РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Тутракан, 28.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на първи октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20253430100385 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№
2650/05.06.2025 г. на „А. Б.“ ЕАД с ЕИК *** против М. Р. Х. с ЕГН
********** за осъждането и да заплати заявените по ч.гр.д. № 235/2025 г. на
̀
Районен съд – Тутракан суми, за които с Разпореждане № 563/17.04.2025 г. е
отказано издаването на заповед за изпълнение.
Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от
цената на иска, която е 1018,79 лева, и от настоящия адрес на потребителя в
***, който е служебно известен на съда от ч.гр.д.№ 235/2025 г. на ТнРС – чл.
113 ГПК.
Доплатена е дължимата държавна такса от 25 лева. Исковата молба е
подадена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 4 ГПК, от 16.05.2025 г. –
влизането в сила на Разпореждане № 563/17.04.2025 г. Исковата молба е
изпратена по електронен път – чрез ССЕВ, на 05.06.2025 г.
Осъдителният иск е за сумите, претендирани по ч.гр.д.№ 235/2025 г.:
главница 175,75 лева, представляваща непогасени суми по предоставени
електронни съобщителни услуги; главница 222,20 лева, представляваща
неплатени суми за закупени устройства на изплащане; неустойки 429,12 лева;
мораторна лихва 191,72 лева за периода от първия ден на забавата на всеки
документ (фактура) за отделните суми по главницата, до деня, предхождащ
подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в Районен съд – Тутракан –
1
02.04.2025 г.; законна лихва върху главницата от 03.04.2025 г. до изплащане на
задължението.
Ищецът „А. Б.“ ЕАД твърди, че е титуляр на вземане, основано както
на рамков договор № *********/04.02.2021 с партиден № М6665853 между
него и ответницата, така и на редица приложения към него, описани в
исковата молба. Подробно са посочени в сезиращия документ отделните суми,
които формират главницата, за какво се отнасят, периода на ползване на
услугите и др. Ищецът моли за уважаване на иска. Претендира разноски.
Ответницата М. Х., на която исковата молба е връчена лично, не
депозира писмен отговор.
В съдебното заседание ищецът не се представлява. Депозира молба с вх.
№ 4851/01.10.2025, с която заявява, че поддържа исковата молба.
Ответницата не се явява и не се представлява.
След преценка на доказателствата съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Исковете са с правна квалификация по чл. 79 и чл. 86 от Закона за
задълженията и договорите във връзка със Закона за защита на потребителите,
тъй като процесното правоотношение е по потребителски договор.
За интересите на длъжника потребител съдът следи служебно.
Не е спорно между страните, а и се установява от представените
доказателства, наличието на валидна облигационна връзка по силата на:
Договор за доставка на електронни съобщителни услуги №
*********/04.02.2021 г., ведно с Приложение № 1 от 07.09.2021 г. за условия
за ползване на тарифен план за национален мобилен интернет, с тарифен план
A1 Сърф 10 и номер **********; Приложение № 1 от 07.09.2021 г. за цени и
условия за ползване на услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа с
тарифен план А1 Netbox 50 GB + 50 GB Промо и номер **********;
Приложение № 1 от 04.02.2021 г. за цени и условия за ползване на услугата
фиксиран интернет през мобилна мрежа с тарифен план А1 Netbox 50 GB и
номер ********** и Договор за продажба на изплащане № ********* от
07.09.2021 г. на мобилен апарат Samsung Gal A12 128GB Bla+HF TTEC,
ИМЕЙ 351121014175037.
Във връзка с предоставените услуги са издадени и представени по
делото Фактури с № **********/19.09.2022 г. за 83,57 лева; с №
**********/22.08.2022 г. за 61,88 лева; с № **********/19.12.2022 г. за 149,29
лева; с № **********/18.11.2022 г. за 61,88 лева; с № **********/20.07.2022 г.
за 61,88 лева и с № **********/19.10.2022 г. за 61,88 лева.
Представени са по делото и:
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 39,99 лева – Неустойка –
месечни такси;
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 42,05 лева – Неустойка –
отстъпки от цена на услуги;
2
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 3,21 лева – Неустойка –
отстъпки от цена на устройство;
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 140,00 лева – Неустойка
устройство;
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 27,48 лева – Неустойка –
месечни такси;
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 10,42 лева – Неустойка –
отстъпка от цена на услуги;
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 140,00 лева – Неустойка
устройство – 869180048335855;
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 25,97 лева – Неустойка –
месечни такси.
В договора се съдържа удостоверителното изявление на ответника, че е
запознат и съгласен с Общите условия, поради което следва да се приеме, че
същите са станали част от договорното съдържание.
Съгласно т. 54. 12 от ОУ договорът на абоната/потребителя се счита за
едностранно прекратен от страна на „А1 България“ ЕАД, в случай че забавата
на плащането на дължимите суми от абоната/потребителя е продължила
повече от 124 дена.
Независимо от употребеното понятие „прекратяване“, на практика
клаузата урежда предпоставките и последиците на разваляне на договора по
вина на ответника. Съгласно чл. 87, ал. 1, изр. 2 ЗЗД предупреждението за
разваляне на писмени договори, какъвто е процесният, следва да се направи
писмено. Нормата е от императивен порядък, доколкото цели гарантиране на
сигурността в гражданския оборот. Когато ЗЗД въвежда форма, в която
даденото волеизявление трябва да бъде обективирано, законодателят налага
това изискване с оглед неговата валидност, а не с оглед улесняване на
доказването. Договорната клауза, с която се предвижда автоматично
прекратяване на договора, се явява нищожна поради противоречие със закона,
поради което следва да бъде конвертирана чрез заместването й с
повелителната норма от материалното право.
Писмено волеизявление за разваляне на договора до ответника в случая
не е отправяно преди предявяване на иска. Налага се извода, че процесният
договор е развален с получаване препис от исковата молба, а именно считано
от 02.07.2025 г.
Сумата по Фактура с № **********/20.07.2022 г. за 61,88 лева с ДДС
съответства на договора, трите Приложение № 1 и договора за продажба на
изплащане. Ищецът не претендира сумите за ЕСУ по тази фактура, видно от
представената уточняваща молба (л. 62), поради което остава единствено
сумата от 17,50 лева, дължима като вноска по договора за продажба на
изплащане. Доколкото от ищеца се претендират общо 222,20 лева по
последния договор, която сума не е кратна на 17,50 лева, без указание коя
3
точно вноска се претендира в намален размер, съдът на основание чл. 76 от
ЗЗД намира, че следва да редуцира настоящата сума (като най-стара и
съответно най-обременителна за длъжника) с разликата между дължимите за
13 вноски 227,50 лева и претендираните 222,20 лева – т.е. 5,30 лева. Поради
изложеното съдът уважава претенцията по настоящата фактура в размер на
12,20 лева. Сумата е изискуема на 10.08.2022 г., доколкото във фактурата е
посочен краен срок за плащане 09.08.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет
калкулатора на НАП, от 10.08.2022 г. до 02.04.2025 г. (денят предхождащ
депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 4,11 лева.
Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.
Сумата по Фактура с № **********/22.08.2022 г. за 61,88 лева с ДДС
съответства на договора, трите Приложение № 1 и договора за продажба на
изплащане. Сумата е изискуема на 07.09.2022 г., доколкото във фактурата е
посочен краен срок за плащане 06.09.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет
калкулатора на НАП, от 07.09.2022 г. до 02.04.2025 г. (денят предхождащ
депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 20,37 лева.
Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.
Сумата по Фактура с № **********/19.09.2022 г. за 83,57 лева с ДДС
съответства на договора, трите Приложение № 1 и договора за продажба на
изплащане частично – само за 61,88 лева, но не и за разликата, която е
формирана от „Общи такси и услуги“ за „Други такси“ в размер на 18,08 без
ДДС, или 21,69 лева с ДДС. Това задължение е отразено в Приложение А към
фактурата като „Такса за събиране на дължими суми“, а в ценоразписа
размерът на таксата е посочен като 8% от дължимите суми. Такава клауза е
неравноправна, поради което е и нищожна, а съображенията на съда за този
извод са следните. Въпреки че е предвидена такава такса в ценоразписа на
допълнителните услуги, същата по недопустим начин презумира
претърпяването на вреди от търговеца, които надвишават законната лихва за
забава. Зачетната неустойка, каквато представлява това обезщетение,
наречено „такса“, има за цел да облекчи доказването на размера на вредата, но
не и настъпването и. В случая от простия факт, че е налице просрочена сума,
̀
която подлежи на събиране, не следва по необходимост, че кредиторът е
извършил някакви действия по т.нар. „събиране“ на задължението, респ. че е
претърпял някакви вреди. Всъщност вреди от забавено изпълнение на парично
задължение винаги съществуват, но те се обезщетяват със законната лихва за
забава. Аналогия за този извод може да се почерпи от разпоредбата на чл. 33,
ал. 1 от ЗПК, която гласи, че при забава на потребителя кредиторът има право
само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, както и
от чл. 10а, ал. 2 от същия закон, която гласи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. В случая не става въпрос за потребителски кредит, но
пък и т.нар. „такса за събиране на дължими суми“ е част от дейността по
управление на предприятието, защото без да събере вземанията си, не би
могло да съществува дълго, и затова дейността по събиране на вземания по
4
необходимост включва разходи за оборудване, услуги и персонал. Те, от своя
страна, трябва да се финансира от цената на предоставените услуги, а не от
допълнителни такси, като процесната, която по същество не е никаква такса,
обезщетение или неустойка, а допълнително възнаграждение. По същата
абсурдна логика, с която е обосновал таксата-неустойка, ищцовото дружество
можеше да включи в ценоразписа си по 2 лева такса или обезщетение за
цапането на пода от обувките на потребителя при всяко физическо посещение
в офис на „А1 България“ АД – обосновано с необходимостта да се плащат
заплати на хигиенисти. Единствените допълнителни разноски по т.нар.
„обработване“ или пък „за събиране“ на просрочени или неизпълнени
задължения са тези за съдебни разноски, вкл. за съдебно принудително
изпълнение, тъй като само те са нормативно признатите от закона разноски за
публично правната защита-санкция на неудовлетвореното парично
притезание. Ето защо коментираната такса с характер на неустоечна клауза,
като нямаща нищо общо с обезщетителната функция на неустойката, се явява
нищожна, и затова съдът не уважава претенцията, обоснована от нея.
Вследствие на изложеното, дължимата сума от 61,88 лева е изискуема на
05.10.2022 г., доколкото във фактурата е посочен краен срок за плащане
04.10.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет калкулатора на НАП, от
05.10.2022 г. до 02.04.2025 г. (денят предхождащ депозирането на заявлението
по чл. 410 от ГПК) е в размер на 19,89 лева. Претенцията за тази главница и
лихва съдът уважава. Претенцията за главница 61,88 лева и съответната и
̀
лихва е основателна, а за 21,69 лева с ДДС главница – неоснователна.
Сумата по Фактура с № **********/19.10.2022 г. за 61,88 лева с ДДС
съответства на договора, трите Приложение № 1 и договора за продажба на
изплащане. Сумата е изискуема на 04.11.2022 г., доколкото във фактурата е
посочен краен срок за плащане 03.11.2022 г. Лихвата, изчислена с интернет
калкулатора на НАП, от 04.11.2022 г. до 02.04.2025 г. (денят предхождащ
депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 19,37 лева.
Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.
Сумата по Фактура с № **********/18.11.2022 г. за 61,88 лева с ДДС
съответства на договора, трите Приложение № 1 и договора за продажба на
изплащане. Видно от уточняващата молба, ищецът претендира част от тази
сума, тъй като било налице кредитиране в размер на 32,75 лева. Поради това,
съдът следва да уважи претенцията в размер на 29,13 лева (11,63 лв. за ЕСУ и
17,50 лв. вноска изплащане). Сумата е изискуема на 04.12.2022 г., доколкото
във фактурата е посочен краен срок за плащане 03.12.2022 г. Лихвата,
изчислена с интернет калкулатора на НАП, от 04.12.2022 г. до 02.04.2025 г.
(денят предхождащ депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер
на 8,88 лева. Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.
Сумата по Фактура с № **********/19.12.2022 г. за 149,29 лева с ДДС
съответства на договора, трите Приложение № 1 и договора за продажба на
изплащане. В нея са включени единствено месечен пакет за мобилен интернет
за сумата от 7,74 лева без ДДС, съответно – 9,29 с ДДС, доколкото явно
5
доставянето на другите услуги е били преустановено, и 8 вноски по договора
за закупуване на устройство на изплащане, от които 1 текуща и 7 предсрочно
изискуеми. Сумата е изискуема на 04.01.2023 г., доколкото във фактурата е
посочен краен срок за плащане 03.01.2023 г. Лихвата, изчислена с интернет
калкулатора на НАП, от 04.01.2023 г. до 02.04.2025 г. (денят предхождащ
депозирането на заявлението по чл. 410 от ГПК) е в размер на 44,19 лева.
Претенцията за тази главница и лихва съдът уважава.
Върху уважените главници следва да се присъди законна лихва за забава
от депозиране на заявлението на 03.04.2025 г. до изплащане на задължението.
Сумите по Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 39,99 лева; по Сметка
с № **********/18.11.2022 г. за 27,48 лева и по Сметка с №
**********/18.11.2022 г. за 25,97 лева за Неустойка – месечни такси, са
конкретизирани по основание в исковата молба, като неустойки в размер на 3
стандартни месечни такси без ДДС. В трите Приложения № 1 се съдържат
клаузи за дължимост на неустойка при прекратяване на договора по вина на
потребителя в размер на 3 стандартни месечни такси. В случая, от една
страна, е предвидена неустойка, чийто размер е обвързан не с уговорените в
самия договор, а с месечни абонаменти, които са в по-висок размер, въпреки
че неустойката би следвало да цели обезпечаване на вреди, произтекли от
неизпълнение на задълженията по конкретния договор, а не вреди, произтекли
от непоети задължения за заплащане на стандартни/най-високи месечни
абонаменти. От друга страна, формирането на неустойка включва и част от
получената отстъпка в месечните такси за оставащия срок на ползване на
съответния абонамент, независимо, че отпадането на договора осуетява само
очакваните от доставчика приходи в намаления им размер. Не става ясно с
каква част от ползвана отстъпка се завишава неустойката, нито какъв е
размерът на отстъпката, предвид това, че месечния абонамент по договора
подлежи на едностранна ежегодна индексация от мобилния оператор /т. 23.2
от ОУ/. Не е ясен и точният механизъм за начисляване на неустойката, така че
потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии
произтичащите за него икономически последици. Предвид това, настоящият
състав намира, че с оглед начина, по който е уговорена процесната неустойка,
размерът и и условията, при които тя се дължи, е налице противоречие на
̀
клаузата с чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП. Такава клауза не може да породи валидно
задължение на ответника. Ето защо сумите по Сметка с №
**********/18.11.2022 г. за 39,99 лева; по Сметка с № **********/18.11.2022
г. за 27,48 лева и по Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 25,97 лева
следва да се отхвърлят.
Сумите по Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 42,05 лева и по
Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 10,42 лева – Неустойки за отстъпка от
цена на услуги, конкретизирани в исковата молба като отстъпки от месечните
абонаментни такси, са недължими. Става въпрос за отстъпката между т.нар.
„стандартна“ МАТ и т.нар. „промоционална“ МАТ. Този вид неустойка се
различава от предходната по това, че касае минал период – от началото на
6
договора до неговото разваляне. Според т. 3 от Тълкувателно решение №
1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, допустимо е уговаряне
от страните на неустойка, но само в рамките на присъщите и обезпечителна,
̀
обезщетителна и санкционна функции, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение.
„Стандартната” абонамента такса е величина, която не намира приложение
при надлежно изпълнение на задължението на потребителя в срока на
договора. В тази връзка съдът приема, че въвеждането на понятието
„стандартната” абонамента такса цели от една страна да въведе потребителя в
заблуждение относно действителния размер на неустойките, които ще
заплати, а от друга завишава размера на неустойката за прекратяване на
договора поради неизпълнение от страна на потребителя допълнително, като
същата излиза извън рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Ето защо, неравноправни са клаузите, които
предвиждат заплащането на неустойка в размера на разликата между
„стандартната” и „промоционалната“ такса, поради което и сумите по Сметка
с № **********/18.11.2022 г. за 42,05 лева и по Сметка с №
**********/18.11.2022 г. за 10,42 лева са недължими.
Сумата по Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 3,21 лева – Неустойка
– отстъпки от цена на устройство е конкретезирана по основание в исковата
молба, като неустойка, явяваща се разликата между стандартната цена на
закупеното устройство по договора за продажба на изплащане и неговата
преференциална цена, съотнесена към оставащия (след
прекратяването/развалянето на договора) срок по съответното приложение – в
случая Приложение № 1 от 07.09.2021 г. Вземайки предвид изложеното по-
горе във връзка с надлежното разваляне на договора едва с връчване на
исковата молба на ответника, то съдът намира, че само на това основание
конкретната неустойка се явява недължима, тъй като договорът е формално
„развален“ след изтичане срока му на действие. Поради това претендираните
3,21 лева са недължими.
Сумата по Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 140 лева – Неустойка
устройство е конкретезирана по основание в исковата молба, като неустойка за
невърнато оборудване по ценова листа – предоставен 4G рутер NetBox за
услуга № +359********* модел ZTE MF283U с ИМЕЙ 868098043502892.
Съгласно т. 7.2 от относимото Приложение № 1 от 07.09.2021, ако при
прекратяването на Договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено
за ползване от оператора на абоната бъде върнато от абоната неизправно
състояние или не бъде върнато, операторът има право да получи от абоната
обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно действащия
ценоразпис на оператора. По делото е представено копие на приемо-
предавателен протокол от 07.09.2021 г. с предмет конкретното устройство по
7
отношение цитираното приложение. В приложената ценова листа цената на
4G рутера съответства на претендираната от ищеца. Поради изложеното
претенцията за въпросните 140,00 лева се явява основателна и следва да се
уважи.
Сумата по Сметка с № **********/18.11.2022 г. за 140,00 лева –
Неустойка устройство – 869180048335855 е конкретезирана по основание в
исковата молба, като неустойка за невърнато оборудване по ценова листа –
предоставен 4G рутер NetBox за услуга № +359********* модел Huawei B311-
221 black + ext. antenna с ИМЕЙ 869180048335855. Съгласно т. 7.2 от
относимото Приложение № 1 от 07.09.2021, ако при прекратяването на
Договора за услуга, което и да е оборудване, предоставено за ползване от
оператора на абоната бъде върнато от абоната неизправно състояние или не
бъде върнато, операторът има право да получи от абоната обезщетение в
размер на стойността на оборудването, съгласно действащия ценоразпис на
оператора. По делото е представено копие на приемо-предавателен протокол
от 07.09.2021 г. с предмет конкретното устройство по отношение цитираното
приложение. В приложената ценова листа цената на 4G рутера съответства на
претендираната от ищеца. Поради изложеното претенцията за въпросните
140,00 лева се явява основателна и следва да се уважи .
При това положение исковата молба следва да се уважи за:
Главница 12,20 лева с ДДС за лизингова вноска, дължима за периода
16.06-15.07.2022 г., мораторна лихва от 4,11 лева върху тази главница за
периода от 10.08.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава
от депозиране на заявлението на 03.04.2025 г. до изплащане на
задължението;
Главница 61,88 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.07-
15.08.2022 г., мораторна лихва от 20,37 лева върху тази главница за
периода 07.09.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
Главница 61,88 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.08-
15.09.2022 г., мораторна лихва от 19,89 лева върху тази главница за
периода 05.10.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
Главница 61,88 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.09-
15.10.2022 г., мораторна лихва от 19,37 лева върху тази главница за
периода 04.11.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
Главница 29,13 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.10-
8
15.11.2022 г., мораторна лихва от 8,88 лева върху тази главница за
периода 04.12.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
Главница 149,29 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.11-
15.12.2022 г., мораторна лихва от 44,19 лева върху тази главница за
периода 04.01.2023 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
140,00 лв. – Неустойка за предоставен и невърнат 4G рутер NetBox за
услуга № +359********* модел ZTE MF283U с ИМЕЙ 868098043502892,
начислена в Сметка с № **********/18.11.2022 г.;
140,00 лв. – Неустойка за предоставен и невърнат 4G рутер NetBox за
услуга № +359********* модел Huawei B311-221 black + ext. antenna с
ИМЕЙ 869180048335855, начислена в Сметка с № **********/18.11.2022
г.;
и да се отхвърли за:
21,69 лева с ДДС, представляваща „Такса за събиране на дължими суми“,
начислена във Фактура с № **********/19.09.2022 г.;
39,99 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
**********/18.11.2022 г.;
27,48 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
**********/18.11.2022 г.;
25,97 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
**********/18.11.2022 г.;
42,05 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги, начислени в Сметка
с № **********/18.11.2022 г.;
10,42 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги, начислени в Сметка
с № **********/18.11.2022 г.;
3,21 лева – Неустойка – отстъпки от цена на устройство, начислени в
Сметка с № **********;
74,91 лева мораторна лихва, явяваща се разликата над уважения размер
от 116,81 лева до претендирания от 191,72 лева.
По разноските
Ищецът е направил разноски в заповедното производство от 25 лева,
като съдът признава и 50 лева юрисконсултко възнаграждение, а не
поисканите 150 лева, поради ниска фактическа и правна сложност на делото.
Общо 75 лева, от които на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъдат
присъдени на ищеца в тежест на ответника 56,91 лева – разноски по ч.гр.д.№
235/2025 на ТнРС.
В исковото производство са платени 34,62 лева за държавни такси и
съдът признава, на осн. чл. 25 от НЗПП (изм. - ДВ, бр. 53 от 2025 г., в сила от
01.10.2025 г.) – 200 лева, или общо 234,62 лева, от които на основание чл. 78,
9
ал. 1 от ГПК следва да бъдат присъдени на ищеца в тежест на ответника –
178,03 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Х. с ЕГН ********** да плати на „А. Б.“ ЕАД с ЕИК
*** следните суми, въз основа на Договор за доставка на електронни
съобщителни услуги № *********/04.02.2021 г., ведно с Приложение № 1 от
07.09.2021 г. за условия за ползване на тарифен план за национален мобилен
интернет, с тарифен план A1 Сърф 10 и номер **********; Приложение № 1
от 07.09.2021 г. за цени и условия за ползване на услугата фиксиран интернет
през мобилна мрежа с тарифен план А1 Netbox 50 GB + 50 GB Промо и номер
**********; Приложение № 1 от 04.02.2021 г. за цени и условия за ползване на
услугата фиксиран интернет през мобилна мрежа с тарифен план А1 Netbox
50 GB и номер ********** и Договор за продажба на изплащане № *********
от 07.09.2021 г. на мобилен апарат Samsung Gal A12 128GB Bla+HF TTEC,
ИМЕЙ 351121014175037:
Главница 12,20 лева с ДДС за лизингова вноска, дължима за периода
16.06-15.07.2022 г., мораторна лихва от 4,11 лева върху тази главница за
периода от 10.08.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава
от депозиране на заявлението на 03.04.2025 г. до изплащане на
задължението;
Главница 61,88 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.07-
15.08.2022 г., мораторна лихва от 20,37 лева върху тази главница за
периода 07.09.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
Главница 61,88 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.08-
15.09.2022 г., мораторна лихва от 19,89 лева върху тази главница за
периода 05.10.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
Главница 61,88 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.09-
15.10.2022 г., мораторна лихва от 19,37 лева върху тази главница за
периода 04.11.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
Главница 29,13 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.10-
15.11.2022 г., мораторна лихва от 8,88 лева върху тази главница за
периода 04.12.2022 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
10
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
Главница 149,29 лева с ДДС за мобилни и допълнителни
услуги/лизингови вноски, предоставени/дължими в периода 16.11-
15.12.2022 г., мораторна лихва от 44,19 лева върху тази главница за
периода 04.01.2023 г. до 02.04.2025 г., както и законна лихва за забава от
депозиране на заявлението на 03.04.2025 до изплащане на задължението;
140,00 лв. – Неустойка за предоставен и невърнат 4G рутер NetBox за
услуга № +359********* модел ZTE MF283U с ИМЕЙ 868098043502892,
начислена в Сметка с № **********/18.11.2022 г.;
140,00 лв. – Неустойка за предоставен и невърнат 4G рутер NetBox за
услуга № +359********* модел Huawei B311-221 black + ext. antenna с
ИМЕЙ 869180048335855, начислена в Сметка с № **********/18.11.2022
г., и
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск за следните претендирани суми:
21,69 лева с ДДС, представляваща „Такса за събиране на дължими суми“,
начислена във Фактура с № **********/19.09.2022 г.;
39,99 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
**********/18.11.2022 г.;
27,48 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
**********/18.11.2022 г.;
25,97 лева – Неустойка – месечни такси, начислени в Сметка с №
**********/18.11.2022 г.;
42,05 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги, начислени в Сметка
с № **********/18.11.2022 г.;
10,42 лева – Неустойка – отстъпки от цена на услуги, начислени в Сметка
с № **********/18.11.2022 г.;
3,21 лева – Неустойка – отстъпки от цена на устройство, начислени в
Сметка с № **********;
74,91 лева мораторна лихва, явяваща се разликата над уважения размер
от 116,81 лева до претендирания от 191,72 лева.
ОСЪЖДА М. Р. Х. с ЕГН ********** да плати 56,91 лева на „А. Б.“ ЕАД
с ЕИК *** за сторените разноски по ч.гр.д.№ 235/2025 на ТнРС, както и 178,03
лева за сторените разноски по гр.д.№ 385/2025 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
– Силистра.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
11