Р Е Ш Е Н И Е
№ 216/09.06.2022 г., град Добрич
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
Административен
съд - Добрич, в публично заседание на десети май, две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Нели Каменска
при участието на секретаря Стойка Колева,
разгледа докладваното от съдия Н.Каменска адм. дело № 23 по описа за 2022 г. на
Административен съд -Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК и е
образувано по жалба на А.Д.Н. ***, подадена чрез адв.М.П., редовно
упълномощен, срещу Уведомително писмо с изх. № 01-033-6500/144 от 26.08.2021 г.
на временно изпълняващия длъжността директор на Областна дирекция на Държавен
фонд „Земеделие“ – Варна, с което по реда на Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за
прилагане на мярка 14 "Хуманно отношение към животните" от Програмата
за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. е оторизирана субсидия
от 0 лева по заявление за подпомагане/плащане с УРН 605582 от 12.05.2020 г.
Жалбоподателят счита, че отказът да му бъде изплатена
субсидия по мярката е незаконосъобразен, постановен в нарушение на
административнопроизводствените правила и в противоречие с материално-правните
разпоредби. В съдебно заседание, чрез адв. Светлана Х., заявява, че поддържа
жалбата и моли оспорената уведомително писмо да бъде отменено като
незаконосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, директорът на Областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна, чрез Д.М. главен юрисконсулт, представя
писмено становище за неоснователност на жалбата. Ответникът сочи, че съгласно
изискванията на Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14
"Хуманно отношение към животните" от ПРСР за периода 2014 - 2020 г.
следвало да няма разминаване в данните от становището на БАБХ, разрешителното
по чл.137 и справката от регистъра за наличните животни към монета на подаване
на заявлението. При наличие на животни извън разрешените, се нарушавал техния
комфорт и хуманното им отглеждане. В този смисъл разпоредбата на чл.10,у ал.4
от Наредбата била категорична. Моли жалбата да бъде отхвърлена и в полза на ОД
на ДФЗ-Варна да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд - Добрич, след като обсъди
доводите на страните във връзка със събраните по делото писмени доказателства,
намира жалбата за допустима, а разгледана по същество за основателна.
От събраните по делото писмени доказателства, ведно с
тези приложени по адм.д. № 412/ 2020г., приобщено като доказателство по
настоящото дело се установява, че жалбоподателят, А.Н., стопанисва ферма за
отглеждане на животни от вид овце и кози, находяща се в с.Нейково, община
Каварна.
Животновъдният обект е регистриран по реда на чл.137,
ал.6 от Закона за ветеринарномедицинската дейност, видно от първоначално
издаденото Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 101/22828 от
30.08.2017г. от директора на ОДБХ-Добрич (л.30 от адм.д. № 412/20202), в което
е посочено, че към този момент в обекта се отглеждат 265 бр. овце и кози,
предназначени и за продукция и за репродукция.
На 04.05.2020г. директорът на ОБДХ-Добрич е издал Удостоверение
за регистрация на животновъден обект № 101/04.05.2020г. с капацитет на обекта
за 360 броя дребни преживни животни (л.151).
Жалбоподателят
е кандидатствал за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение към
животните" от ПРСР за 2014 - 2020 г. и по този повод на 12.05.2020г. е
подал настоящото заявление за плащане № **********, в което е посочил броят на
наличните във фермата към момента на подаване на заявлението животни – 272 бр.
при капацитет от 360 броя.
С оспореното УП
от 26.08.2021г. е постановен отказ за плащане като са изложени мотиви, че били
извършени административни проверки към 31.12.2020 г. при които било установено,
че броят на животните бил по-голям от посочените в заявлението на 12.05.2020 г.
Установени били общо 375 бр. дребни преживни животни, от които овце и кози
майки 260 бр., агнета и ярета 80 броя, разплодници 6 бр. и 33 бр. женски
козички и шилета „с неподходящо предназначение“. На 11.05.2021 г. било
направено допълнително запитване към ОБДХ-Добрич като в получения отговор от
20.05.2021г. било заявено, че капацитетът на животните бил 360 бр., в който се
включвали всички видове животни.
Същевременно в административната преписка е
представена справка на ДФЗ, заверена от ветеринарния лекар д-р Димитър
Георгиев, че към 2020г. във фермата има налични 272 бр.овце, индивидуализирани
с ушните им марки и възрастта им по месеци. От справката е видно, че в нея не
фигурират новородени животни – агнета, а само възрастни такива, посочени в
графата за вид на животното.
На 27.07.2021г. директорът на ОБДХ-Добрич издал ново Удостоверение
с № 154/27.07.2021г., за същия животновъден обект с ветеринарен номер 9692-0019,
в което е посочил, че обектът отговаря на ветеринарномедицинските изисквания и
че капацитетът му е за 660 броя дребни преживни животни.
По делото бе
допуснато извършването на съдебно-техническа експертиза, по която вещото лице,
геодезист, след извършване на оглед и измервания в имота на жалбоподателя установява,
че в имот с идентификатор 51408.501.66, целият с площ от 2754 кв.м. и в имот с
идентификатор 51408.501.242 с площ от 700 кв.м., собственост на А.Н., е
изградена масивна едноетажна стопанска постройка със ЗП - 864 кв.м. В
помещението са поставени: поилки автоматични - 15 бр. с р-ри 20/30 см. = 1.00
км.м.;хранилки - 19 бр. с размери 170/60 см. = 19.38 кв.м.; рампа за доене 1
бр. с размери 300/100 см. = 3.00 кв.м. Чистата подова площ в помещението е 813
кв.м. Дворното място, собственост на А.Д.Н. по КК е 3100 кв.м., в това число
застроена площ със сгради: ПИ с идентификатор 51408.501.66.1 - 66 кв.м. ПИ с
идентификатор 51408.501.66.2 - 13 кв.м. ПИ с идентификатор 51408.501.66.3 - 51
кв.м. ПИ с идентификатор 51408.501.66.5 - 864 кв.м. Свободна дворна площ 2 106
кв.м., в които е оградено с телена мрежа дворно място с площ 875 кв.м.
Установените от вещото лице видове животни във фермата
на жалбоподателя са разплодници, овце – майки, шилета и агнета.
Според заключението, ако във фермата се отглеждат само
разплодници, за които се изисква най-голяма минимална площ
от 2,4 до 2,6 кв.м. по чл.4,
ал.3, т.1, б.“а“ от Наредба № 4/ 08.08.2017г., то в помещенията биха могли да
се отглеждат от 312 до 339 броя разплодници, а на открито 265 бр. Ако във
фермата се отглеждат само овце, помещенията биха били достатъчни за 739 броя ,
а на открито 515 броя, само агнета на закрито 1 848 броя, а на открито
1 094 броя , женски шилена 1,016 броя на закрито и 398 бр. на открито.
При сравнения с констатациите на ДФЗ в уведомителното
писмо за наличния брой животни и извършените измервания на мястото вещото лице
е категорично, че наличните в животновъдния обект площи са достатъчни за
отглеждане на 379 бр. дребни преживни животни.
Съдът кредитира заключението като обективно и
обосновано. Същото не бе оспорено от страните.
Оспореното писмо е връчено на жалбоподателя на
01.09.2021г., а жалбата срещу него е постъпила в ОД-ДФЗ-Варна на 14.09.2021г.
Същата не е била изпратена на съда в сроковете по чл.152, ал.2 от АПК, а след
няколко месеца на 07.01.2022 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна
страна съдът извърши цялостната проверка за законосъобразност по чл.146 от АПК,
при която приема, че оспореното уведомително писмо е неправилно, незаконосъобразно,
постановено при неспазване на изискванията за форма на административните актове,
при съществени процесуални нарушения и в противоречие с материалния закон и
следва да се отмени.
Компетентност на издателя на акта
Писмото е издадено от компетентен орган, директорът на
Областна дирекция на ДФЗ-Варна, на когото изпълнителният директор на ДФЗ е
делегирал по т. VІ със Заповед № 03-РД/1759/21.06.2021г. (л.115-124) правомощия
да издават уведомителните писма за одобряване/неодобряване на заявленията за
плащане по мярка 14 „Хуманно отношение към животните“ и в т. VІ.12.2 е
определил , че директорът на ОД-Варна ще издава уведомителните писма на
бенефициенти и ползуватели, подали заявления в областните дирекции на ДФЗ
Варна, Добрич и Шумен.
Писмото е подписано от временно изпълняващ длъжността
служител, А.И., редовно оправомощена по реда на чл.16, ал.1 от Закона за
държавния служител за не повече от 6 месеца, считано от 30.07.2021г. да
изпълнява длъжността със Заповед № 1692/27.07.2021г. на изпълнителния директор
на ДФЗ (л.147).
Форма на административния акт
Уведомителното писмо е мотивирано от правна страна с
разпоредбата на чл.10, ал.4 и чл.28, ал.1, т.4 от Наредба № 4/08.08.2017г.
Нормата на чл.10, ал.4 от Наредбата поставя
изискването броят, видът и категорията на животните в животновъдния обект, в
който се изпълняват дейностите по чл. 4, да са в съответствие с капацитета на
регистрирания по чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност
животновъден обект.
А нормата на чл.28, ал.1, т.4 от Наредбата определя,
че изплащането на финансовата помощ може да се намали или откаже, когато се
установи, че земеделският стопанин не спазва нормативните изисквания за хуманно отношение
към животните.
Така посоченото правно основание за отказа да бъде
отпусната субсидия на жалбоподателя не съответства на изложените фактически
основания за отказа.
Видно е, че административният орган е обосновал отказа
си от фактическа страна с установен към 31.12.2020г. общ брой животни от 375
бр. или със 17 броя в повече от капацитета на фермата от 360 Броя, според
удостоверение № 101 от 04.05.2020г. на ОБДХ-Добрич и посочен в заявлението на
жалбоподателя за плащане от 12.05.2020 г.
Това фактическо основание съответства на хипотезата за
отказ за плащане по чл.28, ал.1, т.2 от Наредбата, което се изразява в
неосигуряване за всички животни от допустимите категории в животновъдния обект
площите по чл. 4, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 1, но не е на посоченото в УП
основание по чл.28, ал.1, т.4 – неспазване на нормативните изисквания за
хуманно отношение към животните. Видно е че законодателят е посочил в четири
отделни точки различни основания, при наличието на които може да се постанови
отказ за изплащане на субсидията, като изрично е разграничил липсата на
достатъчно площ за всеки вид животно от неспазването на другите изисквания за
хуманно отглеждане.
Съдът намира, че неточната правна квалификация, поради
която е постановен отказа, представлява съществено нарушаване на общото
изискване за форма на административните актове, установено в чл.59, ал.2, т.4
от АПК. Фактическите основания, посочени в оспорения акт, трябва да са
съответни на посочените правни такива. В противен случай адресатът на акта е
поставен в невъзможност да разбере какви са съображенията на органа да
постанови конкретния резултат. В случая несъответствието между фактическите
основания в УП и правното основание по чл.28, ал.1, т.4 от Наредбата води до
неясното дали на жалбоподателя е отказана субсидия заради неосигуряване на
достатъчна площ за отглеждане на наличните във фермата животни или субсидията е
отказана заради неспазване на друго изискване за хуманно отглеждане на
животните.
Ветеринарномедицински изисквания за хуманно отглеждане
на животните са установени в чл.149 – чл.151 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност, в Наредба № 44/20.04.2006г. за Ветеринарномедицинските
изисквания към животновъдните обекти, в Наредба № 16 от 03.02.2006г. за защита
и хуманно отношение при отглеждане и използване на селскостопански животни. В
оспореното УП е
извършено позоваване на чл.28, ал.1, т.4 от Наредба № 4/2017 г. без да е
посочено кое изискване от кой нормативен акт е нарушен.
Неспазването на изискванията за форма на административните
актове е основание за отмяна по чл.146, т. 2 от АПК.
Неспазване на процесуалните правила.
От мотивите на УП не може да се установи какви точно
административни проверки са били извършени към 31.12.2020г., въз основа на какви
данни административният орган е приел, че броят на животните във фермата е 379
бр. или по-голям от капацитета й за 360 броя. Не става също към кой момент са
били извършени тези административни проверки, за да се прецени действително ли
е различен броя на декларираните със заявлението на жалбоподателя животни.
За констатациите в УП за налични 379 бр. животни, писмени доказателства не са
представени. Констативен протокол от проверка на място не е приложен. От друга
страна представените други доказателства, установяват наличие на 272 броя
животни, толкова колкото е декларирал жалбоподателя в заявлението си за
подпомагане, видно от приложения в преписката справка на ДФЗ, заверена от ветеринарния лекар
д-р Д. Г., че към 2020г. във фермата има налични 272 бр.овце, индивидуализирани
с ушните им марки и възрастта им по месеци. От справката е видно, че в нея не
фигурират новородени животни – агнета, а само възрастни такива, посочени в
графата за вид на животното.
Предвид
обстоятелството, че броят на отглежданите във фермата животни не би могъл да е
постоянна величина, от представената административна преписка не става ясно
защо административният орган е приел, че към 31.12.2020г., той не е съответен на капацитета на фермата.
Дори и да се приеме, че след извършване на административни
проверки установеният брой животни и по-голям , различен от посочения в заявлението за
подпомагане от 12.05.2020г., административният орган е следвало да се съобрази
с общите правила на чл.26, чл.35 и чл.36 от АПК и на специалното изискване по чл.21
от Наредба № 4/08.08.2017г., което го задължава да укаже на земеделския стопанин
необходимостта от представяне на допълнителни данни и/или документи. По този
начин и в специалния нормативен акт, Наредба № 4/2017г. е предвидено правото на
участие на заинтересованото лице в административното производство по
одобряване/ отказване на субсидия по мярка 14. Нормата изрично указва правото и
задължението на земеделския стопанин в срок до 10 работни дни от уведомяването
да представи изисканите му данни и/или документи, вкл. и обяснения за
установено несъответствие с данните в подаденото заявление.
В представената
административна преписка не се съдържат документи, които да установяват, че на
жалбоподателя е предоставена възможност да участва в административното
производство, да даде обяснения или представи доказателства за наличния брой
животни във фермата си към момента на споменатите в УП административни проверки.
Освен това административният орган е следвало да
изиска служебно информация от ОДБХ-Добрич дали и към момента на извършените от
него административни проверки фермата на жалбоподателя отговаря на нормативните
изисквания за хуманно отглеждане на животните по отношения на своя капацитет,
предвид обстоятелството, че броят на животните в един животновъден обект не е
постоянно величина и предвид обстоятелството, че не става ясно към кой момент
точно са извършени административните проверки от органите на ОД на ДФЗ. Обстоятелството,
че органът е изискал информация дали признатият капацитет за отглеждане на
животни се отнася за възрастните животни и за новородените, не означава, че е
изяснил служебно всички факти и обстоятелства от значение за случая. Самият
отговор на директора на ОДБХ-Добрич не изяснява напълно този въпрос, тъй като
не става ясно каква е признатата от компетентните органи налична площ за
одобрения капацитет от 360 бр. животни.
От данните в преписката е видно, че за един и същ
животновъден обект ОБДХ-Добрич издава удостоверения, с които признава различен
капацитет от 300 броя ДПЖ през 2017г. (удостоверение № 101/2828/30.08.2017г., л.30 от адм.д. №
412/2020г. до 660 бр. ДПЖ през 2021г. (удостоверение № 154/27.07.2021г.,
л.139).
Видно е, че ако ответникът бе изпълнил задължението си
по чл.35 и 36 от АПК служебно да събере необходимата информация, би постановил
административен акт с различно съдържание. Основание за този извод е издаденото
месец преди постановяване на оспореното уведомително писмо Удостоверение за регистрация
№ 154/27.07.2021г. на директора на ОБДХ-Добрич, от което е видно, че фермата е
с много по-голям капацитет за отглеждане на животни от установените към
31.12.2020 г. 379 броя, от които 80 броя новородени, тъй като е признат
капацитет от 660 броя.
Гореизложеното определя допуснатото процесуално
нарушение на общите и специалните процесуални правила като съществено и
достатъчно основание за отмяна на уведомителното писмо.
УП е постановено в нарушение на материалния закон, на
чл.28, ал.1 от Наредбата и на чл.7, ал.1 и ал.2 от АПК.
В чл.28, ал.1 от Наредбата е определено, че
административният орган може да откаже изплащането на финансовата помощ, когато
установи някоя от хипотезите на т.1-4 от цитираната разпоредба. Видно е, че
нормата е предоставила в оперативната самостоятелност на органа да одобри или
откаже изплащане на субсидията въз основа на преценка на всички факти и
обстоятелства от значение. В случая в нарушение на това изискване издаденото УП
е постановено в нарушение на чл.7, ал.1 от АПК, в който е постановен принципът,
че административните актове следва да се основават на действителните факти от
значение за случая.
От заключението на вещото лице и от проверките на
органите на ОДБХ-Добрич, въз основа на
които е издадено последното удостоверение за регистрация от 27.07.2021г. е
видно, че установения от административния орган 379 брой на животните към
31.12.2020г. не е основание за отказ за
изплащане на субсидията по мярка 14, тъй като животновъдния обект е в състояние
да поеме отглеждането на много по-голям брой животни и не противоречи на никое
от изискванията по Наредба № 4/08.08.2017г. за хуманно отглеждане на животните.
Преди издаването на оспореното УП през 2021 г., животновъдният
обект е бил предмет на поредна ежегодна проверка от служителите на ОДБХ-Добрич,
приключила с становище, че обектът отговаря на всички изисквания. Подобни са
констатациите от проверките и през 2020 г. Данните в административната преписка
не съдържат нито едно основание за противоположно становище.
В заключение съдът приема жалбата за основателна. Поради
наличие на основанията за отмяна по чл.146, т.2, т.3 и т.4 от АПК, оспореното
УП следва да се отмени като незаконосъобразно, а преписката да се изпрати на
административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при
спазване на указанията в мотивите на настоящото решение и разрешаване на
полагащата му се субсидия.
С оглед изхода на спора по настоящото производство и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК претенцията на жалбоподателя за присъждане
на разноските по делото е основателна. На жалбоподателя следва да се присъдят
следните разноски: 10 лв. за държавна такса (л.132), 500 лева за адвокатско
възнаграждение, платено в брой, съгласно разписка към договор за правна защита
и съдействие № 040639, серия Д на ДАК, и 357 лева, внесено възнаграждение за
вещо лице.
Воден от горното и на основание чл. 172, ал.1 и ал. 2
и чл.173, ал.2 от АПК, Административен съд - Добрич, ІІІ състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалба на А.Д.Н. ***, Уведомително писмо с
изх. № 01-033-6500/144 от 26.08.2021 г. на временно изпълняващия длъжността
директор на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна, с което по
реда на Наредба № 4 от 8.08.2017 г. за прилагане на мярка 14 "Хуманно
отношение към животните" от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г., е оторизирана субсидия от 0 лева по заявление за
подпомагане/плащане с УРН 605582 от 12.05.2020 г.
ИЗПРАЩА преписката на директора на Областна дирекция
на Държавен фонд „Земеделие“ – Варна за ново произнасяне по заявлението на А.Д.Н.
с УРН 605582 от 12.05.2020г. за подпомагане по мярка 14 "Хуманно отношение
към животните" от ПРСР за 2014 - 2020 г. при спазване на дадените с
настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ да заплати на А.Д.Н. с
ЕГН ********** *** сумата от 867 (осемстотин
шестдесет и седем ) лева - разноски по делото за държавна такса, адвокатско
възнаграждение и възнаграждение за вещо лице.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните с касационна жалба, подадена до Върховен
административен съд чрез Административен съд –Добрич.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: