№ 337
гр. Перник, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20251720201057 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С наказателно постановление №821705-F808303 / 02.04.2025 г.,
издадено от С. К. Д. - Началник на отдел "Оперативни дейности"-София,
Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален контрол", оправомощен със
Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО №
ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., на „*** ***“- ООД, ЕИК*************, с адрес:
*************, представлявано от Б. Т. К. и Р. А. А., на основание чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ е наложена
имуществена санкция в размер 1000.00 / хиляда/ лв., за това, че на 12.12.2024г.
в 14:47 ч. на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР на ЗДДС - кафе/бар,
находящ се на адрес: *************, стопанисван от „*** ***" ООД с ЕИК:
*************, при извършена проверка е било установено, че в търговския
обект има монтирано и въведено в експлоатация фискално устройство, модел
„Datecs DP-150“, с ИН на ФУ *************, ФП на ФУ № ************* и
рег.№ *************/08.09.2022г„ за което не бил представен паспорт, като с
това деяние е нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба Н-
18/13.12.2006 на МФ. Бил изготвен протокол от проверката, а впоследствие
бил издаден и АУАН cep. AN № F808303 от 30.01.2025 г., ПИП №
0199271/12.12.2024 г., № F808303 / 30.01.2025 г., редовно предявен и връчен
на Б. Т. К. с ЕГН **********, в качеството му на управител/пълномощник на
нарушителя на 30.01.2025г. , като впоследствие било издадено и атакуваното
НП, в което дословно е възпроизведена фактическата обстановка от акта.
Против издаденото наказателно постановление в срок е постъпила
жалба от *** ***“- ООД, ЕИК*************, чрез пълномощник- адв. С., с
която се оспорва законосъобразността на издаденото наказателно
постановление, като се поддържа, че не е осъществен вменения състав на
административно нарушение. Сочи се, че за ФУ, не е поискано обяснение
1
каква е причината за това и доколко тя се дължи на неправомерно поведение
на служителите в обекта, не са изложени никакви други мотиви и не са
отразен констатации от проверката. Не е била предоставена възможност
паспортът да бъде потърсен и предоставен на проверяващите. Нещо повече,
сочи се, че на следващия ден в офиса на ТД на НАП гр.Перник е представен
паспортът, но същият не е приет и това обстоятелство изобщо не е отразено
или съобразено при налагане на санкцията. Административно наказващия
орган /АНО/ формално е приел, че следва да санкционира дружеството с
налагане на имуществена санкция в размер на 1000 лв. без да изложи мотиви
и без да обсъди каквито и да било обстоятелства. При издаването на
наказателното постановление се твърди, че не е извършена преценка за
степента на обществено опасност на деянието и дали то е довело до укриване
на приходи и вреда за бюджета. За всеки конкретен случай на
административно нарушение административно наказващият орган е длъжен
да извърши преценка за наличието или липсата на условия за освобождаване
на нарушителя от отговорност чрез предупреждение. Такава преценка в
случая не е извършвана. Моли се издаденото НП бъде отменено
В съдебното заседание за жалбопаделя се явява пълномощник- адв.
С.. Поддържа жалбата, ангажира гласни доказателства, посредством разпита
на един свидетел. По същество сочи, че НП следва да се отмени като
неправилно и незаконосъобразно. От събраните в днешното съдебно
заседание гласни доказателства било установено, че паспорта на касовия
апарат се е намирал в търговския обект, но не е представен от бармана. Излага
доводи и във връзка с правната квалификация на деянието. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител - ю.к. К.,
изразява становище за неоснователност на възраженията за
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като застъпва
теза, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в
кръга на правомощията му, и в съответствие с материалния закон. Пледира за
потвърждаване на издаденото наказателно постановление като
законосъобразно и правилно и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, както и доводите
на страните, намира за установено следното:
На 12.12.2024г. в 14:47 ч, свидетелите Р. Х. В.: инспектор по
приходите към Главна дирекция „Фискален контрол оперативни дейности“
Централно управление - София, и св. св.Я., вписан в протокола от проверката.,
извършили проверка в търговски обект /кафе/бар/, находящ се в
*************, стопанисван от „*** ***" ООД с ЕИК: *************,
стопанисван от „*** ***" ООД с ЕИК: *************. Проверката била на
място в обекта, като там била на работа като барман св. М. В. Х.А, която
работела в дружеството, като видно от разпита и като сервитьор. Свидетелите
се легитимирали пред да извършат проверката, като изискали документи за
фискалното устройство - свидетелство за регистрация в НАП на фискалното
устройство в обекта, договор за сервизно обслужване на същото устройство,
паспорт към него, кочан бележки, които трябва да има в обекта и регистър за
тях. Предоставила им свидетелство за регистрация на фискалното устройство
и договор за сервизно обслужване. Паспорт не им предоставила, въпреки че и
2
било дадено достатъчно време в това число и да звъни по телефона, поради
което и бил издаден протокол от проверката № 0199271/12.12.2024 г. - копие и
копия на документи от проверката - 5 броя листа, като тя подписала същия,
бил изкаран и отчет и била описана и касовата наличност – стр.16-17 от
делото/ св. В. в с.з. –„…На 12.12.2024 г. около 14.30-15.00 часа извършихме
проверка с колегата ми А. Я. в търговски обект снек- бар кафе на адрес в гр.
Перник стопанисван от дружеството „*** ***“ ООД. Извършихме
контролна покупка, при която ни беше издаден касов бон от фискалното
устройство. При проверката имаше една жена служител на дружеството.
Не мога да посоча точно какво прави жената в заведението. Не помня
имаше ли лица в заведението, които консумираха нещо. След легитимация
предоставихме опис за установяване на касовата наличност в обекта, който
опис беше съставен от лицето, което е на трудов договор в дружеството.
Ние бяхме двама служители с А. Я.….Това е дневен финансов отчет, който
извеждаме от касовия апарат / бел. Стр.16 от делото/. На стр. 17 е
касовата наличност и двата предоставени ни от М. Х.а, работеща там на
трудов договор. Управители нямаше там по време на проверката. Имаше
разминаване в касовата наличност и дневният финансов отчет, като беше в
плюс разминаването. След което изискахме документи за фискалното
устройство - свидетелство за регистрация в НАП на фискалното
устройство, договор за сервизно обслужване на същото устройство,
паспорт към него, кочан с ръчни касови бележки, които трябва да има в
обекта и регистър за тях. Предостави ни се свидетелство за регистрация на
фискалното устройство и договор за сервизно обслужване. Паспорт не ни
се предостави, кочан с ръчни касови бележки също не ни се предостави, за
регистъра нямам спомен. Попитахме защо не са в обекта, момичето не
можа да отговори. Звъня по телефона, но не мога да кажа с кой говори.
Съставихме констативен протокол за проверка, връчихме го на момичето…
Поканата за съставяне на акта е включен в протокола, като Х.а посочи, че
ще уведоми управителя. После се яви управителя Б. К.…“, като съдът дава
вяра на показанията на този свидетел, съотнесени към събрания по делото
писмен доказателствен материал. Тук следва да се посочи, че относно
заявеното от св. На защитата Х.а, че не е могла да намери в обекта паспорта,
че същото не влияе на съставомерността на посоченото деяние, още повече, че
служителите са й дали време да потърси същия / св. Х.а- „ ….: През месец
декември миналата година работех на същото място, като сега -във фирма
„*** ***“ ООД- кафе бар „*** ***“. Намира се в *************, на същата
длъжност бях. Края на декември миналата година двама мъже направиха
проверката. Те седнаха като клиенти, обслужих ги с нещата, които си
поръчаха, поискаха си сметката, платиха ми и после се представиха, че са
от София от НАП. Поискаха ми да си отчета касата, отчетох касата,
документи на касов апарат и паспорт и кочани с касови бележки поискаха,
но аз не можах да ги намеря. Оказа се , че са в кафето, но аз не можах да ги
намеря точно в този момент. Те са си били там, шефовете като дойдоха
вечерта, си ги намериха по папки с документи, които аз въобще не съм
отворила да погледна. Проверката приключи с протокол, който аз разписах,
казаха че всичко е наред, освен в някакъв срок да представят шефовете
документите- паспорта и кочаните. Шефовете казаха още същата вечер, че
ще ги отнесат в София да ги представят. Във вътрешен склад се държат
тези неща- папки с документи, пликове с кафе, вътрешно помещение, зад
бара.. При проверката шефовете не бяха в Перник, свързах се с тях по
3
телефона, но те не могат по телефона да ме ориентират, казаха „търси“,
но не ги намерих…“./.
Констатациите си и установеното фактическо положение
инспекторите отразили в протокол за извършена проверка №№
0199271/12.12.2024 г. Протоколът бил подписан от св. Х.а. С протокола
управителят бил поканен да се яви на в ЦУ НАП за съставяне и връчване на
АУАН за установените нарушения.
На 30.01.2025 г.,. срещу *** ***“- ООД, ЕИК*************, с адрес:
*************, представлявано от Б. Т. К. и Р. А. А., след явяване на единият
управител и в негово присъствие е бил съставен акт, връчен му е екземпляр и
в срока по чл.44 ЗАНН възаржения не са постъпили. В акта и впоследствие
НП е посочено, че е нарушена разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от НАРЕДБА №
Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на
продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин.
На 02.04.2025 г., след проверка по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН,
базирайки се на събраните по преписката доказателства,
административнонаказващият орган приел, че са налице основанията по чл.53
и чл.83 от ЗАНН и издал наказателно постановление, с което на основание
чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС наложил имуществена санкция на *** ***“-
ООД за нарушението по-горе, при фактическата обстановка посочена по –
горе, която не се и оспорва по същество от страните досежно извършената
проверка, като се твърди че просто не е намерен процесния паспорт от
служителя.
Преценявайки събраните гласни и писмени доказателства -
показанията на свидетелите, акт за установяване на административно
нарушение№№ F808303/30.01.2025 г, протокола от проверката, събраните
допълнително гласни и писмени доказателства, в това число и приетия по
делото писмо с рег. №25111/07.10.2025 г. от Директор Главна Дирекция
Фискален контрол- Централно управление на НАП-София, в което представят
по делото констативен протокол №0201056/07.03.2025 год, съставен на
дружеството „*** ***“ ООД, ЕИК *************, ведно с други приложени
доказателства- 3бр., именно: Декларация за стопанисвани обекти от
задължено лице, Опис на парите в касата и Декларация от лицето М. В. Х.а,
работещо по трудово или гражданско правоотношение.; ПИСМО с рег.
№25320/09.10.2025 г. от Директор Главна Дирекция Фискален контрол-
Централно управление на НАП-София, в което представят по делото
констативен протокол №0201056/07.03.2025 год, съставен на дружеството
„*** ***“ ООД, ЕИК *************, заповедта за компетенност, настоящият
съдебен състав приема следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, срещу
подлежащ на съдебен контрол правораздавателен акт, от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен, а
наказателното постановление е издадено от длъжностни лица с доказана
материална компетентност, правомощията на които произтичат от приетата
като писмено доказателство-заповед № ЗЦУ-З84/27.02.2024 г. на
изпълнителен директор на НАП. Спазени са изискванията към съдържанието
4
им, установени в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения в хода на административнонаказателното производство, които да
са засегнали правото на защита на жалбоподателя.
Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, са изложени ясно и разбираемо, по начин, гарантиращ
възможността на привлечения към административнонаказателна отговорност
субект да разбере какво точно нарушение му е вменено във вина, при какви
обстоятелства го е извършил и въз основа на какви факти е достигнато до
формирания извод. По-голяма изчерпателност от изложената не е и възможна.
Нарушението е квалифицирано законосъобразно, тъй като
изложените факти са относими към елементите от състава на чл.185, ал.ал.2,
вр. ал.1 от ЗДДС, вр. чл.42. ал.1, т.2 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Доколко те съответстват на обективната действителност и са установени
правилно е въпрос по същество.
Фактите от обективна страна не са спорни по делото. Събраните
доказателствени материали по-горе ги установяват по категоричен начин, като
дават основание да се приеме, че жалбоподателят не е изпълнил
задължението си да съхранява в търговския обект паспорта на монтираното и
въведено в експлоатация фискалното устройство"Datecs DP-150" с ИН на ФУ
*************, ФП на ФУ № ************* и рег.№
*************/08.09.2022г„ за което не бил представен паспорт, което също
не се спори по делото.
В съдебното производство горните фактически констатации,
закрепени в протокола за проверка и в АУАН не са разколебани, а и по
същество не се оспорват. Същите убедително са подкрепени от показанията на
свидетелите посочени по -горе, съдът приема релевантните за казуса факти за
безспорно установени. Актосъставителят сочи, че е дадена възможност на
лицето да потърси и не е намерила процесния паспорт, като това не се оспорва
и от св.Х.а, тоест следва да се приеме, че й е дадено достатъчно време
спокойно да потърси, и да открие и предостави паспорта на ФУ, в случай, че
се и намирал в обекта, но това не се е случило, въпреки, че е звъняла по
телефона и на управителите, като това че впоследствие е представен такъв не
води до несъставомерност на деянието.
