Р
Е Ш Е Н И Е
№ /09.08.2019г.; гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Варна, 10-и състав, на единадесети юли две хиляди и деветнадесета
година, в открито съдебно заседание, в състав:
Районен
съдия: Пламен Танев
при секретаря Гергана Найденова,
като разгледа докладваното от съдията Танев гражданско дело № 8604 по описа за 2018г. на ВРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена
искова молба от Е.Р. М., ЕГН **********, срещу Г.И.И.,
ЕГН **********, с искане да бъде
постановено решение, по силата на което ответникът да бъде лишен от родителски права спрямо детето К.Г. И., ЕГН **********,
поради трайно и без основателна причина неполагане на грижи за детето. Освен
това се претендира родителските права спрямо К.Г. И., ЕГН ********** да бъдат
предоставени на майката Е.Р. М., ЕГН **********, като местоживеенето на детето
да е на адрес на майката в гр. Варна, . Претендира се ответникът да бъде осъден
да заплаща и ежемесечна издръжка в размер на 150,00 лв., платима на всяко първо
число на месеца, за който се дължи, както и сумата от 4800,00 лв.,
представляваща дължима издръжка за минал периода от време от 01.06.2017г. до
31.05.2018г. Посоченият режим на лични отношения между ответника и детето
Кристиян е в следния смисъл: всяка първа събота на месеца от 10:00 ч. до 12:00
ч., без преспиване, като срещите да се провеждат в защитена среда, в
присъствието на служители на ДСП – Варна.
В исковата молба се излага следното:
Страните се запознали преди повече от 7 години. Живели в режим на фактическо
съжителство. Разделили се през м. юни 2013г. От общото съжителство страните
имат родено едно дете – К. Г. И., ЕГН **********. Към настоящия момент детето
се отглежда от ищцата, а ответникът живее в Германия. Откакто страните се разделили,
ответникът не полага грижи за своето дете и не търси контакт с него. Излага се,
че страните се разделили поради сомнамбулизъм от страна на ответника. Освен
това И. проявявал и суицидни намерения. Сочи се, че И. се държал грубо спрямо
ищцата и не изплащал издръжка за детето.
В срока за отговор по реда на
чл. 131 ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба. Не оспорва
искането предоставянето на родителски права по отношение на детето Кристиян И.
да бъде на неговата майка Е. М.. Не оспорва, че дължимата месечна издръжка за
детето следва да бъде определена в размер на 150,00 лв. месечно. Оспорва
претенцията за заплащане на издръжка за минал периода от време. Оспорва посоченият от ищцата режим на лични
отношения между баща и син, като се претендира такъв във възможно най – широк
смисъл. Сочи се, че в действителност от съвместното им съжителство страните
имат дете – К. Всички доходи на семейството били в резултат от работата на И.,
като сервитьор. Последният се грижел за семейството си, като заплащал наем,
битови сметки за ток, вода и телефони, купувал храна, лекарства и дрехи. Не се
спори, че от 2013г. досега грижи за детето полага ищцата, но се сочи, че Г. е
изпращал редовно суми пари за издръжката на детето. Излага се, че във времето,
в което ответникът е пребивавал в Германия или в различни градове на България,
по повод трудовата си дейност, той не е прекъсвал контактите си с детето
Кристиян, като двамата комуникирали по телефона. Оспорва се изложеното в
исковата молба, че ответникът има суицидни намерения и страда от сомнамбулизъм.
Към настоящия момент се твърди, че връзката между баща и син е здрава и
емоционална, въпреки отдалечеността им един от друг. Моли се искането за
лишаване ответника от родителски права да бъде отхвърлено, като неоснователно.
Евентуално, ако искането бъде уважено се моли да бъде определен режим на лични
отношения в следния смисъл: всяка първа и трета събота от месеца от 10:00ч. до
16:00ч., в присъствието на майката Е. или на посочено от нея лице, а когато
бащата се намира извън страната, контактите да се осъществяват в посоченото
време по телефона или интернет.
С отговора на исковата молба е
предявен и иск с правно основание чл. 127, ал. 1 СК, а именно да бъде
постановено решение, по силата на което упражняването на родителски права
спрямо детето К. Г. И., да бъде предоставено на майката Е.Р. М., като
местоживеенето на детето бъде на адрес на майката. Претендира се още бащата Г.И.
да бъде осъден да заплаща ежемесечна издръжка спрямо детето Кристиян в размер
на 150,00 лв. на месец, считано от влизане на решението в сила, до настъпване
на обстоятелство, което да бъде основание за прекратяване на изплащането й.
Посочен е режим на лични отношения между баща и син в следния смисъл: всяка
първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10:00 ч. в събота до
18:00 ч. в неделя, с преспиване, както и всяка нечетна година за Коледа от
17:00 ч. на 24 декември до 17:00 ч. на 29 декември, всяка четна година за Нова
година от 17:00ч. на 28 декември до 17:00ч. на 02 януари, всяка четна година за
Великден от 10:00ч. на Разпети петък до понеделник до 18:00ч., както и 20 дни
по време на лятната ваканция, когато майката на детето не е в платен годишен
отпуск.
С оглед събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните, а и
от представеното по делото удостоверение за раждане на К. Г. И. се установява,
че негови родители са Е.Р.Р. и Г.И.И..
Видно от удостоверение номер 30
от 02.04.2018г., издадено от ДГ „Палечко“ 6, детето К.
Г. И. е записано в трета „А“ група за задължителна предучилищна подготовка за
учебната 2017/2018г.
Безспорно е между страните, а и
от представения превод на трудов договор се установява, че ответникът Г.И. е
работил при работодатели в Германия, а именно „Барфюсер
Гастрономи – Бетрибс ГмбХ
КО.КГ“, „Прайм Хотелсървиз ГмбХ“ и „ПроЛог логистик сървисез ГмбХ“.
Видно от приложената адресна регистрация Г.И.
е регистриран на адрес в гр. Улм.
Установява се от справка за
движение по сметка за периода от 01.01.2013г. до
31.12.2015г. издадена от „Мъни грам“, че Г.И. е
превеждал суми пари на Е.Р. в размер на 655 евро. От справка за периода от 01.01.2016г. до 31.12.2016г. се установява, че получените суми от ищцата са в размер
на 80 евро. От справка за периода от 01.01.2017г. до
31.12.2017г. се установява, че преведените
суми в полза на Е.Р. са в размер на 205 евро. Видно от справка, изготвена от „Уестърн Юниън“ ищцата е получила сумата от общо 100 евро.
В открито съдебно заседание е
разпитан св. ю. От нейните показания се установи следното: Малко след раждане
на детето К. Е. и Г. се разделили. Ответникът не живее в България и няма как да
полага грижи за детето. Г. е звънял по телефона от Германия, за да се чува с
детето си. Освен това свидетелката сочи, че ответникът, макар и рядко, е
изпращал малки суми пари за издръжка на детето.
В съдебно заседание е разпитан
и св. ю, от чиито показания се установи, че Г. не полага грижи за детето си и
не изпраща редовно пари на Е.. Ответникът рядко се интересувал от детето си. За
първия рожден ден на детето ответникът лично изпратил пари на свидетелката, за
да купи подарък на Кристиян. Освен това и през 2014г. ответникът също на
няколко пъти е изпращал пари за детето.
На страната на ответника е
разпитан св. ю, негова майка. От показанията й се установи следното: Свидетелят
е изпращал пари на Е. от името на Г.. Когато Кристиян и ответникът се срещат,
отношенията им са добри.
Разпитан е и св. Деян Куртев.
Същият заявява, че Г. е давал лично на Е. пари и подаръци за сина им Кристиян.
Ответникът проявява интерес към детето си.
По делото е назначена
комплексна СППЕ, като от заключението на вещите лице се установява следното:
Всеки от двамата родители показва чувство на обида и нагласа за
противопоставяне. Към момента на изготвяне на заключението детето има формирана
представа за двама бащи. В актуалното му психично поле присъства ответникът Г..
Данните очертават майката, като водеща фигура на привързаност. Срещите между
детето и биологичния му баща са кратки и епизодични. Ответникът не присъства в
живота на детето, като личност и модел на мъжко поведение. Въпреки това
Кристиян показва желание за позитивни преживявания с биологичния си баща. Липсва
отдръпване или данни за преживяване на страх или несигурност. Ищцата показва
затруднения в преработването на раздялата с Г., собствения си гняв и
разочарование. В поведението й се откроява желание за създаване на изолираща
връзка с детето с неговия баща с цел предпазване. Най – добрият интерес на
детето е да има позитивна връзка с всеки от родителите си. Има риск за психичното
здраве на детето, ако не бъде подкрепена нуждата му да контактува спокойно и с
биологичния си баща. Ответникът показва желание и стремеж да бъде информиран и
да присъства в живота на Кристиян. Няма основание за поставяне на синдром на зависимост към алкохол и ПАВ. Ответникът
може да упражнява родителски права. Констатирана е изградена емоционална връзка
между детето и ответника, с неразвита привързаност. Препоръчително е
провеждането на чести, регулярни и предвидими контакти между баща и дете в протективна среда (самостоятелно и в присъствието на
майката) за изграждане на автентична връзка на доверие и сигурност.
От така приетата фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Съобразно чл. 125, ал. 1 СК, родителят освен право, има и задължение да
се грижи за физическото, умственото, нравственото и социалното развитие на
детето, за неговото образование и за неговите лични и имуществени интереси.
Като санкция за неизпълнение на родителския дълг, с оглед всестранна защита
интересите на детето, разпоредбата на чл. 132, ал. 1, т. 2 СК предвижда
възможност родителят да бъде лишен от родителски права. Изрично посочените
основания за това са без основателна причина трайно родителят да не е полагал
грижи за детето, както и да не му дава издръжка.
От събраните по делото доказателства
се установи, че в конкретния случай не е налице хипотезата, уредена в чл. 132,
ал. 1, т. 2 СК. Това е така, доколкото и четиримата свидетели, разпитани в
процеса, заявиха, че макар и рядко, ответникът е проявявал интерес към своето
дете и е изпращал пари на майката Е. или на други лица за неговата издръжка. С
поведението си ответникът не е показал дезинтересиране
от Кристиян. Обстоятелството, че ответникът рядко е виждал своето дете може да
бъде обяснено с оглед на факта, че същият работи в Германия и рядко се прибира
в България. Въпреки това обаче свидетелите установиха, че баща и син са
контактували по телефона. Освен изложеното съдът намира, че следва да кредитира
изцяло изготвената по делото СППЕ, тъй като заключението е дадено обективно и
безпристрастно, кореспондира с останалия доказателствен
материал и отговаря изчерпателно на поставените въпроси. Именно от това
заключение се установи, че най – добрият интерес на детето е да има позитивна
връзка с всеки от родителите си. Има риск за психичното здраве на детето, ако
не бъде подкрепена нуждата му да контактува спокойно и с биологичния си баща. А
съдът е задължен служебно да следи именно за спазване на най – добрият интерес
на детето. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че не са
налице обстоятелства, които да навежда извод, че ответникът трайно не е полагал
грижи за своето дете и се е дезинтересирал от него.
Следователно предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърлянето на главния иск, съдът не дължи произнасяне по останалите
претенции на ищцата, доколкото за тях се дължи произнасяне при евентуално
уважаване на иск за лишаване на родител от родителски права.
По предявения насрещен иск:
Относно упражняването на родителските
права по отношение на детето Кристиян И. в производството не се установиха
противоречия между страните. Желанието и на двамата родители е упражняването на
родителските права да се изпълнява от майката Е. Миланова. Т.е. по този въпрос
не е налице спор и съдът дължи произнасяне в този смисъл. С оглед на това и
местоживеенето на детето следва да бъде определено на адрес на майката.
Между страните няма спор и за
размера на дължимата за бъдеще издръжка от бащата и ответник в полза на детето
Кристиян. Сумата от 150,00 лв. е желаната от майката Е., а бащата изрази
готовност да я заплаща ежемесечно, следователно и произнасянето на съда следва
да бъде в същия смисъл.
Доколкото искът по реда на чл.
149 СК е отделен от иска за лишаване на родител от родителските му права, съдът
дължи произнасяне по него. Спорен е въпросът дължи ли се издръжка за минал
периода от време, а именно от 31.05.2017г. до 30.05.2018г., както и в какъв
размер. Предвид обстоятелството, че за бъдещ период от време, в който детето ще
се развива, като личност, ще расте и ще има нужди, които следва да бъдат
задоволявани, съдът определи месечна издръжка в размер на 150,00 лв., то няма
основание да се приеме, че размерът на издръжката за минал период от време
следва да бъде в различен от този размер, още повече пък в по – висок размер.
Следователно и дължимата сума от ответника за издръжка за минал период от време
е в общ размер на 1800,00 лв. Предвид събраните по делото доказателства се
установи безспорно, че за този период Е. Миланова е полагала изцяло грижите за
своето дете. Освен това ответникът е пребивавал в Германия и не се е прибирал
често. Установи се по делото от представената справка от „Мъни
Грам“, че за периода от 31.05.2017г. до 31.12.2017г. ищцата е получавала суми
от Йорданка Фройденрайх, майка на ответника, в общ
размер на 175 евро. По делото се установи, че тези средства са изплащани от
имено на бащата на Кристиян в полза на детето. Следователно съдът намира, че
искът е частично основателен до сумата от 1457,00 лв., предвид прихващането на
задължението с изпратената чрез „Мъни Грам“ сума.
Спорен е и въпросът какъв да
бъде режимът на лични отношения между баща и син. При постановяване на своето
решение, съдът отново ще се позове на приетото по делото заключение, от което
се установи, че ответникът не присъства в живота на детето, като личност и
модел на мъжко поведение. Въпреки това Кристиян показва желание за позитивни
преживявания с биологичния си баща. Липсва отдръпване или данни за преживяване
на страх или несигурност. Най – добрият интерес на детето е да има позитивна
връзка с всеки от родителите си. Има риск за психичното здраве на детето, ако
не бъде подкрепена нуждата му да контактува спокойно и с биологичния си баща.
Ответникът показва желание и стремеж да бъде информиран и да присъства в живота
на Кристиян. Констатирана е изградена емоционална връзка между детето и
ответника, с неразвита привързаност. Препоръчително е провеждането на чести, регулярни и предвидими контакти
между баща и дете в протективна среда (самостоятелно
и в присъствието на майката) за изграждане на автентична връзка на доверие и
сигурност. Предвид изложеното и с цел запазване на отношенията между
родител – дете и предпазване на психичното здраве на Кристиян, следва да бъде
определен режим, който в началото да се изпълнява в присъствието на майката Е.
или определено от нея близко лице до детето Кристиян, а в по – късен етап,
срещите между баща и син да бъдат самостоятелни. Следователно за подходящ режим
в този смисъл съдът намира следния: бащата Г.И. да има право да вижда и взема
сина си Кристиян И. всяка първа и трета събота от съответния месец за времето
от 10:00ч. сутринта до 16:00ч. следобед, без преспиване, в присъствието на
майката или на избрано от нея лице, което е близко до Кристиян И., в следващата
една година, като след това бащата Г.И. ще има право да вижда и взема при себе
си детето Кристиян И. всяка първа и трета събота и неделя от съответния месец
за времето от 10:00ч. сутринта в събота до 16:00ч. в неделя, с преспиване, без
да е необходимо присъствие на другия родител или на избрано от него лице.
По разноските:
С оглед изхода на спора и отхвърленият
главен иск за лишаване на ответника от родителски права, на ищцата не се дължат
разноски. С оглед направеното възражение за прекомерност на претендираното от
ответника адвокатско възнаграждение, съдът намира същото за основателно. След
редуцирането му до минималния размер, съобразно Наредба 1 за минималните
размери на адвокатски възнаграждения и останалите сторени разноски, на
ответника следва да бъдат присъдени такива в общ размер на 841,40 лв. Освен
това ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда дължимата
държавна такса, с оглед размера на издръжка за бъдещ период и за минало време в
размер на общо 274,28 лв.
Воден от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от Е.Р. М, ЕГН **********,
срещу Г.И.И., ЕГН
**********, ответникът Г.И.И., ЕГН **********, да бъде лишен от родителски права спрямо детето Кристиян Галинов И., ЕГН **********, поради обстоятелството, че
трайно и без основателна причина не полага грижи за детето и не му заплаща
издръжка, на основание чл. 132, ал. 1,
т. 2 СК.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права
спрямо детето К.Г. И., ЕГН **********, на неговата майка Е.Р. М., ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето К. Г.И., ЕГН
**********, да бъде на адрес на неговата майка Е.Р. М., ЕГН **********,*** 13.
ОПРЕДЕЛЯ режим на личните отношения между бащата Г.И.И., ЕГН ********** и
детето К. Г. И., ЕГН **********, в следния смисъл: През първата една година от
влизане в сила на решението, бащата Г.И.И. има право
да вижда и взема сина си К. Г. И. всяка първа и трета събота от съответния
месец за времето от 10:00ч. сутринта до
16:00ч. следобед, без преспиване, в присъствието на майката Е. М. или на
избрано от нея лице, което е в близки отношения с К. Г. И., а след изтичане на първата година от
влизане в сила на решението бащата Г.И.И. ще има
право да вижда и взема при себе си детето К. Г. И. всяка първа и трета събота и
неделя от съответния месец за времето от 10:00ч. сутринта в събота до 16:00ч. в
неделя, с преспиване, без да е необходимо присъствие на другия родител или на
избрано от него лице.
ОСЪЖДА Г.И.И.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАЩА в полза на К. Г. И., ЕГН **********, чрез неговата майка
Е.Р. М., ЕГН **********, сумата от 150,00 лв. месечно, платима на всяко пето
число на съответния месец, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска, дължима от датата на подаване на исковата молба в съда, до настъпване
на основание за прекратяване или отпадане на задължението за заплащане на
издръжка.
ОСЪЖДА Г.И.И.,
ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на К. Г. И., ЕГН **********, чрез неговата майка
Е.Р. М., ЕГН **********, сумата от общо 1457,00
лв., представляваща сбор от дължимата издръжка за минал период от време, а
именно за периода от 31.05.2017г. до 30.05.2018г.
ПОСТАНОВЯВА предварително
изпълнение на решението, на основание чл.242, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Е.Р. М., ЕГН **********, да заплати в полза на Г.И.И., ЕГН **********, сумата от 841,40 лв., представляща сбор от сторените в производството разноски,
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Г.И.И., ЕГН **********, да заплати в полза на Районен съд – Варна, по сметка на съда,
сумата от 274,28 лв., представляваща дължима държавна такса, съобразно
дължимата издръжка за бъдещ и за минал период.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна, подадена
в двуседмичен срок от получаването му.
Препис от настоящето решение да се
връчи на Районна прокуратура – Варна и Дирекция „Социално подпомагане“ – Варна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................