на управление : гр.София, кв.“Изгрев“, ул.“!:?“, №11, представлявано от прокурист Х.Р. чрез гл.юрисконсулт М.Т., с което възражение при условията на евентуалност  се иска ако се приеме за допустима жалбата, същата да се остави без уважение като неоснователна. Претендира се присъждане на разноски на „ПРО“ ЕАД, вкл. за юриск.възнаграждение.

                        Постъпили са мотиви по реда на чл.436, ал.1 ГПК от ЧСИ, в което се изразява подробно мотивирано становище за допустимост, но неоснователност на жалбата.

             Пловдивски окръжен съд като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери следното:

              Жалбоподателят е получил съобщение за постановения от съдебния изпълнител акт на 11.09.2018г., поради което депозираната чрез ЧСИ жалба с вх.№ 19828 на датата 17.09.2018г. се явява подадена в преклузивния по чл.436, ал.1 ГПК едноседмичен срок. Жалбоподателят се явява длъжник в изпълнителното производство, поради което същият е легитимиран да обжалва отказ на съдебния изпълнител за прекратяване на принудителното изпълнение съобразно чл.435, ал.2, т.6 ГПК. Следователно жалбата изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.436, ал.1 ГПК срок, поради което като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

             Изпълнителното производство е образувано по инициатива на  „Профилактика, рехабилитация и отдих“ / ПРО/ ЕАД –гр.София против В.С.К. за събиране на вземане по издаден на 17.09.2015г. по гр.д.№ 1895/ 2015г. по описа на ПРС – 11 гр.с. изпълнителен лист за сумата 112,81 лева, представляваща присъдено на взискателя юрисконсултско възнаграждение по съразмерност по посоченото гражданско дело.

            С молба  от 29.03.2018г. длъжникът В.С.К. поискал прекратяване на изпълнителното дело с посочване на основанието за искането си за това, че процесната сума е била прихваната от задълженията на ПРО ЕАД  към длъжника на 06.11.2015г по изп.дело  по описа на ЧСИ В.Апостолов.

            С обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение молбата на длъжника по съображения, основани на разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК относно хипотезите, в които изпълнителното производство се прекратява и предвид изразеното от страна на взискателя становище и липсата на искане за прекратяване на производството, както и посочените искания на длъжника и приложените от същия към молбата документи, при които не се явява установено никое от условията, при които съдебният изпълнител следва да прекрати производство.

            С депозираната жалба оплакванията се мотивират с обстоятелството , че по искане на жалбоподателя по образувано срещу настоящия взискател изп.дело в качеството на длъжник при ЧСИ В.Апостолов сумата от 112,81 лева е била приспадната от дължимите от жалбоподателя суми, с което отношенията между страните били уредени окончателно. Процесната сума била платена още на 18.09.2015г., което било видно от приложеното към молбата от 29.03.2018г. по изп.дело Постановление  от 20.11.2015г. на ЧСИ В.Апостолов.  Направено е искане за изискване на изп.д.№ 20158270400331 по  описа на ЧСИ В.Апостолов.

            Жалбата е неоснователна, а изложените от съдебния изпълнител  мотиви в обжалвания акт като съобразени със законовата уредба на чл.433, ал.1 ГПК се явяват законосъобразни. С разпоредбата на чл.433, ал.1 ГПК действително изрично са предвидени правните основания, на които се прекратява изпълнителното производство.   В хипотезата на чл.433, ал.1, т.1 ГПК са предвидени предпоставките, при които се приема погасяване на вземането, предмет на образувано вече изпълнително производство чрез правопогасителния способ – плащане на задължението, удостоверено  с разписка от взискателя, надлежно заверена, квитанция от пощенска станция, или писмо от банка, от които се вижда, че сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство.  В случая на второ място действително видно от приложеното по делото Постановление  от 20.11.2015г.  по описа на ЧСИ В.Апостолов, с рег.№ 827 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, съдебният изпълнител приел изявлението за прихващане, направено от взискателя по изп.дело , който е бил настоящият длъжник по настоящото изп.дело, с което да се прихващат две насрещни, изискуеми и ликвидни вземания на страните, до размера на по-малкото от тях, а именно : до размера  на 112,81 лева.  Цитираното постановление на ЧСИ В.Апостолов по посоченото по описа на този съдебен изпълнител изп.дело в случая не би могло да се приеме за категорично доказателство, че независимо от липсата на някое от посочените в чл.433, ал.1, т.1 ГПК основания за изпълнение на притезанието по изп.дело, все пак е налице изпълнение на паричното задължение от страна на настоящия длъжник по издадения на настоящия взискател изп.лист от 17.09.2015г. Извод в тази насока се налага от комплектованото по  настоящото изп.дело възражение от 19.10.2015г. , в което е било възразено относно получената ПДИ по изп.дело №э 00331/2015г. по описа на ЧСИ В.Апостолов относно дължимостта на претендираните от настоящия длъжник в качеството на взискател по цитираното изп.дело вземания за обезщетения като били приложени доказателства за извършено плащане чрез пощенски запис до настоящия жалбоподател като получател, съответно доказателства за доброволно изпълнение на постановеното Решение № 1628/ 27.05.2015г на ПРС, по което е бил издаден изпълнителния лист.

            Независимо от горното правопогасителният способ по чл.104 ЗЗД чрез прихващане на две насрещни изискуеми и ликвидни вземания се проявява при изявления на двете страни по облигационното правоотношение, като в резултат при наличие на искане на взискателя по съответното изпълнително дело за неговото прекратяване, същото ще се прекрати на предвиденото законово основание по чл.433, ал.1, т.2 ГПК.   Налице е в тази насока и постановено Определение № 606/ 20.07.2015г. по т.д.№ 1725/2014г. по описа на ВКС – Второ ТО в насока липсата на функция на съдебния изпълнител да издаде акт с конститутивно действие  и възможността на същия само да констатира наличието на компенсационни изявления, както и при наличие на конекситет с пораждащ погасителен ефект, възможността да се прекрати производството на основание чл.433, ал.1, т.2 ГПК.

            Доказателственото искане за представяне по настоящото изп.дело в цялост комплектовано изп.дело №00331/2015г по описа на ЧСИ В.Апостолов, с рег.№ 827 на КЧСИ, район на действие ОС-Пловдив, не се явява необходимо, поради което и е неоснователно, с оглед приложените в достатъчна степен комплектовани по настоящото изпълнително дело писмени доказателства.

            По така изложените съображения следователно жалбата се намира за неоснователна, а обжалваният акт на съдебния изпълнител като законосъобразен ще се потвърди.

            Направеното искане на ответника по жалбата „ПРО“ ЕАД- гр.София за присъждане на разноски, каквито се явяват само такива за юрисконсултско възнаграждение ще се уважи на основание чл.78, ал.8 във връзка с чл.37 ЗПП за присъждане на юриск.възнаграждение за подаденото възражение, което съобразно чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ се определя на 50 лева.

            Водим от горното и на основание чл. 437, ал.3 и ал.4 ГПК, съдът

 

                                                           Р     Е    Ш     И  :

 

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  жалба вх.№ 35381/ 30.11.2018г. на В.С.К. *** против Разпореждане от 03.08.2018г. постановено по изп.д.№ 20188250400054 по описа на ЧСИ Стефан Горчев, с рег.№ 825, район на действие ОС-Пловдив, с което е оставена без уважение молба вх.№ 07090/ 29.03.2018г. на жалбоподателя в качеството на длъжник за прекратяване на изпълнителното производство.

            Осъжда В.С.К., ЕГН: ********** *** да заплати на „Профилактика, рехабилитация и отдих“ /ПРО/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, кв.“Изгрев“, ул.“172“, №11, представлявано от Х.Г. Р.-прокурист сумата 50 лева / петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение.

            Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.437, ал.4, пр.2 ГПК.

 

          Председател:                                   Членове: