Решение по дело №214/2023 на Административен съд - Видин

Делото е образувано по жалба на М.П.М. ***, против Отказ за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия рег.№ 1786з-218/07.07.2023 г., постановен от началник на РУ-Видин към ОДМВР-Видин, на основание чл.83, ал.5 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ).

Твърди се от жалбоподателя, че заповедта е незаконосъобразна, като издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон. Посочва се, че органът незаконосъобразно е отказал искането за продължаване на срока на издадено вече разрешително. Иска се да бъде отменен оспореният отказ като незаконосъобразен, с всички произтичащи законови последици.

Ответникът по делото началник на РУ-Видин към ОДМВР-Видин, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установена следната фактическа обстановка: със заявление вх.№ 178600-9019/26.06.2023 г. жалбоподателят поискал да му бъде издадено разрешение за подновяване на разрешително за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие. Изложил мотиви в отделно мотивационно писмо, в което посочил, че оръжието му е необходимо, тъй като е управител на фирма „Крисис” ЕООД, със седалище в гр. Брегово, която в момента е замразена, но обмисля да я пусне в действие, както и да образува още една фирма с търговска дейност. Твърди, че ще работи с парични потоци в обект „Мотела” в гр. Брегово. Посочва още, че многократно е бил потърпевш от престъпни посегателства в дома и в търговския обект, като притежаването на късо огнестрелно оръжие му е необходимо за запазване на живота и имуществото му. Твърди и че притежава оръжие повече от 15 години, през което време не са му налагани наказания, включително и за подновяване на разрешителното и не е злоупотребявал с него.

По делото са приложени докладни записки за извършена проверка по заявлението, като е констатирано, че лицето е представило всички необходими документи, същият няма регистрирани противообществени прояви, но изложените мотиви не обосновават необходимост от издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като са изложени съображения, възприети впоследствие и в обжалвания акт. 

С обжалвания акт началник на РУ-Видин към ОДМВР-Видин е отказал издаване на разрешения за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие поради недоказана необходимост. Прието е от административния орган, че от извършената проверка по преписката е видно, че лицето е представило необходимите документи, но посочените мотиви не обосновават необходимостта от издаване на разрешение за носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, като е изложил подробни съображения в тази насока.

По делото е прието като доказателство разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие, издадено на жалбоподателя, валидно до 10.07.2023 г. за установяване на обстоятелството, че жалбоподателят е притежавал вече такова разрешение, което обстоятелство не е спорно между страните.

По искане на жалбоподателя по делото е представена справка рег.№ 1786р-22591/10.11.2023 г. на инспектор при РУ-Видин, съгласно която за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2022 г. на територията на участък Брегово при РУ-Видин към ОДМВР-Видин са регистрирани 101 престъпления против собствеността и 14 броя престъпления против личността.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: оспорената заповед на началник на РУ-Видин към ОДМВР-Видин е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган – началник на РУ на МВР, съгласно чл.56 от ЗОБВВПИ и чл.83, ал.5 от ЗОБВВПИ, в предписаната от закона форма и е мотивирана.

На основание чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина: в случая самоотбрана, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Видно от горното, разпоредбата на чл.58, т.10 от ЗОВВПИ изисква наличие на основателна причина. В случаите на самоотбрана това е опасност от нападение над личността или имуществото, когато би се оказал застрашен животът или здравето на лицето, респ. на членове на неговото семейство. Съобразно закона тази нужда за самоотбрана следва да е доказана по несъмнен начин, а не да е предполагаема или хипотетична. Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.6, ал.3, т.1 от ЗОБВВПИ (за самоотбрана) е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. В тежест на жалбоподателя е да докаже необходимостта си от придобиване, съхранение и носене на огнестрелно оръжие, като въз основа на конкретните твърдения, обосноваващи искането му, следва да ангажира и доказателства. В случая посочените от заявителя мотиви не обосновават нуждата от самоотбрана, като не се доказа наличие на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Не са ангажирани  и доказателства, установяващи такава нужда. Законодателят възлага в тежест на лицето, подало искането, да обоснове: да заяви и подкрепи с убедителни доказателства своята необходимост от осъществяване на заявената дейност с огнестрелно оръжие. Административният орган не е задължен да издирва обстоятелствата, установяващи потенциалната необходимост за заявителя от придобиване, носене и съхранение на огнестрелно оръжие. В този смисъл е разпоредбата на чл.83, ал.3 от ЗОБВВПИ, съобразно която началникът на РУ на МВР служебно проверява обстоятелствата по чл.58, ал.1, т.3, 6 и 7, както и дали срещу съответното лице има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер, но не и обстоятелствата по т.10. Освен това, видно от изложените от административния орган мотиви, същият не е установил нередовност на документите, които да укаже да бъдат отстранени, напротив, установил е, че са налице всички необходими документи, съобразил е наведените от жалбоподателя доводи и обстоятелства, но е приел същите за неоснователни, необосноваващи нужда от самоотбрана, като не липсата на мотиви е послужила за основание за отказ, а приемането им за неоснователни и необосноваващи нужда от самоотбрана.

Така направените от административния орган изводи се споделят и от настоящия съдебен състав.

Необходимостта от ангажиране на доказателства за необходимостта от издаване на разрешение за извършване на дейности с огнестрелно оръжие съобразно изложените мотиви пред административния орган е указана изрично от съда на жалбоподателя, но основателна причина не е установена нито пред административния орган, нито пред съда. Не се установява от събраните по делото доказателства нужда от самоотбрана, наличие на реална и непосредствена опасност за живота и здравето на заявителя или членове на неговото семейство. Независимо от твърденията за претърпени престъпни посегателства в миналото, не се представиха доказателства в тяхна подкрепа.

Обстоятелството, че в предходен момент едно лице е имало издадено разрешение за дейности с огнестрелно оръжие, не обосновава автоматично подновяване на разрешението. Касае се за нова преценка относно релевантните обстоятелства, като нуждата следва да бъде отново преценявана към релевантния период, поради което развитите доводи, че се касае за подновяване, а не за първоначално разрешение, са неоснователни. В този смисъл е и разпоредбата на чл.155, ал.1 от ЗОБВВПИ, предвиждаща отнемане на издаденото разрешение при отпадане на основателната причина по чл.58, ал.1, т.10 от ЗОБВВПИ. Не е предвиден различен процесуален ред при подновяване на разрешение от този по издаването на първоначално такова.

Тези изводи не се променят и от представената по делото справка за регистрираната престъпност на територията на участък Брегово към РУ-Видин. Не се установява наличие на увеличена криминална активност, нито деяния, засягащи конкретно заявителя или негови близки.

 С оглед гореизложеното обжалваният отказ е законосъобразен, като постановен при спазване на изискванията за форма на административния акт, в съответствие с материалния закон, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с целта на закона.

Жалбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

На основание чл.143, ал.3 от АПК, във връзка с чл.37 от Закона за правната помощ, на ответника следва да бъдат присъдени поисканите разноски за юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ следва да бъдат определени в минималния предвиден в разпоредбата размер, с оглед липсата на фактическа и правна сложност на правния спор.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.П.М. ***, против Отказ за издаване на разрешения за дейности с огнестрелни оръжия рег.№ 1786з-218/07.07.2023 г., постановен от началник на РУ-Видин към ОДМВР-Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА М.П.М. ***, да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-Видин разноски за процесуално представителство по делото в размер на 100,00 (сто) лева.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: