Р Е Ш Е Н И Е

 

№120/14.4.2020г.                                             14.04.2020 г.                                            гр.Ямбол

в името на народа

 

Ямболският районен съд, Наказателно отделение, V-ти състав, в публично съдебно заседание на пети март две хиляди и двадесета година, в сьстав:

 

Председател:Г.Василев

 

Членове:1......................

 

2......................

 

при секретаря Е.В. и в присьствието на прокурора..........................като разгледа докладваното от сьдия-докладчик Г.Василев АНД№ 48/2020 г. по описа на ЯРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е образувано по жалба на ”ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, с управители Д. К. К. и М. С., против Наказателно постановление/НП/ № 0044286/27.09.2019 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД ”Контрол на пазара” при КЗП, с което за нарушаване на чл.113, ал.2, вр. чл.113, ал.1 от Закона за защита на потребителите/ЗЗП/, на основание чл.222а от ЗЗП на търговеца е наложена „имуществена санкция“ в размер на 700 лв.

          Жалбоподателят, редовно призован, не изпраща представител, но иска НП да бъде отменено на основанията, изложени в жалбата, поради допуснати процесуални нарушения при изготвяне на АУАН и НП, както и поради това, че няма извършено административно нарушение. Алтернативно се моли за намаляване размера на наказанието на минимума, който е предвиден в закона, защото административното нарушение е извършено за пръв път.

          Вьззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

 

          Сьдьт, след като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

 

  На 05.04.2019 г. на жалбоподателя ЮЛ е сьставен АУАН от св.С.С. – *** в РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД ”Контрол на пазара” при КЗП, в присъствието на неговия колега Д. А., затова че при извършена проверка на 26.02.2019 г. в магазин „Теленор“ в гр. Я., ул. “*** е установено, че търговецът „Теленор България“ ЕАД извършвал търговска дейност в стопанисвания от него обект - магазин „Теленор“ в гр. Я., ул. “*** не е привел потребителска стока/мобилен телефон НUAWEI Y6 2018 Dual Gold/ в съответствие с договора за продажба в рамките на един месец, считано от датата на предявяване на рекламацията от потребителя. Повод за извършване на проверката е постъпила в Комисия за защита на потребителите жалба от св. В.Д. за рекламации на новозакупен повреден мобилен телефон, при който не е отстранен посочения от потребителя дефект. При проверката се установило, че на 10.01.2019 г. служители на търговеца от посочения офис в гр.Я.са регистрирали рекламация с естество: „При разговор отсрещната страна не чува“. За телефона, предмет на жалбата, са предявени шест броя рекламации със същия проблем/от 10.12.2018 г., 27.12.2018 г., 31.12.2018 г., 10.01.2019 г., 17.01.2019 г. и 08.02.2019 г./. На 17.01.2019 г. и 08.02.2019 г. служителите от магазина на търговеца отново установят същия проблем: „При разговор отсрещната страна не чува“. Сервизните специалисти не са констатирали при пет от рекламациите визирания проблем от свидетеля, като в писмо до КЗП изх.№ *** г. жалбоподателят не е отрекъл, че има шест броя рекламации, като не дава категоричен отговор на какво се дължи, посочения от св.В.Д. проблем.

След установяване на горепосочените факти и обстоятелства, св. С.С. приел, че телефонът не е приведен в съответствие с договора за продажба от 10.01.2019 г. до изтичането на един месец и административното нарушение е извършено от ЮЛ на 11.02.2019 г. До момента на съставяне на АУАН потребителят е оставал за дълги периоди от време без процесния телефон. Служителят на КЗП приел, че има извършено нарушение на чл. 113, ал. 2, вр. чл.113, ал.1 от ЗЗП, и изготвил посочения АУАН, който е връчен на упълномощено лице, представител на нарушителя.

Нарушението е констатирано с ППД№*** г., КП №*** г. и с АУАН №***от 05.04.2019 г., които са неразделна част от административнонаказателната преписка, и с които жалбоподателят е запознат.

          На 27.09.2019 г. директорът на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД ”Контрол на пазара” при КЗП издал НП, с което наложил на жалбоподателя -търговец на основание чл.222а от ЗЗП „имуществена санкция“ в размер на 700 лв.         Изложената фактическа обстановка сьдьт приема за установена от показанията на инспектора С.С. и потребителя В.Д., които са логични, безпротиворечиви и кореспондиращи помежду си.

Фактическата обстановка се установява и от всички приети в с.з. и прочетени от сьда писмени доказателства на основание чл.283 от НПК – АУАН, НП, пълномощни, известия за доставяне, заповеди, констативен протокол, протокол за проверка на документи, писмо на „Теленор”, гаранционна карта на телефона, договор за продажба на процесната вещ на изплащане, наименован като „договор за лизинг“, актове за удовлетворяване на рекламация, сервизни протоколи, протоколи за приемане на устройство, които изцяло кореспондират с показанията на разпитаните от съда инспектор и потребител.

 

От така установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:

 

          Жалбата е процесуално допустима, подадена в срок. Разгледана по същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА по следните сьображения:

          АУАН и НП са законосъобразно издадени при спазване на императивните разпоредби на ЗАНН и ЗЗП, поради което съдът не споделя аргументите на жалбоподателя, изложени в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на посочените актове и в частност на НП. Изготвен е констативен протокол във връзка с извършената проверка и е съставен АУАН, а по-късно е издадено и НП, в които подробно е разяснено на нарушителя ЮЛ от фактическа и правна страна кога, къде, как и какво нарушение е извършил. Визираните обстоятелства са ясно и точно отразени в АУАН и в НП. И АУАН и НП са били надлежно връчени на представител на жалбоподателя-търговец.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства категорично се установява, че е извършено нарушение на нормите на чл.113, ал.2, вр. чл.113, ал.1 от ЗЗП. От разпита на инспектора се установи, че при проверката в търговския обект на „Теленор България” ЕАД в гр.Я. повредата на процесния телефон/мобилно устройство/, който е неразделна част и елемент в създадените правоотношения между търговеца и св.В.Д., не е отремонтиран в рамките на един месец от дата на предявяване на рекламацията, посочена в акта и в НП. Търговецът е поел задължение да отстрани всички повреди в мобилното устройство, съгласно приложените по делото гаранционна карта и всички писмени доказателства, касаещи повредата на телефона. В тази насока са и показанията на потребителя, като не може да бъде споделено становището, изразено в жалбата и писмото на ЮЛ до КЗП, че няма извършено административно нарушение, т.к. не е бил констатиран проблема, посочен от потребителя и имало сключен „договор за лизинг“. По делото е представен договор, на който пише, че е „договор за лизинг“, но всъщност се касае за сключен „договор за продажба на движима вещ на изплащане“/чл.205 от ЗЗД/. Това е видно и от приложената по делото гаранционна карта, според която се касае за продажбата на процесната вещ, а не за лизинг, като в тази карта подробно е обяснено, че при проблем с телефона потребителят може да се възползва от правата си по чл.113 от ЗЗП. Търговецът е поел задължение да отстрани повредите в мобилното устройство, за което е изготвил и гаранционната карта, макар все още да е собственик на вещта. Задължението на търговеца, съгласно гаранционните условия, за отстраняване на процесната повреда към потребителя е изрично установено, след като по чл.122 от ЗЗП потребителят е реализирал правото си на шест рекламации за всяко несъответствие на стоката с договореното, както е и в процесния случай. По делото не бе категорично и несъмнено установено, че проблема с телефона се дължи на неправилно боравене със софтуера на същия или на инсталирането на „зловредни програми“, които не му позволяват да функционира нормално. И инспекторът и потребителят, както и служителите на жалбоподателя са посочили, че при извършен опит за установяване на връзка и провеждане на телефонен разговор отсрещната страна не чува какво й се говори от повикващия. Това се установява и от протоколите за приемане на устройство от 10.01.2019 г., 17.01.2019 г., 08.02.2019 г. Всъщност неизпълнението на задълженията на търговеца е станало причина да бъде сезирана и КЗП. Именно поради това съдът не споделя аргументацията на жалбоподателя, че не е извършил административното нарушение.

Съобразно визираните правни норми и спецификата на процесния казус не може да се приеме, че се касае за „маловажен случай”, поради което й съдът не приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.

Наказващият орган правилно е определил административнонаказателната разпоредба, по която е ангажирана безвиновната отговорност на търговеца, в качеството му на ЮЛ. Размерът на наложената „имуществена санкция“  по чл.222а от ЗЗП от 700 лв. е законосъобразно определен над минимума, според чл.27 от ЗАНН, след като е отчетено, че на нарушителя не е налагано наказание за друго нарушение на ЗЗП, а на потребителя са създадени сериозни неудобства - посочената от него повреда на телефона не само не е отстранена в срок от 30 дни, а за това мобилното устройство са подадени още пет рекламации. По тези съображения съдът не споделя становището на процесуалния представител на санкционираното търговско дружество, изложени в жалбата, че не е извършено административното нарушение, описано в АУАН и НП, както и алтернативното му искане за намаляване на размера на санкцията на минимума от 500 лв.

При този изход на делото на жалбоподателя ЮЛ не се дължат разноски по делото, а въззиваемата страна не е поискала присъждане на разноски.

 

Предвид изложеното, сьдьт счита, че жалбоподателят е било правомерно наказан по ЗЗП, поради което НП като законосъобразно трябва да бьде потвърдено и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН

 

Р    Е    Ш    И    :

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № 0044286/27.09.2019 г. на Директора на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол към ГД ”Контрол на пазара” при КЗП, с което на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, ЕИК ***, представлявано от управителите Д. К. К. и М. С., за нарушаване на чл.113, ал.2, вр. чл.113, ал.1 от ЗЗП, на основание чл.222а от ЗЗП е наложена „имуществена санкция“ в размер на 700/седемстотин/лв.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

                                                                                        

                                                                          Районен сьдия: