Р Е Ш Е Н И Е
№ 543
гр. Хасково, 27.10.2021г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО, в публично заседание на първи октомври,
през две хиляди и двадесет и първа година в състав :
СЪДИЯ: ПЕНКА КОСТОВА
при
секретаря Дорета Атанасова
като
разгледа докладваното от съдия Костова административно дело №736/2021г. и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл.172, ал.5 от Закона за
движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба от В.К.Б., ЕГН **********,***,
срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-835 от
18.07.2021г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково. С оспорената заповед на В.Б. е наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 2 а б. "а" от ЗДвП –
прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца и със същата са отнети
следните документи: свидетелство за регистрация на МПС №********* и 2 броя
регистрационни табели на МПС с рег. №*.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед, по съображения за постановяването ѝ в нарушение и при
неправилно приложение на закона.
Ответникът по жалбата – младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково – А. К. А., редовно призован за съдебно
заседание, не се явява и не взема становище по депозираната жалба.
Въз основа на съвкупната преценка на представените по
делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна
по административно-правния спор:
Административното производство е започнало
по инициатива на административния орган, след съставяне на Акт за установяване
на административно нарушение Серия GA № 444681/18.07.2021г.
/л. 13 от делото/. Същият е бил съставен от младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково М. Д., срещу В.К.Б.
за това, че на 18.07.2021г., около 11.50 ч., в село *, общ.
Хасково в посока към центъра на селото, управлява собствения си товарен
автомобил *, с рег. № *, като при
извършената проверка е установено, че водачът Б. е загубил придобитата
правоспособност за управление, след като са му отнети по
административен ред всички контролни точки по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, с
което същият виновно е нарушил чл.
150 от същия закон. С посочения АУАН са констатирани още две
нарушения, извършени от Б. на датата на извършената проверка, тези на чл.174,
ал.3, предл.1 от ЗДвП и чл.190, ал.3 от ЗДвП.
С оспорената в настоящото съдебно производство Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка №1970з-835 от 18.07.2021г.,
издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Хасково,
упълномощен със Заповед № 1253з-479/16.11.2020г. на директора на ОД на МВР
Хасково, на жалбоподателя В.Б. е наложена принудителна административна мярка –
прекратяване на регистрацията на ППС – лек автомобил *, с рег. *,
за срок от 6 месеца, считано от датата на издаването ѝ.
Обжалваният административен акт е постановен на основание чл. 172, ал.2,
чл.171, т.2а, б. „а” от ЗДвП и чл.22 от ЗАНН, като от фактическа страна се
основава на констатациите, съдържащи се в съставения срещу В.Б. АУАН Серия
GA № 444681/18.07.2021г., за това, че на
18.07.2021г., около 11.50 ч., в село *, общ.
Хасково в посока към центъра на селото, управлява собствения си товарен
автомобил *, с рег. *, като водачът
Б. е загубил придобитата правоспособност за управление, след като са
му отнети по административен ред всички контролни точки по реда на чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и
към момента СУМПС е със статус „невалиден“, с което същият виновно е нарушил
разпоредбата на чл.150 от ЗдвП. С оспорената заповед са отнети и следните
документи: свидетелство за регистрация на МПС №********* и 2 броя
регистрационни табели на МПС с рег. № *.
С административната преписка е представена и
изготвена от ОДМВР – Хасково справка за нарушител/водач, от която се
установява, че по отношение на В.К.Б. е издадена ЗППАМ
№17-1253-000213/28.03.2017г., връчена му на 05.01.2018г., с която на основание чл.
171, т. 4 от ЗДвП, поради неизпълнение на задължението му по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП -
като водач на МПС, на когото са отнети всички контролни точки, и който поради
това е загубил придобитата правоспособност, да върне свидетелството за управление
в съответната служба на МВР, е наложена ПАМ – изземване на свидетелството за управление
на МПС.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства
във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на
страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения
административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК,
намира за установено следното:
Оспорването, като направено от легитимирано лице с
правен интерес, в законово установения срок по чл.149, ал.3 във вр. с ал.1 от АПК и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за
законосъобразност, е процесуално допустимо.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Принудителните административни мерки /ПАМ/
са форма на изпълнителна дейност, чрез която се дава легален израз на
държавната принуда, упражнявана в предвидените от закона случаи. По своята
правна същност те са актове на държавно управление от категорията на
индивидуалните административни актове и следва да бъдат подчинени на принципа
на законност, както по отношение на издаването им, така и по отношение на
изпълнението им. Спазването на изискванията за законност при издаване на акта е
гаранция за законосъобразността на самата мярка. Принудителните мерки трябва да
бъдат прилагани само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи.
Компетентният орган не може да ги налага произволно, т.е. те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени там.
Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона, по който са
предвидени /чл.
22
и чл.
23 от ЗАНН/. Самите материално-правни норми, с които се предвиждат
такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото
визираните в хипотезиса им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата.
Както бе отбелязано по- горе,
волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има
характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл.
21, ал. 1 от АПК, поради което следва да отговаря на всички
изисквания за съдържанието и формата на административните актове. Освен това
нормата на чл.
172, ал. 1 от ЗДвП предвижда принудителните административни
мерки по чл. 171, т. 1, т. 2, т. 2а, т. 4, т. 5, б. "а" и т. 6 и 7,
да се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по
този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от
тях длъжностни лица. При наличието на предвидените в закона материалноправни
предпоставки, административният орган няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи ПАМ или не, а е длъжен да издаде административен акт с
указаното от закона съдържание, тоест той действа при условията на обвързана
компетентност.
В конкретната хипотеза актът за прилагане на
ПАМ е издаден от компетентен административен орган. Съгласно
разпоредбата на чл. 172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б. ”а”, т.6 и 7 от ЗДвП, се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото е
представена и приета като доказателства Заповед № 1253з-479/16.11.2020г. на
директора на Областна дирекция на МВР Хасково, с която на основание чл.43,
ал.4, във връзка с ал.3, т.1 от ЗМВР и на основание Заповеди № 8121з-1524/
09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи, са оправомощени длъжностни лица
от ОД на МВР – Хасково, които да издават заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки по ЗДвП /вкл. по чл.171, т.2а от ЗДвП/, сред които са
държавните служители от звената „Пътен контрол“ в РУ при ОДМВР – Хасково –
полицейски органи по чл.142, ал.1, т.1 от Закона за МВР. Следователно обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.
„а” от ЗДвП е издадена от материално и териториално компетентен административен
орган - младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР- Хасково,
в рамките на предоставените му правомощия.
Заповедта е издадена и в предвидената от
закона писмена форма, съобразно чл.
172, ал. 1 от ЗДвП и чл.
59, ал. 2 от АПК, включително в нея са посочени фактически и
правни основания за издаването ѝ. В нея се съдържа описание на
нарушението, обосноваващо основание за прилагане на ПАМ. По делото е представен
АУАН Серия GA № 444681/18.07.2021г., станал основание за
издаване на процесната ПАМ, подписан от нарушителя Б., който е редовен от
външна страна и доказва установените с него факти, тъй като предвид
разпоредбата на чл.
189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон
имат доказателствена сила до доказване на противното, а в настоящия съдебен
процес, не бе установено нещо различно от посоченото в него.
В производството по издаването на заповедта
не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила.
Налице е и съответствие на оспорения акт с
приложимия в случая материален закон. Правното основание, на което е издадена
процесната заповед е чл.
171, т.2а, б. "а" от ЗДвП, съгласно приложимата
редакция на закона към датата на издаване на акта, според която, за срок от
шест месеца до една година, се прекратява регистрацията на пътно превозно
средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл.
171, т. 1 или 4
или по реда на чл.
69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства. А съгласно чл.
172, ал. 4 от ЗДвП, в случаите на чл. 171, т.2а свидетелството
за регистрация на моторното превозно средство се изземва със съставянето на
акта за установяване на административното нарушение на лицето, управлявало
моторното превозно средство, както и се изземват и табелите с регистрационен
номер. Мотивите на административния орган за прилагане на ПАМ са, че МПС с рег.
№ Х 1626 ВМ е управлявано от В.Б., който е с отнето по административен ред
СУМПС /лишен от право да управлява МПС, поради отнемане на всичките му
контролни точки, за което е съставен и процесния АУАН, т.е. в процесния случай,
сме в хипотезата на неправоспособен водач, собственик на управлявания от него
автомобил, който не притежава СУМПС, тъй като същото е иззето по реда на чл.
171, т. 4 от ЗДвП, поради неизпълнение на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП,
като по аргумент от чл.
157, ал.5 от ЗДвП, същият има право да придобие
правоспособност след явяване на изпит.
По делото не се спори, че на 18.07.2021 г. В.Б.
е управлявал процесния товарен автомобил, без СУМПС, тъй като същото му е било отнето
по административен ред. Последното освен, че е констатирано с АУАН и е
квалифицирано като нарушение по чл.
150 от ЗДвП, се установява и от цитираната по-горе в
съдебното решение справка за нарушител/ водач удостоверяваща издавеното на
Заповед №17-1253-000213/28.03.2017г., с която на Б. е наложена ПАМ по чл.
171, т. 4 от ЗДвП. Член
150 от ЗДвП предвижда, че всяко пътно превозно
средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено
ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, а нормата на чл.
150а, от същия закон, сочи че такива са водачите притежаващи
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от тях МПС, тези които не са лишени от право да управляват МПС по
съдебен или административен ред, както и тези на които свидетелството им за
управление е в срок на валидност, и същото не е временно отнето по реда на чл.
171, т. 1 или т.
4 от ЗДвП, или по реда на чл.
69а от НПК, а също така и тези на които свидетелството не е
обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. Отделно от
това, съгласно чл.
13, ал. 1, т. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/,
СУМПС представлява удостоверителен български документ за самоличност, като по
аргумент от чл.
3, ал. 3 и чл.
50, ал. 1 и ал.
2 от ЗБЛД, СУМПС има две удостоверителни функции - от една страна
е индивидуален удостоверителен документ за правоспособност за управление на
моторно превозно средство и същевременно с това е и идентификационен документ
за самоличност на българските граждани на територията на Република България. С
оглед на легалната дефиниция по чл.
3, ал. 3 и чл.
50, ал. 1 от ЗБЛД, свидетелството за управление на моторно
превозно средство е официален свидетелстващ документ, който с обвързваща
материална доказателствена сила установява и удостоверява релевантния факт -
правоспособността на лицето, на което е издадено СУМПС, да управлява моторно
превозно средство от съответната категория. Следователно, след като към датата
на извършване на нарушението от страна на водача В.Б.- 18.07.2021г., същото му
е било отнето /в случая с влязъл в сила административен акт/, а той е
управлявал МПС, спрямо оспорващия са били налице всички материалноправните
предпоставки за издаване на обжалваната заповед за прилагане на ПАМ.
Налице е и съответствие на оспорения акт с
целта на закона. В разпоредбата на чл.
171, т. 2а, б. "а" ЗДвП е предвидено, че ПАМ се
прилага за срок от 6 /шест/ месеца до 1 /една/ година. В конкретния случай
компетентният административен орган е определил минимално предвидения
/възможен/ в закона срок – 6 месеца, което обуславя извод за пълна съразмерност
на наложената ПАМ с целта на закона.
С оглед всичко изложено, настоящият състав
на Административен съд Хасково, намира, че жалбата е изцяло неоснователна,
поради което и същата ще следва да бъде отхвърлена.
Воден от гореизложените съображения, и на
основание чл.
172, ал. 1 и ал.
2, пр. последно от АПК, Административен съд Хасково,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата
на В.К.Б., ЕГН **********,***,
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 1970з-835
от 18.07.2021г., издадена от младши автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ при
ОДМВР – Хасково, с която на основание чл. 171, т.2а, б."а" от ЗДвП, му е наложена принудителна
административна мярка „прекратяване на регистрацията на ППС с рег. № *, за срок от 6 месеца.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл.172,
ал.5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: