Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 81 17.01.2020
година гр.Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският административен съд,
XXII-ри административен
състав,
на тринадесети януари през
две хиляди и двадесета година,
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при секретаря Г.С.
прокурор: Андрей Червеняков
като разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 2820 по
описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Образувано
е по искова молба от Е. А. Л. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис 2 чрез адв. С.К., с
правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, вр. чл.203 АПК, срещу Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” № 46. С иска се претендира обезщетение в размер 600лв. за
причинените имуществени вреди, произтекли от незаконно издаденото наказателно
постановление и законната лихва за забава върху главницата от датата на влизане
в сила на съдебния акт, а именно 06.11.2019г. до окончателното изплащане на
сумата. Иска присъждане на разноски по делото. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание
и щецът, редовно призован, не
се явява. Представлява се от адв. С.К.. Процесуалният представител счита, че
искът е доказан по основание и размер, моли да бъде уважен и да бъдат присъдени
разноските за настоящата съдебна инстанция.
Ответникът Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас не е депозирал отговор. В съдебно заседание представител не се явява
и не взема становище по иска.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас счита исковата претенция е частично доказана, тъй
като не е внесен пълния размер на адвокатското възнаграждение по представеното
пълномощно по НАХД 549/19г. по описа на Районен съд-Несебър.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, от фактическа страна намира следното:
С наказателно
постановление № 18-0304-000657 от
17.04.2018г. на началник сектор на РУ Несебър ОДМВР-Бургас, за извършено нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на
основание чл.177, ал.4, пр.1 вр. с чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП , е наложено
административно наказание глоба в размер на 1000 лева.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен
съд - Несебър, за което е образувано НАХД № 549/2019г. С Решение № 211/14.08.2019 г. по НАХД № 549/2019г. по описа
на Районен съд Несебър наказателното постановление е отменено. Решението
на Районния съд е обжалвано по реда на касационното
обжалване пред Административен съд-Бургас и с решение № 1889 от 06.11.2019г. по
КНАХД № 2322/2019г. по описа на Административен съд-Бургас е оставено в сила
първоинстанционното решение. Решението е влязло в сила на 06.11.2019год. В
образуваното административно-наказателно дело при разглеждането му пред
Районния съд, жалбоподателят се е представлявал от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат С.К., който е изготвил жалбата срещу НП и е осъществил
процесуално представителство в проведеното съдебно заседание пред Районния съд.
В хода на съдебното обжалване пред първата инстанция е представен договор за
правна защита и съдействие и пълномощно, заверени „вярно с оригинала“ от адв.К..
Приложена е разписка от 01.07.2019г. от „Easy Pay“ за изплатена
сума от 100 лева от Е.Л. на адв.К.. В разписката адв. К. е отбелязал, че на
27.06.2019г. са внесени 200лв. Пред касационната инстанция адв. К. е депозирал
становище и е представил договор за правна защита и съдействие сер. В №
********** от 15.10.2019 г., в който уговореното възнаграждение в размер на 300 лв. е отбелязано,
че е заплатено в брой.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Налице е отменено наказателно постановление НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 18-0304-000657 от 17.04.2018г. на началник сектор на РУ Несебър
ОДМВР-Бургас, с което е наложена
глоба в размер на 1000 лева. На основание т. 1 от Тълкувателно постановление №
2/19.05.2015г. на ВАС и ВКС, искът е допустим и е подсъден за разглеждане от
административните съдилища.
Съобразно чл. 7 от ЗОДОВ, искът за
обезщетение е предявен пред съда по мястото на увреждането или по
местожителството на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от
чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. Ищецът
твърди, че увреждането е настъпило от издаденото наказателно постановление,
т.е. при спазване правилата за родова и местна подсъдност, компетентен да
разгледа предявения иск е Административен съд - гр. Бургас.
Областна
дирекции на МВР - Бургас е юридическо лице, съгласно чл. 37, ал. 2 от ЗМВР, към което
е сектор в РУ Несебър, ОДМВР съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗМВР и чл. 9, ал.1 от
ПУДМВР. Съобразно чл. 205 от АПК, искът е
предявен срещу надлежен ответник.
Наказателното постановление, представлява властнически
акт на административен орган и неговата отмяна е материално правно основание по
смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене
на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените
разноски за процесуално представителство.
За да се
ангажира отговорността по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ следва да са налице следните предпоставки: 1. Да е
налице отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление, 2. Да са
претърпени реално имуществени вреди, от които да са настъпили обективно
негативни последици в правната сфера на ищеца и 3. Да е налице пряка и
непосредствена причинна връзка между отмененото НП и вредите.
В тежест на ищеца е да установи наличието на
кумулативно изискуемите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата
на основание чл.1 ал.1 от ЗОДОВ. При липса на който и да е от елементите на
посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата
по този ред.
По отношение на първата предпоставка следва да се
установи отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление. Видно от
приложеното решение № 1889 от 06.11.2019г. по КНАХД №2322/2019г. по описа на
Административен съд-Бургас е оставено в сила решението, с което наказателното постановление е отменено. Решението е влязло в сила на 06.11.2019год.
По отношение на втората
предпоставка следва да установи реални претърпени имуществени вреди, а именно реално
заплатено адвокатско възнаграждение към момента на ползване на адвокатската
услуга за процесуално представителство.
Видно от представения пред Районния съд договор за
правна защита и съдействие и пълномощно, заверени „вярно с оригинала“ от адв.К.,
няма отбелязване за плащане. Доказателство за извършеното плащане е разписка от
01.07.2019г. от „Easy Pay“ за изплатена сума от 100 лева от Е.Л.
на адв.К.. Направеното отбелязване в разписката от адв. К., че на 27.06.2019г.
са внесени 200лв. не удостоверява плащане по този договор, то представлява
едностранно писмено изявление с подпис само на получателя, поради което Съдът
приема за доказано заплащането на 100лв. адвокатско възнаграждение. В подкрепа
на този извод е, че е договорено заплащането да се осъществи по банков път по
сметка на адв. К.. Не са представени доказателства за разплащания по банков
път. В представения от ищеца договор за
правна помощ /л.7/, който би следвало да е идентичен с представения по НАХД
№549/2019г. по описа на Районен съд –Несебър се установяват допълнителни
вписвания, касаещи разплащането, от които едното е внесена сума от 200лв. без
представен документ за това, поради което съдът не счита, че доказват извършено
плащане. По посочените съображения по представения договор за правна защита и
съдействие, Съдът счита за доказана претенцията до 100лв.
По отношение на исковата претенция за заплащане на
възнаграждение в размер на 300лв. по КНАХД № 2322/2019г. по описа на
Административен съд Бургас. Видно от представения по КНАХД № 2322/2019г. по описа на Административен
съд Бургас договор за
правна защита и съдействие сер. В № ********** от 15.10.2019 г., е
посочено договорено възнаграждение в размер на 300 лв., отбелязано е, че е платено изцяло в
брой, и е посочена платена сума от 300лв., след което договорът е подписан от
двете страни. Това вписване за направеното плащане в договора за правна помощ е
достатъчно и има характера на разписка, поради което исковата претенция в тази
й част е доказана.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, като в Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на
ВАС по т. д. № 2/2016 г., е уточнено, че потърсената адвокатска помощ и
платения адвокатски хонорар е пряка и непосредствена последица от издаденото
наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово
регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не
е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния
орган. Ищецът не би заплатил адвокатското възнаграждение и заплатената на това
основание сума не би представлявала за него вреда, ако не бе издадено
наказателното постановление, отменено впоследствие като незаконосъобразно,
поради което е налице и причинна връзка между
отмененото наказателно постановление и причинените вреди-заплатеното
адвокатско възнаграждение .
По посочените съображения съдът
счита, че са
установени и доказани предпоставките за реализиране на отговорността на
държавата по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, поради което исковата претенция е частично основателна
и следва да бъде уважена до размер от 400лв., а ответникът да бъде осъден да
заплати на ищеца обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв.,
представляващи направени разноски за адвокатско възнаграждение за обжалване на
наказателното постановление.
С
оглед основателността на иска за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 400
лева се явява основателна и акцесорната претенция за законната лихва за забава
върху главницата, считано от 20.11.2019г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата. Съгласно чл. 86 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Началният
момент на забавата обаче не е датата, на
която е влязло в сила решението, с което е отменено наказателното постановление,
тъй като когато по исков ред се търсят
съдебни разноски, законната лихва
се дължи от момента на поканата. С оглед тази специфика на исковата претенция,
началният момент, от който длъжникът изпада в забава, се определя съобразно чл. 84 ЗЗД. След
отмяна на наказателното постановление няма
определен ден за изпълнение на паричното задължение за възстановяване на
съдебните разноски на спечелилата делото страна, длъжникът изпада в забава,
след като бъде поканен от кредитора. По делото не са ангажирани
доказателства за отправена покана до длъжника преди подаване на исковата молба, поради което законната лихва върху главницата се дължи от момента
на подаване на исковата молба, в случая - от 20.11.2019 г.
По отношение на претендираните съдебно-деловодни
разноски за воденето на настоящото дело, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3
от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да
заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената
държавна такса, като съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и
възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част от иска.
Ищецът е внесъл
дължимата държавна такса в размер на 10лв. за образуване на настоящото
производство, поради което ответникът следва да бъде осъден да я заплати, но по
делото не са представени доказателства за заплащането на адвокатското
възнаграждение. Съгласно
т.1 Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013г. на
ОСГТК на ВКС, постановено по т.д. № 6/2012г., съдебни разноски за адвокатско
възнаграждение се присъждат, когато страната е
заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане –
ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е
в брой, то тогава вписването
за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. Видно от представения договор за
правна помощ след „договорено възнаграждение“ е записано „300 /триста/ лева,
платими в брой при подписването на настоящия договор“ Т.е. постигната е уговорка за размера на адвокатското
възнаграждение, но не е посочено, че същото е заплатено в брой, каквото е
изискването на т.1 от ТР 6/2012 от 06.11.2013г. Договорът за адвокатска
услуга се сключва между клиент и адвокат, като писмената форма е за доказване.
С него се удостоверява, както че разноските са заплатени, така и че само са
договорени. В случая от представеното доказателство се установяват постигнатите
договорки-размер на адвокатското възнаграждение и начин на заплащането му, но
не се установява, че сумата от 300лв. е платена. Ако в договора за правна помощ
недвусмислено беше посочено, че сумата е била заплатена в брой, то същият би
бил доказателство за направените разноски. По посочените съображения, Съдът
счита, че в полза на ищеца не следва да се присъжда адвокатско възнаграждение,
тъй като няма доказателство за плащане.
Мотивиран от гореизложеното, Административен съд -
Бургас,
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи (ОДМВР) - Бургас с адрес: гр. Бургас, ул. “Христо Ботев” № 46 да заплати на Е. А.Л. с ЕГН **********, съдебен адрес: ***,
офис 2, обезщетение за причинени имуществени вреди
в размер на 400 лева (четиристотин лева), ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.11.2019
год. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска на Е. А. Л. в частта над 400лв. до предявения размер от 600лв., както и за присъждане на законната лихва, за времето от 06.11.2019г. до 19.11.2019 г.
ОСЪЖДА Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Бургас с адрес: гр. Бургас, ул.
“Христо Ботев” № 46 да заплати на Е. А. Л. с ЕГН ********** съдебни разноски
в размер на 10 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на
адв. К. за осъждане на ответника да заплати адвокатско възнаграждение в размер
на 300лв.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: