МОТИВИ:
Подсъдимият П.В.П.
- роден на xxx xxx, с постоянен адрес: гр. М., обл. М., ул. xxxx , по
настоящем в Затвора В., българин, български гражданин, неженен, безработен, със
средно образование, осъждан, с ЕГН: xxxxxxxxxx е обвинен в това, че
на 26/27.06.2010 год. в гр. М. при условията на опасен рецидив и след
разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот (взломил катинар на
входна врата) отнел от владението на Б.Е.П. xxx движими вещи - един брой ел. дрелка
марка „Елпром”; един брой френски ключ; един брой машинка за рязане на теракот;
сто двадесет и три литра домашна ракия 52 градуса; тридесет и пет литра олио
марка „Ралица”, един брой лозарски ножици; два броя меден котел с вместимост
пет литра; един брой туристически хамак; един брой надуваем дюшек и два броя
тасове от кантар „Паланза” на обща стойност 1 219, 50 лева, без съгласието на
собственика с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК.
Приет е за съвместно разглеждане с
наказателната отговорност на подсъдимия и предявен граждански иск от
пострадалия Б.Е.П. xxx за сумата в размер на
623, 50лв. /шестстотин двадесет и три лева и петдесет стотинки/, представляващи
обезщетение за причинени от деянието имуществени вреди. По искане на Б.Е.П. същият е конституиран като
граждански ищец в процеса.
Представителят на обвинението заявява, че
установената фактическа обстановка напълно съответства на изложената в
обвинителния акт, поради което и поддържа правната квалификация на деянието. Предлага
на съда да признае подсъд. П. за виновен по повдигнатото му обвинение и му
наложи наказание, като на основание чл. 373, ал. 2 от НПК, във вр. чл. 58а, ал.
1 НК, моли съда да определи на същия наказание предвиждащо се в текста на закона,
около минималния размер, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК намалите така
определеното първоначално наказание с една трета. На основание чл. 60, ал. 1 и
чл. 61, т. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, да
определи наказанието да бъде изтърпяно от подс. П. при първоначален строг режим
в затвор от закрит тип. Моли съда да уважи и предявения граждански иск от Б.Е.П.,
в размер на сумата 623.50 лв., като доказан по основание и размер. Предвид
молбата на подсъд. П., депозирана по делото и приложената справка за съдимост
на същия, счита, че са налице и условията за извършване групиране на
наказанията наложени на подсъдимото лице с присъда постановена по НОХД № 93/10
г. на РС М., с присъда по НОХД № 30123/10 г. също на РС М., с присъда по НОХД №
30262/10 г. на РС М. и с присъда по НОХД № 30204/10 г., също по описа на РС М..
Считам, че така определено наказанието би изиграло положителна роля както за
личната, така и за генералната превенция. Намира, че са налице и условията на чл. 24 НК за увеличаване
на определеното общо най-тежко наказание, тъй като по всички посочени присъди наложеното
наказание е “Лишаване от свобода”.
В
съдебно заседание подсъдимият се явява, като на същия е назначен от съда и
служебен защитник който да го представлява в производството по делото. Подсъдимият
прави самопризнание, като изцяло признава фактите изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, като изразява становище, че е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти. Съжалява за извършеното и моли съда да му
наложи по – леко наказание. Служебният защитник на подсъдимия по делото
предлага на съда да постанови присъда, с която признае същия за виновен, като определи
наказанието към минималния размер визиран в разпоредбата на чл. 196, ал. 1, т. 2
от НК, като съдът определи същото при условията на чл. 58а НК, а именно така
определеното минимално наказание бъде намалено с една трета. На подсъдимия бъде
определено и едно общо наказание, най – тежкото от наказанията по НОХД №
30262/10 г., НОХД № 30204/10 г., НОХД 30123/10 г. и НОХД 93/10 г., всички по
описа на МРС. Счита, че така определеното общо, най-тежко наказание от
наказанията по цитираните присъди би въздействало възпитателно по отношение на
подсъдимото лице и биха се постигнали целите на наказанието. Моли съда да не
прилага разпоредбата на чл. 24 от НК, като счита, че с определеното общо, най -
тежко наказание биха се постигнали целите му наказанието предвидени от
законодателя.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. По делото на досъдебното производство е
изпълнена и съдебно – оценъчна експертиза.
