Решение по дело №1126/2018 на Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н  И  Е  №  728 

гр.Пловдив 28.05.2018 г.

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ХІV граждански състав, в закрито заседание на 28.05.2018 г., в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ

                                                                                      ИВАН АНАСТАСОВ

 

като разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов възз. гр. дело № 1126 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на  чл. 435, ал.2, т.7 от ГПК

Жалбоподателят Д.В.Д., в качеството му на длъжник по изп.дело № 509/2014г. на ЧСИ М. О., обжалва размера на определените в сметка по чл.79 от ЗЧСИ, изх.№ 5130/22.03.2018г. авансови такси и пропорционална такса в размер от общо 606,96 лева.

Относно авансовите такси в жалбата се сочи, че не е ясно какви са всички дължими такси за извършени изпълнителни действия и каква част от тях са платени от взискателя. В тази връзка изрично се твърди, че част от таксите са платени авансово от взискателя, а друга част евентуално е погасена чрез удръжки от трудовите възнаграждения на длъжниците. Относно определената пропорционална такса в размер от 312 лева се твърди, че същата е определена неправилно, като е възприета погрешна основа за изчисляването й. По- конкретно се сочи, че таксата е следвало да бъде определена върху целия размер на дълга, но да се събере само върху размера на частичното плащане.

ЧСИ М. О. е изготвила мотиви, в които се поддържа, че жалбата е процесуално допустима, но по същество- неоснователна.

От взискателя „Обединена българска банка“АД не е подадено възражение по жалбата.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е подадена в срок и против подлежащо на обжалване действие на ЧСИ. Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството по изп.дело № 509/2014г. е образувано по молба от 28.05.2014г. и въз основа на изпълнителен лист от 07.04.2014г., издаден по ч.гр.д.№ 5188/2014г. на ПРС, ІV бр.с. в производството по чл.417 от ГПК. Разпоредено е длъжниците Д.В.Д. и И.Ж.Ж. да заплатят солидарно на „ОББ“АД сумата от 6217,53 лева- главница, сумата от 21,46 лева- наказателна главница, ведно със законните лихви върху главницата, считано от 04.04.2014г., както и 124,78 лева- съдебни разноски. На гърба на изпълнителния лист е отбелязано, че са постъпили множество суми през периода от 20.08.2014г. до 30.01.2017г.. Всички тези суми са разпределяни, включително и за дължими такси по ТТРЗЧСИ. На 17.02.2017г. е постъпила молба от взискателя „ОББ“АД с искане за спиране на изпълнителното производство поради постигнато извънсъдебно споразумение с длъжниците за обслужване на солидарното им задължение. Със същата молба е поискано и вдигане на наложени запори върху трудовите възнаграждения на длъжниците. Всички такси по сметка изх.№ 5130/22.03.2018г. са за извършени действия и за извършено плащане след датата на тази молба. След постановяване на спирането и вдигане на запорите са изпратени 4 бр. съобщения до двамата длъжници и до техните работодатели, за които, съгласно т.5 от ТТРЗЧСИ се дължат по 20 лева такса или общо 96 лева с включен ДДС. Изпратени са и 3 бр. съобщения до страните по изпълнителното дело за спиране на производството по същото. Дължимата такса е в размер от общо 72 лева. Изпратени са и съобщения до длъжниците за дължими такси за изпращане на съобщенията за вдигане на запорите и за спиране на изпълнението. Таксата за тези съобщения е в размер от 48 лева. Изброените по- горе такси са тези по т.т.1, 2, 7 и 8 по сметка изх.№ 5130/22.03.2018г.. На 24.11.2017г. е постъпила нова молба от взискателя, в която се сочи, че към същата дата задължението по изпълнителния лист е погасено изцяло и поради това желаят изпълнителното производство да бъде прекратено. В същата молба е посочено, че в изпълнение на споразумението между страните на взискателя е платена сума в размер от 3000 лева. По повод на тази молба от ЧСИ е разпоредено да са изпратят съобщения до длъжниците за дължими от тях такси в общ размер от 576,96 лева, включващи дължимите такси за изготвяне и връчване на съобщения и пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер от 312 лева. Тъй като длъжниците не са били открити на адресите им, е разпоредено залепване на уведомления, изпращани са съобщения по пощата, правени са справки в Търговския регистър и в ГРАО. Видно от сметка изх.№ 5130/22.03.2018г., останалите такси, освен тези по т.т. 1, 2, 7 и 8, са такива по т.3 и т.4 от ТТРЗЧСИ за извършване на справки и за изпращане по пощата на призовка, препис от жалба, уведомление и книжа. Ето защо съдът намира, че посочените в сметка изх.№ 5130/22.03.2018г. такси по т.т.3, 4 и 5 от ТТРЗЧСИ се явяват обосновани както по основание, така и по размер.

По отношение на пропорционалната такса по т.26 от ТТРЗЧСИ на първо място следва да се отбележи, че съгласно трайната практика на ВКС- така например решение № 266/19.12.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1427/2012 г., IV г.о. и решение № 640/04.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г.о. разноските по принудителното изпълнение са винаги за сметка на длъжника, освен когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда или делото се прекрати на основание по чл. 433 ГПК, но не и поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство. Следователно такса по т.26 от ТТРЗЧСИ се дължи и когато в хода на изпълнитлното производство е извършено плащане от длъжника не по сметка на съдебния изпълнител, а директно в полза на взискателя. Съгласно т.26 от ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: а) до 100 лв. - 10 лв.; б) от 100 до 1000 лв. - 10 лв. + 10 на сто за горницата над 100 лв.; в) от 1000 до 10 000 лв. - 100 лв. + 8 на сто за горницата над 1000 лв.; г) от 10 000 до 50 000 лв. - 820 лв. + 6 на сто за горницата над 10 000 лв.; д) от 50 000 до 100 000 лв. - 3220 лв. + 4 на сто за горницата над 50 000 лв.; е) над 100 000 лв. - 5220 лв. + 2 на сто за горницата над 100 000 лв.. В конкретния случай събраната или по точно платената директно в полза на взискателя сума е в размер от 3000 лева, при което дължимата такса е в размер от 100 лева + 8% от 200 лева + 20 % ДДС или общо 312 лева, колкото е определена и от ЧСИ М. О.

Предвид гореизложеното, съдът

                                                    Р   Е   Ш   И

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Д.В.Д., в качеството му на длъжник по изп.дело № 509/2014г. на ЧСИ М. О., против определените в сметка по чл.79 от ЗЧСИ, изх.№ 5130/22.03.2018г. авансови такси и пропорционална такса в размер от общо 606,96 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                     ЧЛЕНОВЕ:.