№ 1329
гр. Русе, 14.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря М.Ц.К.
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520101689 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Йеттел България“ ЕАД твърди, че между него и П. Г. Д. били
сключени следните договори: Договор за мобилни услуги № *** от 16.08.2021 г.,
Договор за мобилни услуги № *** и Договор за лизинг, последните два от 11.09.2021
г. Към периода на издаване на приложените фактури спрямо ползваните от ответника
мобилни номера и устройство на лизинг се прилагали следните условия:
- за мобилен номер *** – условията, уговорени в Договор за мобилни услуги №
*** от 16.08.2021 г.;
- за мобилен номер *** - условията, уговорени в Договор за мобилни услуги №
*** от 11.09.2021 г.;
- за мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 5GB 128GB Green -
условията, уговорени в Договор за лизинг от 11.09.2021 г.
Ответникът не изпълнил свои парични задължения, начислени му в следните 5
бр. фактури, издадени в периода м. септември 2021 г. — м. януари 2022 г.: 1.фактура
№ **********/25.09.2021 г., 2.фактура № ***/25.10.2021 г., 3.фактура № ***/25.11.2021
г., 4.фактура № ***/25.12.2021 г. и 5.фактура № ***/25.01.2022 г. Във всяка от тях били
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различните договори,
сключени между него и клиента, а именно:
1. По Договор за мобилни услуги № *** от 16.08.2021 г., с който се предоставял
мобилен номер ***, били начислени и се претендират задължения в общ размер 236.12
1
лв., от които: 117.32 лв. месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, неустойка в размер на 118.80 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** били уредени от страните в
т. 9 от Договор за мобилни услуги № ***/16.08.2021 г. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така
определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част
от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок до края на договора (в случай, че такива отстъпки са уговорени от
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги
(в случай, че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой). В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката
за номер *** била в размер на 118.80 лв. Сумата представлявала сбор от три
стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 34.99 лв. всяка), а
именно 104.97 лв., ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в
размер на 13.83 лв.
2. По Договор за мобилни услуги № ***/11.09.2021 г., с който се предоставял
мобилен номер ***, били начислени и се претендират задължения в общ размер 255.97
лв., от които: 149.55 лв. месечни абонаментни такси, ползвани услуги и допълнителни
такси, неустойка в размер на 106.42 лв., начислена еднократно поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя. Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги за номер *** били уредени от страните в
т. 9 от Договор за мобилни услуги № ***/11.09.2021 г. Съгласно посочената клауза, в
случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги по вина или по
инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
всички стандартни за абонаментния план месечни такси от прекратяването на
договора до края на първоначално предвидения срок на действието му, като така
определената неустойка не може да надвишава сумата от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС. В допълнение абонатът дължал и: 1) част
от стойността на ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща
на оставащия срок до края на договора (в случай че такива отстъпки са уговорени от
2
страните); 2) част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги
(в случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане
в брой). В съответствие с така уговореното между страните, размерът на неустойката
за номер *** бил 106.42 лв. Сумата представлявала сбор от три стандартни месечни
абонаментни такси за номера без вкл. ДДС (по 15.82 лв. всяка), а именно 47.46 лв.,
ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от месечния абонаментен
план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер на 11.31 лв. и с
добавена разликата в размер на 47.65 лв. между стандартната цена на мобилен
телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 5G 128GB Green без отстъпка, съгласно
последно актуалната ценова листа към 11.09.2021 г. и дължимата обща
преференциална цена по Договор за лизинг от 11.09.2021 г., съответстваща на
оставащия срок от договора за мобилни услуги.