Съдът, след
като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна
връзка и логическо единство, а така също във връзка с доводите и становищата на
страните, приема за установено следното:
Св. Б.Е.П. xxx, където
притежавал недвижим имот представляващ къща с дворно място. За къщата имал обособени
два входа, единият разположен с изглед към сградата на ДЗИ, а другия - с изглед
към гърба на хотел „Житомир”. В самата къща имал три помещения обособени като
мазе, за които има отделен външен вход. В тези помещения св. П. съхранявал
различни вещи.
На 26.06.2010 год. св. П., заедно
със семейството си заминал за с. Дългоделци, обл. М., като преди да тръгнат
заключили всички врати. На другия ден около 10:00 часа се прибрали и през входа
от към гърба на хотел “Житомир” започнали да внасят багажа си. Когато св. П.
влязъл в двора си установил, че резето на вратата на другия вход от към
сградата на ДЗИ е отворено и от него липсвал, закачения катинар. Св. П. се
усъмнил, че може някой да е влизал и огледал вратата на къщата, но установил, че
тя е заключена. Когато слязъл в мазето, констатирал, че там е влизано и от трите
помещения му е извършена кражба на следните вещи: един брой ел. дрелка марка
„Елпром”; един брой френски ключ; един брой машинка за рязане на теракот;
осемдесет литра домашна гроздова ракия 52 градуса; петдесет и три литра домашна
плодова ракия 52 градус; тридесет и пет литра олио марка „Ралица”, един брой
лозарски ножици; два броя меден котел с вместимост пет литра; един брой
туристически хамак; един брой надуваем дюшек и два броя тасове от кантар
„Паланза”. За случилото се св. П. уведомил органите на полицията и били
започнати незабавни действия по установяване на извършителя.
Подсъд.
П.В.П. xxx, но през месец май 2010 год., заедно с приятелката си св. Ю.И.И. се
преместили на квартира на ул. „22 септември” № 12, находяща се в непосредствена
близост до дома на св. П.. На 26.06.2010 год. подсъд. П. видял, св. П. да
товари багаж в колата си и си помислил, че сигурно си отива на село заедно със
семейството и няма да има никой в къщата. Вечерта около 22:00 часа излязъл от
квартирата си и отишъл да си купи цигари. На излизане той видял, че в къщата на
съседите не свети и решил да влезе в нея. Покачил се на таблото за газ, намиращо
се в близост до оградната стена на дома на св. П. и по него се прехвърлил във
вътрешната част на двора. За да се увери, че в къщата наистина няма никой
подсъдимият позвънил на звънеца и почукал на прозореца, но никой не се обадил. Тогава
видял, че вратата на мазето към къщата е отворена и решил да влезе. От трите
помещения на мазето изнесъл в двора различни вещи, а именно: един брой ел. дрелка
марка „Елпром”; един брой френски ключ; един брой машинка за рязане на теракот;
осемдесет литра домашна гроздова ракия 52 градуса; петдесет и три литра домашна
плодова ракия 52 градус; тридесет и пет литра олио марка „Ралица”, един брой
лозарски ножици; два броя меден котел с вместимост пет литра; един брой
туристически хамак; един брой надуваем дюшек и два броя тасове от кантар
„Паланза”. След като изнесъл вещите, видял, че на портата има резе, заключено с
катинар. Разбил катинара, отворил вратата и пренесъл вещите от дома на св. П. в
двора на квартирата си, където зад едни гаражи ги скрил и се прибрал.
На следващия ден около обяд,
подсъдимият отишъл в хранителния магазин, собственост на св. К.В.Б.,xxx и му
предложил да му продаде тридесет литра олио за цена от по едни лев на литър. Св.
Б. попитал подсъдимия за произхода на олиото и той му отговорил, че е рента на
баба му, но тъй като спешно му трябват пари иска да го пласира на по - ниска
цена. Св. Б. не се усъмнил в думите му и му казал, че е съгласен да закупи
олиото. Тогава подсъдимият си тръгнал и след пет минути се върнал като носел
със себе си три туби с олио с вместимост от по десет литра всяка една, със залепени
етикети с надпис „Ралица”. Св. Б. платил на същия сумата от 30 лева и последния
си тръгнал. Вечерта в магазина дошли полицейски служители и поискали да видят
олиото. С тях бил и св. П., който си го разпознал и с протокол за доброволно
предаване, той предал на полицейските органи закупеното олио.
Около 21:00 часа
подсъдимият се разхождал в района на ул. „Иван Вазов” и там пред един от
гаражите видял св. Б.А.Е., който ремонтирал колата си. Тъй като го познавал по
физиономия от преди това му казал, че има за продаване 90 литра ракия и го
попитал дали иска да си купи от нея. Св. Е. проявил интерес и двамата отишли на
ул. „22 септември”, където от квартирата си подсъдимият на два пъти изнесъл
ракията, натоварил я в багажника на колата на св. Е. и двамата се върнали пред гаража
на последния. Там те разтоварили ракията, св. Е. я пробвал, уверил се, че е
хубава и му изплатил 130 лева, каквито били и първоначалните им уговорки. На
следващия ден св. Е. бил потърсен от органите на полицията, които го уведомили,
че ракията която е закупил от подсъдимия е крадена и с протокол за доброволно
предаване, той предал всичкото налично количество, което бил закупил.
От заключението на експерта
по назначена и изготвена по делото съдебно оценъчна експертиза е установено, че
стойността на противозаконните движими вещи е 1 219, 50 лева, от които са
възстановени вещи на стойност 596, 00 лева и останали за възстановяване 623, 50
лева. Минималната работна заплата за страната към момента на инкриминираното
деяние е била 240, 00 лева и се е нанасяла 5, 08 пъти в общата стойност.
От приетата като
доказателство по делото справка за съдимост се установява, че подсъд. П.В.П.
многократно е осъждан за извършени от него престъпления, както следва: с
определение по н. о. х. дело № 404/2005 год. на Районен съд - гр. М., влязло в
сила на 17.12.2005 год. е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното
производство, с което е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195,
ал. 1, т. 4, предложение първо, т. 5, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено на 27.08.2005 год. срещу 28.08.2005 год. и му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца, чието
изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години; с
присъда по НОХД № 495/2005 год. на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 04.01.2006
год. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 197, т. 2, във
връзка с чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, осъществено на 12.12.2005
год. и му е наложено наказание пробация, с определяне на следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца, задължителни
периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца и включване в
курсове за професионална квалификация и програми за обществено въздействие за
срок от шест месеца; с присъда по НОХД № 173/2007 год. на Районен съд - гр. М.,
влязла в сила на 24.07.2007 год. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 18, ал. 1
от НК, осъществено на 30.11.2006 год. и му е наложено наказание пробация с определяне
на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от шест месеца, задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от шест месеца и ограничение в свободното придвижване на подсъдимия, изразяващо
се в забрана за посещаване на магазините на „Ларгогруп” ООД в гр. М. в рамките
на една календарна година, считано от влизане на присъдата в сила; с присъда по
НОХД № 384/2007 год. на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 20.12.2007 год. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във
връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, осъществено на 22.04.2007 год. и му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца при първоначален общ режим
на изтърпяване и е приведено в изпълнение наказанието наложено с присъда по
НОХД № 404/2005 год. в размер на пет месеца лишаване от свобода; с присъда по
НОХД № 410А/2007 год. по описа на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 04.01.2008
год. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3, във
връзка с ал. 1 от НК, осъществено за времето от 20.10.2007 год. до 22.10.2007
год. и му е наложено наказание пробация, с налагане на следните пробационни
мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес и задължителни срещи с пробационен
служител и двете мерки за срок от една година; с присъда по НОХД № 9/2008 год. на
Районен съд - гр. М., влязла в сила на 23.02.2008 год. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1,
във връзка с чл. 18, ал. 1 от НК, осъществено за времето от 23:00 часа на 27.10.2007
год. до 01:00 часа на 28.10.2008 год. и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; с
присъда по НОХД № 28/2008 год. на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 07.03.2008
год. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3,
предложение второ и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал.
1 от НК, осъществено но 27/28.10.2007 год. и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от шест месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; с
определение по НОХД № 467/2007 год. по описа на Районен съд - гр. М., влязло в
сила на 19.03.2008 год. е одобрено постигнато споразумение за прекратяване на
наказателното производство, по силата на което е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 194, ал. 3, във връзка с ал. 1 от НК, във
връзка с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание пробация, с определяне
на следните пробационни мерки: задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от една година и осем месеца, задължителни периодични срещи с пробационен
служител за срок от една година и осем месеца и включване в курсове за
професионална квалификация и програми за обществено въздействие за срок от една
година и осем месеца; с присъда по НОХД № 84/2008 год. на Районен съд - гр. М.,
влязла в сила на 12.04.2008 год. е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с
чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено за периода 07.10.2007год. до 28.10.2007 год. и
му наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при
първоначален общ режим за изтърпяване; с присъда по НОХД № 64/2008 год. на
Районен съд -гр. М., влязла в сила на 30.04.2008 год. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предложение първо и т. 7, във
връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 и ал. 2 от НК, осъществено
за времето от 22.10.2007 год. до 23.10.2007 год. и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от осем месеца при първоначален общ режим на изтърпяване;
с присъда по НОХД № 103/2008 год. на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 30.04.2008
год. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7,
във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено за
периода от 16.10.2007 год. до 30.10.2007 год. и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим за изтърпяване;
с присъда по НОХД № 18/2008 год. на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 09.05.2008
год. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5
и т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, осъществено на 13.10.2007 год. и му
е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца при
първоначален общ режим на изтърпяване; с присъда по НОХД № 140/2008 год. на
Районен съд - гр. М., влязла в сила на 04.07.2008 год. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1
от НК, осъществено на 16.09.2007 год. и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от три месеца при първоначален общ режим на изтърпяване; с
присъда по НОХД № 255/2008 год. на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 10.10.2008
год. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7,
във връзка с чл. 194, ал. 1, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено за
периода от 20.06.2007 год. до 29.06.2007 год. и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от девет месеца при първоначален общ режим на
изтърпяване; с присъда по НОХД № 355/2008 год. на Районен съд - гр. М., влязла
в сила на 10.12.2008 год. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 195, ал. 1, т. 7, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, осъществено на 12/13.09.2007
год. и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при
първоначален общ режим за изтърпяване. С присъда по НОХД № 93/2010 год. на
Районен съд - гр. М., влязла в сила на 06.07.2010 год. е признат за виновен в
извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т.
4, предл. 2, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, осъществено на 30.08.2009 год. и
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от осем месеца при
първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С присъда по НОХД №
30123/2010 год. на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 20.07.2010 год. е
признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр.
с чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, осъществено за
времето от 04.12.2009 год. до 21.12.2009год. и му е наложено наказание лишаване
от свобода за срок от осем месеца при първоначален строг режим на изтърпяване
на наказанието. С присъда по НОХД № 30204/2010 год. на Районен съд - гр. М., влязла
в сила на 15.10.2010 год. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл. 196, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. първо и предл. второ
и т. 5 от НК, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, осъществено за периода от 01.01.2010
год. до 16.01.2010год. и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието. С
присъда по НОХД № 30262/2010 год. на Районен съд - гр. М., влязла в сила на 05.11.2010
год. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2,
във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, във вр. с чл.
20, ал. 2 от НК осъществено на 20.12.2009 год. и му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година и десет месеца при първоначален
строг режим на изтърпяване на наказанието.
Горната фактическа обстановка се установява по
безспорен начин от самопризнанието направено от подсъдимия по делото, както и
от събраните на досъдебното производство доказателства. Производството по
делото е разгледано по реда на чл. 370 и сл. от НПК. Съдът приема
самопризнанието на подсъдимия, който признава изцяло фактите изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП - М.. Самопризнанието
направено от него се подкрепя от събраните в досъдебното производство
доказателства, поради което съдът с определение в съдебно заседание по делото
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието направено от
подсъдимия, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт на РП – М., на основание
разпоредбата на чл. 372, ал. 4 от НПК. Същото
напълно съответства на показанията на разпитаните свидетели на досъдебното
производство по делото, като се подкрепя от събраните
по досъдебно производство № 873/2010год. по описа на РУ на Полиция – М. писмени
доказателства.
С
оглед на установеното от фактическа страна и във връзка със съдимостта на
подсъдимия, съдът намира, че с деянието си подсъдимият П. е осъществил от обективна страна съставът на престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, във
връзка с чл. 194, ал. 1 от НК: на 26/27.06.2010 год. в гр. М. при
условията на опасен рецидив и след разрушаване на преграда здраво направена за
защита на имот (взломил катинар на входна врата) отнел от владението на Б.Е.П. xxx
движими вещи - един брой ел. дрелка марка „Елпром”; един брой френски ключ;
един брой машинка за рязане на теракот; сто двадесет и три литра домашна ракия
52 градуса; тридесет и пет литра олио марка „Ралица”, един брой лозарски
ножици; два броя меден котел с вместимост пет литра; един брой туристически
хамак; един брой надуваем дюшек и два броя тасове от кантар „Паланза” на обща
стойност 1 219, 50 лева, без съгласието на собственика с намерение
противозаконно да ги присвои.
Престъплението е извършено
при условията на опасен рецидив, тъй като, видно от справката за съдимост, то е
извършено, след като подсъдимият е бил осъждан два и повече пъти на лишаване от
свобода, като изпълнението на наказанието, за което и да било от тях не е
отлагано по реда на чл. 66 от НК.
От
субективна страна е налице пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването на вредоносния резултат.
При определяне на наказанието съдът взе
предвид вида наказание, предвидено в съответните текстове на НК, разпоредбите
на общата част на същия закон касаещи материята, както и смекчаващите и
отегчаващи отговорността обстоятелства. С оглед индивидуализиране на
наказанието, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието, подбудите
за неговото извършване, степента на обществена опасност на подсъдимото лице, настъпилите
вредни последици, смекчаващите отговорността обстоятелства, съзнаването на
вината и съжаление за извършеното, както и отегчаващите
отговорността обстоятелства – високата степен на обществена опасност на
деянието и на дееца, настъпилите общественоопасни последици.
Причини за извършване на деянието – ниско
правно съзнание и култура, незачитане на правото на собственост.
Съобразявайки
всички изисквания на закона, съдът намери, че на подсъд. П. следва
да бъде наложено наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА по
обвинението за извършено престъпление по чл. 196, ал.
1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал.
1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК, като
съдът определи наказанието при условията на чл. 58а, ал.
1 от НК във вр. с чл. 54 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК при
постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от
Наказателно-процесуалния кодекс съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. По квалификацията по чл. 196, ал. 1, т. 2, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, във връзка с чл. 194, ал. 1 от НК е предвидена долна граница на наказанието – лишаване от
свобода от три години, поради което и съдът приложи текста на чл. 58а, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 от НК – определи наказанието
като намали наказанието от три години лишаване от свобода с една трета и наложи
на подсъдимия наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
НА
ОСНОВАНИЕ чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС съдът определи първоначален “строг” режим на
изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Тъй
като в случая не са налице основанията за прилагане на института на условното
осъждане, то съдът постанови наложеното наказание да бъде изтърпяно ефективно
при първоначален “строг режим”. Подсъдимият е многократно осъждан на лишаване
от свобода за престъпления от общ характер.
На
основание чл. чл. 25, ал. 1 във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК определи на подсъд. П.В.П. едно общо наказание, от наказанието наложено на
същия с настоящата присъда и наказанията наложени му с присъди по НОХД№ 93/2010год.
по описа на МРС, по НОХД№ 30123/2010год. по описа на МРС, по НОХД№
30204/2010год. на МРС и по НОХД№ 30262/2010год. по описа на МРС, най – тежкото
от тях от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Деянията по цитираните присъди, както и настоящото деяние са извършени
от подсъдимото лице преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, поради
което и съдът, налажи най-тежкото от тях от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 24 от НК, тъй като наложените наказания по
цитираните присъди са от един и същ вид, съдът увеличи определеното общо
най-тежко наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с още ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, или общо наказание от ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което подсъдимият изтърпи при първоначален “строг” режим на
изтърпяване на наказанието в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С цел поправяне и превъзпитание на подсъдимото лице към
спазване на закона и се попречи да извърши други такива престъпления, тъй като
същият е многократно осъждан и досега наложените наказания не са постигнали
целите на наказанието, то на основание чл. 24 от НК съдът увеличи така
определеното на подсъд. П. общо наказание. Така увеличеното общо наказание не надминава сбора от
отделните наказания, нито максималния размер, предвиден за съответния вид
наказание.
И на основание
чл. 25, ал. 2 от НК приспадна изтърпяната част от наказанията по влезлите в
сила присъди от така определеното общо наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Така определеното наказание, съдът намира, че
е от вид и характер да изпълни целите на специалната и генералната превенция. Целите
на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го мотивира занапред да
спазва законите и установения правен ред, така и по отношение на останалите
членове на обществото, като им въздейства предупредително и възпитателно.
По отношение на гражданската отговорност на
подсъдимия:
Срещу
него е приет за съвместно разглеждане граждански иск от пострадалия Б.Е.П. xxx за
сумата в размер на 623, 50лв. /шестстотин двадесет и три лева и петдесет
стотинки/, представляващи обезщетение за причинени от деянието имуществени
вреди.
С оглед на установената в процеса и цитирана
по – горе в мотивите фактическа обстановка, съдът прие, че са налице
предпоставките на чл. 45 от ЗЗД за репариране на вредите, които са пряка и
непосредствена последица от престъплението. В случая е налице необходимата
кумулативна даденост на всички предпоставки визирани в горната разпоредба –
вреди, причинна връзка между причинените вреди и вредоносния резултат, противоправност
на деянието. С оглед на това и предявеният граждански иск от пострадалия Б.Е.П. xxx следва да бъде уважен в
размер от 623, 50лв., представляващи
обезщетение за причинени от престъплението имуществени вреди, изразяващи се в
стойността на противозаконно отнетите и невъзсановени вещи, съгласно
заключението на вещото лице прието като доказателство по делото по изпълнената
съдебно – оценъчна експертиза.
С оглед крайния изход на делото съдът осъди
подсъд. П.В.П. да заплати по сметка на
ВСС сумата от 40 лева разноски по водене на делото, сумата от 25лв. държавна
такса, съобразно уважения размер на предявения граждански иск, както и сумата
от 5лв. държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
При горния фактически и правен разбор на
доказателствата, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: