Р Е
Ш Е Н
И Е № 233
24.04.2018 год., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд
в публичното
заседание на деветнадесети април
през две
хиляди и осемнадесета година
в
състав:
СЪДИЯ : ВАЛЕНТИНА
ИВАНОВА
Секретар: Михаела Стойчева
Прокурор:
като
разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 3150 по описа за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „Мобилтел” ЕАД-гр.София
против А.А.А.,***, иск с правно основание чл.415, ал.1 във вр.
с чл.422, ал.1 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответницата съществувал и
валидно действал Договор с индивидуален потребителски номер ****** от 09.10.2014г.
с ID на клиента ******, към който било подписано и Приложение 1, по силата
на който на ответницата били предоставяни далекосъобщителни услуги за телефонен
номер ******, по тарифен план - Мтел Трансфер S за срок от 24 месеца. Номерът ****** бил индивидуален клиентски
номер, с който абонатът фигурирал в системата на оператора и представлявал
уникална комбинация от цифри, като услугите, които ползвали клиентите, били
свързани към един или няколко такива номера, като чрез тях се издавали
месечните сметки/фактури. Съгласно общите условия, на един клиентски
номер можело да бъдат предоставяни множество услуги. В този смисъл под един клиентски номер се завеждали всички договори за услуги,
сключени от абоната, обективирани с номера на клиента
или под ID на клиента, който бил другият индивидуализиращ
признак на абоната, с който се въвеждал в системата на оператора. ID или клиентският номер на
клиента в настоящия случай бил ******. В случая ответницата била въведана в
системата на ищеца с индивидуален номер ****** и с „клиентски
номер“ ******, по които били издавани фактурите на абоната за няколко договора
за услуги, от които произтичала претенцията на ищеца и възоснова
на които била издадена заповедта за изпълнение. Съгласно чл.26 от Общите условия на мобилния оператор „Заплащането на услугите се извършвало възоснова на месечна фактура, която се издавала на името на
абоната. При сключване на договора „Мобилтел“ уведомявал
всеки абонат за таксуващия период, за който ще му бъде издавана фактура.
Промяната на този период можела да бъде извършвана едностранно от „Мобилтел“ след предварително уведомление до абоната. Неполучаването
на фактурата не освобождавало абонатите от задължението им за плащане на
дължимите суми“. В срока на действието на договора за мобилни услуги ищецът
издал на абоната /ответницата/ следните фактури: 1.фактура № *********/20.10.2014г.,
с падеж на плащане 04.11.2014г., за отчетен период от 16.09.2014 г. до 15.10.2014
г., за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 25.70 лева; фактура № *********/20.11.2014г.,
с падеж на плащане 05.12.2014г., за отчетен период от 16.10.2014г. до 15.11.2014г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 128.94 лева; фактура № *********/19.12.2014г.,
с падеж на плащане 03.01.2015 г., за отчетен период от 16.11.2014г. до 15.12.2014г.,
за ползване на далекосъобщителни услуги за сумата от 24.78 лева; фактура № *********/25.03.2015г.,
с падеж на плащане 25.03.2015г., за отчетен период от 16.02.2015г. до 15.03.2015г.,
в която била начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора за
далекосъобщителни услуги в размер на 223.56 лева. Длъжникът не бил изпълнил
задълженията си по посочените договори, като не бил заплатил в срок всички
дължими към оператора суми за потребени договорни
услуги, което обусловило правото на мобилния оператор да прекрати едностранно
сключените с ответницата договори за далекосъобщителни услуги и да начисли
неустойка за това. Претендираната от ответницата сума
в размер на 449.63 лева,
посочена като главница, представлявала сбор от предоставени на абоната
от оператора далекосъобщителни услуги по сключените между тях договори за
далекосъобщителни услуги и начислена неустойка за предсрочно прекратяване на
договор за далекосъобщителни услуги, а именно главницата била формирана като
сбор от потребените и незаплатени
далекосъобщителни услуги по договор ****** от
09.10.2014г., както следва: 179.42 лева - незаплатена
далекосъобщителна услуга и 223.56 лева - начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договора за далекосъобщителни услуги. Ищецът имал право да
получава в срок всички дължими от абоната суми за ползването на предоставените
услуги, както и имал право да получава в срок всички суми по т. 34.а-34.в от
Общите условия. Незаплатената стойност на
далекосъобщителните услуги, предоставяни на абоната, била отразена във фактурите.
Доколкото последните не били погасени от абоната-ответник, ищецът прекратил
едностранно сключения с него договор за мобилни услуги, поради което била
начислена неустойка. В случая клаузата за неустойка била регламентирана и
уредена в договора за мобилни услуги към датата на подписването му и в Общите
условия на оператора, неразделна част от индивидуалния договор и имали
задължителна сила за страните, освен ако не е уговорено друго. Настоящият
случай не попадал в тази хипотеза, защото такава допълнителна уговорка нямало.
Клаузата за неустойка фигурирала в представените с исковата молба Приложения
към договорите в Раздел „Отговорност“. Основанието за прекратяване на договора
следвало и от 27.2 и чл. 54 от ОУ на мобилния оператор, в които било записано,
че „Мобилтел“ има право да ограничи достъпа до част
от услугите или да прекрати индивидуалния договор, ако абонатът има неизплатени
дължими вземания към „Мобилтел“. А съгласно чл.54 от
ОУ „Мобилтел има право едностранно да
прекрати Договора за услуги или временно да спре достъпа на абоната до мрежата
в следните случаи: 54.1 При неплащане на дължими суми
след изтичане срока за плащане. „За самото прекратяване на договора
законът не изисква форма нито за валидност, нито за доказване, тъй като то
настъпва по силата на договора, поради неизпълнението на абоната да заплати
цената на предоставените му мобилни услуги. Клаузата за неустойка била
регламентирана и уредена в договора за мобилни услуги към датата на
подписването му и Общите условия на оператора. Видно било от представените договори,
че ответницата се е съгласила и приела Общите Условия на Оператора за
взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги. Съгласно чл.37.а
от Общите Условия, (Доп. съгласувано с Решение №
639/13.04.2006 г. на КРС) ищецът имал право да получава в срок всички дължими
от абоната суми за ползването на предоставените услуги. 37.б. Мобилтел има право да получава в срок всички суми по т.34.а-34.в
от Общите условия. Съгласно чл. 26.5. ищецът
предоставял на абоната 15-дневен срок след издаване на фактурата за плащането
на посочената в нея сума. Дължимите, съгласно сключените договори, и незаплатени от абоната суми за ползвани от същия услуги по
договорите с оператора, обусловило правото на ищеца /чл.54 от ОУ/ да прекрати
едностранно индивидуалния договор на ответницата. Твърди се също в исковата
молба, че по силата на чл. 26.4 от
Общите условия на „Мобилтел“ ЕАД, неполучаването
на фактура не освобождава потребителя от задължението му за плащане на
дължимата сума. Потребителят отговарял и дължал връщане на оператора и
на всякакви допълнителни /извънредни/
разходи, свързани със събирането на вземания, които са присъдени по съдебен
ред. Съгласно чл.27 от Общите условия, плащането на посочената във фактурата
сума се извършвало в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след
датата на издаването й. При неспазване на срока потребителят дължал неустойка
за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение. В конкретния
случай ответницата била подписала договор за мобилни услуги, ползвала предоствените й мобилни услуги, не била изпълнила
задължението си по договор да заплаща стойността на услугата, като с това си
поведение изпаднала в забава. Издадени й били фактури, които не били заплатени
в срок. Изпълнен бил фактическият състав на едно договорно неизпълнение по
чл.79 ЗЗД, за което ответницата следвало да понесе отговорността си. Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата в размер на 402.98 лева, от които 179.42 лева – главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и 223.56 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на договори за далекосъобщителни услуги ****** от 09.10.2014г., ведно със
законната лихва върху главницата от 21.08.2017г. до окончателното й изплащане,
които суми са присъдени по Ч.гр.д. № 2072/2017г. по описа на Районен
съд-Хасково. Претендира разноски в настоящото и в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не
подава писмен отговор. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице
предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответницата
не е представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за постановяване
на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск, като вероятно
основателен, да се уважи.
На ищеца следва да се
присъдят направените по настоящото дело и по заповедното производство разноски, общо в
размер на 460 лева, от които 255 лева, представляващи разноски по настоящото
дело и 205 лева, направени разноски по Ч.гр.д. № 2072/2017г. по описа на
Районен съд-Хасково.
Водим от горното и на основание чл.239,
ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че А.А.А., ЕГН **********,***,
ДЪЛЖИ на „МОБИЛТЕЛ” ЕАД, със
седалище и адрес на управление-гр.София, Район „Илинден”, ул.”Кукуш” № 1, ЕИК
*********, сумата от 402.98 лева, от които 179.42 лева – главница за потребени и незаплатени
далекосъобщителни услуги и 223.56 лева - неустойка за предсрочно прекратяване
на Договор за далекосъобщителни услуги ****** от 09.10.2014г. и Фактура № *********/20.10.2014г.;
Фактура № *********/20.11.2014г.; Фактура № *********/19.12.2014г.; Фактура № *********/25.03.2015г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 21.08.2017г. до
окончателното й изплащане, за които суми
е издадена Заповед № 1068/22.08.2017г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 2072/2017г. по описа на Районен съд-Хасково.
ОСЪЖДА А.А.А., ЕГН **********,***, да заплати на „МОБИЛТЕЛ”
ЕАД, със седалище и адрес на управление-гр.София, Район „Илинден”, ул.”Кукуш” №
1, ЕИК *********, сумата в
размер на 460 лева, от която 255 лева, представляваща разноски по настоящото
дело и 205 лева, представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 2072/2017г. по
описа на Районен съд-Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ : /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.С.