Р Е
Ш Е Н
И Е
№……………….…
13.12.2021 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 15-ти състав, в публичното
съдебно заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ: ГАЛЯ ВЪЛКОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1241 по описа за 2019 г., за да
се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.).
Предмет на разглеждане са осъдителни искове за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди и имуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ с правно основание чл. 226 КЗ (отм.) вр. § 22 ДР КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът В.А.И. твърди, че 02.02.2015 г. е пострадал от ПТП в гр. София.
Около 6:00 часа на посочения ден л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******, управляван
от С.Д., се е движел по бул. „Панчо Владигеров“ в посока бул. „Царица Йоанна“
към бул. „Сливница“. В същото време по ул. „Проф. Александър Станишев“ в посока
от ляво надясно спрямо посоката на л.а. „Мерцедес“ се е движел л.а.“ Ситроен“ с
рег. № ******, управляван от Д.С.. Поради нарушение на правилата за движение –
чл. 21, ал. 1 ЗДвП л.а. „Ситроен“ ударил завиващия наляво л.а. „Мерцедес“,
който се отклонил вдясно и продължил движението си, удряйки намиращия се на
тротоара вдясно пешеходец В.И.. В резултат на удара ищецът бил притиснат към
дърво в тревната площ след тротоара и получил увреждания: травматичен шок,
контузия на гръден кош и корем, хемопневмоторакс вляво, фрактура на 1-7 ребра
вляво и 6-то ребро вдясно, контузия на ляв бял дроб, подкожен ефизем вляво,
фрактура на дясна ключица, фрактура на лява ключица, фрактура на лява лопатка,
фрактура на тялото на трети гръден прешлен. На ищеца били направени две тежки
операции на стойност 6000 лв. – разходи за импланти. Ищецът посочва, че и към
настоящия момент търпи значителни по интензитет болки и страдания, не може да
си служи пълноценно с двете ръце, предстои му продължителна и болезнена
рехабилитация. По изложените съображения се претендира обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 250 000 лв., както и 6000
лв. – имуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от
02.02.2015 г. до окончателното изплащане на претендираните суми.
В отговор на исковата молба ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД оспорва иска. Твърди
ПТП да е причинен по вина на водача на л.а. „Ситроен“, който не е пропуснал
движещия се по път с предимство л.а. „Мерцедес“. Посочва, че претендираните
неимуществени вреди са в прекомерен размер. Прави искане за привличане на Г.
фонд като трето лице-помагач на страната на ответника при твърдение водачът на
л.а. „Ситроен“ с рег. № ****** към датата на процесното ПТП да е управлявал
автомобила без сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ и в
нарушение на правилата на чл. 50 ЗДвП.
В съдебно заседание ищецът, чрез адв. Л., поддържа предявените искове.
Ответникът, чрез юрк. Х., оспорва исковете. Трето лице-помагач на страната на
ответника Г. фонд заявява становище за неоснователност на исковете, защото вина
за увреждането на ищеца има единствено водачът на МПС, застраховано от
ответника. Сочи, че претендираното обезщетение е прекомерно.
Съдът като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства приема за установено от фактическа
страна следното:
С решение от 21.09.2020 г. по ВАНД № 5384/2018 г. на СГС, НО, VІ с-в, е
отменено решение на СРС, 102 с-в по НАХД № 15802/2015 г. и С.С.Д.е признат за
виновен в това, че на 02.02.2015 г. около 6:00 часа, при условията на
независимо съизвършителство с Д.Т.С. при управление на МПС л.а. „Мерцедес“ с
рег. № ******* в гр. София, по бул. „Панчо Владигеров“ с посока на движение от
бул. „Царица Йоана“ към бул. „Сливница“, в района на кръстовището с ул. „Проф.
Ал. Станишев“ е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 21, ал. 1 ЗДвП,
като при ограничение от 50 км/ч автомобилът се е движел със скорост от порядъка
на 91 км/ч и е реализирал ПТП с л.а. „Ситроен“ с рег. № ******, движещ се по
ул. „Проф. Александър Станишев“ с посока на движение от ул. „Тодор Николов“ към
ул. „Търново“, като вследствие на сблъсъка л.а. „Мерцедес“ се отклонил надясно,
напуснал пътното платно и ударил намиращия се на тротоара пешеходец В.А.И. и по
непредпазливост причинил на пешеходеца телесни увреждания, изразяващи се в:
травматичен шок, хемопневмоторакс и подкожен емфизен вляво, счупване на 1-во –
7-мо ребро вляво, 2-ро – 6-то ребро вдясно, счупване на: дясна ключица, лява
ключица, лява лопатка, трети гръден прешлен (без засягане на гръбначен мозък),
които увреждания имат характера на средна телесна повреда, като деянието
съставлява престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1 НК. В
мотивната част е посочено, че по ул. „Ал. Станишев“ в средна пътна лента за
движение от общо три се е движел л.а. „Ситроен“, управляван от Д.С.. На
кръстовището с ул. „П. Владигеров“ при знак Б-1 С. предприел навлизане в
кръстовището с бул. „Панчо Владигеров“ като не пропуснал движещия се по пътя с
предимство с автобус. Последвал удар с движещия се л.а. „Мерцедес“. Автомобилът
се завъртял по посока на часовниковата стрелка, последвал втори удар между
двата автомобила – в зоната на стопа в страничната лява част на л.а. „Мерцедес“
със задната част на л.а. „Ситроен“, след
което л.а. „Мерцедес“ извършил самостоятелно движение по бул. „П. Владигеров“.
Водачът Д.изгубил управление над автомобила, последният се качил изцяло на
тротоара, в близост и непосредствено след кръстовището, гледано в посока бул.
„Сливница“ и спрял движението си, като предната част на автомобила била
насочена към тревната площ, а задната – към бул. „П. Владигеров“. лекият
автомобил ударил със страничната си лява част намиращия се на тротоара
пешеходец В.И.. Последвало притискане на пешеходеца между намиращото се на
мястото дърво и л.а. „Мерцедес“. Съдът е приел, че л.а. „Мерцедес“ е имал
обективна възможност да възприеме другия водач и съответно да избегне сблъсъка
с другия автомобил, ако е управлявал л.а. „Мерцедес“ с разрешената скорост от
50 км/ч и ако е предприел своевременно спиране. Ударът е настъпил в резултат на
пренебрегнатото правило на чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По делото е приета и неоспорена Съдебномедицинска експертиза, изготвена от
вещото лице д-р Б.К.. Вещото лице посочва, че в пряка причинно-следствена
връзка с процесния пътен инцидент ищецът е претърпял следните увреждания: фрактури
на дясната ключица, лявата ключица, лявата лопатка, трети гръден прешлен, контузия
на гръден кош и корем, фрактури на I до VII ребра в ляво, контузия на левия бял
дроб, подкожен емфизем в ляво, хемопневмоторакс в ляво, фрактури на II до VI
ребра в дясно, хемоторакс в дясно, контузия и охлузване в лява лицева област на
главата. Ищецът е приет за лечение в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД за периода
02.02.2016 г. – 07.03.2015 г. При постъпването е извършена торакоцентеза с
поставен дрен. Извършени са оперативни интервенции: на лява ключица, на дясна
ключица, на лява лопатка, направена е трахеостома, повторно на лява ключица.
Вещото лице разяснява, че фрактурите на ребрата могат да доведат до формирането
на т.нар. „гръден капак“, който клинично се определя като зона от гръдната
стена, намираща се между счупените ребра и характеризираща се с патологична
подвижност по време на дихателните движения - хлътва навътре при вдишване и
изпъква навън при издишване и до други сериозни последствия. Наред с това когато
острият край на някой от фрагментите на счупеното ребро проникне в дълбочина,
той може да пробие плеврата (обвивката на белия дроб) и дори самия бял дроб,
което предизвиква т.нар. пневмоторакс (разхерметизиране на гръдната клетка).
Ако при това проникване на острия фрагмент навътре бъдат засегнати субкостални
или белодробни кръвоносни съдове, възникналият при това кръвоизлив, съпътстван
от наличието на въздух в плевралната кухина, ще доведе до настъпването на
хемопневмоторакс. И двете патологични състояния са се наблюдавали при ищеца В.А.И.
в резултат на процесното ПТП. Наличието на описаните по-горе травматични
увреждания в областта на гръдния кош са довели до необходимостта от извършване
на спешни реанимационни мероприятия, изразяващи се в незабавно интубиране на
пострадалия и преминаване към апаратна вентилация (командно дишане), както и
осъществяването на торакоцентеза – дрениране на гръдната кухина по вентилен
механизъм с цел евакуиране на въздуха, преодоляване колапса на белия дроб и
възстановяване на негативното налягане в гръдната клетка. Според експерта подбраните
оперативни подходи са били правилни и необходими с оглед нормалното
възстановяване на общото състояние на пострадалия. За целите на експертизата
д-р К. е извършил личен преглед на ищеца на 21.05.2021г. Експертът констатира,
че към момента на клиничния преглед ищецът е в задоволително общо състояние,
контактен, адекватен, ориентиран за време, място и собствена личност. Съобщава
за болки най-вече в лявото рамо, които се проявяват основно при промяна в
климатичните условия. При навеждане на торса напред към земята се регистрират
болки в лявата гръдна половина. Спорадично има болки и в гръбначния стълб. Няма
болки в областта на десния раменен пояс. Налага се да приема аналгетици
(метамизол) два до три пъти седмично. Според експерта прави впечатление
по-високото разположение на лявото рамо в сравнение с дясното. В областта на
дясната клавикула се забелязва прав цикатрикс от стар оперативен белег с дължина
14см. В областта на яремната ямка, над горния ръб на стернума се забелязва прав
вертикален цикатрикс от трахеостомия с дължина Зсм. В областта на лявата
клавикула се забелязва прав цикатрикс от стар оперативен белег с дължина 13см.
В областта на лявата скапула се открива цикатрикс от оперативен достъп с
хоризонтално рамо 14 см и вертикално рамо 13 см. Всички изброени белези са на
нивото на околната кожна повърхност, без хипер- или хипопигментация и без данни
за наличие на инфекция. Мускулната сила и захватът на лявата ръка са значително
намалени в сравнение с тези на дясната. Движенията в дясната раменна става са
безболезнени и в обем спрямо нормата. Движенията в лявата раменна става са болезнени и в следния редуциран обем
спрямо нормата: флексия (напред) -
140 ° (при норма 150-180 °), екстензия
(назад) - 30° (при норма 40°); абдукция (отвеждане встрани) - 90° (при норма
160-180°), аддукция (привеждане пред тялото) - 150 (при норма 20-40°), вътрешна ротация (до тялото) - 60° или до
нивото на първи лумбален прешлен (при норма 95° или до ниво четвърти - осми
торакален прешлен Т4-Т8); външна ротация (до тялото) - 15 ° (при норма 40-60 °); вътрешна
ротация (при 90° абдукция на крайника) - 35° (при норма 70°); външна ротация
(при 90°абдукция на крайника) - 35° (при норма 70°); циркумдукция (въртеливо
движение на целия горен крайник в раменната става) - невъзможна само от
раменния пояс, включва и гръбначния стълб (при норма 360°). Тораколумбалният
отдел на гръбначния стълб е нормално развит, без патологични кожни промени, без
оток и неболезнен при палпация. Движенията в разглеждания участък на гръбнака
са симетрични, в пълен обем за възрастта. Липсват клинични данни за оток,
сетивни и циркулаторни смущения в дисталните отдели на двата горни крайника на
ищеца. Налице са рентгенови данни за пълна консолидация на фрактурата на
дясната клавикула по типа на първичното костно срастване с наличие на
остеосинтезните материали - плака и винтове. Налице са рентгенови данни за
пълна консолидация на фрактурата на лявата клавикула по типа на първичното
костно срастване с наличие на остеосинтезни материали - плака и винтове.
Фрактурата на лявата скапула е зарастнала напълно по типа на вторичното костно
срастване с образуване на екзуберантни калуси в зоните на фрактурите. Въпреки
извършената открита репозиция на фрактурата на ставното лице и фиксацията й с
импланти, се наблюдават данни за развитие на тежка посттравматична артроза на лявата раменна става, засягаща
основно ставното лице на лопатката. Според д-р К. точно тази артроза е
причината за ограничението в обема на движенията на лявата раменна става.
Експертът сочи, че на проведената на 18.05.2021г. обзорна рентгенография на
гръдния кош се виждат ясно множествените фрактури на ребрата в двете гръдни
половини - от първо да седмо ребро в ляво по задна аксиларна линия и от второ
до шесто ребро в дясно в стерналния им край, които са консолидирали напълно по
типа на вторичното костно срастване с калусообразуване. Въпреки преживяната
много тежка гръдна травма ищецът не съобщава да боледува по-често от белодробни
инфекции (като напр. бронхити, пневмонии и др.). Имайки предвид изложените
по-горе данни от клиничния и рентгенологичен преглед според експерта може да се
заключи, че по отношение на локалния статус, свързан с процесните фрактури е
налице пълно зарастване със сигнификантно остатъчно ограничение в обема на
движенията в лявата раменна става, както и съобщените от ищеца болки. По
отношение на болките, които ищецът ще търпи за в бъдеще, може да се каже със
сигурност, че тези в областта на лявата раменна става ще персистират и
занапред, като най-вероятно с времето ще се засилват, поради преминаването на
артрозния процес в по-напреднал стадий. Относно болките в гръдния кош и
гръбначния стълб е трудно да се направи категорична прогноза, но с оглед на
дългия времеви период, изминал от настъпването на травмата, по-вероятно е и те
да продължат да се проявяват в бъдеще с интермитентен характер. Според експерта
В.И. може да извършва физически дейности, но в намален обем и с намален
капацитет на полезност, особено за левия горен крайник, в сравнение със
състоянието, в което се е намирал преди настъпване на процесното ПТП, поради
което се е наложило и да бъде трудоустроен на работното му място. В обобщение
се посочва, че фрактурите на двете ключици зарастват за срок от три месеца от
извършената оперативна интервенция. Фрактурата на лопатката сраства за период
от три месеца от извършване на операцията. Множествените фрактури на ребрата в
двете гръдни половини зарастват за срок от 2,5-3 месеца, през което време се
очаква да се възстановят и контузиите на белия дроб, както и вътрегръдните
травми, изразяващи се в хемопневмоторакс в ляво и хемоторакс в дясно. Фрактурата
на трети торакален прешлен се очаква да срасне за шест месеца при проведено
консервативно лечение, като се забранява извършването на тежък физически труд
за период от една година. Останалите мекотъканни травми, изразяващи се в
контузия и охлузване в лявата лицева област на главата се възстановяват в
рамките на 14 до 21 дни, в зависимост от силата и интензитета на кинетичната
енергия на травматичния агент и степента на травмата. Разходите, направени за
закупуването на изброените по-горе медицински изделия (остеосинтезни импланти),
са в причинно-следствена връзка по време и същност с фрактурите на двете
клавикули и лявата скапула, получени от ищеца по време на процесното ПТП от
02.02.2015г., поради може да се каже, че са били необходими с оглед правилното
лечение и възстановяване на посочените травматични увреди.
В съдебно заседание експертът допълва, че движенията на левия горен крайник
наред с нарушения в обема и функцията, са и болезнени и с намалено КПД.
Констатираната посттравматична артроза на раменна става е дефинитивна и няма
как да се подобри. При евентуално бъдещо лечение на посттравматичната артроза
би могло да се обсъжда смяна на раменна става, което ще намали болките, но
самата операция и постоперативния период отново ще са съпроводени с болки.
Според експерта за момента няма необходимост от отстраняване на имплантите. Вещото
лице разяснява, че с десен горен крайник ищецът може да носи всичко, което е
носел и преди. С ляв горен крайник – поради намалена мускулна маса и захват,
както и поради ограничения обем на движения, може да носи по-леки предмети, но
вещото лице не е изпробвало конкретни тежести. Зарастването на фрактурите в
лявото рамо не означава възстановяване на здравето.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля М. И.,
брат на ищеца. Свидетелят сочи, че ищецът живее на семейни начала със своята
приятелка Р., която заедно със свидетеля, се грижела за ищеца след изписването
му. Първите три месеца ищецът бил на легло, но ставал с чужда помощ за да
ползва тоалетната. Оплаквал се от постоянни болки и ползвал обезболяващи. След
третия месец започнал да се придвижва самостоятелно, да прави рехабилитация.
Ползвал бастун между 3-тия и 9-тия месец. В този период не можел да извършва
тежка физическа работа и работодателят го преназначил да работи от
майстор-сладкар да пече кори за обикновени вафли. След инцидента ищецът не може
да вдига тежести над 2 кг. Видимо лявото му рамо е по-ниско.
При така приетите за установени факти, съдът намира следното от правна страна:
Застрахованото при ответника лице на общо основание отговаря при причинено
непозволено увреждане със застрахованото превозно средство и тази отговорност е
предмет на застраховката. Фактическият състав на непозволеното увреждане
включва виновно извършено и противоправно деяние, от което са произлезли вреди
- физически и емоционални болки и страдания, наличие на причинна връзка между
деянието и вредите. В случая посочените елементи на фактическия състав,
пораждащ като последица и отговорността на ответника, се доказват събраните по
делото доказателства.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на водача на процесния
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* с водач С.Д. е била застрахована при
ответното дружество.
На основание чл. 300 ГПК съдът дължи да зачете влязлата в сила присъда по
ВАНД 5384/2018 г. относно това дали е извършено деяние, неговата
противоправност и виновността на дееца. При съобразяване на постановеното
решение съдът приема, че С.Д. е управлявал автомобила в нарушение на чл. 21,
ал. 1 ЗДвП и при сблъсък с л.а. „Ситроен“ по последващо отклоняване движението
на автомобил „Мерцедес“ е причинил на ищеца телесни увреждания.
От процесното ПТП, ищецът е претърпял вреди, съставляващи средна телесна
повреда. Настоящият съдебен състав не може да достигне до изводи, различни от
приетите в рамките на наказателното дело по отношение обема на причинените
вреди, доколкото същите са елемент от престъпния състав по чл. 343 НК. Същевременно
обаче съдът дължи да отчете констатираните от вещото лице в настящия спор усложнения
във връзка с фрактурите. Макар последните да се определят като консолидирани,
развита е посттравматична артроза на лявата раменна става, намален захват и
сила, ограничен обем на движения на лява раменна става и продължаващи болки при
натоварването й.
Установява се, че в първите три месеца след изписването му от лечебно
заведение ищецът е бил подпомаган при дейностите в ежедневието от лицето, с
което е било във фактическо съжителство, както и от своя брат. Впоследствие
ищецът се е придвижвал чрез помощни средства – бастун. Ищецът е посещавал
рехабилитационни процедури. В резултат на неуспешно възстановяване в частта на
горен ляв крайник към момента ищецът е преназначен и заема длъжност, която не
изисква тежък физически труд или усилия, но не е несъответната на
професионалната квалификация и умения на ищеца. При съобразяване изводите на
вещото лице съдът намира, че към настоящия момент няма основание да се отчита евентуална
необходимост от последваща операция за отстраняване на поставени импланти.
При това положение, отговорността на ответника за обезщетяване на вредите
от настъпилия деликт, следва да бъде ангажирана.
По претендираното обезщетение: Обезщетението за неимуществени вреди следва
да бъде определено от съда по справедливост - чл. 52 от ЗЗД. Това предполага
съдът да съобрази вида и характера на увреждането, изпитваните от ищеца болки,
обстоятелството че ищецът е следвало не е могъл да се обслужва сам известен
период от време след произшествието, претърпени поредица хирургични интервенции
с поставяне на импланти, а по отношение на белия дроб - в условията на
спешност, период на имобилизация и медикаментозно лечение, негативното
отражение на инцидента върху психиката на ищеца, както и трайна промяна в
упражняваната професия. Здравето на ищеца не е напълно възстановено и
констатираните усложнения в десен горен крайник са дефинитивни.
При определяне на обезщетението съдът съобразява и икономическите условия в
държавата в периода, на настъпване на вредите, чиито обективен белег са и
определените от закона лимити на отговорност на застрахователя.
Като се вземат предвид всички тези обстоятелства, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди би била
сумата от 125 000 лева., като за разликата от 250 000 лв. искът бъде
отхвърлен като неоснователен. Установи се необходимостта от направата на
разходи в размер на 6000 лв. – импланти.
Предвид уважаването на главния иск, уважена следва да бъде и претенцията за
заплащане на законна лихва считано от 02.02.2015 г. до окончателното изплащане на сумите.
По отговорността за разноски:
Ищецът, на основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК, е освободен от задължение за
заплащане на държавна такса и разноски по делото. На основание чл. 38 ЗАдв. ответникът следва
да заплати в полза на адв. Л. адвокатско възнаграждение в размер на 3325 лв. (6650х0,52).
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът дължи да заплати на ответника
разноски съобразно отхвърлената част на иска в размер на 170,40 лв. (355х0,58),
в това число депозит за вещо лице, съдебно удостоверение и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
в полза на Софийски градски съд, съобразно уважената част от исковете, държавна
такса в размер на 5 240 лв. и депозити за вещо лице в размер на 130 лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******* да заплати на В.А.И., ЕГН ********** застрахователно обезщетение за претърпени вреди в следствие на претърпяно
застрахователно събитие, настъпило на 02.02.2015 г., за което е постановено решение № 21.09.2020 г. на СГС ВАНД
5384/2018 г.,:
-
на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от 125 000,00 лева – обезщетение за неимуществени
вреди ведно със законната лихва, считано от 02.02.2015 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума, като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за разликата до пълния предявен размер от 250 000 лв.;
-
на основание чл. 226 от КЗ (отм.) сумата от 6 000,00 лева – обезщетение за имуществени
вреди ведно със законната лихва, считано от 02.02.2015 г. до окончателното
изплащане на претендираната сума.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК *******, да заплати на Софийски градски съд, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от
5370 лева – държавна такса и разноски за първоинстанционното производство
съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв. Е.Л. от
САК, на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 ЗАдв. адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 3325 лв.
ОСЪЖДА В.А.И., ЕГН **********, да
заплати на ЗАД „ОЗК – З.“ АД,
ЕИК *******, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК сумата от 170,40 лева – разноски за първоинстанционното
разглеждане на делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването на преписа.
Решението е постановено при участие на Г. фонд като трето лице-помагач на
страната на ответника.
СЪДИЯ: