РЕШЕНИЕ
№ 231
гр. Пловдив, 03.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:С.а Б. Бозева
Членове:Светлана Б. Методиева
Ина Ив. Лазарова
при участието на секретаря Мария Б. Стоянова
в присъствието на прокурора Иван . Л. Илевски
като разгледа докладваното от Светлана Б. Методиева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255300601106 по описа за 2025 година
Производството е по реда на глава ХХI НПК.
С Присъда № 83 от 14.04.2025 г., постановена по НОХД № 2124/2025 г.
по описа на Районен съд – Пловдив, IV наказателен състав, съдът е признал
подсъдимия Н. Д. Л. с ЕГН ********** за виновен в извършено на 29.03.2025
г. в гр. Пловдив престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК, като на основание
чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК му е наложил наказание
лишаване от свобода за срок от шест месеца. Изтърпяването на наказанието
лишаване от свобода съдът е отложил на основание чл.66, ал.1 от НК с
изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата. С
присъдата съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил
задържан по реда на ЗМВР, постановил е веществените доказателства,
съставляващи наркотични вещества, да се отнемат в полза на държавата и да
се унищожат, а останалите веществени доказателства - да се унищожат като
вещи без стойност. Съдът се е произнесъл и по разноските по делото, като е
осъдил подсъдимото лице да ги заплати по сметката на ОД МВР Пловдив.
Срещу присъдата е депозирана въззивна жалба от защитника на
подсъдимия Л. адв. Б. с доводи за неправилност на съдебния акт и искане за
изменението на присъдата с прилагане на закон за по-леко наказуемо
престъпление, а именно в насока приемане на различна правна квалификация
на престъплението - такава по чл.354а, ал.5, вр. с чл.354а, ал.3, т.1 от НК и
1
следващо от това освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност
по чл.78а от НК и налагане на административно наказание глоба в размер на
1000 лева. В съдебно заседание, защитникът адв.Б. излага подробни
съображения по същество, като навежда доводи за определяне като
маловажен случай на вмененото на подсъдимия престъпление и сочи съдебна
практика на ВКС и други съдилища в страната.
По жалбата не са постъпили писмени възражения. В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив моли за потвърждаване
присъдата на РС - Пловдив като правилна и законосъобразна и съответно
отхвърляне на въззивната жалба.
Подсъдимият Л. заявява, че поддържа становището на защитника си и
моли да бъде освободен от наказателна отговорност. Изразява съжаление за
стореното.
Въззивният съд, като обсъди направените с жалбата оплаквания,
становищата на страните, заявени пред настоящата инстанция и събраните
доказателства и като извърши цялостна служебна проверка на присъдата,
съгласно изискванията на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима,
като подадена в срок, при наличие на правен интерес и от правоимащо по
смисъла на чл. 318 от НПК лице.
Разгледана по същество въвззивната жалба настоящият съдебен състав
счете за неоснователна.
Производството по делото пред районния съд е образувано по глава
Двадесет и четвърта от НПК, като е протекло с провеждане на съкратеното
съдебно следствие по чл.373, ал.2, във връзка с чл.371, т.2 от НПК.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала обвинение срещу Н. Д. Л.
за това, че на 29.03.2025 г. в гр. Пловдив, без надлежно разрешително е държал
високорискови наркотични вещества, както следва: кокаин, с нето тегло 0,698
гр., със съдържание на кокаин 88,4 тегловни % на стойност 250,86 лв. и
кокаин, с нето тегло 0,544 гр., със съдържание на кокаин 88,5 тегловни % на
стойност 195,70 лв., или всички наркотични вещества на обща стойност
446,56 лева, съгласно Постановление № 23 от 29.01.1998 г. на МС за
определяне на цени на наркотичните вещества за нуждите на
съдопроизводството, изм. с Постановление № 106 от 02.08.2023 г. на МС, обн.
ДВ. бр. 68 от 08.08.2023 г., доп. ДВ. бр. 85 от 10.10.2023 г. - престъпление по
чл. 354а, ал. 3, т. 1 НК.
За да постанови съдебния си акт, районният съд е възприел за
установена следната фактическа обстановка:
Подс. Н. Д. Л. с ЕГН **********. На 29.03.2025 г., около 02.30 ч. подс.
Н. Д. Л. се намирал в гр. Пловдив, в кв. „Капана“, като стигнал до ул.
„Железарска“ № 6. Заедно с подс. Л. вървял и свид. Н. Е. Д.Ш. В себе си, в
десния джоб на панталона, с който бил облечен, както и в носена от него черна
чанта, тип „борсета“, подс. Л. държал два броя полиетиленови пликове,
съдържащи високорисковото наркотично вещество „кокаин“. По същото
време от там минавали и свид. Б. Л. Д.. и свид. Г. Д. К., двамата полицейски
служители в 04 РУ - Пловдив, които били на смяна за времето от 19.00 ч. на
28.03.2025 г. до 07.00 ч. на 29.03.2025 г. и се придвижвали със служебен
2
полицейски автомобил, като автопатрул 441. Свид. Д. и свид. К. забелязали
подс. Л. и свид. Д.Ш. От своя страна, подс. Л. и свид. Д.Ш. също забелязали
свид. Д. и свид. К., поради което и сменили посоката си на движение. Свид. Д.
и свид. К. се усъмнили в поведението на подс. Л. и свид. Д.Ш. и решили да им
извършат проверка, като отишли при тях, легитимирали им се по надлежния
ред и ги приканили да им предоставят документи за самоличност. Свид. Д. и
свид. К. установили самоличностите на подс. Л. и свид. Ш.
Свид. Д. и свид. К. извършили проверка в ОДЧ при 04 РУ - Пловдив,
като спрямо подс. Л. установили, че нямал криминалистични регистрации. В
хода на проверката свид. Д. и свид. К. забелязали, че подс. Л. бил видимо
притеснен и постоянно бъркал в джоба на панталона, с който бил облечен.
Поради това свид. Д. попитал подс. Л. и свид. Д.Ш. дали имали в себе си
забранени от закона вещи. Тогава подс. Л. заявил, че в джоба си държал
„кокаин“. Свид. Д.Ш. заявил, че нямал в себе си, но в дома си имал също
малко количество „кокаин“, за което впоследствие било образувано друго
производство по описа на 04 РУ - Пловдив. Предвид установеното в хода на
проверката свид. Д. и свид. К. отвели подс. Л. и свид. Д.Ш. в сградата на 04 РУ
- Пловдив. С оглед заявеното от подс. Л., при условията на неотложност му
били извършени обиск и изземване от дежурен разследващ полицай при 04 РУ
Пловдив. В хода на извършеното процесуално-следствено действие, в предния
десен джоб на панталона, с който подс. Л. бил облечен, бил намерен, описан и
иззет по надлежния ред прозрачен полиетиленов плик във формата на вързоп,
съдържащ бяло прахообразно вещество. Също така, в заден десен джоб на
панталона, с който подс. Л. бил облечен, била намерена, описана и иззета по
надлежния ред бяла на цвят картонена тръбичка с дължина около 6,5 см. В
черна чанта, тип борсета за носене през рамо с надпис „GUESS“, която била
носена от подс. Л., било намерено, описано и иззето по надлежния ред черно
полиетиленово пликче във формата на вързоп, съдържащо бяло вещество на
бучки. В хода на разследването била изготвена физико-химическа експертиза,
протокол № 868/31.03.2025 г. на БНТЛ при ОД на МВР - Пловдив, видно от
заключението на която в иззетите при извършения обиск на подс. Л. и
предоставени за изследване 1 брой прозрачен полиетиленов плик във формата
на вързоп, съдържащ бяло прахообразно вещество, било доказано, че
представлява кокаин със съдържание на активен компонент кокаин 88,4
тегловни %, с общо нето тегло 0,698 грама, а в черното полиетиленово пликче
във формата на вързоп, съдържащо бяло вещество на бучки било доказано, че
също представлява кокаин, със съдържание на активно вещество кокаин 88,5
тегловни %, с общо нето тегло 0,544 грама. По отношение на бялата на цвят
картонена тръбичка с дължина около 6,5 см, видно от заключението е
установено, че по вътрешността й нямало следи от вещества, включени в
Приложенията към чл. 3 и съответните списъци от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични. Съгласно
Постановление № 106 на МС от 02.08.2023 г., доп. ДВ. бр. 85 от 10.10.2023 г.,
за изменение на Постановление № 23 на МС от 1998 г. за определяне на цени
на наркотичните вещества за нуждите на съдопроизводството, било
установено, че стойността на държаното от подс. Л. високорисково
3
наркотично вещество - кокаин, със съдържание на активен компонент кокаин
88,4 тегловни %, с нето тегло 0,698 грама, възлиза на 250,86 лева, а стойността
на кокаина, със съдържание на активно вещество кокаин 88,5 тегловни %, с
общо нето тегло 0,544 грама, възлиза на 195,70 лева, като общата стойност на
наркотичните вещества възлиза на 446,56 лева. С писмо от 03.04.2025 г. на
основание чл. 91, ал. 1 от ЗКНВП остатъците от наркотичните вещества -
кокаин са били изпратени на ЦМУ, Отдел “МРРНОП“ гр.София, (л.26).
Разпитан в хода на производството, подс. Л. е отказал да дава обяснения.
Така описаната фактическа обстановка районният съд е посочил да е
установил въз основа на всички събрани по делото доказателства, в това число
и обясненията на подсъдимия, дадени в хода на проведеното съдебно
производство. Първоинстанционният съд е съпоставил свидетелските
показания на разпитаните на досъдебното производство трима свидетели, като
ги е кредитирал като еднопосочни и допълнени от останалия доказателствен
материал. Възприети са при постановяване на присъдата от районния съд
събраните писмени доказателства и заключение на физикохимична
експертиза, като при обсъждане на изводите му относно наличие на
обективните признаци на престъплението е посочено конкретно от кои
доказателства кои факти се установяват.
Настоящата съдебна инстанция при извършената проверка намери, че
районният съд не е допуснал нарушения на процесуалните правила, които да
са съществени по своя характер. Производството пред първоинстанционния
съд е проведено при общо спазване на предписанията на НПК касателно
провеждането на предварително изслушване и съкратено съдебно следствие.
Видно е от съдебния протокол от проведеното пред първоинстанционния съд
съдебно заседание, че в рамките на същото подсъдимият е направил искане за
разглеждане на делото по реда на чл.371, т.2 от НПК. В тази връзка и от страна
на съда е било изпълнено изискването на чл.372, ал.1 от НПК и съдебният
състав е разяснил на подсъдимото лице правата му по чл.371 от НПК и
последиците от направено от него самопризнание по реда на чл.371, т.2 от
НПК. Видно е също, че подсъдимият е заявил признание на фактите, като в
протокола от съдебното заседание се съдържа и изявление относно съгласието
му да не се събират доказателства относно фактите по обвинението.
Според настоящия съдебен състав районният съд не е бил достатъчно
прецизен що се касае до процесуалната последователност на осъществяваните
действия, като е получил съгласието на подсъдимото лице да не се събират
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, не в хода на проведеното предварително изслушване, а вече след даване
ход на съкратеното съдебно следствие, в което е и обявил на страните на
основание чл.372, ал.4 от НПК, че при постановяване на присъдата си ще
ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт. Следва да се има предвид, а това произтича от самата редакция и
систематичното място на конкретните разпоредби от глава 27 от НПК, че при
тази диференцирана процедура за разглеждане на делото пред първата съдебна
инстанция първоначално се провежда предварителното изслушване, в рамките
4
на което именно подсъдимият заявява признание на фактите и едновременно с
това се съгласява да не се събират доказателства за тях, като съдът, ако
приеме, че самопризнанието се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства следва да обяви на страните посоченото в чл.372,
ал.4 от НПК и тогава вече да вземе решение за допускане на съкратено
съдебно следствие. Сиреч, заявеното при предварителното изслушване и
неговата съответна преценка от съда е предпоставка за вземането на решение
за допускане на съкратено съдебно следствие. Посочената последователност
се извлича и от съдържанието на т.8.3 на ТР №1/2009 г. на ОСНК на ВКС. В
случая, районният съд, както се каза, не е спазил в достатъчна степен
изискуемата от закона последователност на процедурите по глава 27 от НПК,
но соченото не може изобщо да се счете, че съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила, доколкото, видно от протокола от съдебното
заседание, в същия на практика се съдържат необходимите изявления от
страна на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, които дават
основание именно за провеждане на производството като съкратено съдебно
следствие, както и изрично дадено съгласие производството да протече
именно по този ред, а също и дължимото от съда обявление по чл.372, ал.4 от
НПК, поради което и формално изискванията на процедурата са били спазени,
макар и в недостатъчно точен ред.
Според настоящия съдебен състав и доказателствената преценка на
районния съд относно това, че направеното от подсъдимото лице
самопризнание се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, като основание за допускане и провеждане на
диференцираното производство, е била законосъобразно направена. В тази
насока е видно, че приобщените по надлежния ред на досъдебното
производство доказателства са били достатъчни за направата на такъв именно
извод и на практика убедително потвърждават направеното от подсъдимото
лице самопризнание. Районният съд в мотивите към присъдата си е направил
и достатъчно подробен, коректен и споделим анализ на събрания
доказателствен материал, като в тази връзка, както се каза вече, е посочил и
конкретно кои факти по обвинението от кои доказателствени източници се
извличат. В тази насока не е допусната неправилна, или превратна оценка на
доказателствата, но, напротив, същите са анализирани при спазване на
правилата за това и са оценени по начин, който дава възможност и да се
изясни какво е вътрешното убеждение на съдебния състав при постановяване
на присъдата. Така, като е извършил дължимите анализ и оценка на
доказателствата, законосъобразно първоинстанционният съд е достигнал до
извод относно доказаност на престъплението, за което е разглеждано делото.
При това положение и с оглед на установеното от настоящия състав
законосъобразно допускане и провеждане на диференцираната съдебна
процедура и извършена от първоинстанционния съд законосъобразна
преценка на доказателствата и с оглед на това, че за въззивната инстанция при
така проведено производство не е налице процесуална възможност да приеме
различни фактически положения от тези, очертани в обвинителния акт,
въззивният съдът намира, че крайният извод на районния съд за
5
осъществяване на вмененото на подсъдимия Л. деяние от обективна и
субективна страна е законосъобразен и правилен, като районният съд се е
позовал съответно и на относимите Наредба за реда за класифициране на
растенията и веществата като наркотични и Постановление № 23/1998 г. на
МС, изменено С ПМС 106/2023 г.
Що се касае до конкретно възведените възражения по приетата от
първоинстанционния съдебен състав правна квалификация на деянието и
съответно отказът му да приеме, че се касае до маловажен случай и да признае
подсъдимия за виновен в извършване на по-леко наказуемо престъпление по
чл.354а, ал.5, вр. с ал.3, т.1 от НПК, както е било искано от защитника на
подсъдимия, то настоящият съд счита, че тези възражения следва да се оставят
без уважение като неоснователни.
Районният съд е изложил споделими мотиви за това защо счита, че
престъплението не съставлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от
НК. В случая постановилият присъдата съд, за да приеме, че не са налице
обстоятелства, определящи деянието като маловажен случай по дефиницията
на чл.93, т.9 от НК правилно е акцентирал върху това, че предметът на
престъплението са високорискови наркотични вещества с изключително
високо /над 80 процента/ съдържание на активен компонент във всеки от двата
обекта на изследване, които са и на немалка парична стойност. Съдът,
постановил обжалваната присъда, е посочил също така и че малкото
количество на наркотичното вещество, не следвало да е факт с определящо
значение, доколкото високото съдържание на активен компонент и стойност на
веществата, приравнявали случая на такъв, при който са държани по-големи
количества наркотични вещества, но с по-нисък активен компонент. Подобно
приравняване според настоящия съдебен състав не следва да бъде правено,
като се има предвид, че стойността и количеството на предмета на
престъплението първо, не могат да се изведат като единствен, или основен
критерий за оценката дали случаят е маловажен, а на второ място и с оглед на
това, че тази оценка е винаги конкретна и свързана с обстоятелствата по
конкретно разглежданото престъпление. Следва в тази насока да се има
предвид, че съгласно трайната съдебна практика на ВКС преценката дали едно
деяние е маловажен случай се извършва на основата на фактическите данни по
конкретния казус, като се вземат предвид, както фактическите данни по
извършване на престъплението, включващи начина на извършването му, вида
и стойността на предмета на престъплението, вредните последици, така и тези
относно характеристиката на личността на дееца и всички останали
обстоятелства, относими към обществената опасност на престъплението.
Поради това и освен посоченото от районния съд по количеството и нивото на
активния компонент, настоящата съдебна инстанция намира за нужно да
акцентира върху това, че предмет на настоящото дело е установеното като
държано от подсъдимото лице високорисково наркотично вещество – кокаин,
при това на две различни места, което обстоятелство също е изцяло
релевантно за направата на посочената оценка в насоката, възприета от
първоинстанционния съд, а именно за липса на маловажен случай на
престъплението /в този смисъл е напр. Решение № 10/2024 г. по к.н.д. №
6
1028/2023 г. на ВКС/. Както се каза вече, предметът на обсъжданото
престъпление е високорисково наркотично вещество, сиреч такова, което е с
висока степен на опасност от увреждане на човешкото здраве. Кокаинът, за
разлика от марихуаната, която е предмет на част от цитираните от защитата
решения, вкл. и Решение № 93/2023 г. по н.д. № 1014/2022 г. на ВКС, и
Решение № 44/2018 г. по н.д. № 72/2018 г. на ВКС, съставлява психо-
стимулиращо вещество, което и съгласно публичния справочник на
Националния съвет по наркотичните вещества към Министерството на
здравеопазването, както и според мнозина автори /напр. ст.н.с. д-р Ю.К./ е
наркотично вещество, което може да има изключително сериозни последствия
върху човешкото здраве, включително и да застраши човешкия живот, към
което много бързо се развива толеранс, както и психологическа зависимост,
като употребата му води до развитие на т.нар. кокаинова психоза. Това, както
и отчетеното от районния съд относно завишения процент на активния
компонент в предмета на настоящото престъпление, следва да се оцени като
обстоятелство, относимо към завишената степен на обществена опасност на
самото престъпление, като тук следва да се има предвид и че стойността на
наркотичните вещества не е пренебрежимо ниска. Изтъкнатото от страна на
защитата обстоятелство, че се касае до наркотични вещества, които са
предназначени за лична употреба на подсъдимото лице не снижава степента на
обществена опасност на конкретното престъпление. Касае се за престъпление
против здравето и като такова същото засяга особено чувствителни
обществени отношения, а доколкото подсъдимото лице е сред активната част
от обществото, то неговото поведение неминуемо и пряко се отразява върху
тези отношения и в конкретния случай моралната укоримост на
престъплението, която също задължително следва да се отчете /така Решение
№ 197/2024 г. по к.н.д. № 134/2024г. на ВКС/, не е по-занижена. Действително
подсъдимото лице не е осъждано и не е регистрирано като извършител на
криминални деяния и в тази връзка следва да се приеме изложеното от
защитника му, че се касае до инцидентна негова проява. С оглед конкретната
възраст на подсъдимото лице обаче, към датата на деянието – 37 години,
извършеното от него не би могло да се разглежда като резултат от недооценка
на престъпния характер на деянието и последиците от неговото извършване,
като самото му поведение, описано от свидетелите Д. и К. преди да му бъде
извършена полицейска проверка, а именно промяна на посоката на движение
при вида на полицаите, както и отразеното от подсъдимия в протокола за
претърсване и изземване, че намереното у него не е негово и разпределянето
на наркотичните вещества на две отделни места, изключва омаловажаването
на проявата му като случайна, или внезапна. В тази насока данните,
очертаващи добра характеристика на извършителя на деянието, не са
достатъчни основания за игнориране на обществената опасност на
престъплението и оттам и тази на дееца, доколкото акцентираното от защитата
негово чисто съдебно минало на практика е дължимо от всеки гражданин.
Заявената от страна на защитата позиция, че поведението на
извършителя е било изцяло съдействащо за разкрИ.е на обективните факти по
случая, не е съответно на обсъдените от първата съдебна инстанция
7
доказателства. Напротив, от доказателствата по делото може да се направи
извод, че именно поведението на полицейските служители, които поради
особеното поведение на подсъдимото лице са се усъмнили и са разкрили
държането на наркотични вещества у подсъдимия, е това, което е съдействало
да не настъпят допълнителни вредни последици от деянието.
Настоящата съдебна инстанция намира при това положение, че
материалният закон е бил правилно приложен от първоинстанционния съд и
тъй като деянието, както като начин на извършване, така и като вредни
последици, следва да се определи като типично и обичайно, то за районния
съд не е било налице основание за преквалифициране на същото по по-леко
наказуемия текст на чл.354а, ал.5 от НК, както е било настоявано от защитата.
Законосъобразно е било отмерено предвиденото за престъплението
наказание лишаване от свобода, като районният съд е съобразил
действителното наличие на многобройни смекчаващи вината обстоятелства и
е определил същото под законовия минимум, като е приложил разпоредбата
на чл.58а, ал.4, вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НПК и не е наложил кумулативно
предвиденото наказание глоба, за което е имал като основание разпоредбата
на чл.55, ал.3 от НК. Що се касае до размера на определеното наказание
лишаване от свобода, то същият следва да се счете, че е съобразен изцяло с
личността на дееца, тежестта на извършеното престъпление и с обсъдените от
районния съд смекчаващи вината обстоятелства – чисто съдебно минало,
липса на криминалистически регистрации, добри характеристични данни,
трудова заетост, малко количество на наркотичните вещества, предмет на
деянието. Тук настоящата съдебна инстанция изразява несъгласие единствено
с посоченото от районния съд наличие на изначално самопризнание от дееца,
доколкото същият, видно от материалите по делото, не е давал изобщо
обяснения в хода на досъдебното производство. Въпреки това, смекчаващите
вината му обстоятелства, сред които следва да се отчете допълнително и
изразеното от него съжаление за извършеното още пред първоинстанционния
съд, действително следва да се определят като многобройни и такива, при
които и най-лекото предвидено в закона наказание би се явило несъразмерно
тежко. Правилна е била оценката на първоинстанционния съд, че при такова
процедиране приложението на чл.55 от НК се явява по-благоприятно
третиране в сравнение с прилагането на чл.58а, ал.1 от НК. Наложеното в
крайна сметка наказание лишаване от свобода държи сметка, както за
личността на извършителя на престъплението, така и за вида и тежестта на
описаната престъпна проява, поради което и се явява справедливо и
достатъчно за постигане на целите по чл.36 от НК.
Изложените от районния съд мотиви за отлагане изтърпяването на
наказанието лишаване от свобода с минималния изпитателен срок, държат
сметка за наличието на формалните изисквания, възведени в нормата на чл.66,
ал.1 от НК, като съдът е изложил и убедително личната си преценка за
липсата на основание наказанието да бъде търпяно ефективно, която
преценка, с оглед данните за личността на подсъдимото лице, е изцяло
законосъобразно сторена.
Правилно, съобразно с данните за задържането на подсъдимия по реда
8
на ЗМВР, съдът е извършил приспадане на срока му от наказанието лишаване
от свобода.
Законосъобразно съдът се е произнесъл по веществените
доказателства, съставляващи остатъци от наркотични вещества и предмет на
престъплението, като се има предвид императива на разпоредбата на чл.354а,
ал.6 от НК, както и по отношение на останалите веществени доказателства,
приобщени по делото, съобразно с техния вид.
Възлагането на направените разноски в тежест на подсъдимия също е
законосъобразно направено, като се има предвид признаването му за виновен.
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да
е нарушен материалния закон с признаването на подсъдимия за виновен в
извършване на престъплението, за което е бил внесен обвинителния акт, както
и да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са
достатъчно основание за отмяна на атакуваната присъда. Наказанието, както
се каза е определено при спазване на критериите за справедливост.
С оглед на гореизложеното, настоящата въззивна инстанция намира, че
следва да се потвърди изцяло обжалваната присъда, като правилна и
законосъобразна.
Предвид изложеното и на основание чл.338, вр. с чл.334, т.6 от НПК
Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 83 от 14.04.2025 г., постановена по
НОХД № 2124/2025 г. по описа на Районен съд Пловдив IV наказателен
състав.
Решението е окончателно.
Да се уведомят страните за изготвянето му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9