№ 514
гр. Плевен, 30.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20234430201509 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от адв. Ю. М. от ВТАК, като пълномощник на Н. Д.
П., с ЕГН: **********, от гр. Велинград, обл. Пазарджик, срещу Наказателно
постановление №35-0001826/15.05.2023г. на *** на РД „АА“ Плевен,
определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2
от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с което на основание
чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по пътищата на
жалбоподателя Н. П. е наложено административно наказание - глоба в размер
на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за
движение по пътищата, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ.
Процесуалният представител на жалбоподателя, адв. М. в депозираната
до съда жалба счита, че НП е незаконосъобразно и моли да бъде изменено по
отношение размера на наложената глоба. Излага, че в НП не е посочено ясно
и точно къде е констатирано претоварването и какво точно претоварване е
констатирано, както и обстоятелството, че при определяне размера на глобата
1
не е извършено съобразно разпоредбата на чл.27 от ЗАНН.
Счита, че са налице основания за изменение на обжалваното НП в частта на
наложената глоба, като същата бъде намалена до предвидения в закона
минимален размер от 500 лева.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява, не
се явява и упълномощения му защитник адв. Ю. М..
Административно-наказващият орган *** на РД „Автомобилна
администрация“ - Плевен, редовно призован, не изпраща представител.
Съдът, като прецени доказателствата по делото поотделно и в
съвкупност и взе предвид доводите на жалбоподателя, чрез процесуалния му
представител, констатира следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от лице имащо
правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на обжалване
административен акт, поради което се явява допустима и следва да бъде
разгледана.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
На 21.04.2023г. около 11.03 часа, на Път I-3km 0.67+0.22 разклон гр.
Славяново, на пътен възел Славяново, в посока Русе, управлява МПС MAN с
рег. № *** от кат.N3 с прикачено към него ремарке WIELTON с рег. № ****
от кат.04, като извършва Обществен превоз на товари на територията на
Република България по маршрут гр. Долни Дъбник – гр. Лясковец, като при
проверката е установено, че при допустимо максимално натоварване на
превозното средство от 40 тона, в момента на проверката видно от кантарна
бележка №74/21.04.2023г. натоварването е 48880кг.(Претоварване с 8880кг.)
Пътното превозно средство е с маса, които надвишава допустимите
максимални маси за движение по пътищата, отворени за обществено ползване
– моторно превозно средство с две оси с полуремарке с три и повече оси е над
40 тона.
Свидетелят Д. Н. К. – *** РД „АА“ – гр. Плевен, при изпълнение на
служебните си задължения съвместно с колегата си – А. Б. А., извършили
проверка на жалбоподателя Н. П., като в момента на проверката видно от
кантарна бележка №74/21.04.2023г. натоварването е 48880кг.(Претоварване с
8880кг.).
2
За констатираното нарушение на жалбоподателят Н. П. е съставен на
място АУАН бл. № 00269/21.04.2023г., за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2
от Закона за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11
от 03.07.2001г. МРРБ. Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от
него без възражения, като му бил връчен и екземпляр от същия. Като
доказателство е иззето писмено доказателство – кантарна бележка
№74/21.04.2023г. В срока по чл.44 от ЗАНН не са постъпили писмени
възражения срещу акта.
Така административно-наказващият орган, въз основа на акта, издал
оспореното Наказателно постановление №35-0001826/15.05.2023г., с което
жалбоподателя Н. Д. П. на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за
движение по пътищата е наложено административно наказание - глоба в
размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона
за движение по пътищата, вр. чл. 6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. МРРБ.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на Д.
Н. К. (актосъставител) и А. Б. А. (свидетел при съставяне на АУАН и
установяване на нарушението), както и от присъединените на основание
разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени доказателства – заверено копие на
Заповед РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; АУАН № 00269/21.04.2023г.;
заверено копие на кантарна бележка №74/21.04.2023г.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Д. К. и А. А., като
последователни логични и непротиворечиви, кореспондиращи напълно със
събрания по делото доказателствен материал. Същите съдът намира за
незаинтересовани и непредубени от изхода на делото свидетели. Показанията
им са в пълно съответствие с установената в АУАН и НП фактическа
обстановка. Нарушението е установено по несъмнен и безспорен начин.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна
страна следното:
На първо място е необходимо да се установи налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
3
административно наказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН
административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и
е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Съгласно § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗАвП по смисъла
на този закон „Обществен превоз“ е превоз, който се извършва с МПС срещу
заплащане, а „Превоз на товари“ е дейност на физическо или юридическо
лице, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или собствени и наети превозни средства,
включително и на лизинг, независимо дали са натоварени или не според § 1,
т. 2 от Допълнителните разпоредби на ЗАвтП.
Според разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, пр.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/, движещите се по пътя пътни превозни средства трябва да
бъдат с маса и натоварване на ос, които не надвишават нормите, установени
от министъра на регионалното развитие и благоустройство. Това изискване
точно е регламентирано в чл.6, ал.1, т.3, б. „а“ от Наредба № 11 от
03.07.2001г. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни
средства. В тази разпоредба е посочено, че - Допустимата максимална маса на
ППС за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, е за
съчленени ППС с пет, шест и повече оси, а именно - моторно превозно
средство с две оси с полуремарке с три и повече оси - 40 t. В настоящият
случай съгласно кантарната бележка общото тегло на композицията е 48880
кг /масата на ППС с товара/, тоест претоварване с 8880кг.
Следователно водачът като е претоварил управляваното от него ППС не
е спазил изискванията на чл. 139 ал.1 т.2 предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6, ал.1,
т.3, б.„а“ от Наредба №11/03.07.2001г. на МРРБ.
Ето защо, поради изложеното, съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
визирано в разпоредбата на чл. 139, ал.1, т.2, предл.2 от ЗДвП във вр. с чл. 6
ал.1 т.3 б. „а“ от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ.
Същевременно настоящия съдебен състав намира за необходимо да
отбележи, че процесното нарушение не съставляват маловажен случай по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото такива са нарушенията, които се
4
отличават с по-ниска обществена опасност от обичайните нарушения от
същия вид /арг. от чл. 93, т. 9 от НК, във вр. чл. 11 от ЗАНН/. В конкретният
случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение е с
по-ниска обществена опасност от обичайните. Законодателят, имайки
предвид, че се касае до обществени отношения, свързани със създаване
опасност за живота и здравето, както на шофьорите, така и на другите
участници в движението на пътя, за да въздейства възпиращо и да не се
достига до вредни последици, е предвидил този вид състав на нарушение и
съответно размер на санкцията. В този смисъл не са налице основания за
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН. Не е установено също така
наличието на някакво конкретно извинително обстоятелство, което да е
обусловило процесното неизпълнение, поради което и не са налице основания
за приложението на цитираната разпоредба.
Ето защо съдът счита, че административно-наказателното производство
е протекло при липса на съществени процесуални нарушения. По-конкретно,
акта за установяване на административно нарушение е издаден от
компетентен орган, притежава изискуемите съобразно разпоредбата на чл. 42
от ЗАНН реквизити, а при издаването на атакуваното наказателно
постановление – тези на чл. 53 от ЗАНН.
От субективна страна деянието е извършено виновно, тъй като водачът,
преди да предприеме превоза на товара е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата. В резултат на неизпълнението на законово
вменените му задължения жалбоподателят е осъществил състава на
вмененото му нарушение. Вината му е налице и обосновава ангажиране на
административно-наказателната му отговорност.
Административно - наказващият орган правилно е приложил
действащата за това нарушение санкционна разпоредба, а именно чл. 177, ал.
3, т. 1, пр.2 от Закона за движение по пътищата, съобразно която „ Наказва се
с глоба от 500 до 3 000 лв., водач, който без да спазва установения за това ред
управлява ППС с маса надвишаваща нормите определени от министъра на
регионалното развитие и благоустройство.“
Съдът намира, че при определяне размера на наказанието
административно-наказващият орган не се е съобразил изцяло с разпоредбата
5
на чл.27 от ЗАНН, като не е отчел смекчаващите и отегчаващи вината
обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства следва да се отчете, че
жалбоподателят не е системен нарушител като водач на ППС, от нарушението
няма настъпили реални вредни последици. Отегчаващи вината обстоятелства
не се установиха.
В случая наказанието от 1000лв. е необосновано завишено. Това налага
НП да бъде изменено, като бъде намален размера на наказанието глоба от
500лв. Съдът намира, че в този вид наказанието е достатъчно да окаже своята
възпитателна и поправителна роля по отношение на жалбоподателя и
превантивна функция по отношение на останалите водачи на ППС.
По изложените съображения, съдът намира, че атакуваното НП, следва
да бъде изменено относно размера на наложеното наказание.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът:
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №35-0001826/15.05.2023г. на ***
на РД „АА“ Плевен, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице
по реда на чл.92, ал.2 от ЗАвП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН, с
което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.2 от Закона за движение по
пътищата на жалбоподателя Н. Д. П. е наложено административно наказание -
глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за нарушение на чл.139, ал.1, т.2, пр.2 от
Закона за движение по пътищата, вр. чл.6, ал.1, т.3, б.“а“ от Наредба №11 от
03.07.2001г. на МРРБ, като НАМАЛЯВА размера на глобата на 500
/петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Плевен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6