РЕШЕНИЕ
N.
гр.София 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, II-А въззивен състав в откритото
съдебно заседание на 03.02.2022 г. в състав:
Председател:
Мариана Г.
Членове: Виолета Йовчева
Димитър
Ковачев
При секретар Емилия Вукадинова, като разгледа
докладваното от съдия Ковачев в.гр. дело N. 2330 по описа за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от Д.Г. чрез особения
ѝ представител адвокат Д. И. срещу Решение № 20261643/26.11.2020,
постановено по гр. д. № 23969/2019г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в в
частта с която са уважени, предявените от „Т.С.“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с
чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена на доставена и неплатена ТЕ,
мораторни лихви и такса за услугата „дялово разпределение“.
С жалбата моли решението да се отмени като неправилно поради
нарушения на материалния и процесуалния закон.
Посочва, че СРС никъде в решението (в мотивите или
диспозитива) не е посочил периода за който признава, че жалбоподателя дължи.
Не били обсъдени доводите на страните и събраните доказателства.
Не бил обсъдил довода, че няма писмен договор, както и такъв по общи условия,
не е обсъдено възражението, че жалбоподателя не е ползвал фактически жилището
нито лично, нито чрез трето лице и съответно не е ползвала ТЕ. Не било обсъдено
възражението, че липсват монтирани във всички жилища на адреса уреди за дялово
разпределение, което изключвало начина на отчитане на ТЕ, а именно чрез дялово
разпределение. Необоснован бил извода на СРС, че има договор по чл. 139 ЗЕ.
Липсвал такъв договор и следвало ищецът сам да извършва дяловото разпределение,
което водело до незаконосъобразност на сметките. СРС не изложил мотиви защо
кредитира СТЕ относно правомерното дялово разпределение, въпреки оспорване от
адвоката. Неправилно СРС приел, че за дължимостта на сумите няма значение факта
на получаване или неполучаване на фактури.
Неправилно приел, че няма изтекла давност, защото
изискуемост настъпвала с издаване на изравнителна фактура. Изискуемост
настъпвала за всяко месечно вземане поотделно, а не с общата фактура.
Иска се отмяна на решението и отхвърляне на исковете.
Постъпил е отговор от въззиваемото дружество, с който
се оспорва жалбата.
При проверка
по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и допустимо. По отношение
на неговата правилност въззивния съд е обвързан от оплакванията в жалбата и от
императивните материални норми.
Разгледана
по същество жалбата е частично основателна.
Неоснователни
са оплакванията за нарушение на чл. 236, т. 5 от ГПК. СРС е посочил в диспозитива размерът на сумите които
признава за установено и е посочил, че се
касае за вземанията посочени в заповедта за изпълнение издадена по ч. гр.д.
52197/2018 г.. По този начин чрез ползване на техниката на препращане към
заповедта е изразил ясно волята си относно периода за който признава вземания и
това е периода по заповедта за изпълнение 01.05.2015-30.04.2017г. за главница
съответно 17.12.2015-24.07.2018 за изтекла мораторна лихва.
Неоснователни са оплакванията срещу извода на СРС, че
е налице облигационно отношение. От представения по делото и неоспорен
нотариален акт се установява собствеността върху имота възникнала за ответника.
Не е оспорена и подадена от негово име молба-декларация за откриване на партида
още 1994г. С влизане в сила на закона за енергетиката и нормата на чл. 153 от
него се презюмира наличие на облигационно отношение между собственика и ищеца.
По въпроса има и тълкувателно решение на ОСГК на ВКС. Дали фактически е ползван
имота няма значение за възникване на отговорността за плащане на задълженията
за ТЕ.
Неоснователно е оплакването, че не били налице
условията за въвеждане на система за дялово разпределени. Нормативната уредба
урежда случаите в които част от потребителите не изпълняват задължението си да
монтират индивидуални уреди и урежда нормативно установена
методика за определяне на техните задължения за ТЕ (действалата за периода
Наредба 16/2007г. за топлоснабдяването). Противно на изложеното в жалбата
протоколът от ОС на ЕС е подписан от лица посочени, като собственици
включително ответницата и в него има както кубатури, така и брой радиатори и
прочие. Отделен е въпросът, че впоследствие отоплителните тела са демонтирани,
което е установено от СТЕ и е взето предвид при изготвяне на заключението, а
видно от фактурите явно е взето предвид и от ищеца и ТЛП защото за отопление на
имот са начислявани само суми от сградна инсталация.
Неоснователно е оплакването свързано с действието на
договора между ЕС и ТЛП. Задълженията не произтичат от този договор и той е
ирелевантен, а и от 2012г. е предвидено (вкл. с измененията в наредбата за
топлоснабдяването) сключване на договор за услугата дялово разпределение между
ищеца и лицата вписани в регистрите на МЕ и които са били избрани от ОС на ЕС
да извършват дяловото разпределение за съответната сграда.
От значение в случая е дали е спазена нормативната
методика за определяне на задълженията, а според СТЕ тя е спазена.
Основателно
е обаче е оплакването за неправилно прилагане на института на погасителната
давност.
Отношенията между страните се уреждат от действалите
за периода Общи условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от „Т.С.“ЕАД *** от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/
03.02.2014г. и от ОУ на ищеца от 2016г. в сила от 11.08.2016г.
Според настоящият състав на СГС, Предвиденото
в клаузите на чл. 33, ал. 1 и 2, чл. 32, ал. 1 и 2 от ОУ на ищеца от 2014г. публикуване
на месечните дължими суми за топлинна енергия
по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно
изпълнението на задълженията зависи от волята на кредитора, т. е. той решава
кога да поиска изпълнение. И тъй като правото на иск в случая зависи от волята
му, законодателят пренася началото на погасителната давност към възникване на
задълженията, защото поканата за изпълнение може да се отправи от възникването
на правото.
СГС не споделя виждането на СРС, че
давност тече от издаване на изравнителната фактура. СГС споделя виждането, че месечните прогнозни суми
имат самостоятелност, а обстоятелството, че след края на отчетния период се
издава обща фактура и кредитни известия не променя този извод. Действащата през
процесния период нормативна уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна
енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/ на
11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/ на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия
за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за
топлоснабдяването.
Анализът на цитираната нормативна уредба води до
извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове (ако има такива), а до възникване на ново вземане в полза на една от
страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената
сума по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия,
отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни
месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то
това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топло-преносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топло-преносното предприятие за месечни
вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със
задна дата. Т. е., издаването на изравнителна сметка и задължението за
заплащане на изравнителната сметка в определени срокове (ако има установени
такива) не влияе на дължимостта на месечните вноски и момента на настъпване на
тяхната изискуемост. В конкретния случай за месечните
вземания няма доказателства за отправена покана.
Следва вземанията да се третират като
безсрочни и следователно веднага изискуеми, при което давност тече от тяхното
възникване - тоест от деня следващ отчетния месечен период по правилото на чл.
114, ал. 2 ЗЗД. Всички вземания с изискуемост настъпила преди 08.08.2015г. са
погасени по давност. Това са месечните вземания за периода
01.05.2015г.-31.07.2015г., които са в размер на 416,25 лева, за който период и
сума искове за дължимост на цена на ТЕ са неоснователни и решението следва да
се отмени, като исковете се отхвърлят.
С оглед приетото по-горе относно липсата
на покана до длъжника за плащане следва да се приеме и че не е налице забава за
плащане на задълженията за главници отнасящи се до периода 01.05.2015г. до
31.07.2016г. Тези задължения се уреждат от ОУ на ищеца от 2014г. След като няма
отправена покана няма и забава. Ищецът претендира лихва върху тях от
15.12.2015г. без да отчита собствените си ОУ от 2014г. според които лихви за
забава не се начисляват докато не изтече срок за плащане на изравнителната
фактура.
От м.08.2016г. са в сила други ОУ на
ищеца, които уреждат по различен начин падежа на месечните вземания. Определен е
срок от 45 дни след изтичане на периода за който се отнася фактурата. Тоест за
задължението за месец 08.2016г. ответника е изпаднал в забава на 15.10.2016г.,
когато изтича 45 дневния срок и т.н.
Следователно мораторна лихва се дължи само
върху вземанията от м.08.2016г. насетне и от падежа на всяко вземане до
24.07.2018г. съгласно исковата молба.
Изчислени от съда вземанията за лихва са в
размер на 150,21 лева
За разликата над 150,21 лева до уважения
размер от 615, 76 лева и за периода от 17.12.2015г до 16.10.2016г. искът е
неоснователен и решението следва да се отмени, като искът бъде отхвърлен.
Искът за лихва в размер на 7,51 лева върху
цената на услугата дялово разпределение също е неоснователен-няма срок за
нейното плащане както в ОУ от 2014г, така и ОУ от 2016г., а няма и
доказателства за покана и съответно за за изпадане в забава до подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК. и решението с което уважен искът за мораторна лихва
върху цената на тази услуга подлежи на отмяна, а искът на отхвърляне.
В останалите си части решението по исковете
е правилно и следва да се потвърди.
По разноските:
При този изход на делото във въззивна инстанция при
уважени 23 % от обжалвания интерес и отхвърлени 77 % въззиваемия – ищец има
право на разноски за въззивното дело в размер на 115,50 лева за депозит за
особен предствител. За юрисконсултско възнаграждение СГС намира, че следва да
се определи сумата от 50,00 лева, като съобразно изхода на производството
следва да се присъдят 38,50 лева. Общо
За първа инстанция с оглед на крайния изход на делото
(уважени 76 % от исковете) ищецът има право на 76 % от сторените разноски за
държавна такса или на сумата от 68,88 лева. дължат се и 418,00 лева за особен
предствител на ответника, както и на 380,00 лева за вещи лица. За
юрисконсултско възнаграждение СГС намира, че следва да се определи сумата от
50,00 лева, като съобразно изхода на производството следва да се присъдят 38,00
лева. Общо дължимите на ищеца за първа инстанция разноски са в размер на 836,00
лева. СРС е присъдил повече и решението следва да се отмени в частта му за
разноските за първа инстанция над размера от 836,00 лева.
За заповедното производство ищецът има право на
разноски в размер на 59,35 лева за държавна такса. За юрисконсултско възнаграждение
СГС намира, че следва да се определи сумата от 50,00 лева, като съобразно
изхода на производството следва да се присъдят 38,00 лева. Общо му се дължат
97,35, а СРС е присъдил 128,09 лева. Решението по разноските за заповедното
дело следва да се отмени над размерът от 97,35 лева.
Ответника не е правил разноски в производството.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ :
ОТМЕНЯ Решение № 20261643/26.11.2020, постановено по гр. д.
№ 23969/2019г. по описа на Софийски районен съд, 42 с-в в следните части:
Ø
В ЧАСТТА, с която
е уважен над размера от 2826,14 лева до размерът от 3242,39 лева (тоест за
разликата от 416,25 лева) и за периода 01.05.2015г-31.07.2015г. искът по чл.
415 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ на „Т.С.“ЕАД за цена на доставена и неплатена ТЕ за
периода 01.05.2015-30.04.2017г. предявен
срещу Д.Г.Г. с ЕГН **********.
Ø
В ЧАСТТА, с която
е уважен иск по чл. 415 ГПК за сумата от 7,51 лева-мораторна лихва върху цена
на услугата „дялово разпределение“ за периода 17.12.2015г-24.07.2018г.
Ø
В ЧАСТТА, с която
е уважен искът по чл. 415 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва върху
главницата за ТЕ над размера от 150,21 лева до размера от 615,76 лева и за
периода 17.12.2015г. до 15.10.2016г. лева
КАТО ВМЕСТО
ТОВА ОТХВЪРЛЯ като неоснователни гореизброените искове над посочените по- горе
размери и за посочените по-горе периоди.
ОТМЕНЯ
решението и в частта по разноските, с
която Д.Г.Г. е осъдена да заплати на „Т.С.“ЕАД разноски за заповедното
производство (ч.гр.д. 52197/2018г.) над размера от 97,35 лева и за исковото
производство над размера от 836,00 лева
Потвърждава
решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА Д.Г.Г. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД сумата от 154,00
разноски за особен представител и юрисконсултско възнаграждение във въззивното производство.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Членове:
1. 2.