Установените факти напълно се субсумират в посочения
административнонаказателен състав, поради което формираните от
актосъставителя и наказващия орган изводи от фактическа и правна страна са
обосновани и правилни, и законосъобразно срещу жалбоподателят е
образувано административнонаказателно производство за посоченото
административно нарушение, като без значение, са съжденията на защита за
давността на разпоредбата, като същата е действаща такава и следва да се
съблюдава.
Твърденията в жалбата, че документът е бил наличен, и представен
впоследствие дори и да се кредитира, не променя изводите за
съставамореност на деянието, което съдът намира, че е доказано от обективна
и субективна страна. Дори да се приеме, че паспортът е намерен и/или
предоставен, следва да се отбележи, че този факт не променя нито
установеното фактическо положение, нито формираните въз основа на него
правни изводи, тъй като разпоредбата на чл.42, ал.1 т.2 от Наредбата
установява задължение за търговеца да съхранява паспорта на ФУ не другаде,
5
а в търговския обект и то по всяко време, когато бъде изискан от надлежните
органи. В този аспект контролните органи не са имали задължение да
предоставят срок за представянето му, нито да проверяват дали ФУ е свръзано
с НАП и прочие. Не са имали основание да съблюдават и евентуално
разпоредбата на чл.21, ал.3 от Наредбата, тъй като в нито един момент не е
заявено загубване, повреждане или унищожаване на паспорта на ФУ, нито са
представени доказателства търговецът да е поискал издаване на дубликат.
Съгласно разпоредбата на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №Н-
18/13.12.2006 година „лицето по чл. 3 със стационарен търговски обект
съхранява в търговския обект... паспорта на ФУ, с изключение на случаите по
чл. 14, ал. 3 и чл. 50, ал.6“. По делото не е спорно, че изключващите хипотези
по чл.14, ал.3 и чл.50, ал.6 не са били налице в случая. В същото време „***
***“- ООД, ЕИК************* е лице по чл.3 от Наредбата - задължено да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект по предвидения в разпоредбата ред, следователно е
адресат на законовото задължение по чл.42, ал.1, т.2.
За неизпълнението му санкцията е установена в нормата на чл.185,
ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС и същата е приложена законосъобразно. Разпоредбата
на чл.185, ал.2 и ал. 1 от ЗДДС предвижда Чл. 185. (*) (Изм. и доп. - ДВ, бр.
95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г., доп., бр. 99 от 2011 г., в сила от 1.01.2012 г.,
бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., изм., бр. 23 от 2013 г., в сила от
8.03.2013 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) На лице,
което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите
лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена
санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до
4000 лв. и (2) (Изм. – ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г.) Извън
случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на
нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага
глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв.,
или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в
размер от 6000 до 20 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на
приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Т.е., законодателят е установил
диференциран режим на наказване, с различна по тежест административна
санкция, в зависимост от това дали нарушението води или не води до
неотразяване на приходи. Съгласно §11 от ПЗР на Наредба № Н-
18/13.12.2006г. наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 2, 3, 3а, 4, 18 и 20
от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите
лица. Следователно, касае се за нарушение на нормативен акт по прилагането
на ЗДДС. Очевидно, конкретното нарушение не води до неотразяване на
приходи, доколокот е свързано с изискванията за съхраняване на документи,
поради което законосъборазно при наказването е
приложенаадминистартивнонаказателната разпоредба на чл.185, ал.2, вр. ал.1
от ЗДДС, като наложеното наказание е в минимума и възраженията за
неговата необоснованост от защитата, съдът намира за неоснователни. АНО
правилно е приложил и определил санкционната разпоредба.
В контекста на тази нормативна уредба, безспорно жалбоподателят е
субект на вмененото му нарушение и законовите предпоставки за ангажиране
на отговорността му са налице, тъй като несъхраняването на паспорта на ФУ в
търговския обект осъществява състава на вмененото нарушение.
Съдът не констатира нарушение на закона и при административното
6
наказване, като счита, че деянието не попада в приложното поле на чл.28“а”
от ЗАНН.
Нарушението е формално, определено е от законодателя като такова,
поради което липсата на вредни последици от него не е може да бъде аргумент
в насока маловажност. Освен това, обществените отношения, които регулира
ЗДДС и нормативните актове по прилагането му се отличават с особена
обществена значимост и със засилена защита. В паспорта на фискалното
устройство се извършват редица вписвания за самото устройство, за лицето,
извършващо сервизно обслужване и ремонт, и за промените на същото, за
прекратяването на регистрацията на ФУ, за демонтажа и смяната на
фискалната му памет, за времето, през което е било на ремонт и др., съгласно
изискванията на наредбата. В този смисъл, документът е от особено значение
при осъществяването на контрола за спазването на нормативните предписания
при извършване на търговската дейност. По тази причина е регламентирано
паспортът да се съхранява от търговеца в търговския обект, за да бъде на
разположение на контролните органи при поискване.
Извод за маловажност не може да обоснове и фактът, че се касае за
първо нарушение, констатация за което се съдържа в наказателното
постановление. В случай, че се приеме обратното, то всяко първо нарушение
би следвало да се квалифицира като маловажен случай, а не това е целта на
обективирания в чл. 28 от ЗАНН правен институт. Това обстоятелство следва
да бъде съобразено единствено като смекчаващо отговорността обстоятелство
при индивидуализация на наказанието, което в случая е сторено, предвид
определения от АНО минимален размер на имуществената санкция.
Доводите, че паспортът е бил наличен към момента на съставяне на
акта бяха обсъдени по-горе и отхвърлени. Следва да се отбележи, че в нито
един момент от датата на извършване на проверката в обекта на
жалбоподателя до приключване на производството пред настоящата съдебна
инстанция, същият не е представил паспорта на ФУ.
Нарушението не е маловажно и от гледна точка обстоятелството, че
аналогично нарушение при проверката е констатирано по отношение второто
въведено в експлоатация в обекта фискално устройство - паспортът за него
също не е съхраняван там и не е бил представен.
Съдът не установява наличието на други обстоятелства, които да
очертаят конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от същия вид.
Установените в казуса факти сочат, че конкретното нарушение е типично
спрямо останалите от същия вид и не се отличава с особености, които да
мотивират извод за неправилно приложение на закона.
Наказанието е и правилно индивидуализирано.
Тези съображения мотивират потвърждаване на наказателното
постановление.
По разноските:
Изхода на делото обосновава присъждане на разноски на
въззиваемата страна, тъй като е представлявана от юрисконсулт,, който
своевременно, направи искане за присъждане на разноски съобразно правото в
чл.63, ал.3 от ЗАНН
Поради това, на основание чл.63д, ал.4 и 5 от ЗАНН на ЦУ на НАП-
7
София следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер
определен в чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл.37, ал. 1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. В случая приложима е нормата на чл.27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, която предвижда, че възнаграждението за
защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 лв. до 150 лв. При определяне на възнаграждението на
правоимащата страна, съдът взе предвид, че делото не се отличава с
фактическа или правна сложност, което мотивира присъждане на
възнаграждение в минимален размер, а именно - 80 лева.
Жалбоподателят не е доказал направени разноски и няма основание
за присъждане на такива.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63, ал.9, вр. ал.1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №821705-F808303 /
02.04.2025 г., издадено от С. К. Д. - Началник на отдел "Оперативни
дейности"-София, Дирекция "Оперативни дейности" в ГД "Фискален
контрол", оправомощен със Заповед на изпълнителния директор на НАП за
упълномощаване на АНО № ЗЦУ-384 от 27.02.2024 г., с което на „*** ***“-
ООД, ЕИК*************, с адрес: *************, представлявано от Б. Т. К.
и Р. А. А., на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от Закон за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ е наложена имуществена санкция в размер 1000 /
хиляда/ лева. За нарушение на чл.42, ал.1, т.2 от Наредба №Н-18/13.12.2006г.
на МФ.
ОСЪЖДА „на „*** ***“- ООД, ЕИК*************, с адрес:
*************, представлявано от Б. Т. К. и Р. А. А. , да заплати на Централно
управление на Национална агенция за приходите - София, с *************,
юрисконсултско възнаграждение в размер 80 /осемдесет/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. Перник на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс - в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8