№ 202
гр. Ловеч, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ТАТЯНА МИТЕВА
ПЛАМЕН ПЕНОВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно гражданско дело
№ 20244300500275 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Р. М. Х. против решение №
260000/20.03.2024 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян, с което съдът на
основание чл. 251 ГПК е извършил тълкуване на решение №
260096/15.07.2021 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян, в частта, с която е
уважил ревандикационния иск. Във въззивната жалба се правят оплаквания,
според които тълкуването на съда в противоречие с изложените от него
съображения, относно основателността на ревандикационния иск, в
противоречие и с диспозитива на решението по същия иск, както и с този по
втория, с който правата на ответника Х. П. Х. били отречени. Във въззивната
жалба е направено искане за отмяна на обжалваното решение и за
постановяване на ново такова по същество, съобразно мотивите на съда и
съображенията в жалбата за предаване на владението върху целия недвижим, а
не върху ½ идеална част от него.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемите не е постъпил писмен
отговор.
Въззивникът Р. М. Х. взема участие в съдебното заседание чрез
процесуалния представител по пълномощие адв. Х. В., който поддържа
въззивната жалба, излага доводи за нейната основателност и моли за
уважаването й.
Въззиваемите Х. П. Х. и А. Х. Х. вземат участие в производството по
делото чрез процесуалния представител по пълномощие адв. В. А., който
оспорва въззивната жалба, излага съображения за нейната неоснователност,
моли за оставянето й без уважение и за присъждане на разноски по делото.
1
Третите лица помагачи Б. И. И. и Д. Д. К., не вземат участие в съдебното
заседание – лично или чрез процесуален представител по пълномощие.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното решение в валидно и допустимо. Същото е постановено по
молба по чл. 251 ГПК (вх. № 260269/27.09.2023 г. на РС Троян), подадена от
ищеца Р. М. Х. за тълкуване на постановеното по делото съдебно решение №
260096/15.07.2021 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян, в частта, с която
съдът се произнесъл по ревандикационния иск, като в молбата се посочва, че
поводът за направеното искане е позицията на ответника, който на
доброволната покана за изпълнение на съдебното решение отговорил, че
дължи предаване само на ½ ид.ч от имота, доколкото ищецът бил признат за
титуляр на такъв обем от вещното право. В срока по чл. 251, ал. 3 ГПК от Х.
П. Х. е постъпило искане, в което се дава становище за неоснователност на
молбата, а при евентуалност – за тълкуване на съдебното решение, според
което обект на ревандикацията е ½ ид.ч от имота.
С обжалваното съдебно решение съдът останал в рамките на заявените с
молбата по чл. 251 ГПК, като въпросът за произнасянето по направеното в
молбата искане, с което страната вероятно се домогва да подмени волята на
съда в решението по същество, а не да я изтълкува, се свежда до правилността
на решението за тълкуване.
Предвид извода за допустимост на обжалваното съдебно решение, съдът
следва да провери неговата правилност по оплакванията, посочени в
въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Като обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по
отделно в тяхната съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от Р. М. Х.
против А. Х. Х. иск по чл. 108 ЗС, а против Х. П. Х. – отрицателен
утановителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК. В исковата молба и уточняващата
такава (вх. № 261648/30.11.2020 г. на РС Троян) от ищцата е изведено искане
(по предявения ревандикационен иск) за осъждане на ответника да предаде
владението на целия недвижим имот.
По предявените искове е постановено съдебно решение №
2600096/15.07.2021 г., по гр.д. № 438/2020 г. РС Троян, което е влязло в
законна сила, е признато за установено по отношение на А. Х. Х. (спрямо Х.
П. Х. е обезсилено относно иска по чл. 108 ЗС при извършената инстанционна
проверка), че Р. М. Х. е собственик на ½ ид.ч. от следния недвижим имот:
поземлен имот с идентификатор 16986.502.3 по КККР, одобрени със заповед
№ РД -18-25 от 01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, намиращ се в с. Г.Т., Община Т., мах. „Д.“, с
площ 762 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин
на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен
план 5020926; при съседи: 16986.502.2, 16986.502.113, 16986.502.4,
16986.502.6, 16986.29.13, 16986.29.12, 16986.502.1 и е осъдил ответника да
предаде на ищцата владението върху така описания имот. Със същото
решение съдът е признал на основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на
ответника Х. П. Х., че не съществува (не е носител) на вещно право на
2
ползване върху поземлен имот с идентификатор поземлен имот с
идентификатор 16986.502.3 по КККР, одобрени със заповед № РД -18-25 от
01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография
и кадастър, намиращ се в с. Г.Т., Община Т., мах. „Д.“, с площ 762 кв.м; трайно
предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:
незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен план 5020926; при
съседи: 16986.502.2, 16986.502.113, 16986.502.4, 16986.502.6, 16986.29.13,
16986.29.12, 16986.502.1.
След влизане на решението в законна сила (изчерпан инстанционен
контрол) от ищеца Р. М. Х. е постъпила молба по чл. 251 ГПК (вх. №
260269/27.09.2023 г. на РС Троян) за тълкуване на постановеното по делото
съдебно решение № 260096/15.07.2021 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян,
в частта, с която съдът се произнесъл по ревандикационния иск.
С решение № 260000/20.03.2024 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян,
на основание чл. 251 ГПК съдът е допуснал тълкуване на диспозитива на
решение № 260096/15.07.2021 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян, в
следния смисъл: осъжда Х. П. Х. да предаде владението на Р. М. Х. на ½ ид.ч.
от следни недвижим имот поземлен имот с идентификатор 16986.502.3 по
КККР, одобрени със заповед № РД -18-25 от 01.04.2009 г. на Изпълнителния
директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, намиращ се в с.
Г.Т., Община Т., мах. „Д.“, с площ 762 кв.м; трайно предназначение на
територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за
жилищни нужди; номер по предходен план 5020926; при съседи: 16986.502.2,
16986.502.113, 16986.502.4, 16986.502.6, 16986.29.13, 16986.29.12,
16986.502.1.
При така установените факти настоящата инстанция прави следните
правни изводи:
На тълкуване по реда на чл. 251 ГПК подлежат влезлите във формална
законна сила решения, които са неясни, или двусмислени и този им порок е
обективиран в постановения от съда диспозитив. Предмет на тълкуване могат
да бъдат само съдебни актове с такива пороци, които водят до невъзможност
да се изведе действителната воля на съда, който ги е постановил. В този
смисъл по реда за тълкуване не би могло да се преодоляват пороци в
решението, водещи до неговата нищожност, недопустимост и неправилност,
нито да се иска допълване на съдебното решение, което произнасянето е по
част от заявения от страната предмет на делото.
В разглеждания случай подобна неяснота, налагаща извършване на
тълкуване по реда на чл. 251 ГПК, отсъства. Волята на съда, материализирана
в диспозитива на решение № 260096/15.07.2021 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС
– Троян, е ясно изразена, не буди никакво съмнение. Приетото за установено в
установителната част от диспозитива на съдебното решение – че ищцата е
титуляр на ½ ид.ч. от правото на собственост върху поземлен имот с
идентификатор 16986.502.3 по КККР, одобрени със заповед № РД -18-25 от
01.04.2009 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, не влиза в
противоречие с осъдителната част на същия акт – ответникът по
ревандикационния иск А. Х. Х. да предаде владението върху така описания
имот (описанието се отнася до характеристиките на имота, а не до признатия
обем права). На следващо място, волята на съда в така постановения
диспозитив съответства на заявеното от ищеца искане за предаване
владението върху целия имот, а не върху идеални части от него (искът по чл.
3
108 ЗС е насочен срещу трето за съсобствеността лице, а не против
съсобственик). От друга страна, освен че е ясно изразена, волята в
диспозитива по ревандикационния иск е обусловена от съдържанието на
съобразителната част на съдебния акт, в която не се признават права в полза
на А. Х. Х. върху имота, даващи му основание да го задържи. След като
според мотивите на съдебното решение ответникът по ревандикационния иск
не доказва свои противопоставими права върху имота, осъдителната част от
ревандикациония иск може да бъде уважена за целия имот - както е поискано
от ищеца и както е постановено в диспозитива на съдебното решение. В този
смисъл постановеното в диапозитива на тълкувателния съдебен акт осъждане
на А. Х. Х. да предаде владението на Р. М. Х. върху ½ ид.ч. от поземления
имот е в противоречие с решението по съществото на спора, т.е с извършеното
по реда на чл. 251 ГПК тълкуване на съдебното решение се е стигнало до
подмяна на изразената от съда воля в тълкувания съдебен акт.
По изложените съображения обжалваното съдебно решение №
260000/20.03.2024 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян, е неправилно.
Същото следва да се отмени, като вместо него се постанови отхвърляне на
молбата по чл. 251 ГПК за тълкуване на диспозитива на решение №
260096/15.07.2021 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян.
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260000/20.03.2024 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС
– Троян, като вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ молба по чл. 251 ГПК (вх. № 260269/27.09.2023 г. на РС
Троян), подадена от ищеца Р. М. Х. за тълкуване на постановеното по делото
съдебно решение № 260096/15.07.2021 г., по гр.д. № 438/2020 г. на РС – Троян,
в частта, с която съдът се произнесъл по иска с правна квалификация по чл.
108 ЗС, предявен от Р. М. Х. против А. Х. Х..
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
наличие на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, в едномесечен срок от
връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4