Р Е Ш Е Н И Е
Номер……………. Година
2021 Град
Варна
В И М Е Т О Н А Н А Р
О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД ДВАДЕСЕТ И ОСМИ СЪСТАВ
На първи
март Година две
хиляди двадесет и първа
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
ОБРЕШКОВА
СЕКРЕТАР:ВАЛЕНТИНА
БАТЕШКОВА
като
разгледа докладваното от съдията
АНД
№ 15 по описа за 2021г.
За
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на П.В.М. против НП
№20-0819-003315/17.09.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор Пътна
полиция, с което за нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 179 ал.2 пр.2
от ЗДвП на П.М. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и за нарушение на
чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на осн.чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП –глоба в размер
на 100 лв.и ЛПУМПС за срок от два
месеца.
Жалбата
е процесуално допустима, подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е
приета от съда за разглеждане. Въззивникът оспорва нарушението като твърди, че
на място с другия водач подписали двустранен протокол, поради което и напуснал
мястото на ПТП. Не било описано
нарушението, а описанието било противоречиво, като не било възможно да не са
уведомени службите за контрол и едновременно с това да не са изпълнявани
указанията им. Твърди и маловажност на нарушението.
В
съдебно заседание въззивникът се явява лично, поддържа жалбата и по съществото
на делото пледира НП да бъде отменено. Не оспорва вината си за ПТП, но моли
отмяна на НП и в частта му по т.1, тъй като счита, че същото не би следвало да
бъде издадено в случай на подписване на двустранен протокол.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от
ю.к. Л.която в писмени бележки изразява становище НП да бъде потвърдено.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна следното:
На
29.07.20 г., около 16.00ч. в гр.Варна, на бул. „Цар Освободител“, въззивникът М.
се придвижвал в посока центъра на града
с л.а. „Сеат Леон“ с рег.№ В 8509 НН. При приближаване на кръстовището с
ул.“И.Рилски“ не спазил нужната дистанция и блъснал движещият се пред него
автомобил, който намалил скоростта си. При ПТП настъпили незначителни
материални щети – деформация в задната част на първия автомобил и в предната
част на втория.
На
място бил съставен двустранен протокол, подписан и от двамата водачи. В
протокола не били вписани данните за СУМПС и на двамата водачи. На 03.08.2020
г. водачът Д. К.подал жалба в сектор Пътна полиция с твърдението, че не могъл
да се свърже с другия водач, за да се впишат в протокола данните за СУМПС.
Случаят
бил възложен на св.М., който съставил АУАН срещу въззивника М. за това, че при неспазване на дистанция причинил ПТП и
затова , че напуснал мястото на произшествието без да уведоми съответните
органи. АУАН бил предявен ив ръчен на нарушителя срещу подпис и без възражения.
Описаната
фактическа обстановка се установява и
потвърждава от събраните по делото доказателства– АУАН, жалба, констативен
протокол, двустранен протокол, справка за нарушител от региона, заповед за
компетентност, и др.
Съдът
кредитира показанията на св.М. и на св. К., като искрени, добросъвестни,
логични, конкретни и вътрешно непротиворечиви.
Съдът,
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му, и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При
провеждане на АНО са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният
закон е приложен неправилно.
АУАН
и НП са издадени в предвидените от закона срокове по чл.34 ЗАНН. АУАН е издаден
в тримесечния срок от узнаване на нарушителя, но не по-късно от една година от
нарушението, а НП е издадено в предвидения от закона 6-месечен срок и от
компетентни лица, оправомощени с приложената по делото заповед.
Не
са конкретизирани съставомерните признаци на нарушението по т.1 от НП и те
противоречат на фактическото описание на нарушението. Посочени са и двете хипотези на нормата, а именно, и
че преднодвижещият се автомобил е
намалявал постепенно скоростта, и че е спрял рязко. В същото време в
обстоятелствената част на НП се описва, че автомобилът е намалявал скоростта
си, но не и че е спрял. Освен това, не е описано от фактическа страна на какво
разстояние се е движил М. от предния
автомобил, за да се направи извод, дали именно това е в пряка причинно
следствена връзка с настъпилия
противоправен резултат. Нормата на чл. 23 ал.1 от ЗДвП е доразвита в чл. 75
ал.1 от ППЗДвП, според която :“
Водачът в зависимост от
скоростта на движение, от състоянието на пътната повърхност и от спирачните
възможности на управляваното пътно превозно средство е длъжен да спазва такава
дистанция от движещото се пред него превозно средство, че да може да избегне
удар в него, когато то намали скоростта или спре рязко“. Безспорно от това е
видно, че за да се направи извод за
неспазена дистанция, следва да бъдат взети предвид и други обстоятелства като
скорост на движение и пътна настилка. Без да е ясна скоростта на движение и най- вече, без да е ясно на какво
разстояние е бил вторият водач, когато първият е намалил скоростта, не би могло
да се направи обоснован извод за нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП. Поради това,
съдът намира, че нарушението по т. 1 от
НП не е описано пълно и точно от фактическа страна, което ограничава правото на
защита и налага неговата отмяна.
При липса на пълно описание нарушението по т.1
от фактическа страна, съдът е лишен от възможност да прецени дали е осъществен
състава на нарушението и дали материалният закон е приложен правилно.
За
нарушението по т.2 от НП са описани всички признаци на нарушението и всички,
относими към тях факти, но тези факти не отговарят на обективната
действителност. Видно и от писмените доказателства – протокол за ПТП и жалба на
Д. К., като и от гласните доказателства- показанията на св. К. и на св. М.,
между водачите бил подписан двустранен протокол и между тях е имало съгласие
относно обстоятелствата, свързани с произшествието. За да е осъществен състава
на нарушението по чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, следва между участниците в ПТП
да не е имало такова съгласие и това налага единствения възможен извод, а
именно, че не е осъществен от обективна страна съставът на нарушението по чл.
123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП. Законът не прави разлика дали протоколът за ПТП е
правилно попълнен, или не. А и при наличие на съгласие е задължително да се
попълни протокол, а не да се
сигнализират органите на МВР и да
се изчакват на място.
Предвид
горното, НП по т.1 следва да бъде отменено поради допуснати съществени процесуални нарушения и
недоказаност на нарушението, а по т. 2 – поради
това, че не е осъществен съставът на нарушението, за което е наказан
въззивникът М..
Искане
за разноски от страна на жалбоподателя не са направени. Предвид аргументите за
отмяна на НП, съдът намира, че искането за присъждане на разноски в полза на
въззиваемата страна следва да бъде оставено без уважение като неоснователно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№20-0819-003315/17.09.2020г. на Началника група към ОДМВР Варна, Сектор
Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 23 ал.1 от ЗДвП, на осн. чл. 179
ал.2 пр.2 от ЗДвП на П.М. е наложено наказание глоба в размер на 200лв. и за
нарушение на чл. 123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, на осн.чл. 175 ал.1 т.5 от ЗДвП
–глоба в размер на 100 лв.и ЛПУМПС за
срок от два месеца.
Оставя
без уважение искането на ОД на МВР – Варна, Сектор Пътна полиция, за присъждане
на разноски в тяхна полза.
Подлежи
на касационно обжалване пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението.
СЪДИЯ: