Р Е Ш Е Н И Е
№ 1866
гр. Пловдив, 15 октомври 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХIII-ти касационен
състав, в публично съдебно заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при секретаря ДИАНА КАРАИВАНОВА и участието на прокурор АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа КАНД № 2190 по описа на съда за 2021г., докладвано от съдия Н. Стоянов, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна
жалба на А.Ф.Б., ЕГН ********** *** против Решение №260053 от 02.07.2021 г.,
постановено по АНД № 787/2020 г. по описа на Районен съд - Карлово в частта, с
която е потвърдено наказателно постановление № 20-0281-001191 от 05.11.2020 г.
на Началник Група при РУ „Полиция“- Карлово към ОД на
МВР- Пловдив, с което е наложено административно наказание на основание чл.175
ал.3 пр.1 от ЗДвП- глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП и са отнети 10
контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
Касаторът в подадената
жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния
закон и при противоречие със съдопроизводствените правила. Твърди се, че
касаторът не е собственик на процесния автомобил. Иска се отмяна на обжалваното
съдебно решение и на потвърдения с него административен акт. Редовно призован,
в съдебно заседание не се явява и не се представлява. В писмено становище взима допълнително
отношение по съществото на спора. Претендира разноски.
Ответникът по касационната
жалба – ОД МВР-Пловдив не взима становище по допустимостта и основателността на
жалбата. Редовно призован, не изпраща представител и не взима допълнително
отношение по съществото на спора.
Контролиращата страна чрез
участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава
заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да
бъде оставен в сила.
Пловдивският административен съд, в
настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното
решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по
чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери
следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1
от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното
производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Решението на КРС е правилно и
законосъобразно. Районният съд, въз
основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е
достигнал до правилния извод, че касаторът на 17.10.2020
г., в 08,45 часа, в гр. Карлово, на бул. „Освобождение“ до № 69 с посока на
движение изток- запад управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***,
което не е било регистрирано по надлежния ред, регистрацията е била прекратена
по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, поради което бил съставен и предявен АУАН серия GА № 155747 от 17.10.2020
г. и въз основа на него
било издадено наказателно постановление № 20-0281-001191
от 05.11.2020 г.
С разпоредбата на чл. 140,
ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм. ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.),
законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване,
да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за
това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и
пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на
данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от наредбата, при промяна в
регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава
заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към
заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а
според чл. 14, ал. 1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при
изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в
свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване
срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като
„историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в
собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е
длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено
„Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл. 4, ал. 1
от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното
средство и необходимите документи в определения срок за извършване на
регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а
нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и
ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността
или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически
орган. Съгласно чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в
автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на
регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от
придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП от своя страна, предвижда
налагане на глоба, в размер от 200 до 500 лева и лишаване от право на
управление на МПС, за срок от 6 до 12 месеца, за водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, а съгласно § 6, т.
25, предл. първо от ДР на ЗДвП „Водач“ е лице, което управлява пътно превозно
средство.
По делото не е спорно
обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, А.Б. е управлявал лек
автомобил, марка „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, поради което е имал
качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван
по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 17.10.2020
г., е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията
на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна
система. Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по
силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е
било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на
регистрацията. Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез
правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143,
ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на
чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на
регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия.
Установените по делото
факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия
казус обосновава извод, че Б. е осъществил виновно вмененото му нарушение.
Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно
към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен
да се осведоми от неговия собственик / от лицето, което му го е предоставило за
управление/, дали автомобилът има действаща регистрация. Най-малкото, което е
могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност
свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са
вписани досежно собственика на автомобила. При различие между вписания
собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се
увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, е проявил
небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има
две основни форми – умисъл и непредпазливост. Непредпазливостта също има две
форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана
непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването
на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като
е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН
деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено
умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че
непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В
случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието
на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от
римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого.
Независимо, че А.Б. не е бил собственик на автомобила, а само го е управлявал,
същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се
регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да
предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е
длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч.
дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало
технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и т. н. В случая е имало
достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат касаторът да прояви
активност, в това число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика
на автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно
регистриран.
Ирелевантно за
отговорността на водача е обстоятелството дали органите на Министерство на
вътрешните работи са уведомили или не собственика на автомобила, че същият е
със служебно прекратена регистрация. На водача на автомобила е вменено
задължението да управлява по пътищата само МПС, което е регистрирано по
надлежен ред. Това, че регистрационните табели на автомобила не са били
свалени, не го освобождава от отговорност. Вярно е, че с оглед разпоредбата на
чл. 14, ал. 2, вр. ал. 1 от НК незнанието на фактическите обстоятелства, които
принадлежат към състава на престъплението, изключва вината и за непредпазливите
деяния, но само в случаите, когато самото незнание на фактическите
обстоятелства не се дължи на непредпазливост. В настоящия случай, както се каза
и по-горе, незнанието на факта, че управляваният от Б. автомобил е със служебно
прекратена регистрация, се дължи на проявена от него непредпазливост под
формата на небрежност.
Касационният състав
приема, че КРС правилно и законосъобразно е приложил санкционната норма на чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според която се наказва с лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200
до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер. Наложените санкциите – „глоба“ в размер от 200 лева и
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца са определени в минимален
размер, поради което съдът приема, че правилно е отмерена отговорността на А.Б.
в контекста на правилото на чл. 27 от ЗАНН.
По тези съображения, обжалваното
решение следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба без уважение.
Водим от горното Административен
съд-Пловдив, ХХIII
касационен състав,
РЕШИ :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260053 от 02.07.2021 год.,
постановено по АНД № 787/2020 година по опис на Районен съд – Карлово, I- ви н.с. в
частта, с която е потвърдено наказателно постановление № 20-0281-001191 от
05.11.2020 г. на Началник Група при РУ „Полиция“- Карлово към ОД на МВР- Пловдив.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :