РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Русе, 13.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мария Г. Димитрова
при участието на секретаря Мирослав Хр. Минев
като разгледа докладваното от Мария Г. Димитрова Гражданско дело №
20224520102569 по описа за 2022 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба от К. А. К., ЕГН
********** от гр. Русе, представлявана от адв. С. М. от АК-Русе, с която са
предявени осъдителни искове срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със
седалище гр. София, представлявано от изпълнителните директори Мария
Масларова-Гъркова и Павел Валериев Димитров, с правно основание чл. 498
ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 432 ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД за сумата от
4500 лева, представляваща разликата между претендираното (5000 лв.) и
полученото (500 лв.) дължимо застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от травма и силни
болки на гърба, кръста и долните крайници, с диагноза „травма на нервните
коренчета на гръдната част на гръбначния стълб“, сериозен стрес с
астенични/негативни/ емоции, както и затруднения при изпълнение на
професионалните задължения, от деликт по чл.45 ЗЗД, в резултат на ПТП
настъпило на 31.07.2021 г., при което ищцата пострадала в качеството си на
пътник в лек автомобил марка „Ф***“, модел „Ф***“, с рег. № Р***РС,
управляван от съпруга й В. Д.Н., осъществено при движение в колона от Х. Е.
С., на път I-9, около км. 203 между Слънчев бряг и Несебър, който не
съобразил дистанцията и закъснял да спре при управление на лек автомобил
марка „БМВ“, с рег. № СВ***НА, за който към датата на настъпване на ПТП
е имало валидно сключен при ответното дружество и действащ договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ по застрахователна
1
полица № BG/22/120002859745, със срок до 10.10.2021 г, валидна към датата
на събитието. Претендира се и законната лихва върху главницата, считано от
момента на уведомяването с Уведомление вх. № 9840 от 19.08.2021 г., до
окончателното изпълнение на задължението. Твърди, че при удара
автомобила, в който се возила ищцата бил преместен напред и вторично се
ударил в намиращия се отпред автомобил „Марцедес“ с украинска
регистрация, като въпреки, че била с предпазен колан, при двата
последователни удара напред и назад получила травма на гърба и долните
крайници. Възстановителният период е продължил около две седмици и
болките и страданията били със значителен интензитет първите десет дни, че
била затруднена да се движи и да излиза от дома си първоначално, както и да
изпълнява професионалните си задължения. Изпитвала и до момента остри
болки в гърба и кръста, слабост в мускулатурата на краката, а движението й
се затруднява от изпитваната болка, особено при изкачване на стълби и
продължителен стоеж. Твърди, че на виновния водач Х. С., причинил
произшествието, бил съставен АУАН № АА 993290 от 31.07.21г.,
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 73 от 31.07.21 г. и НП №
21-0304-001058, което е влязло в сила.
Твърди, че по повод заявена от ищеца претенция в дружеството –
ответник е образувана преписка по щета № 0000 – 1000-04-21-7534/19.08.21
г., по която застрахователят е платил част от дължимото застрахователно
обезщетение – сумата от 500 лв. Предявеният иск е за остатъка от
неплатеното обезщетение.
Предявен е и иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 429 ал.
2 т. 2 от КЗ: за законната лихва върху главницата от 4500 лв., считано от
19.08.2021 г. до окончателното изпълнение. Ищцата твърди, че по
възникналото вземане ответникът е в забава за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното
дружество, чрез адв. Т. П. от АК-София, който оспорва претенциите по
основание и размер, оспорва механизма и обстоятелствата за това как се е
осъществило произшествието твърдени в исковата молба. Твърди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Районен съд Русе е сезиран с кумулативно обективно съединени
осъдителни искове чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД и по чл. 86 от ЗЗД.
Притезателното имуществено право на увреденото лице спрямо
застрахователя на делинквента за получаване на обезщетение за претърпени
от деянието вреди се субсумира под правната норма, установена в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ във вр. чл. 432, ал. 1 КЗ, която разпоредба
установява възможност за предявяване на претенцията на увреденото лице
2
пред съд, единствено ако след получаване на писмената застрахователна
претенция на увреденото лице по чл. 380 КЗ застрахователят не е платил в
срока по чл. 496, ал. 1 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото
лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ е установено, че допустимостта на
прекия иск на увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие е
обвързана от предявяване на претенция за плащане пред застрахователя по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите и
изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане. По този
начин законодателят е въвел допълнителна процесуална предпоставка за
възникване на право на иск на увреденото лице.
Следователно съдът дължи проверка както на общите условия, от които
зависи съществуването на правото на иск, така и на допълнителните
/специални/ предпоставки - в конкретния случай, установените в
разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ, а именно - започнала процедура за
доброволно плащане на застрахователно обезщетение и изтичане на
тримесечния срок по чл. 496, ал. 1 ГПК, в който е заплатено обезщетение от
страна на застрахователя, с размера на което увреденото лице е изразило
несъгласие, в който смисъл е и практиката на Върховния касационен съд,
напр. – Определение № 332/19.07.2018 г. по ч. т. д. № 1614/2018 г., ТК, І т.о.
В случая в производството по делото са представени писмени
доказателства, установяващи обстоятелството, че пострадалото лице е
предявило претенцията си за получаване на обезщетение към застрахователя
на делинквента с Уведомление вх. № 9840 от 19.08.2021 г., по което
застрахователното дружество образувана преписка по щета № 0000 – 1000-04-
21-7534/19.08.21 г., като застрахователят е платил част от дължимото
застрахователно обезщетение – сумата от 500 лв.
Като взе предвид така установените обстоятелства съдът намира, че
исковата молба е предявена след изтичане на установения в разпоредбата на
чл. 496, ал. 1 КЗ срок, считано от уведомяване на застрахователното
дружество за претенцията по реда на чл. 380 КЗ.
Възникването на имуществената отговорност на застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице,
регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ се обуславя от положителното
установяване на следните материалноправни предпоставки (юридически
факти): 1) валидно сключен договор за застраховка "Гражданска отговорност"
между увредилото го лице и ответника, 2) настъпило увреждане, причинено
от виновно и противоправно деяние, от страна на застрахования, 3) причинна
връзка между деянието и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на
претърпените вреди.
В производството по делото съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване от страните на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4
ГПК обстоятелството, че към момента на настъпване на твърдяното пътно-
3
транспортно произшествие гражданската отговорност на лек автомобил марка
„БМВ“ с peг. № СВ***НА, собственост на Е. К. С., управляван от деликвента
Х. Е. С. е застрахована при ответното дружество ЗД „Лев Инс“ АД по силата
по валидна застраховка „Гражданска отговорност“ със застрахователна
полица № BG/22/120002859745, валидна до 10.10.2021 г.
По делото е представен Протокол за ПТП № 73 от 31.07.2021 г., в
който е установено настъпило пътно-транспортно произшествие на 31.07.2021
г. по път I на 203-ти км. по посока от Варна към Бургас,, като причина за ПТП
е посочено неспазване на дистанция от страна на водачът на лек автомобил
„БМВ“ peг. № СВ***НА – Х. Е. С., при което ударил от задната страна лек
автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“, с рег. № Р7259РС, управляван от
В.Д.Н., който се ударил с предната си част в лек автомобил „Мерцедес“ Е
200, с рег. № СХК ***, с водач С. В.. Пострадала К. А. К. в качеството си на
пътник лек автомобил марка „Форд“, модел „Фиеста“. Протоколът на ПТП е
подписан и изготвен от Д. Д. от РУ гр. Несебър.
Съдът намира, че данните относно настъпване на произшествието се
установяват от съставения Протокол за ПТП, доколкото данните в съставения
протокол се подкрепят от останалите събрани в производството по делото
доказателства.
Механизма на деянието и вината на водача Х. Е. С. се установяват и от
съставения АУАН № АА 993290 от 31.07.2021 г. по чл.23, ал.1 от ЗДвП, тъй
като водача на ППС не се движил на такова разстояние от движещото се пред
него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то
намали скоростта или спре рязко. Наказателното постановление
представлява административен акт, съставен по установения за това ред от
длъжностно лице в кръга на службата му, с което е установено извършено
административно-наказателно нарушение и е наложено административно
наказание. Съответно така съставеното наказателно постановление се ползва
с доказателствена стойност по
отношение механизма на деянието и установените административни
нарушения, т.е. противоправното деяние и вината на водача, по отношение на
който е наложено наказание. За да достигне до този правен извод съдът
съобрази, че в практиката на Върховния касационен съд, постановена по
наказателни дела, се приема, че влязлото в сила наказателно постановление се
ползва с последиците на наказателна присъда по отношение на наказаното
лице, ако административното нарушение представлява и престъпление,
поради което последващо образувано наказателно производство за същото
деяние подлежи на прекратяване при съобразяване на принципа „ne bis in
idem“. В този смисъл са задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. по т. д. № 3/2015 г. на ОСНК на
ВКС, и Тълкувателно № 4 от 06.02.2018 г. по т. д. № 4/2017 г. на ОСНК на
ВКС, в които се приема, че наказателно производство, образувано срещу
лице, по отношение на което за същото деяние е било проведено приключило
4
с влязъл в сила акт административно-наказателно производство с характер на
наказателно по смисъла на ЕКПЧОС подлежи на прекратяване на основание
чл. 4, § 1 от Протокол № 7 по реда на чл. 24, ал. 1, т. 6 от НПК.
В производството по делото са снети показанията на свидетеля В. Д. Н.
- съпруг съм на ищцата. Той споделя, че пътували от Варна за Поморие и
след като преминали Дюлинския проход и покрай Слънчев бряг, през целия
път били в колона и там се налагало да се спира. При едно от тези спирания
той спрял, включил аварийните светлини и след малко получил много силен
удар отзад, след това колата им се ударила в колата, която била пред тях
„Мерцедес“ с украинска регистрация, след което се върнала назад и се
ударила в колата отзад, която ги ударила втори път. Свидетеля свалил колана
си и излязъл, въпреки че имал рани на краката. Жена му била до него на
седалката, започнала да стене и да плаче от болка. След като слязъл,
напръскал я с вода, дал й да пие малко вода и след минути дошли кола на
КАТ и линейка. Линейката я взела и тръгнала към болницата в Бургас.
Съпругата му и той били с поставен предпазен колан. След обяд разбрал, че е
останала в болницата и отишъл да я види в болницата в Бургас. Като отишъл
я заварил лежаща, в безпомощно състояние и със система. Тя му каза, че
трябва да занесе памперси, защото са ползвали от другите болни и трябва да
ги върнат. Той отишъл и купил памперси и вода, и ги занесъл в болницата.
Същия ден вечерта я видял. Казала му, че ще я изследват и че остава в
болницата. Споделила му, че има много силни болки в гърба. След няколко
дни я изписали от болницата, през които дни са я лекували и са й правили
изследвания. Като я изписали от болницата, те решили да продължат
възстановяването няколко дни в Поморие, да се възстанови по-добре и тогава
да се приберат към Русе. Дните в Поморие тя изкарала с памперси на легло.
Имала силни болки отзад по гърба и не можела да ползва сама тоалетна.
Понеже колата им не ставала за ползване, тъй като излязла от движение, той
се свързал с познат от Русе, който дошъл и ги взел. Тя била на задната
седалка и тежко понесла пътуването, но успели със спирания и почивки да се
приберат. От неравностите по пътя казвала, че иска малко да си почине. След
като си дошли в Русе я настанил в спалнята им и тя продължила да се
възстановява. Той се грижел за нея. След като дошли в Русе, тя една седмица
била с памперси, а след това само нощно време ползвала, защото й било
много трудно ставането и не издържала да отиде до тоалетна. Тя много се
притеснявала за състоянието си и много се страхувала дали ще може да се
възстанови и да си изпълнява задълженията. Много съжалявала, че и се е
случило това нещо, без да е виновна. Съпругата му и сега изпитва болки в
гърба, ползва обезболяващи лекарства и й е много трудно преобръщането в
леглото. Трябвало ръцете да си ги събере, за да може да се обърне и често
трябва да си почива като се придвижва.
От показанията на свидетеля Р. Д. Т.-П. се установява, че края на месец
юли 2021 г. ищцата й се обадила по телефона и й казала, че по пътя към
санаториума в Поморие са катастрофирали и в момента е в болница в Бургас.
5
По време на престоя й в болницата се чували. Тя й казала, че й дават
болкоуспокояващи, но изпитва силни болки и се е наложило да търси
съдействие от колегите си в адвокатския екип в Бургас, защото е нямало хора,
които да я пренесат с носилката до скенера. След това, когато вече я изписали
и няколко дни били в Поморие, докато се възстанови, й се обадила, за да й
закупи някои продукти и като се върнат в Русе да й ги занесе. В началото на
месец септември се видели, когато й занесла тези храни. И друга нейна
приятелка Б. й е носела храна, поне в началото. Когато свидетелката я
посещавала ищцата по принцип била в хола. В спалнята й било трудно да се
обръща по време на спане, защото изпитвала силни болки и се налагало да
пие „лексотан“. Нейната дъщеря от Америка също й изпратила
болкоуспокояващи, за да притъпи силните болки, които изпитвала. В
началото не напускала дома си. Започнала да го напуска в средата на
септември, защото имала дела, които са неотложни. По някои се явявала, по
някои нямала възможност и се наложило да ги отложи. Свидетелката
съпровождала К. до кантората й. Тя й казвала, че изпитва затруднения при
качването по стълбите, когато трябва да направи справка в съдебната
канцелария. Споделяла, че съдът й е разрешавал да седи седнала по време на
заседание, но разбира се като уважаващ себе си юрист и съда, тя когато е
пледирала е стояла права. Нейната кантора била на гърба на бившия
младежки дом, сега НОИ и за това разстояние от съда до тази сграда й се
налагало по няколко пъти да сяда. В началото съпругът й Веско носел чантата
й, защото тя даже дамската чанта не можела да си я носи, свидетелката също
я носела, когато била с нея. Като сядали на пейките, тя да си почине и
казвала, че много я боли отзад гърба между лопатките и не можеше да прави
никакви движения с ръката. До определено положение можела да си я държи
и не можела да носи тежко. Нейната дамска чанта била по-тежка, защото
носела делата си там. Притеснявала се, че не може да бъде така
концентрирана, след като приемала по два „Лексотана“ и което я
притеснявало да не привикне към тях, но постепенно ги намалила. Тя казвала,
че не може да се концентрира и да се съсредоточи и че се притеснява дали
адекватно ще защити интересите на своите клиенти. Степента на болката,
която наистина изпитвала ищцата, по скалата от 1 до 10, може да определи
към 8-9. Силните болки били причинени от тази катастрофа и този стрес.
Ищцата била много емоционален човек. Преди удара не е имала болки в
гърба. Самият лекар й е казал, че са имали късмет, защото в тази малка кола,
в която са пътували, не знам каква е марката, отзад са сложили два големи
куфара между седалките, а отпред тя е държала чантата си и при самия удар
куфарите са омекотили част от силата и я е предпазило и това, че е държала
тази чанта при този камшичен удар. След това са я оставили да седи в колата,
не са посмели да я извадят. Когато са я извадили са я поливали с вода и са й
дали да пие. Тя си беше направо в шок. Каза ми, че Веско е трябвало да
остане, за да изчака Полицията да си свърши работата и т.н., а нея сама са я
закарали до болницата.
6
От изслушаната по делото и неоспорена от страните съдебна авто-
техническа експертиза се установява, че насгъпването на процесното ПТП е
по следния механизъм:
На 31.07.2021г. около 12:00ч. на път I-9, около км.203 между Слънчев
бряг и гр.Несебър в посока гр.Бургас се движи лек автомобил "Форд Фиеста",
peг.№ Р *** РС с водач В. Н., който е в колона от автомобили. Към същия
момент се налага водача да спре автомобила след други автомобили движещи
се в същата колона. Непосредствено след спиране л.а. „Форд Фиеста" е
ударен в задната си част от движещ се с несъобразена скорост л.а. „БМВ 320"
с водач Х. С.. Ударът е заден централен, като настьпват множество
увреждания в задната част на л.а. „Форд Фиеста". Вследствие на възникналия
ударен импулс л.а. „Форд Фиеста" се придвижва напред и се удря в спрял
пред него л.а. „Мерцедес" с украинска регистрация, като настъпват
увреждания и в предната част на процесния автомобил. Водачът С. късно
възприема спирането на л.а. „Форд Фиеста", задейства спирачната система на
автомобила но допуска ПТП, като се блъсва в задната част на л.а. „Форд
Фиеста". Произшествието е настъпило, тъй като л.а. „Форд Фиеста" е бил в
опасната зона за спиране на л.а. „ БМВ 320" при конкретните пътни условия.
При удара върху пътниците на л.а. „Форд Фиеста" действат инерционни сили
в посоката назад а след втория удар в посока напред. Вследствие на ПТП
били причинени имуществени вреди по л.а. „Форд Фиеста" и неимуществени
вреди на пътничката К. Н.. Причината за възникване на произшествието са
действията на водача на л.а. „БМВ 320, който се движи на къса дистанция
след л.а. „Форд Фиеста" и със закъснение възприема неговото спиране в
колоната от други автомобили. По тази причина контролните органи налагат
АУАН по чл.23, ал.1 от ЗДвП, тъй като водача на ППС не се движил на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да избегне удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко. Към
момента на удара л.а. „Форд Фиеста" не е бил в движение, а л.а. БМВ 320 се е
движил с около 47 км/час. В делото няма данни тялото, главата и крайници на
пътничката в л.а. Форд Фиеста К. Н. да е контактувало с части на
автомобилното купе и според вещото лице тя е била с поставен предпазен
колан в момента на настъпване на ПТП.
При така установените обстоятелства, съдът намира, че при движението
си водачът на лекия автомобил „БМВ 320" е нарушил правилата за движение
по пътищата, установяващи нормите, които следва да бъдат съблюдавани от
водачите на моторни превозни средства, като в отклонение с правилото,
установено в разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, установяваща, че водачът на
пътно превозно средство е длъжен да се движи на такова разстояние от
движещото се пред него друго превозно средство, че да може да избегне
удряне в него, когато то намали скоростта или спре рязко, не е упражнявал
контрол върху моторното превозно средство и е ударил движещото се пред
него превозно средство.
7
Следователно деянието на водача на автомобила е било противоправно,
като последното съобразно установената в разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД
презумпция е било виновно, доколкото и последната не бе оборена в
настоящото производство чрез обратно доказване от ответника. Съдът
намира, че с поведението си ищецът не е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат, доколкото неговото поведение е било съобразено с
правилата за движение по пътищата и ищцата като пътник в л.а.Форд Фиеста
е имала предпазен колан. Съдът намира, че от заключението на вещото лице
се установява, че всички претендирани от ищеца увреди са възникнали и се
намират в причинно-следствена връзка с настъпилото пътно-транспортно
произшествие. Причинно-следствената връзка между деянието на
делинквента, настъпилото пътно-транспортно произшествие и твърдения
вредоносен резултат е установена и от приетата като компетентно изготвена
съдебна авто-техническа експертиза. Вещото лице е формирало своите
фактически изводи въз основа на установените по делото обстоятелства, като
установява, че повредите върху автомобила съответстват на механизма на
настъпване на процесното ПТП. Съдът намира, че вредите са закономерна,
естествена и необходима последица от настъпване на процесното
произшествие по вина на водача на лек автомобил „БМВ“.
Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Следователно нормативната цел на тази правна
норма е насочена към пълно репариране на вредоносните последици, което
обстоятелство обуславя наличието на застрахователния интерес. В този
смисъл съдът съобрази и практиката на Върховния касационен съд, която
остава приложима, макар да е постановена при действието на отменения КЗ.
По отношение на претендираните неимуществени вреди съдът е
допуснал и приел съдебно-медицинска експертиза. Според заключението на
вещото лице, от представената медицинска документация е видно, че К. А. К.
ЕГН ********** е получила следните увреждания: „Травма на нервните
коренчета в гръдната част на гръбначния стьлб“. Описаните травматични
увреждания отговарят да бъдат получени при ПТП на 31.07.2021 г. Проведено
е болнично лечение и домашно амбулаторно лечение с обезболяващи,
съответстващо на стандартите. По отношение на травматичните увреждания
няма данни за възникнали усложнения. При не големи скорости предпазният
колан може да осъществи защитната си функция, без да останат видими
травматични увреждания от същия. Няма обективни данни за коланни травми.
Установените травматични увреждания могат да се получат и с поставен
предпазен колан. Възстановителния период при установените травматични
увреждания е до около един меceц. Като се има предвид и дегенеративното
заболяване на пострадалата /болест на Форестиер/ болките може да са били
по-силно изразени в рамките на възстановителния период и той да е бил в
8
крайните срокове. По отношение травматичните увреждания е налице
възстановяване. Оплакванията от болки могат да са от основното заболяване
и от травмата, но няма обективен метод за тяхното определяне. В съдебно
заседание вещото лице д-р С. допълва, че пострадалата има предхождащо
заболяване, изразяващо се в дегенеративни промени на костната част на
гръбначния стълб в цялата му дължина. Всяка травма при така променена
структура е неблагоприятна и оказва неблагоприятно влияние върху самото
съществуващо заболяване. В същото време, болките във възстановителния
период са налице.
При тези доказателства не се установиха твърденията на ответното
дружество за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, пострадал при ПТП, поради наличие на придружаващо заболяване.
Според свидетелите преди удара ищцата не е имала болки в гърба. От
заключението на вещото лице се налага извода, че съществуващото
заболяване на адвокат Кьорангелова, следствие получената травма е
обострено като усещане за получените болки, но причината за болките е
именно настъпилото ПТП.
Съдът намира, че при настъпилото ПТП на ищцата са били причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, от
получените увреждания: „Травма на нервните коренчета в гръдната част на
гръбначния стълб“. Това състояние следва да се преценява по медико-
биологичния признак - разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и
чл. 129 от НК. Пострадалата е имала болки при получаване на травмата, като
интензитета им е намалявал в следващите часове до пълното изчезване в
рамките на възстановителния период от един месец. Болки е имала и при
болничното лечение и последващото санаториално и домашно лечение.
Отразените травматични увреждания са в пряка причинно следствена връзка с
процесното ПТП на 31.07.2021 г. Според показанията на свидетеля Н. ищцата
и сега изпитва болки в гърба, ползва обезболяващи лекарства и й е много
трудно преобръщането в леглото, често трябва да си почива като се
придвижва. Според вещото лице е налице възстановяване на пострадалото
лице.
По делото се установява също, че във връзка с получения стрес и уплаха
при инцидента, при ищцата се стигнало до цялостна негативна промяна в
ежедневието-станала притеснена, страхувала се дали ще се възстанови.
Възстановяването й отнело повече от месец. Вещото лице не е открило
промени в психическото състояние на пострадалата.
С оглед така установените факти, съдът приема, че следва да присъди в
полза на К. А. К. обезщетение за причинените й при инцидента
неимуществени вреди. Тъй като последните представляват неблагоприятно
засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени,
предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се
определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 от
9
ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието
"справедливост" по смисъла на посочената разпоредба е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. В процесния случай, при отчитане вида на физичните и
психични травми, техния интензитет, периода на отшумяване, както и не
напълно възстановяване от получения стрес и уплаха, настоящият състав
приема, че трябва да се определи обезщетение в размер на 5 000 лв. Предвид
наличието на плащане от ответното дружество в размер на 500 лв. или се
дължи сумата 4500 лв. Сумата се дължи със законната лихва от посочената по
исковата молба дата - от 19.08.2021 г. - момента на уведомяването, до
окончателното изпълнение на задължението.
Съгласно чл. 78 от ГПК на всяка от страните се следват разноски за
производството съразмерно с уважената, респективно с отхвърлената част от
претенцията. Ищцата е представила списък по чл. 80 от ГПК с разходи в
размер на 1330 лв. общо, от които 180 лв. държавна такса, 400 лв. депозити за
вещи лица и 750 лв. адвокатско възнаграждение, в който размер следва да се
уважат.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова и
Павел Валериев Димитров, да заплатят на К. А. К., ЕГН ********** от гр.
Р***, ул. „К***“ № 4, вх. 5, ет. 1, ап. 2 сумата 4500 лв., представляваща
дължимо обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП от
31.07.2021 г. със законната лихва върху нея, считано от 19.08.2021 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА ЗК ЛЕВ ИНС“АД, ЕИК *********, със седалище гр. София,
представлявано от изпълнителните директори Мария Масларова-Гъркова и
Павел Валериев Димитров, да заплатят на К. А. К., ЕГН ********** от гр.
Р***, сумата 1330 лв. за разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
10