3. По Договор за лизинг от 11.09.2021г., с който било предоставено ползването
на мобилен телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 5GB 128GB Green, били
начислени и се претендират задължения в общ размер 494.16 лв., от които: дължими
незаплатени лизингови вноски в общ размер 82.36 лв. с вкл. ДДС (четири лизингови
вноски, всяка в размер от 20.59 лв. с вкл. ДДС) и предсрочно изискуеми лизингови
вноски в общ размер 411.80 лв. с вкл. ДДС, равняващ се на 20 начислени лизингови
вноски, всяка от които в размер на 20.59 лв. с вкл. ДДС. Обявяването на предсрочната
изискуемост на неначислените лизингови вноски било уредено в чл. 12 от Общите
условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на
това право било неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в
т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги.
Изискуемостта на вземанията на „Йеттел България" ЕАД по всяка от фактурите
настъпвала 15 дни след издаването й. В периода след издаване на първата от
горепосочените фактури, длъжникът не извършвал плащания, като и към настоящия
момент задълженията не били погасени. Поради това от страна на „Йеттел България"
ЕАД било депозирано заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Русе, въз основа
на което било образувано ч.гр.д. № ***/2023 г. и издадена заповед за изпълнение на
парично задължение. Предвид разпореждането на съда по заповедното производство, с
което заявителят бил уведомен, че заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, предявява и
настоящия иск по чл. 422 ГПК и моли да бъде признато за установено вземането
на„Йеттел България" ЕАД срещу ответника по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по ч.гр.дело № ***/2023 г. по описа на РС – Русе, в общ размер
986.25 лв., представляващо сбор от дължимите суми по сключените между страните
Договор за мобилни услуги № ***/16.08.2021г., Договор за мобилни услуги №
***/11.09.2021г. и Договор за лизинг от 11.09.2021г., за които суми са издадени
3
фактури №№ **********/25.09.2021 г., ***/25.10.2021 г., ***/25.11.2021 г.,
***/25.12.2021 г. и ***/25.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението по чл.410 ГПК. Претендира и разноските, направени за двете
производства.
Ответникът П. Г. Д., чрез назначения му особен представител, в депозирания
отговор на исковата молба оспорва основанието на претенцията за заплащане на
предсрочно изискуемите лизингови вноски по договора за лизинг на обща стойност
411.80 лв. Счита, че разпоредбата на чл.12 от ОУ на оператора за договорите на
лизинг, на която се позовава ищецът, дава права на лизингополучателя, а не на
лизингодателя. Последният е имал възможност да упражни правата си по чл.10 и чл.11
от ОУ.
Моли да бъде постановено решение, с което да се отхвърли претенцията за
заплащане на сумата от 411.80 лв., представляваща 20 лизингови вноски, обявени за
продсрочно изискуеми от лизингодателя.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно, че страните по делото са обвързани от облигационно
правоотношение, основано на:
Договор за мобилни услуги № *** от 16.08.2021 г.;
Договор за мобилни услуги № *** от 11.09.2021 г. и
Договор за лизинг от 11.09.2021 г.
Ищцовото дружество /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/ в
периода м. септември 2021 г. - м. януари 2022 г. издало следните фактури: 1.фактура
№ **********/25.09.2021 г. за отчетен период 25.08-24.09.2021 г. на обща стойност
643.28 лв. – устройство на лизинг, таксувани услуги и абонаментна такса; 2.фактура №
***/25.10.2021 г. за отчетен период 25.09-24.10.2021 г. на обща стойност 179.71 лв. –
вноска за лизинг и абонаментна такса; 3.фактура № ***/25.11.2021 г. за отчетен период
25.10-24.11.2021 г. на обща стойност 260.07 лв. – абонаментна такса; 4.фактура №
***/25.12.2021 г. за отчетен период 25.11-24.12.2021 г. на обща стойност 338.63 лв. –
абонаментна такса и 5.фактура № ***/25.01.2022 г. за отчетен период 25.12.2021 г. -
24.01.2022 г. на обща стойност 349.23 лв. – вноска за лизинг и неустойки за
предсрочно прекратяване на договори за услуги.
Въз основа на заявление, депозирано от „Йеттел България“ ЕАД, в РС-Русе, е
образувано ЧГД № ***/2023 г. и издадена заповед № ***/06.12.2023 г. за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК срещу П. Г. Д. за сумите: 986.25 лева –
главница, ведно със законна лихва за период от 05.12.2023 г. до изплащане на
вземането, 25 лв. държавна такса и 480 лева – адвокатско възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 ГПК, с оглед което на
4
заявителя е указана възможността да предяви иск за установяване на вземането си в
едномесечен срок от получаване на съобщението.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
В настоящото производство, по предявения положителен установителен иск по
чл.422 от ГПК, ищецът цели да установи, че ответникът дължи сумите: 1. 236.12 лв. по
Договор за мобилни услуги № ***/16.08.2021 г. /с който се предоставя мобилен номер
***/, от които: 117.32 лв. месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси, 118.80 лв. еднократно начислена неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; 2. 255.97 лв. по
Договор за мобилни услуги № ***/11.09.2021 г. /с който се предоставя мобилен номер
***/, от които: 149.55 лв. месечни абонаментни такси, ползвани услуги и
допълнителни такси и 106.42 лв. еднократно начислена неустойка поради предсрочно
прекратяване на договора за мобилни услуги по вина на потребителя; 3. 494.16 лв. по
Договор за лизинг от 11.09.2021 г. /с който е предоставено ползването на мобилен
телефонен апарат XIAOMI Redmi Note 10 5GB 128GB Green/, от които: 82.36 лв. с вкл.
ДДС незаплатени лизингови вноски (четири лизингови вноски, всяка в размер от 20.59
лв. с вкл. ДДС) и 411.80 лв. с вкл. ДДС предсрочно изискуеми лизингови вноски,
равняващи се на 20 начислени лизингови вноски, всяка от които в размер на 20.59 лв. с
вкл. ДДС.
Разгледана по същество, претенцията се явява частично основателна.
В производството по иск с правно основание чл.422 ГПК ищецът следва да
докаже наличие на спорното право, а ответникът - фактите, които изключват,
унищожават или погасяват вземането, предмет на заповедта за изпълнение.
По иска за незаплатена стойност на ползваните мобилни услуги:
Основателността на този иск предполага наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по договор за мобилни услуги, реално предоставяне
на договорените услуги през исковия период и настъпил падеж на задължението.
Съществуването на тези правнорелевантни факти не се оспорва от ответника.
Последният не твърди, нито сочи доказателства да е погасил задължението си, поради
което в полза на ищеца следва да се признае съществуване на вземането за стойността
на
ползваните мобилни услуги, установени с представените по делото фактури.
По иска за заплащане неустойка за предсрочно прекратяване договора за
мобилни услуги:
Съгласно т.9 от договорите за мобилни услуги, при прекратяването им преди
изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
5
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като неустойката е ограничена до
трикратния размер на месечните абонаменти, а когато е предоставено устройство за
ползване на услуги, потребителят дължи и разликата между стандартната цена на
устройството и заплатената от него при предоставянето му, съответстваща на остатъка
от срока на договора. Същото повелява и нормата на чл.12 от Общите условия на
„Теленор България“ ЕАД по договор за лизинг. В текста е допусната техническа
грешка, като предвидените права се отнасят до лизингодателя при неизпълнение на
задължения на лизингополучателя. Това личи както от смисъла на текста, така и от
цитираните разпоредби на сключените между страните договори за мобилни услуги.
Предсрочното прекратяване представлява разваляне на договора, по смисъла на
чл.87, ал.1 ЗЗД, което следва да е писмено, когато договорът е сключен в писмена
форма.
Тази законова разпоредба не е дерогирана от волята на страните, тъй като нито в
договора за мобилни услуги, нито в Общите условия, е предвиден друг ред за
развалянето на контракта. В този смисъл разпоредбите на договорите за мобилни
услуги не предвиждат едностранното прекратяване на сключен индивидуален договор
да настъпва автоматично, поради изпадане на потребителя в забава, а само дават право
на оператора да прекрати договора. Ищецът не е ангажирал доказателства, а и не
твърди, че е уведомил писмено ответника за разваляне на договорите за мобилни
услуги преди изтичането им, съответно на 16.08.2023 г. и на 11.09.2023 г. Исковата
молба и приложенията към нея, а и заповедта за изпълнение, са връчени на
процесуалния представител на ответника след изтичане този срок, поради което не
могат да предизвикат правните последици на развалянето.
Изложеното води до извод, че процесният договор за мобилни услуги не е
предсрочно прекратено, както твърди ищецът, респективно не е осъществен
фактическия
състав, при който за потребителя би възникнало задължение да заплати неустойка за
предсрочно прекратяване на договора. Поради това претенцията за неустойки в
размери съответно от 118.80 лв. по Договор за мобилни услуги № *** от 16.08.2021 г.
и 106.42 лв. по Договор за мобилни услуги № ***/11.09.2021 г. следва да бъде
отхвърлена като неоснователна.
По иска за неплатените лизингови вноски:
Основателността на този иск предполага наличието на валиден договор за
лизинг, по силата на който ищецът – лизингодател е предоставил на ответника –
лизингополучател лизинговата вещ за ползване и е настъпил уговореният между
страните срок за плащане на лизинговите вноски.
Ответникът не оспорва релевантните за спора факти – получаването на
лизинговата вещ и неплащането на лизинговите вноски в уговорените размери и
6
срокове. Крайният срок за заплащане на вноските, съгласно погасителния план, е
настъпил на 11.08.2023 г. Липсват доказателства, от които е видно, че
лизингополучателят е върнал лизинговата вещ. Поради това претенцията се явява
основателна и в полза на ищеца следва да се признае съществуването на вземане за
лизингови вноски в общ размер 494.16 лв.
На основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски, съразмерно с уважената част от иска. Разноските на „Йеттел България“ ЕАД
по настоящото дело възлизат на 705 лева – заплатена държавна такса и
възнаграждения за процесуално представителство, а съразмерно с уважената част от
претенцията на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 544 лева.
Съгласно т.12 от ТР №4/18.06.2014г. по ТД №4/2013г. на ОСГТК, съдът който
разглежда установителния иск, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. В случая на ищеца са присъдени разноски в
размер на 505 лева (държавна такса и адвокатско възнаграждение), от които
ответникът следва да поеме 389.68 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че П. Г. Д., с ЕГН
**********, от ***, дължи на „Йеттел България“ ЕАД (с предходно наименование
„Теленор България“), с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София,
район Младост, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 761.03 лева,
представляващо сбор от дължимите суми за месечни абонаментни такси, ползвани
услуги и допълнителни такси и лизингови вноски по Договор за мобилни услуги №
***/16.08.2021 г., Договор за мобилни услуги № ***/11.09.2021 г. и Договор за лизинг
от 11.09.2021 г., по издадени фактури №№ **********/25.09.2021 г., ***/25.10.2021 г.,
***/25.11.2021 г., ***/25.12.2021 г. и ***/25.01.2022 г., , ведно със законната лихва,
считано от 05.12.2023 г. до окончателното и изплащане, предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение № ***/06.12.2023 г., издадена по ЧГД № ***/2023
г. по описа на РС-Русе, като ОТХВЪРЛЯ иска за дължимост на сумата над 761.03 лева
до претендираните 986.25 лева /или 225.22 лева/ – неустойки за предсрочно
прекратяване на Договор за мобилни услуги № ***/16.08.2021 г. и Договор за мобилни
услуги № ***/11.09.2021 г.
ОСЪЖДА П. Г. Д., с ЕГН **********, от ***, да заплати на „Йеттел България“
ЕАД, гр.София, с ЕИК *********,
направените по настоящото дело разноски в размер на 544 лева и 389.68 лева
деловодни разноски по ЧГД № ***/2023 г. по описа на РС-Русе.
7
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
8