Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. Варна.................... 2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд - Варна, четвърти касационен състав,
в публично съдебно заседание на четвърти
юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ГАНЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИЯНА ШИРВАНЯН
РОМЕО СИМЕОНОВ
при
секретаря Светлана Стоянова и в присъствието на представител на Окръжна
прокуратура–Варна, прокурор Александър
Атанасов, като разгледа докладваното от съдия Симеонов КАНД № 700 по описа за
2020 година на Административен съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във
връзка с чл. 63. ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано
е по касационна жалба на Дирекция "Инспекция по труда" Варна
против решение № 144 от 27.01.2020 г. на
Районен съд- Варна, постановено по АНД № 5085 по описа на съда за 2019 г.
С
атакуваното решение е отменено наказателно постановление № 03-009443 от
04.04.2018 г. на Директор на Дирекция "ИТ" – Варна, издадено срещу
"В.С.КО Пауър " ЕООД с БУЛСТАТ *********, с което за нарушение по чл.9г от Наредбата за работното време
, почивките отпуските му е
наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на
1600(хиляда и шестстотин) лв. на основание чл. 415 ал.1 от КТ.
В
касационната жалба се твърди, че решението на Районен съд-Варна е
незаконосъобразно, като постановено при неправилно тълкуване на приложимия материалния закон - касационно основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК).
Твърди се, че нарушението е индивидуализирано в степен нарушителят да разбере
за какво е санкциониран и срещу какво да организира защитата си. Счита се, че
при формиране на изводите си за отмяна на НП, Районният съд неправилно е
тълкувал материалния закон и посочил, че е следвало да се търси отговорност по
наредбата за работното време, почивките и отпуските. Касаторът заявява, че в
процесния случай е налице неизпълнение на предписание на контролен орган, тъй
като е било вменено като задължение на дееца с дадено задължително предписание
да изготвя предварителни графици за работа, така че сборът от работните часове
по графика на работника или служител за периода, за който е установено
сумираното изчисляване на работното време не трябва да е по-голям от нормата за
продължителност на работното време определена в закона- чл.9г от НРВПО .
Пред настоящия съд е направено искане за
отмяна на решението на първата съдебна инстанция и потвърждаване изцяло на
процесното наказателно постановление.
Ответникът
по жалбата застъпва становище за правилност и законосъобразност на
първоинстанционното решение и иска оставянето му в сила.
Окръжна
прокуратура-Варна, чрез прокурор Атанасов, дава заключение, че жалбата е
основателна. Съображенията й са, че случая не може да се приеме за маловажен по
см. На чл.28 от ЗАНН и предлага решението да бъде отменено, а наказателното
постановление да бъде оставено в сила.
Административен
съд - Варна, като разгледа делото по реда на чл. 217 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, подадена в срок и от страна в
административнонаказателното производство, поради което се дължи нейното
разглеждане по същество. Пред настоящата инстанция страните не са представили
нови писмени доказателства в подкрепа на твърденията си.
Разгледана
по същество касационната жалба е неоснователна.
Районен
съд Варна е възприел фактическите обстоятелства по делото въз основа на
данните, внесени чрез представените и събрани пред него писмени и гласни
доказателства. Въз основа на тях от фактическа страна е прието за безспорно
установено, че:
През месец март 2018г.., св.Д. извършила последваща проверка в
обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Варна, ул. „Поп
Харитон № 71”, стопанисван от „В.С.КО Пауър”-ООД. Поводът за проверката бил
предходна проверка в същия обект, при която били констатирани нарушения на
трудовото законодателство.Прието било, че санкционираното дружество, в
качеството на работодател, не е изпълнило задължително предписание №11 на
контролен орган, дадено с Протокол №ПР1800151/18.01.2018г.. на Дирекция
„Инспекция по труда" Варна, относно изискването „Работодателят да изготвя
поименни графици за работа, така, че сборът от работните часове по графика на
работника или служителя за периода за който е установено сумираното изчисляване
на работното време не трябва да е по-голям от нормата за продължителност на работното
време определена по чл.9г от Наредбата за работното време, почивките и
отпуските със срок на изпълнение 25.01.2018г., тъй като при извършена
последваща проверка се установило, по представения график за работа за м. февруари
2018г. утвърден на 01.02.2018г. , че при норма за продължителност на работното
време за м. февруари 2018г. -160 часа, при установено сумирано изчисляване на
работното време, работодателят е планирал за лицето И. Г. В.с ЕГН ********** на
длъжност „продавач-консултант" в магазин Флирт в гр .Варна, ул. “Поп
Харитон" № 71, стопанисвано от „В.П."ООД полагане на труд от 168часа
през месец февруари 2018г.
