Р Е Ш Е Н И Е
№ 719
гр. Пловдив, 21 04 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVIІI състав, в публично заседание на петнадесети февруари през
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
При секретаря Румяна Агаларева, като разгледа
административно дело № 84/2022г по
описа на съда, докладвано от председателя, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство по чл. 145 и сл. АПК, вр. чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за
здравето (ЗЗ).
Образувано е по жалба предявена от Председателя
на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив (ТП на НОИ) д-р Д.Й.И., против
Експертно решение (ЕР) № 2037 от зас. № 217/26.11.2021 г. на Специализиран
състав по хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска
комисия (НЕЛК) – София, в частта му за срока на
определения процент трайно намалена работоспособност - пожизнен.
В жалбата са изложени
съображения за неправилност на ЕР на НЕЛК в оспорената му част, като
жалбоподателят счита, че в настоящия случай не е изпълнено съдържанието на
определението за „дефинитивни състояния", посочено в § 1, т. 5 от ДР на Наредба
за медицинската експертиза /НМЕ/ за определяне на срок — пожизнен на трайно
намалената работоспособност на освидетелстваното лице, съобразно чл. 69, ал. 4
от същата наредба.
Сочи се, че при онкологичните
заболявания, след петата година, не може да се очаква позитивна промяна, но
рецидив и далечна дисеминация са възможни по всяко време, т.е. възможна е
негативна еволюция във времето. Иска отмяна на оспореното ЕР.
Ответникът - НЕЛК-София, чрез процесуалния си
представител юрк. А., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният административен акт е
законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване.
Подробни съображения се излагат в приложено по делото становище (л.34). Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Н.Д.Т., счита
жалбата за неоснователна и сочи, че издаденото ѝ ЕР следва да е със срок
- пожизнено.
Останалите заинтересовани страни – ТЕЛК към
УМБАЛ Пловдив АД – пети състав, Агенция за хора с увреждания, ТП на НОИ –
гр.Пловдив, Регионална дирекция „Социално подпомагане“, не вземат становище по
жалбата.
Съдът, като прецени
становищата на страните и събраните доказателства по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено
следното от фактическа страна:
С ЕР № 3814, зас. № 133/11.08.2021
г. на пети състав на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив” АД (л.7) е извършено
освидетелстване на Н.Д.Т. като ѝ е определен 50 % трайно намалена
работоспособност със срок – пожизнен, за състояние, съгласно мотивите на ЕР: „след
левостранна мастектомия по метода на пейти с лимфна дисекция на трите нива на
аксилата по повод хистологично верифициран зл. нов давност – м.юни 2013г. без данни за рецидив и далечна дисеминация, по
забележка 1 на част viii раздел xii се следват 50% тнр, за срок пожизнен по нме 2017 –
мкб с50.1“
Цитираното ЕР на ТЕЛК е
обжалвано от Председателя на Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО пред
НЕЛК по отношение срока на определения процент трайно намалена работоспособност.
След преглед на приложената медицинска документация в досието на
освидетелстваното лице, НЕЛК се е произнесла с обжалваното в настоящото
производство ЕР № 2037 от зас. № 217/26.11.2021 г., с което е потвърдено ЕР на
ТЕЛК в оспорената му част. За да постанови този резултат, НЕЛК е приела, че по
отношение на освидетелствано лице /жена на 45-годишна възраст/ се установява,
че по повод на уголемен лимфен възел в лява аксила, след извършена ексцизия са
установени метастази от дуктален карцином. Хистологичен резултат № 3385-87/2012г.
- мета от инвазивен дуктален карцином. Лицето е провело четири курса
предоператвина химиотерапия и на 19.06.2012г. е извършена левостранна радикална
мастектомия по метода на Пейти с лимфна дисекция на трите нива на лява аксила. Заболяването
е стадирано като Т4 N1 M0. Хистологичен резултат
Н7673-87/20.06.2012г. с наличие на некротични туморни огнища от инвазивен
дуктален карцином. Пациентката е провеждала курсове лъче и химиолечение. В цитираното
в ЕР на НЕЛК, удостоверение от КОЦ - „Пловдив“ ЕООД изх. № 1464/04.08.2021 г. е
вписано: „Задоволително състояние, без данни за рецидив, не се палпират
увеличени лимфни възли в аксиларните и субклавикуларните области двустранно“. В извършен КТ от дата
23.07.2021г. заключение – без динамика, стабилно заболяване. Посочено е, че в
обжалваното ЕР „С 50.1 за опериран карцином на лява млечна жлеза, след петата
година, без данни за метастази или рецидив следва оценка по Забележка р.12 ч.8
от НМЕ – 50% с пожизнен срок. Срокът на инвалидизиране е пожизнен базирайки се
на чл. 69, ал. 4 от НМЕ“. Позовавайки се на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ /изм. и доп.
ДВ бр.59 от 16.07.2021г./ НЕЛК посочва, че състоянията след проведено лечение,
по повод злокачествени новообразувания, без данни за рецидив и дисеминация, след
петата година на активно наблюдение, са дефинитивни. По тези съображения,
специализираният състав по хирургични, ортопедични и сърдечно-съдови болести на
НЕЛК потвърждава ЕР на ТЕЛК във връзка със срока на определения на
освидетелстваното лице % трайно намалена работоспособност - пожизнен.
При така установената фактическа обстановка, на
база приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът прие следното от
правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт, подлежащ на оспорване
по съдебен ред, от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, поради
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна,
поради следните за това съображения:
Обжалваният административен акт е постановен от
компетентен орган по смисъла на чл. 103, ал. 4 от ЗЗ във връзка с чл. 3 от НМЕ,
в установената, съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК форма и при спазване на
административнопроизводствените правила.
Решението е взето от специализиран състав по хирургични,
ортопедични и сърдечно-съдови заболявания, определен съобразно водещата
диагноза, в изпълнение на чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и
организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на
регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Специализираният
състав на НЕЛК, издал оспорваното ЕР, отговаря на изискванията на чл. 18, ал. 3
от правилника. Експертното решение е постановено в състав от председател и двама
специалисти.
По установените факти по
делото не се формира спор между страните.
Спорът е правен и касае правилното
приложение на забележката към Част осма, Раздел XII от Приложение № 1 на
НМЕ/2017 г. досежно срока (пожизнен) на определения на освидетелставаното лице
% трайно намалена работоспособност.
Според посочената забележка: „Всички
онкологични заболявания с код "С" по МКБ, без данни за рецидив и
дисеминация, при давност, надвишаваща пет години от хистологичната верификация,
се оценяват с 50 % (не включва карциноми "ин ситу" – код
"D" по МКБ)“.
Безспорно случаят на Н.Д.Т. касае
онкологично заболяване с код „С“, а именно С 50.1 опериран карцином на лява
млечна жлеза, след извършена на 19.06.2012г. левостранна радикална мастектомия
по метода на Пейти с лимфна дисекция на трите нива на лява аксила; без данни за
рецидив и дисеминация при давност надвишаваща пет години от хистологичната
верификация (2012г.). Посоченото онкологично заболяване безспорно обуславя
приложение на горецитираната забележка от Приложение № 1 на НМЕ/2017 г., както
правилно е прието от административния орган в оспорваното ЕР.
По отношение на прилагането на
цитираната забележка, съдът намира, че то не следва да е изолирано от
останалите отправни точки, относими за конкретно заболяване, включени в съответните раздели на ч. 8, Приложение № 1 на
НМЕ/2017 г., в които са посочени съответните злокачествени заболявания, определен е съответния % трайно намалена
работоспособност и неговият срок и за които отправни точки, съгласно посл. ред.
на НМЕ/2017 в релевантните към казуса разпоредби, е определен пожизнен срок.
В тази връзка, следва да се
посочи, че в Раздел ХI „Женски полови органи“, Част
осма от Приложение № 1 на НМЕ, според отправна точка 1.1.4, за малигнен тумор
на гърдата за петата година след операцията се определя 50 % трайно намалена
работоспособност, с пожизнен срок. Това само е достатъчно да се приеме, че след
като за петата година след операция се определя 50% ТНР с пожизнен срок, то при
преосвидетелстване на лицето през всяка следваща година след петата, срокът на
инвалидност също следва да е пожизнен. Противното би означавало всяко лице със
същото заболяване и здравословно състояние, но с над пет години от
хистологичната верификация към датата на приемане на Постановление № 225 от 12
юли 2021 г. за изменение и допълнение на НМЕ, да бъде дискриминирано при
преосвидетелстването чрез определяне на срок на инвалидност за конкретен период
от време, така както предвижда чл. 69, ал. 1 от НМЕ, а не пожизнено при
условията на чл. 69, ал. 4 от НМЕ. В така посочената разпоредба е предвидено
при дефинитивни състояния без възможност за пълно или частично възстановяване да
се определя пожизнен срок на инвалидността.
Легална дефиниция на понятието
„дефинитивни състояния“ се съдържа в нормата на § 1, т. 5 от ДР на НМЕ,
съгласно която това са състоянията, които не търпят позитивна или негативна
еволюция във времето. Волята на законодателя е да преустанови периодичното
преосвидетелстване на определени групи лица и за конкретни заболявания,
посочени в отправните точки, за които периодично освидетелстване е
безпредметно, при положение че не може да настъпи позитивна еволюция във
времето.
Както сочи жалбоподателят,
действително в състоянието на освидетелстваното
лице може да настъпи негативна еволюция във времето, доколкото дефинитивното
състояние няма постоянен характер и търпи промяна. Соченото евентуалното настъпване
на рецидив и далечна дисеминация (негативна еволюция във времето), обаче, би
могло да доведе единствено до преосвидетелстване на лицето, по негово желание, но
не и до промяна на срока на инвалидност от пожизнен до такъв с конкретно
определен срок.
Отделно от изложеното е
необходимо да се добави, че след като в отправна точка 1.1.4 на Раздел ХI, Част осма от Приложение № 1 на НМЕ, състоянието на освидетелстването лице
е определено от законодателя като дефинитивно, предвиждайки определяне на 50 % трайно
намалена работоспособност, с пожизнен срок, то при липса на промяна през
следващите години в здравословното му състояние, последното отново следва да се
определи като дефинитивно.
Гореизложеното налага извод за
законосъобразност на оспорваното в настоящото съдебно производство ЕР на НЕЛК -
София, в частта му относно срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
По изложените съображения,
съдът счита, че жалбата се явява неоснователна, поради което следва да бъде
отхвърлена.
При този изход на спора, на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, на Национална експертна лекарска комисия, се
дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита, които се
констатираха в размер на 100 (сто) лв., определен съгласно чл. 27в от Наредбата
за заплащането на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона
за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Председателя на
Медицинската комисия по чл. 98, ал. 4 от КСО към Териториално поделение на
Националния осигурителен институт гр. Пловдив д-р Д.Й.И., против Експертно
решение № 2037 от зас. № 217/26.11.2021г. на Специализиран състав по
хирургични, ортопедични и ССЗ на Националната експертна лекарска комисия гр.
София, в частта му, относно срока на определения процент трайно намалена
работоспособност - пожизнен.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт гр. София да заплати
на Национална експертна лекарска комисия гр. София, сумата от 100 (сто) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване
с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен
срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: