№ 516
гр. Варна, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на шести
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета П.
Пламен Ат. Атанасов
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно гражданско дело
№ 20223100500486 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба срещу решение
№1972/08.12.2021г. по ГД 20213110106066 на ВРС, с което е бил отхвърлен
иск на доставчик срещу потребител от гр. Варна за установяване на
дължимост на вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение за
сума от 594.01 лв., съответна на сборно задължение на потребена
водоснабдителна услуга отчетена чрез абонатен номер 1133301 за период
20.10.2016г. - 26.02.2018г., както и съответната лихва начислена върху тази
главница в сборен размер от 165.93лв. за период 23.12.2016г. – 30.05.2020г.,
ведно със съответни акцесорни последици от проведено заповедно
производство и съответно определените разноски.
Въззивникът „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ
ВАРНА”ООД гр. Варна, чрез юрисконсулт В. сочи допуснати нарушения
при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно
интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Въззивникът
счита, че съдът не е съпоставил събраните доказателства за количествата на
доставената услуга и затова неправилно е отрекъл текущия отчет на
потреблението. Сочи, че справките за начислените и фактурирани задължения
изцяло съвпадат с показание на уред, възприето при оглед от назначеното
вещо лице, потвърдило и остойностяване на количествата. Като се позовава и
на неоспорените факти по делото относно удостоверените от доставчика
данните за потреблението на услугата в обитавано жилище по отчетени с
измервателен уред данни за количество ползвана вода за битови нужди, моли
1
за потвърждаване на дължимостта на остойностено по нормирани цени
възнаграждение на доставчика, претендирано само за период, който не е
погасен по давност.
По същество поддържа доводите за неоспорено и доказано потребление
и моли да за уважаване на основателния иск след отмяна на неправилното
решение.
Въззиваемата страна Н. СЛ. СЛ. не е упражнил защита в настоящото
производство. Пред първата инстанция, потребителят, който е бил уведомен
за издадена заповед по реда на чл. 47 ГПК, е упражнил, чрез пълномощник
правото си на отговор, като е възразил само за изтекла тригодишна давност по
периодичните плащания на месечно отчетени задължения, изискуеми в 30
дневен срок от фактуриране според общите условия на доставчика и е
поискал отхвърляне на претенция за дълга, начислен до 24.05.2017г.
Само въззивната страна е поискала определяне на разноски,
конкретизирани по размер в неоспорен списък (л.27).
Предварителните въпроси и допустимостта на производството са
разгледани в определение №973/10.03.2022г. и по настоящем не са настъпили
нови обстоятелства, изискващи корекция.
Обжалваното действително решение на първоинстанционния съд
съответства на предявения иск за установяване на заявено от доставчик
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение за дължима цена на
доставена консумирана и неплатена вода на абонат на водоснабдителното
предприятие и начислените лихви за забава върху всяко дължимо месечно
плащане. Заповедта е връчена неприсъствено на длъжника, поради което е
възникнал и интерес от стабилизирането й с установителен иск.
Основанието на иска е очертано от първоинстанционния съд по
твърденията на кредитора като дължимост на вземане за цена на комунална
услуга при общи условия и лихви за забава, начислени за ползвани
количества от абонат с № 1133301, фактурирани в период от 23.11.2016г. до
26.02.2018г. във водоснабдено жилище на адрес гр. Варна, жк. Победа бл.5
вх.Е ап.82. В рамките на служебната проверка за наличие на предпоставките
за възникване на правото на иск съдът констатира пълно съвпадение на
индивидуализиращите признаци на паричните задължения за главница и
начислени лихви за забава, заявени от кредитора, посочени в заповедта и
приети като предмет на установяването с иска. Първоинстанционното
решение, постановено по предявената по исков път претенция на заявителя е
допустимо.
Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Въпреки, че потребителят не е оспорил нито с възражение пред
заповедния съд, нито в отговора си отчетеното потребление на
водоснабдителната услуга, доставчикът е предприел пълно доказване на
своето изпълнение, като се е позовал на счетоводно отразени (в справка за
недобор на абоната) конкретни показания за ежемесечен отчет на доставени
количества (в куб. м.) за периода октомври 2016г. – февруари 2018г.
2
Фиксирано е последно показание на брояч „445“ към дата 26.02.18г. като това
е финална дата на осчетоводено и фактурирано потребление, като за
предходен едногодишен период са отразени текущо показания на отчет в
граници на по 10 куб.м. ежемесечно за 2017г., само 1 и 2 куб.м.през декември
2017г. и януари 2018г. и 20 куб.м. отчетени при последното удостоверяване
на показания в края на февруари 2018г. Тези данни са били възприети от
потребителя без възражения, като не само, че реалния характер на отчета не е
оспорен, но именно въз основа на осчетоводените записвания за съответния
изминал отчетен период ответникът е конкретизирал възражението си за
погасяване по давност.
От друга страна, назначеният по делото експерт е констатирал след
извършен оглед на устройството в жилището на ответника, наличието на
водомер с налично показание „449“, което е само с 4 куб.м. над последно
отразено от инкасатора на доставчика. Този оглед е извършен почти две
години след отчета, като осигурилия лично достъп до уреда в жилището си
потребител отново не е възразил по това показание, кореспондиращо на
данните за липса на обитатели на имота, констатирани при опита за връчване
на заповедта на този адрес през 2020г.
Същевременно, по повод установяване на титулярството на правата на
ползване на водоснабдения обект, местната администрация е удостоверила, че
жилището е било декларирано като притежание на наследодатели на
ответника Нанев. При проверката за адресите на ответника, съдът служебно е
установил, че жилището е било посочено като постоянен адрес на ответника
през 2000г., както и като адрес на множество търговски дружества,
контролирани от Нанев, но не е било обитавано от него през 2020г., когато
съсед дал сведения, че имотът е опразнен.
Съпоставката на всички събрани доказателства налага извод за
достоверно отразени от отчетника-инкасатор количества на ползваната
услуга. Вярно е, че справката от счетоводните книги на доставчика не е
равностойна на подписан отчет от клиента или негов представител(осигурил
фактическия достъп до измервателен уред по реда на чл. 23 ал.4 от Общите
условия), но освен тази форма на удостоверяване, остойностяването на
потреблението може да се извършва и въз основа на предварително обявени
от клиента количества(т.нар. „самоотчет“) или с възприемане без възражения
на презумптивно определени в рамките на обичайно потребление количества,
обявени от доставчика във връчената на клиента фактура. Тези алтернативни
форми на отчет на потреблението съответстват на задължението на
потребителя да осигури съдействие на доставчика за извършване на
физически оглед на измервателен уред в оповестения ден за посещение в
жилището от инкасатор. Ако вместо да допусне отчетника клиентът
предпочете да обяви показания като заместващо изпълнение на задължението
му(респективно да одобри добросъвестно неприсъствено предложени от
инкасатора показания), това негово поведение е равностойно на конклудентно
признание за продължаващо потребление в същите количества. Поведението
на ответника в процеса също има такова значение. Затова, въпреки че не е
установено предварително изрично признание на количествата, съдът
възприема съдържанието на отговора по иска като съгласие с остойностени
фактурирани обеми и това неизгодно за него признание на отчетени по
3
показания на измервателния уред количества се потвърждава допълнително с
неоспорен отчет в лично негово присъствие в хода на настоящия процес.
Непроменливите обеми в продължителен период, последвани от два
незначителни отчета изцяло съответстват на значително по-високото
количество на финален „изравнителен“ отчет в края на февруари 2018г.,
който изцяло съответства на констатация на реалното показание на брояча,
снето в присъствие на потребителя от вещото лице. Липсата на динамиката на
показанията на брояча след февруари 2018г. до огледа не разколебава
признанието, доколкото по делото има достатъчно убедителни индиции, че
жилището не е било ползвано в този период.
При така установеното, съдът намира оплакването на необоснованост на
фактическите изводи за основателни. Това налага въззивният съд да разгледа
претенцията на ищеца по същество.
С оглед на посочените по-горе фактически изводи за безспорно между
страните потребление на доставени на абоната услуги, съдът намира, че е
извършена доставка по Общи условия за предоставянето на В и К услуги на
потребителите от В и К оператор, одобрени с Решение № ОУ-09 от
11.08.2014г.(представени по делото) при нормирани цени(Решение № Ц-009
от 28.01.2013г. на ДКЕВР). Тези ОУ са действащи в процесния период и
предвиждат обвързване като потребители на доставените услуги в имоти,
свързани с водопреносна и канализационна система, на обитатели
(собственици или ползватели и наематели ) на имоти и жилища в етажна
собственост, без да е необходимо изрично изявление на потребителя.
Въззиваемият като собственик на апартамента е платец за обект, отчитан по
абонатната партида с № 1133301, открита за водоснабдено жилище на адрес
гр. Варна, жк. Победа бл.5 вх.Е ап.82. Безспорното ползване на вода в период
20.10.2016г. - 26.02.2018г. е реално отчетено по показания на брояч на
измервателно средство и е породило насрещно задължение за заплащане на
възнаграждението по нормираните цени в срок от 30 дни след издаването на
фактурата от доставчика( чл. 33 от общи условия).
Длъжникът се е позовал на изтекла погасителна давност за така
възникналите периодично задължения по фактурите, издадени от 23.11.2016г.
за дължимите за това потребление суми. С оглед задължителните указания по
ТРОСГТК 3/11 ВКС, вземанията на водоснабдителни дружества са
периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага
тригодишна давност. При отчитане на прекъсването на давността със
сезиране на съда, считано от 03.06.2020г.(по арг. от чл. 422 ал. 1 ГПК), извън
тригодишния период биха останали задължения, фактурирани и изискуеми
преди м.06.2017г. В случая такива са първите пет фактури. За тях правото на
принудително събиране е погасено и затова задълженията не могат да бъдат
установени като изпълняеми в заповед и изпълнителен лист. За останалите
единадесет фактури с падежи от 23.06.17г до 26.02.2018г. давността е
своевременно прекъсната и възражението е неоснователно.
Видно от изчисленията на назначения в първа инстанция експерт,
сборът от остойностени по нормирани цени потребени за м. май 2017г. – м.
февруари 2018г. количества на водоснабдителна услуга, възлиза на само
301.45лв. Натрупана върху тези главници законна лихва, считано от
пропускане на 30 дневен падеж до 30.05.2020г. вещото лице е изчислило до
4
сбор от 77.55лв. В тези размери вземанията на доставчика са доказани и
претенцията му може да бъде уважена. Обжалването решение следва да бъде
отменено в тези части.
Горниците до предявените за установяване размери над 301.45лв. до
594.01лв. за главницата и над 77.55лв. до 165.93лв. за лихвата са погасени по
давност и искът на кредитора е неоснователен. Предвид частичното
съвпадение на резултата от разглеждане на делото, обжалваното решение
може да се потвърди само в отхвърлителните диспозитиви.
Разликата в крайния резултат обуславя ревизия на определените
разноски за първа инстанция.
При този изход на делото и предвид задължителните указания дадени с
т.12 на ТР №4/2013г. на основание чл.78, ал.1 вр. с ал.8 от ГПК длъжника
следва да понесе направените разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение за всички фази на съдебния спор и заповедното производство
само съразмерно на основателните части от претенциите(379/714.94).
Представеният от кредитора в настояща инстанция обобщен списък включва
само разходи за такси и авансиран депозит за вещо лице, за които по делото
са приложени доказателства за внасяне и усвояване от сметката на съда.
Заявените, неоспорени по размер възнаграждения за юрисконсултска защита
не надхвърлят максималния размер по чл. 25 от НЗПП. Доказаните разходи
на кредитора възлизат на 75лв., включени в заповедта, 525лв. за първа
инстанция и 150лв. за въззивния контрол. Искането за определяне на
разноски е основателно до сбор от 397.50лв. (39.75 +278.25 +79.50).
Длъжникът не е направил искане за определяна на разноски в негова полза.
Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл. 270 ГПК, съставът на
Варненски окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1972/08.12.2021г. по ГД 20213110106066 на ВРС,
с което е бил отхвърлен иск на доставчик срещу потребител за установяване
на дължимост на вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение
за сума от 301.45лв., съответна на сборно задължение на потребена
водоснабдителна услуга отчетена чрез абонатен номер 1133301 за период
23.04.2017г.- 26.02.2018г., както и съответната лихва начислена върху тази
главница в сборен размер от 77.55 лв. за период след 25.06.2017г. –
30.05.2020г., ведно със съответни акцесорни последици от проведено
заповедно производство, като ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА за установено по реда на чл. 422 ал.1 ГПК в отношенията
между „Водоснабдяване и канализация-Варна” ООД, ЕИК103002253 със
седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Прилеп” №33 и Н. СЛ. СЛ.,
ЕГН ********** от гр. Варна, ул. А. Феликсова № 12 вх.2 ет.1 ап.42, че
вземанията за цена на водоснабдителна услуга и лихви за забава, начислени
и фактурирани като задължения на абонат № 1133301 за период 25.05.2017г.
- 26.02.2018г, за които е издадена Заповед №2409/05.06.2020г. по ч.гр.д.
№5735/2020г. по описа на РС Варна се дължат на осн. чл. 79 ЗЗД,вр. чл. 33,
ал.2 от ОУ на ВИК-Варна и чл. 86 ЗЗД, както следва:
5
сума 301.45 лв., съответна на сборно задължение за цена на потребена
водоснабдителна услуга в жилище в гр. Варна, жк. Победа бл.5 вх.Е ап.82,
отчетена за период на потребление 23.04.2017г. - 26.02.2018г., фактурирано
от 25.05.2017г. до 26.02.2018г., ведно със законната лихва считано от
03.06.2020г. до окончателно изплащане на тази главница;
сума 77.55 лв., съответна на обезщетение за забава върху тази
главница в сборен размер за период на забава след 25.06.2017г. до
30.05.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №1972/08.12.2021г. по ГД 20213110106066
на ВРС, с което е бил отхвърлен иск на доставчик срещу потребител от гр.
Варна за установяване на дължимост на вземане, за което на ищеца е издадена
Заповед №2409/05.06.2020г. по ч.гр.д.№5735/2020г. по описа на РС Варна за
горници, съответно на фактурирани задължения в периода от 23.11.2016г. до
25.05.2017г., както следва: над 301.45 лв. до 594.01 лв., съответна на сборно
задължение на потребена водоснабдителна услуга отчетена чрез абонатен
номер 1133301 за период 20.10.2016г. – 23.04.2017г., както и съответната
лихва начислена върху тези погасени по давност главници в сборен размер
над 77.55 лв. до 165.93 лв. за период от 23.12.2016г. до 25.06.2017г.
ОСЪЖДА Н. СЛ. СЛ., ЕГН ********** от гр. Варна, ул. А. Феликсова
№ 12 вх.2 ет.1 ап.42, да заплати на „Водоснабдяване и канализация-Варна”
ООД, ЕИК103002253 със седалище и адрес на управление гр.Варна,
ул.”Прилеп” №33 направените от кредитора разноски, съразмерно на
основателните претенции до общ сбор от 397.50 лв. (триста деветдесет и
седем лева и петдесет стотинки), на осн. чл. 81 ГПК, формиран както следва:
само 39.75 лв. от включени в загубила изпълнителна сила заповед
направени от кредитора разноски за заповедно производство
само 278.25 лв. от направени за установяване на дълга в първа
инстанция разходи
само 79.50 лв. от направени за въззивно производство разходи.
Решението не подлежи на касационно обжалване по реда на глава 22 от
ГПК, по арг. от чл. 280 ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6