Прието било, че нарушението е
извършено на 01.02.2018г. в гр. Варна, жк. „***“ бл.**, вх. *, ет. *, ап.**,
към който момент е следвало задължителното предписание да е изпълнено и е
утвърден поименния график за работа за м. февруари 2018г.
Резултатите от извършената проверка
в обекта били отразени в протокол, като
на 26.03.2018г. св. Д. съставила
АУАН срещу дружеството, в който описала
приетото за установено нарушение на
чл.415 ал.1 от КТ. АУАН бил съставен в
присъствието на упълномощено лице
съгласно приобщено пълномощно от 2016г. и бил връчен по надлежния ред. След
запознаване със съдържанието на АУАН, упълномощеното лице го подписало без
възражения. В законоустановения срок не били депозирани писмени възражения
срещу АУАН, поради което въз основа на материалите в АНП, на 04.04.2018г., АНО
издал НП, предмет на настоящата касационна проверка.
За
да отмени процесното НП, въззивният съд е приел, че
административнонаказателното производство за допуснати съществени процесуални
нарушения, изразяващи се в непосочване на датата, на която е извършено
административното нарушение.
Настоящият касационен състав не споделя становището
относно конкретно посоченото процесуално нарушение.
Налице
е друго процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание за отмяна
на НП.
Нормата
на чл.9г от НРВПО, на която се позовава АНО в АУАН и издаденото въз основа на
него НП, за да приеме, че е налице неизпълнение на предписание, установява, че отработените часове от
работника или служителя, които в края на периода, за който е установено
сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете, определени
съгласно чл. 9б, се отчитат за извънреден
труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда.
Фактическият
състав предвижда да са налице кумулативно два елемента:
- отработените
часове от работника или служителя, които в края на периода, за който е
установено сумирано изчисляване на работното време, да са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б
-
да се отчетат за извънреден труд по реда на чл. 149 КТ пред инспекцията по труда.
В даденото в т.11 от Протокол №ПР
1800151/18.01.2018 г. е предписано:
„Работодателят
да изготвя поименните графици за работа, така че сборът от работните
часове по графика на работника или
служителя за периода, за който е установено сумираното изчисляване, не трябва
да е по-голям нормата за работното време, определена по чл. 9а от НРВПО, съгл. чл.9 ал.3 от
НРВПО“.
Съотнесено
към описаното в АУАН и НП настоящата инстанция счита, че в предписанието липсва
предписано дължимо поведение: какво точно не е извършено-регистриране,
заплащане, полагане или отчитане.
Задължение
на работодателя е да води специална
книга за отчитане на извънредния труд независимо от системите за организация и
отчитане на работното време. В книгата
се записва информация относно положените часове извънреден труд от всички
работници и служители. Когато се
установи, че са отработени повече часове от нормативно установените за периода,
те се изплащат като положен извънреден труд и се отчитат пред инспекцията по
труда. При сумирано изчисляване на работното време не се издава заповед за
полагане на извънреден труд, тъй като преценката дали има отработени часове над
нормата се прави след края на периода на отчитането.
Предвид
изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
незаконосъобразно, а постановеното съдебно решение е постановено в съответствие
с целта на закона, макар и не на посоченото отменително основание.
Не
е налице е касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК и поради тази причина
постановеното съдебно решение следва да бъде потвърдено. За валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и
служебно.
С
оглед изложените съображения, настоящият състав, при извършената проверка по чл. 218 АПК, намира атакуваното
решение за валидно и допустимо, като постановено в съответствие с материалния
закон. Поради това, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран
така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Административен съд – Варна
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 144 от 27.01.2020 г. на Районен съд-Варна, постановено по АНД № 5085
по описа на съда за 2019 г.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.