Определение по дело №96/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 330
Дата: 28 януари 2020 г. (в сила от 28 януари 2020 г.)
Съдия: Недялка Пенева Пенева
Дело: 20202100500096
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 14 януари 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

Номер IV - 330                                                                                                          град Бургас

БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, четвърти въззивен състав

На двадесет и осми януари, две хиляди и двадесета година

в закрито съдебно заседание, в следния състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НЕДЯЛКА ПЕНЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ДАНИЕЛА МИХОВА

                                                                             мл.с. ДИАНА АСЕНИКОВА - ЛЕФТЕРОВА

Секретар

Прокурор

като разгледа докладваното от  съдията   ПЕНЕВА  

въззивно частно гражданско дело номер 96 по описа за 2020 година  

 

Производството пред настоящата инстанция е образувано по повод частна жалба по чл.419, ал.1 ГПК на „Билаб“ – ЕООД – гр.Стара Загора, в качеството му на заявител, против Разпореждане №10491/05.12.2019г. по ч.гр.д.№10199 по описа на Бургаски районен съд (БРС), с което е отхвърлено заявлението на частния жалбоподател за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Д. У.***, за сумата 2000 лева, представляваща главница по запис на заповед от 08.04.2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението, до окончателното й изплащане, както и разноски, в размер на 340 лева.

Жалбоподателят изразява недоволство от обжалваното разпореждане и претендира отмяната му. Излага се съображения, че длъжникът е бил наемател на имот, собственост на заявителя, а понастоящем е обитава адрес в ***. Поради това жалбоподателят счита, че длъжникът и съпругата му, имат обичайно местопребиваване в Република България.

 

Бургаският окръжен съд, за да се произнесе по постъпилата жалба, взе пред вид следното:

Пред Районен съд Бургас на 04.12.2019г., е постъпило заявление по чл.417 ГПК от „Билаб“ - ЕООД, за издаване на заповед за изпълнение, постановяване на незабавно изпълнение и издаване изпълнение изпълнителен лист срещу Д. У. – гражданин на ***, в качеството му на длъжник по запис на заповед от 08.04.2017г. Като адрес на длъжника е посочен ***.

Представен е записът на заповед в препис и оригинал.

Съдът е извършил служебна справка по реда на Наредба №14/18.11.2009г., от която установил че в НБД „Население“ не фигурират данни на лице с имена Д.У.. 

С обжалваното разпореждане, Бургаският районен съд е отхвърлил заявлението, с аргумент, че са налице предпоставките на чл.411, ал.2, т.3 и 4 ГПК за отказ, т.к. длъжникът няма постоянен и настоящ адрес на територията на РБ, нито има данни да е със статут на пребиваващ чужденец.

Пред вид така установените факти и като съобрази Закона, Бургаският окръжен съд намира, че жалбата е неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

В производството по чл.417 и сл ГПК, съдът проверява само налице ли са от формална страна предпоставките за издаване на заповед за изпълнение, респ. на незабавно изпълнение и изпълнителен лист: дали актът въз основа на който се иска издаване на изпълнителен лист е редовен от външна страна и дали удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, против което се иска издаване на листа.

Постоянен адрес в страната по смисъла на чл. 411, ал.2, т.3 от ГПК могат да имат само местните лица. Поради това, проверката за обичайно местопребиваване или място на дейност на територията на Република България по чл. 411, ал.2, т.4 от ГПК се извършва само по отношение на чуждестранните физически и юридически лица. Достатъчно е наличието на една от посочените в чл. 411, ал.2, т.3 или т.4 от ГПК връзки с територията на страната, за да е допустимо издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника по териториален признак. пределение № 547/22.08.2013 г. на ВКС по ч.т.д. № 1355/2013 г., ІІ ТО.).

В настоящия случай от представените по делото доказателства не може да се приеме за установено, че длъжникът У. има обичайно местопребиваване в страната, т.к. не се твърди и не се установява той е да подал заявление за регистрация в Регистър БУЛСТАТ или други доказателства, установяващи неговия статут на чужденец в България по см. на чл.22 и сл. от Закона за чужденците в България.

Ето защо жалбата срещу обжалваното разпореждане е неоснователна. Същото е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на гореизложеното и на осн. чл.244, ал.4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №10491/05.12.2019г. по ч.гр.д.№10199 по описа на Бургаски районен съд.

 

Настоящото определение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на осн. т.8 от ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

 

 

 

 

                                            2.