съобрази следното: Производството е по реда на чл. 341 ал.1, във вр. с чл. 306 ал.1 т.1 НПК. Образувано е по жалба на Методи Методиев Демирев, понастоящем в Затвора гр.Пазарджик против разпореждане №64/10.03.2006 г. постановено от съдията-докладчик в закрито заседание по ч.н.дело № 164/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на осъдения Демирев, с която е поискал да му бъде определено едно общо наказание по реда на чл.304, ал.1, т.1 от НПК/отм./ по присъдите му по НОХД №150/1999 г., НОХД №224/1999 г. и по НОХД № 319/2002 г., и трите по описа на Кърджалийския районен съд. В съдебно заседание Демирев поддържа изцяло жалбата си и моли, ако има промяна в закона, която дава възможност да му се направи кумулация. Моли да бъде отменено разпореждането на РС – Кърджали и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд, за да му бъде разгледана молбата и да му се определи едно общо наказание за осъжданията му. Прокурора от Окръжна прокуратура – Кърджали в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено разпореждането на първоинстанционния съд, тъй като по исканията на жалбодателя вече имало произнасяне и от районния и от окръжния съд, последното от които било от 15.09.2005 г. Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното разпореждане, в изпълнение на правомощията си по чл.341 ал.1, във вр. с чл. 314 и сл. НПК, съобрази следното: Жалбата е основателна, макар и по съображения, различни от изложените в нея. С писмена молба заведена в Районен съд – Кърджали с вх. №982 от 08.03.2006 г. осъденият Методи Методиев Демирев е поискал да бъде образувано и насрочено дело в КРС за определяне на общо наказание по наложените му с присъди по НОХД № 150/1999 г., НОХД №224/1999 г. и НОХД №319/2002 г., и трите по описа на Кърджалийския районен съд. Съдията – докладчик с обжалваното разпореждане е приел, че е налице хипотезата на чл.21, ал.1, т.6 от НПК/отм./, касаело се за извършени престъпления, по които били налице съдебни актове влезли в законна сила и допускането на кумулация по така постановените присъди било недопустимо, поради което е оставил молбата депозирана от Демирев без разглеждане. Разпореждането, предмет на обжалване в настоящото производство, е незаконосъобразно и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Така в мотивировъчната част на разпореждането си, съдията-докладчик не е изложил мотиви, от които да е видно кои “съдебни актове влезли в законна сила” е имал предвид, тъй като по делото са приложени множество съдебни актове влезли в законна сила – в т.ч. присъди, решения, определения и разпореждания, какъв извод следва от това, а не е видно също така правното основание за постановяване на обжалваното разпореждане. По същество, непосочването на тези обстоятелства се приравнява на липса на мотиви, което ограничава правото на защита на молителя и представлява съществено нарушение на процесуалните правила, което препятствува възможността да бъде осъществен инстанционния контрол от настоящата инстанция относно законосъобразността и обосноваността на разпореждането. Също така съдията-докладчик е бил длъжен, след като е приел, че направеното искане с молбата е недопустимо, да прекрати с разпореждането наказателното производство по чл.304, ал.1, т.1 от НПК /отм., сега чл.306, ал.1, т.1 от НПК/ по реда на чл.247, ал.1 от НПК във вр. с чл.21, ал.1, т.6 от НПК /отм., сега чл.250, ал.1 т.1 от НПК във вр. с чл.24, ал.1 т.6 от НПК/, което не е сторено в случая. Като не е разгледал молбата на осъдения Демирев за определяне на общо наказание, нито пък е прекратил наказателното производство по предвидения за това ред, то липсва произнасяне от първоинстанционния съд по молбата по надлежния ред, определен в процесуалния закон, което само по себе си представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е основание за отмяна на разпореждането. С оглед изложеното, следва обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане на основание чл.334, ал.1, т.1 във вр. с чл.335, ал.2 във вр. с чл.348, ал.3, т.1 и 2 от НПК, като при новото разглеждане на делото следва да бъдат съобразени следните обстоятелства: С постановените присъди по НОХД №150/99 г. и НОХД №224/99 г. и двете по описа на КРС, Методи Демирев е осъден за извършени кражби при условията на опасен рецидив, извършени м.VІІІ и м.ІХ 1998 г., като присъдите са влезли в сила съответно на 22.07.1999 г. и 31.07.1999 г.. Деянията са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. По време на извършване на деянията и влизането на присъдите в сила е била изключена възможността за определяне на общо наказание по реда на чл.25-23 от НК, предвид редакцията на чл.26 от НК от 08.08.19997 г. /ДВ, бр.62/1997 г./ изменен с ДВ бр.92/2002 в сила от 01.10.2002 г.. С последно цитираната редакция обаче е отпаднала забраната за определяне на общо наказание по реда на чл.23-25 НК по отношение на деянията, извършени при условията на опасен рецидив. Конфликта между възстановената приложимост на правилата за съвкупността спрямо деянията при опасен рецидив и наложените при старата уредба, но неизтърпени към момента на влизане в сила на изменението на закона наказания е решен с § 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 г.. Последния не е пречка за приложението на института на множеството престъпления по чл.23-25 НК, тъй като не създава правила за определяне на наказанията, а за тяхното изпълнение. В тази връзка следва да се има предвид, че разпоредбата на §90 трябва да се преценява като по-благоприятен закон по отношение на осъдените за опасен рецидив по време на действието за забраната по чл. 26 НК, за които сборът от наложените наказания надхвърля максималния размер, предвиден в НК за най-тежкото престъпление, за което са осъдени. Подлежащото на изтърпяване наказание, определено по размер с разпоредбата на параграф 90 не представлява определяне на най-тежкото между отделните наказания, а представлява сбор от тях, подлежащ на изтърпяване. /ТР № 1/10.05.2006 година по тълк.н.д. № 1/2006 година на ОСНК/.Такъв именно следва да се определи в настоящия случай по коментираните по-горе две присъди. С допълнението на разпоредбата на § 90 ПР на ЗИДНК от 2002 година /Доп.-ДВ, бр.103/2004 година, в сила от 23.11.2004 година/, е добавен текста, че наказанието за изтърпяване се определя по реда на чл. 304 НПК /отм./, сега действащ чл. 306 НПК т.е. съдът е длъжен да определи какво наказание следва да изтърпи осъдения и в случаите, когато той е рецидивист, осъден с влезли в сила присъди при условията на действащия до влизането на този закон в сила чл.26 НК /в сила от 08.08.1997 г./. Такова наказание определено по реда на чл.306 от НПК не е извършвано по отношение на осъдения Демирев. По изложените съображения, съдът следва да се произнесе и относно осъждането на Демирев и с присъда по НОХД №319/2002г. на РС-Кърджали, което наказание не може да бъде групирано с друго осъждане по правилата на чл.25 вр. с чл.23 НК, тъй като деянието е извършено на 06.08.99 г., след като присъдите по НОХД №150/99г. и НОХД №224/99 г. и двете на КРС, са били влезли в сила -съответно на 22.07.99 г. и на 31.07.99 г. Предвид изложените по-горе съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, както и предвид обстоятелството, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по реда на чл. 306 ал.1 т.1 НПК във вр. с параграф 90 от ПР на ЗИДНК и не е определил наказание за изтърпяване съобразно правилото на параграфа, същият е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отменяне на обжалваното разпореждане и връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Мотивиран от горното, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане № 64/10.03.2006 година, постановено по ЧНД № 164/2006 година по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на касационна жалба или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2. |