№ 103
гр. Нови пазар, 08.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Светла Радева
при участието на секретаря Валентина Хр. Великова
като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело №
20213620101387 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявен иск с правно основание чл.422
във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД във вр. с
чл.86 от ЗЗД, предявен от „ЮБЦ“ ЕООД срещу А.М.А.. от гр. Нови пазар, обл. Шумен, с
цена на иска 54,51 лева /главница/ - неустойка по договор за далекосъобщителна услуга.
Ищецът заявява в исковата си молба, че между „БТК“ ЕАД и ответника на 19.02.2018
г. бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги, с кл. №***, за
ползване на телевизионна услуга, при условията на избран тарифен план с месечна
абонаментна такса 21,80 лв. За потребените от ответника електронни съобщителни услуги
от 22.02.2018 г. до 21.06.2018 г. били издадени фактури №***/22.03.2018 г.,
№***/22.04.2018 г., №***/22.05.2018г. и №***/22.06.2018 г. Неплащането в срок
обусловило правото на оператора по чл. 50 от ОУ във вр. с чл.43, т.1 незабавно да ограничи
услугите или да прекрати едностранно договора. След едностранното прекратяване на
договора на 03.07.2018 г. операторът издал крайна фактура №**********/22.07.2018 г.,
включваща начислена неустойка за предсрочно прекратяване в размер на 54,51 лв. Тази
сума представлявала сбор от трикратния размер на месечните абонаментни такси.
Основанието за плащане на тази неустойка бил текста на т.2 от договора им. Вземането на
кредитора било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С.Г.Груп“ ООД. Това
дружество прехвърлило вземането на настоящия ищец също с договор за цесия от
01.10.2019 г. Ищецът, като титуляр на вземането и заявител подал заявление по чл. 410 от
ГПК до НПРС и била издадена заповед за изпълнение по 1 образуваното ч.гр.д. №***/2021
г. Длъжникът обачене бил намерен за връчване на заповедта, което наложило предявяването
на настоящия иск за установяване на вземането.
Ответникът е призован по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, като на постоянния му адрес е
залепено уведомление. В указания от съда срок, ответникът не се е явил в съда, за да получи
адресираните до него съдебни книжа, поради което на същия на основание чл.47, ал.6 от
ГПК е назначен особен представител в лицето на адв. Р.М. от ШАК. На особения
представител са връчени съдебните книжа по делото и му е указан законовия срок за отговор
по молбата. В срока за отговор такъв е депозиран, като същия намира иска за недопустим и
неоснователен. Заявява, че ответника не е получил документите по заповедното
1
производство и респективно не е подал възражение, както и, че същият не бил уведомен за
двете цесии, както това не е сторено и в исковото производство. Счита, че връчването не
може да стане чрез особен представител, тъй като в случая се касае за права по чл.34, ал.3 от
ГПК, респ. чл.29, ал.5 от ГПК, за които законът изисква изрично упълномощаване. Прави
възражение за изтекла погасителна давност, тъй като дължимите вноски по договора с
мобилния оператор са „периодични плащания“ по смисъла на чл.111, б. „в“ от ЗЗД. Сочи, че
фактурата издадена от 22.07.2018 г., по която се претендира неустойка, не е действителна.
Прави се възражение за нищожност на клаузата за лихвата като противоречаща на
българския закон и на европейското законодателство и накърняваща добрите нрави, както
поради прекомерност на клаузата касателно претендираната неустойка. Липсвали
доказателства по делото, че ответникът А.М.А.. е лицето от всички документи, приложени с
исковата молба, подписани от А.М.А. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в заповедното производство и моли да се намали в размер до 150 лв. Моли
иска да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан по основание и размер, както и
искането за разноски.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, а именно договор за цесия от 1.10.2019 г.,
пълномощно, договор за цесия от 16.10.2018 г., Приложение № 2 - пълномощно,
потвърждение за прехвърляне на вземане по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, извлечение от приложение
№ 1 към договор за цесия от 1.10.2019 г., уведомление за цесия, месечна сметка от
22.03.2018 г., от 22.04.2018 г., от 22.05.2018 г. 22.06.2018 г., 22.07.2018 г. общи условия и
служебно приложеното ч.гр. дело № ***/2021 г. на НПРС, прие за установено от
фактическа и правна страна следното: От приложеното ч.гр.д №***/2021 г. по РС Нови
пазар се установява, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК срещу длъжника (сега ответник по делото) за сумата от 54,51лв. , посочена
като неустойка за предсрочно прекратяване на договор. По заповедното производство е
приложен договор, сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и
ответника № ***-43113243 от дата 19.02.2018 г., с клиентски номер на абоната №*** за
избран от абоната тарифен план и месечна абонаментна такса от 18,17 лв. без ДДС. Срокът
на договора е за 24 месеца. По делото са представени месечни сметки месечна сметка от
22.03.2018 г., от 22.04.2018 г., от 22.05.2018 г. 22.06.2018 г., 22.07.2018 г. като в последната
от тях с №********** фигурира търсената в настоящото установително производство сума
за неустойка по тарифен план „Виваком Mobix 60 LTE в размер на 54,51 лв. Съгласно ОУ на
договорите на „БТК“ ЕАД, за абонатите на услуги, предоставяни чрез обществената
фиксирана електронна съобщителна мрежа на дружеството, приложени по делото, съгл. чл.
25.2, абонатът заплаща ежемесечно – цена за месечен абонамент за поддържане на достъп до
Мрежата и съгл. Чл. 25.3 и стойността на проведените разговори и други услуги посочени в
ценовата листа на БТК и ползвани през предходния месец или период. Съгласно раздел VІІІ
„Права и задължения на абоната“ от ОУ на „БТК“ЕАД, в чл.43.1. от ОУ на „БТК“ ЕАД е
посочено, че абонатът има задължението да плаща в срок дължимите суми за
предоставените услуги, а чл. 44.1 от същите ОУ визира, че абонатът отговаря за забава в
плащането на дължими суми за предоставените телефонни услуги по тези Общи условия.
„БТК“ ЕАД има право да получава изцяло и в срок плащане на дължимите от абоната суми
за предоставените услуги по договора и Общите условия (чл.45.1). При неспазване на кое и
да е задължение визирано в т.43 от ОУ, мобилният оператор има право незабавно да
ограничи предоставянето на услугите, да прекрати едностранно индивидуалният договор с
потребителя или да откаже сключването на нов договор с него. От страна на ответника не са
представени доказателства за изпълнение на договорените и отразени във месените сметки
суми, като съдът приема, че същия не е изпълнил поетите с договора задължения. Съдът
намира, че ответникът е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във
фактурата срок задължението си към „БТК“ ЕАД. Съгласно посоченото в договора, ако
договорът бъде прекратен по вина на абоната, включително при неплащане на дължими
суми, абонатът дължи неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните
такси. Съгласно условията на договора, неговата 3 месечна такса е в размер на 54,51 лв. без
2
ДДС. Исковата претенция е в размер на 54,51 лв., което се равнява на трикратния размер на
месечната абонаментна такса без ДДС, т.е три такси от по 18,17лв. Съдът намира иска на
ищеца за основателен и доказан и следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че вземането му за сумата от 54,51 лв., представляващо неустойка за
прекратяването на договора телекомуникационни услуги, съществува. Издадената крайна
фактура е от дата 22.07.2018 г., с краен срок на плащане 08.08.2018 г. Заявлението по
чл.410 от ГПК е подадено на 08.07.2021 г. и следователно погасителна давност за това
вземане на ищеца не е настъпила, т.е то не е погасено по давност. На 16.10.2018 г. е сключен
договор за цесия между „БТК“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД. По силата на чл.5 от договора,
цесионерът е задължен и упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за
прехвърлянето на вземането. Приложено е и изрично пълномощно в тази насока, изготвено
от „БТК“ ЕАД. Видно от договор за цесия от 01.10.2019г. сключен между „С.Г.Груп“ ООД и
ищеца „ЮБЦ“ ЕООД и извлечение от приложение № 1 към него се установява, че цедентът
„С.Г.Груп“ ООД е прехвърлил на цесионера „ЮБЦ“ ЕООД вземането си към ответника,
придобито по силата на предходния договор за цесия, сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г.Груп“ ООД. По делото е представено
Уведомление за цесия изходящо от„БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до
ответника, за извършените цесии, но не са представени доказателства за връчването му.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД прехвърлянето на вземането поражда действие
между цедента и цесионера с постигането на съгласие между тях, а по отношение на третите
лица и на длъжника от момента на съобщаването на цесията на длъжника от предишния
кредитор - чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Уведомление, изходящо от цедента, но приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника със същата, чрез неговия особен
представител и това представлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал. 3
пр. първо ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Същото следва да бъде съобразено като факт от значение за
спорното право, настъпил след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК. В този
смисъл постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение № 3 от 16.04.2014 г. на ВКС по т.
д. № 1711/2013 г., I т. о. В съдебната практика се приема, че е налице валидно съобщаване,
както в случаите, когато това е направено лично от цедента, така и в случаите, когато по
пълномощие на цедента такова съобщаване извърши цесионерът, както е и в настоящия
случай. Дори да се приеме хипотетично, че липсват категорични доказателства за
уведомление, което да е връчено на длъжника преди образуване на настоящото дело с
получаване на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, съдържащи
процесния договор за цесия и упълномощаване на цесионера да извърши уведомяване от
името на цедента, ответникът /като длъжник/ е узнал за цедирането на вземането.
Връчването на всички книжа по делото, в т.ч и на назначения особен представител на
ответника е надлежно и от този момент се пораждат свързаните с факта на връчване правни
последици. По делото не е спорно, че уведомлението до длъжника за цедиране на
процесното вземане е връчено с препис от исковата молба на особения представител на
ответника, поради което следва да се приеме, че е изпълнено изискването по чл. 99, ал. 4 от
ЗЗД. Предвид обстоятелството, че договорите и на двете цесии и Уведомлението за цесия
изходящо от „БТК” АД, чрез “С.Г.Груп” ООД и от „ЮБЦ“ ЕООД до ответника са
приложени към исковата молба и са получени лично от особения представител на ответника
следва да се приеме, че той е надлежно уведомен за тях. При така изложената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи: Предявеният положителен установителен
иск е допустим - предявен е от ищец имащ правен интерес да иска установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на вземанията си по издадена заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК, невръчена на длъжника. Предявеният положителен установителен иск има за
предмет установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По този иск
следва с пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по
безспорен начин неговото съществуване спрямо ответника – длъжник. Ищецът носи
процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите, които са породили неговото
3
вземане. В случая, предмет на предявеният иск е за вземане, произтичащо от договор за
далекосъобщителни услуги от дата 19.02.2018 г., за избран от абоната тарифен план. Съдът
намира, че не се претендират суми, основани на неравноправни клаузи по смисъла на чл. 143
от ЗЗП. В случая ищцовото дружество претендира вземане в размер на 54,51 лв.,
представляващо неустойка за прекратяването на договора телекомуникационни услуги.
Вземането валидно е прехвърлено на „С.Г.Груп“ ООД, с договор за цесия от 16.10.2018г., а
то от своя страна го е прехвърлило на „ЮБЦ“ ЕООД с договор за цесия от 01.10.2019г. В
този смисъл настоящият съдебен състав намира, че вземането на ищеца „ЮБЦ” ЕООД за
претендираната главница е установено, както по основание, така и по размер. Предвид на
горното, съдът намира, че искът на ищеца по за установяване съществуването на вземането
на сумата от 54,51 лв.- неустойка е основателен и доказан и следва да се уважи.
Ищецът е направил по делото разноски в размер на 25лв. за ДТ и 300лв. за особен
представител на ответника, общо 325лв. Освен тези разноски, ищецът претендира и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 180лв. за исковото производство. Общо
се претендират 505 лв. Съдът намира, искането за разноски е основателно само относно
разноските за особен представител. В заповедното производство присъждането на разноски
е отказано с разпореждане 724 от 12.07.2021 г., което е влязло в законна сила. Основанието
за отказа е че разноски в поискания размер са присъдени по ч.гр.д. №31/2021 г. на НПРС,
като заповедното производство е за вземания по същия договор, при което искането за
неустойка е пропуснато. На същото основание на ищеца следва да се окаже присъждането в
установителното производство на разноски, представляващи заплатена държавна такса в
размер на 25 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 180 лв.
Предвид изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.422 във вр. с чл. 415, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.79, ал.1 от ЗЗД спрямо А.М.А.. с ЕГН:********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул.
„***“ № 8, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на от „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В, ет. 8, представлявано
от Юлиян Бойчев Цампаров, за сумата от 54,51 лв. (петдесет и четири лева петдесет и една
ст.), представляващо неустойка за прекратяването на договор, сключен между „Българска
телекомуникационна компания“ ЕАД и ответника на 19.02.2018 г., присъдено по Заповед за
изпълнение № 344/09.07.2021 г. по ч.гр.д. № ***/2021 г. на НПРС, СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА ответника А.М.А.. с ЕГН:********** от гр. Нови пазар, обл. Шумен, ул.
„***“ № 8 ДА ЗАПЛАТИ на ищеца направените разноски за особен представител в размер
на 300 лв./триста лева/.
ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 78, ал.1 от ГПК на „ЮБЦ“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, район Триадица, бул. „България“, № 81, вх. В,
ет. 8, представлявано от Юлиян Бойчев Цампаров, за присъждане на разноски в
установителното производство в размер на 205 лв. (двеста и пет лева), като неоснователно и
в нарушение на чл. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Шумен в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
4