Решение по дело №2344/2023 на Административен съд - Пловдив

І. За характера на производството, исковете и становищата на страните:

1. Производството по делото е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

2. Образувано е по искова молба, предявена от Ч. А. А., чрез пълномощника си адвокат В. С., срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”.

Ищецът иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в общ размер на 60 000 лв., от които:

- 15 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 24.09.2019 г. до 18.12.2019 г. (уточняваща молба, представена с писмо вх. № 24196/04.12.2023 г.) при престоя му в Затвора гр. София;

- 15 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 18.12.2019 г. до 12.07.2023 г. включително (съобразно уточняваща молба, представена с писмо вх. № 24196/04.12.2023 г.) при престоя му в Затвора гр. Пловдив;

- 15 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. (съобразно уточняваща молба, представена с писмо вх. № 24196/04.12.2023 г.) при престоя му в Затвора гр. Ловеч;

- 15 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди през периода от 24.07.2023 г. до 19.09.2023 г. – датата на завеждане на исковата молба (съобразно уточняваща молба, представена с писмо вх. № 24196/04.12.2023 г.) при престоя му в Затвора гр. Пловдив, ведно със законната лихва, считано от 01.01.2017 г. до окончателното изплащане на посочените главници, както и сторените разноски в настоящото производство.

Въпросните нарушения, които се твърди да са били допуснати от затворническата администрация и за четирите искови периода са се изразили според ищеца в следното: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите – „падат се под 2 кв. м. нетна площ на човек“); лоши хигиенни условия - наличие на дървеници, хлебарки и гризачи, наличие на влага и мухъл; без постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода; няма достъп на чист въздух и естествена светлина; липсват условия за раздвижване. Ищецът е болен от ХИВ, но не му осигуряват диета и лечение.

3. Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител, оспорва предявените искови претенции като счита същите за неоснователни и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени. Направено е и възражение за изтекла петгодишна погасителна давност. Претендира присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

4. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

ІІ. За фактите:

5. Затвора гр. София.

5.1. По отношение пребиваването на ищеца в Затвора гр. София, от постъпило по делото придружително писмо рег. № 12354/29.12.2023 г. от Затвора гр. София и докладни записки (л. 120 и л. 129) се установява, че Ч. А. А. е постъпил на 01.10.2019 г., като е бил настанен в тринадесета група, където пребивава до 28.11.2019 г. вкл., след което е преведен в ЗО Кремиковци, където бил настанен до 17.12.2019 г.. В Затвора гр. София не се съхранява информация в кое спално помещение е бил настанен. В докладна записка от инсп. Х. Б. – ИСДВР се сочи, че в периода от 10.09.2019 г. до 30.12.2019 г., документацията относно настаняването на л.св. не е била задължителна. Посочва се, че съгласно заповед № Л-153/27.05.2020 г., воденето на отчетност става част от задължителната документация от 2020 г.

5. 2. По отношение спалните помещения на тринадесета група от Справка за извършени ремонтни дейности в Затвора гр. София за периода 01.01.2016 г. до 31.12.2018 г. е посочено, че през 2018 г. е извършен основен ремонт, състоящ се в изкъртване и шпакловане на стените, боядисване и освежаване на спалните помещения и подмяна на подови настилки. Положена е и хидроизолация на покрива над 13 група и са сменени улуците.

5.3. Представена е и Заповед № Р-111/12.12.2014 г. на Началника на Затвора гр. София за организация на работата в пералнята и поддържане на хигиената в спалните помещения на л. св. В нея е посочено, че във връзка с подобряването на хигиената веднъж в месеца се изтупват одеялата и олекотените завивки, а минимум еднократно и ежедневно се хигиенизират спалните помещения с наличните препарати. Веднъж в седмицата по график се извършва изпиране на дрехите и спалното бельо на л. св. Изпирането на одеялата и олекотените завивки се извършва два пъти в годината. При предаването на вещите за пране от л.св. се изготвя опис на базата, на който да си ги получат след изпирането им. По този начин при присъствието на служител на НОС, своевременно се установява евентуалната липса на място.

5.4. В пояснения от мл.  В. П. – готвач (л. 110), е посочено, че през престоя на А. в Затвора – София, същият не е поставян под никаква диета.

5.5. От страна на ответника са представени и график за движението на л.св., както и график за санитарен полуден.

5.6.Също така са представени протоколи за извършени периодично дезинфекция, дезинсекции и дератизации (ДДД) против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключен договор от ответника, както следва:

2 бр. за 2019 г. за месеци септември и ноември.

6. Затвора – гр. Пловдив

От постъпилите по делото справка към вх. № 8162/06.11.2023 г. от Г. А. – ИСДВР (л. 64-65); становище към рег. № 8162/06.11.2023 г. от Т. Ц. – инспектор СДВР(л. 66-68); справка от 09.11.2023 г. от П. Унджиян - инспектор СДВР (л. 70 - 71); становище към рег. № 4958/06.11.2023 г.на ИФЗ НС „ФЛКР“(л. 73-74); становище от 13.11.2023 г. от В. И. – инспектор СДВР(л. 75-76) и справка към вх. № 8162/06.11.2023 г. от Е. Е. – ИСДВР (л. 77) се установява, че Ч. А. е изтърпявал наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, както следва:

- от 18.12.2019 г. до 11.07.2023 г. (вкл.) – когато е бил изпратен за лечение в Болница към Затвора – Ловеч, а именно от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. (вкл.).

- от 25.07.2023 г. до 19.09.2023 г. - датата на предявяване на исковата молба в съда.

6.1. В рамките на първия му престой, и въз основа на предоставената от ответника частична информация, се установява, че А. е бил настанен, както следва:

- на 18.12.2019 г. А. е преведен от ЗОЗТ Кремиковци към Затвора София в Затвора – Пловдив. Няма запазени данни в коя стая на Приемно отделение е бил настанен, при какви битови условия и с колко други лишени от свобода е пребивавал съвместно до 26.12.2019 г. вкл.;

- от 27.12.2019 г. до 30.01.2020 г. вкл. е настанен в спално помещение № 82 на пост № 2 с площ 56,09 кв. м., с два отваряеми прозорци с размери 1,20 м. х 1,20 м. и 0,65 м. х 1,15 м. и санитарен възел с площ 2,71 кв. м. с прозорец с размери 0,40 м. х 1,17 м.

- от 31.01.2020 г. до 03.02.2020 г. вкл. е настанен в спално помещение № 7 на пост № 6 с площ 28,78 кв. м., с два отваряеми прозорци с размери 1,00 м. х 1,15 м. и 0,40 м. х 1,15 м. и санитарен възел с площ 2,94 кв. м., с отваряем прозорец с размери 0,40 м. х 1,15 м.

- от 04.02.2020 г. до 19.03.2020 г. вкл. е настанен в спално помещение № 17 на пост № 6 с площ 28,75 кв. м., с един отваряем прозорец с размери 1,00 м. х 1,00 м. и санитарен възел с площ 3,14 кв. м., с отдушник с размери ф – 1,10.

- от 20.03.2020 г. до 23.03.2020 г. вкл. е върнат обратно в спално помещение № 7 на пост № 6.

За описаните по-горе периоди от страна на ответника не е предоставена информация по колко лишени от свобода са били настанени заедно с ищеца в посочените помещения.

- от 24.03.2020 г. до 26.03.2020 г. вкл. е настанен във втора група, като не е посочена информация както за спалното помещение, така и броя настанени в него.

- от 27.03.2020 г. до 02.04.2020 г. вкл. е настанен в спално помещение № 37 на пост № 3 с площ 46,55 кв. м., с два отваряеми прозореца с размери 1,20 м. х 1,20 м., 0,40 м. х 1,20 м. и санитарен възел с площ 4,44 кв. м., с отдушник с размери ф – 1,10, като по време на престоя му е пребивавал с още 15 л.св.

- от 03.04.2020 г. до 15.06.2020 г. вкл. по молба на А. е преместен в спално помещение № 24 на пост № 3 с площ 30,95 кв. м., с два отваряеми прозореца с размери 1,20 м. х 1,20 м. и 0,65 м. х 1,20 м. и санитарен възел с площ 4,44 кв. м., като по време на престоя му е пребивавал най-малко с още 7 и на-много още 8 л.св.

- от 16.06.2020 г. до 10.09.2020 г. вкл. с протокол № 3234/16.06.2020 г. ищецът е настанен в спално помещение № 36 на пост № 3 с площ 15,06 кв. м., с един отваряем прозорец с размери 1,20 м. х 1,20 м. и 0,65 м. х 1,20 м. и санитарен възел с площ 2,52 кв. м., като по време на престоя му е пребивавал най-малко с още трима и най-много още четирима л.св.

- от 11.09.2020 г. до 15.04.2021 г. вкл. с протокол № 4896/11.09.2020 г. ищецът е настанен в спално помещение № 27 с площ 39,02 кв. м., с два отваряеми прозореца с размери 1,20 м. х 1,20 м. и 1,20 м. х 1,20 м. и санитарен възел с площ 4,36 кв. м., с отваряем прозорец 1,20 м. х 1,20 м., като по време на престоя му е пребивавал най-малко с още седем и най-много още тринадесет л.св.

- от 16.04.2021 г. до 01.09.2022 г. вкл. А. е върнат в спално помещение № 37 на пост № 3, като по време на престоя му е пребивавал най-много с още четиринадесет и най-малко с още пет л.св.

- от 02.09.2022 г. до 11.07.2023 г. вкл., с протокол № 4558/02.09.2022 г., А. е върнат в спално помещение № 27, на трета група, като по време на престоя му е пребивавал най-много с още осем и най-малко с още пет л.св.

- от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г.(вкл.) е изпратен за лечение в Болницата към Затвора – Ловеч.

6.2. В рамките на втория престой на лицето в Затвора Пловдив е бил настанен, както следва:

- на 25.07.2023 г. А. е върнат в Затвора – Пловдив. настанен е в стая РЦ на Приемно отделение, където е пребивавал до 27.07.2023 г. вкл. Стаята е с площ от 27,04 кв.м. и разполага с два отваряеми прозореца с размери 0,49 м. х 1,20 м. и 1,00 м. х 1,20 м. Санитарният възел е с площ от 2,66 кв.м. и разполага с прозорец с размери 0,34 кв.м. х 1,20 м. по време на престоя си е пребивавал съвместно с други л.св., както следва: за 25.07. – 1; за 26.07. – 3; за 27.07 – 6;

- от 28.07.2023 г. до 19.09.2023 г. вкл. с протокол № 3631/28.07.2023 г. ищецът е настанен в спално помещение № 27, на трета група, като по време на престоя му е пребивавал най-малко с още шест и най-много още осем л.св.

6.3. От цитираните по-горе справки и становище, се установява, че през периодите на изтърпяване на наказанието на ищеца, в Затвора Пловдив в две от килиите, в който е пребивавал са правени основни ремонти, което включва изкъртване на стените, мазилка, шпакловка и боядисване, както и подмяна на ВИК и ел. инсталация и замазка на пода. В останалите помещения са извършвани текущи ремонти и поддръжка, като се извършва своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняват се течове, сменят се осветителни тела и други подобни, като не се допуска да има счупени прозорци и същите се подменят своевременно.

Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. По отношение на санитарните възли се установява, че са общи, подът им е от мозайка, а стените – с фаянсови плочи, като на всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода, съгласно графика за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, като всички работещи лишени от свобода имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключване на работния ден, като изрично се посочва, че ищецът е работил и в този смисъл е имал възможност да използва баня всеки работен ден. същите са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях.

С постъпването си в затвора на всеки лишен от свобода се осигурява комплект спално бельо и завивки. При желание от страна на лишения от свобода домакинът осигурява колкото комплекта са му необходими. Лишените от свобода имат право да получават и от своите близки спално бельо и одеяла, т.е. да използват лични такива в ротация със служебни. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода - в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Приложен е седмичен график за използване на служебната пералня. Когато дрехите се перат в пералнята на затвора, те се сушат в сушилната машина, когато се перат ръчно от л.св. има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето.

Отоплението се извършва с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанени в стаята, като се посочва, че никога не е имало проблем стаята да бъде проветрявана, за да се избегне образуването на мухъл.

За всеки лишен от свобода има осигурено легло с размери 90 см. х 180 см. и шкафове с размери 45 см. х 50 см. във всяка стая има толкова легла и дюшеци, колкото лишени от свобода са настанени в помещението.

Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените, като за целта получават съответните прибори, както и могат да ги закупят от лавката на Затвора Пловдив или да им бъдат донесени от близките.

ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите, като има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора, в потвърждение на което са приложени, договор за предоставени ДДД услуги, както и протоколи от извършени ДДД обработки за двата искови периода за Затвора Пловдив - 1 бр. за 2019 г., 5 бр. за 2020 г., 6 бр. за 2021 г., 7 бр. за 2022 г. и 5 бр. за 2023 г. (л.33-61).

По делото е приложен и график за разпределение на времето на лишените от свобода от постовете, в които е бил настанен А..

6.4. Във връзка с твърдението, че А. е болен от ХИВ, но не му е осигурявано лечение и диета, от страна на затворническата администрация е представен здравния картон на ищеца с приложени амбулаторни прегледи и направени изследвания през годините.

7. Затвора – гр. Ловеч

От приложените по делото справки се установява, че от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г.(вкл.) А. е изпратен за лечение в Болницата към Затвора Ловеч. От страна на ответника,обаче не бяха представени изисканите справки относно броя на лишените от свобода, които са били настанени заедно с ищеца в съответното помещение през процесния период, и изобщо относно битовите условия, при които ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода.

ІІІ. За правото:

8. Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

9. Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби "Изпълнение на наказанията" съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

10. На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" или "задържането под стража", изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

11. Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв. м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието "жилищна площ", то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т. н. Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

12. В спорното съдебно производство, в т. ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание съдът е указал на страните подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

13. По отношение на исковата претенция, касаеща Затвора – София

13.1 От събраните и неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е постъпил в Затвора София на 01.10.2019 г. и е пребивавал в него до 29.11.2019 г. – датата на която е преместен в ЗО - Кремиковци. Следователно се установява, че А. не е бил в Затвора София от 24.09.2019 г. до 09.10.2019 г. вкл. и от 29.11.2019 г. до 17.12.2019 г. вкл., което само по себе си е достатъчно да се приеме, че в тези части исковата претенция се явява неоснователна. При това положение, въведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъде разгледана за престоя на ищеца в Затвора София за периода от 01.10.2019 г. до 28.11.2019 г. вкл.

13.2 Във връзка с направеното от ответника възражение за изтекла петгодишна погасителна давност, следва да бъде съобразено, че съгласно § 1 от ЗР на ЗОДОВ, за неуредените в закона въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони, а съгласно чл. 110 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), с изтичането на петгодишен давностен срок се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. След изтичането на този давностен срок, правото на иск за вземане на ищеца за обезщетение за претърпени вреди от деликт, се погасява. Задължението за обезщетение след изтичане на този срок може да бъде осъществено единствено доброволно (аргумент от чл. 118 от ЗЗД). И най-сетне, съгласно разпоредбата на чл. 120 от ЗЗД, давността не се прилага служебно, а следва да се предяви като възражение, каквото безспорно е сторено от страна на ответника. Следва да бъде съобразено също така и Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им. По отношение на периода от 24.09.2019 г. до 18.12.2019 г. (когато се твърди, че ищецът е пребивавал в Затвора София), следва да се констатира, че давностният срок за предявяване на иск не е изтекъл. (За част от обсъждания тук период, исковите претенции са неоснователни и поради обстоятелството, че ищецът не е бил настанен в посочените места за лишаване от свобода). В случая приложение следва да намери Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, в чиято т. 4 е прието, че когато вредите произтичат от незаконни действия или бездействия на административните органи, началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за заплащането им, е от момента на преустановяването им. От приложените по делото справки се установява, че ищецът е постъпил в Затвора - София на 01.10.2019 г. и на 29.11.2019 г. е бил преместен в ЗО - Кремиковци. При това положение следва да се приеме, че на 29.11.2019 г. твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия от страна на затворническата администрация в Затвора - София са преустановени, следователно, искът за периода от 24.09.2019 г. до 18.12.2019 г. може да бъде предявен най-късно до 18.12.2024 г. Исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, е депозирана на 19.09.2023 г., т. е. преди изтичане на предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок. Следователно, искът за този период не е погасен по давност. По идентичен начин стои въпросът и с периодите от 18.12.2019 г. до 12.07.2013 г. и от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г., а по отношение на последния период - от 24.07.2023 г. до 19.09.2023 г. е достатъчно да се посочи, че към 19.09.2023 г. твърдените незаконосъобразни действия и/или бездействия не са били преустановени.

13.3 Съотнасянето на описаните данни в предходния раздел на решението и цитираните правни норми, налага да се приеме, че помещенията, които е обитавал А. при изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода през първия исков период в Затвора София, са разполагали със санитарен възел и е имал достъп до постоянно течаща топла и студена вода

Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на А. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

13.4 Настоящият съдебен състав не приема за доказани и твърденията на ищеца за претърпени вреди от наличието на дървеници, хлебарки и гризачи в обсъждания период в Затвора София, тъй като от страна на ответника, както вече бе казано, са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекции и дератизации против хлебарки, дървеници и гризачи за което са представено протоколи за извършени дейности по ДДД, както в Затвора София, в които протоколи са описани: размерът на третираната площ; препаратът, с който е третирано и неговото количество; срещу какви вредители; имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. И тук следва да се отбележи, че поддържането на хигиена в спалните помещения е ангажимент на настанените в тях лица.

13.5 На лишените от свобода във всеки затвор е нормативно осигурена възможност да ползват пералня в затвора, да си изперат на ръка или да предадат прането на свои близки/роднини, съответно сушенето на прането - в сушилни машини, на простори в общото помещение или отвън на карето. Липсват доказателства на ищецът да е отказано от администрацията достъп до сушилня, няма данни същият изобщо да се е оплаквал от условията в помещенията, които е обитавал в Затвора-гр. София и да е налице бездействие от страна на специализираните органи по изпълнение на наказанията.

13.6 Не следва да се вменява във вина на затворническата администрация лошата хигиена на спалните помещения и в частност евентуалното наличие на мухъл - в случай, че лишените от свобода/задържаните сушат дрехите си в килиите /каквито твърдения са изложени в исковата молба/, вместо на определените за това места - в сушилните машини в пералното помещение, на простори в общото помещение или отвън на карето, с което създават предпоставки за поява на мухъл независимо от предприеманите от затворническата администрация мерки, вкл. осигурена естествена вентилация в помещенията.

13.7 По отношение твърдението за липса на условия за раздвижване следва да се отбележи, че същото не почива върху събраните по делото данни. Видно от представените справки на лишените от свобода се осигурява ежедневен престой на открито, т. е това твърдение остана недоказано. Следователно в този случай също не се установява неизпълнение на задължения на администрацията на Затвора София, които да съставляват обстоятелство, обуславящо отговорност за вреди от незаконосъобразно бездействие.

13.8 Независимо от изложеното обаче, следва да се констатира, че по отношение на посочения период от 01.10.2019 г. до 28.11.2019 г. от страна на ответника, не бяха представени изисканите справки относно броя на лишените от свобода, които са били настанени заедно с А. в съответното помещение през процесния период (воденето на отчетност на документацията относно настаняването на л.св. не била задължителна до 2020 г.), както и относно мебелировката в тези помещение, при които ищецът е изтърпявал наказанието си лишаване от свобода.

13.9 При това положение и на основание чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС и по аргумент от чл. 161 от ГПК, настоящият съдебен състав приема, че в периода от 04.01.2019 г. до 31.01.2020 г. вкл., ищецът е бил поставен в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се в липса на достатъчно жилищна площ – под 4 кв.м. в Затвора - София тъй като за този период от ответникът, не е представена изисканата информация относно помещенията, в които е бил настанен ищецът и относно броя на настанените в тях лишени от свобода. За пълнота следва да се посочи, че приложението на процесуалната презумпция на чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се, с оглед останалите събрани по делото доказателства, за съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

В случая, администрацията е била задължена да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни. Това свое задължение, административният орган не е изпълнил тъй като не е представил никакви справки, съдържащи информация, свързана с пребиваването на А., в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за целия период на първата искова претенция от 01.10.2019 г. до 28.11.2019 г. вкл., което е основание да се приеме, че в този период ищецът е бил настанен в спални помещения, в които е разполагал с жилищна площ под 4 кв.м., което е в нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. Тези факти са достатъчни, за да се приеме, че в посочения по-горе период от време в размер на 59 дни, администрацията е поставила изтърпяващия наказание А. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

14. По отношение на исковите претенции, касаещи Затвора – Пловдив:

14.1 От събраните и неоспорени от страните доказателства, се установява, че ищецът е постъпил за пръв път в Затвора Пловдив на 18.12.2019 г. и е пребивавал в него до 11.07.2023 г. – датата на която е изпратен за лечение в Болницата към Затвора - Ловеч. Следователно установява се, че А. не е бил в Затвора Пловдив на 12.07.2023 г., което само по себе си е достатъчно да се приеме, че за този ден исковата претенция се явява неоснователна. Що се отнася до втория претендиран исков период, а именно 24.07.2023 г. – 19.09.2023 г., А. постъпва обратно в Затвора – Пловдив на 25.07.2023 г., като пребивава в него до 19.09.2023 г. /датата на завеждане на исковата молба/. Следователно се установява, че А. не е бил в Затвора Пловдив на 24.07.2023 г., което само по себе си е достатъчно да се приеме, че за този ден исковата претенция се явява неоснователна.

При това положение, възведените в обстоятелствената част твърдения за допуснати нарушения по смисъла на чл. 3 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, ще бъдат разгледани за двата престоя на ищеца в Затвора Пловдив, както следва: от 18.12.2019 г. до 11.07.2023 г. вкл. и от 25.07.2023 г. до 19.09.2023 г. вкл.

За периода от 18.12.2019 г. до 11.07.2023 г. вкл. (1302 дни), от събраните доказателства се установява, че на А. не е била осигурена необходимата жилищна площ от 4 кв.м. в следните периоди: от 18.12.2019г. до 26.01.2021г. вкл.; от 05.02.2021г. до 15.04.2021г. вкл.; от 26.06.2021г. до 01.07.2021г. вкл.; от 31.07.2021г. до 20.08.2021г. вкл.; от 25.08.2021г. до 27.08.2021г. вкл.; от 06.01.2022г. до 23.03.2022г. вкл.; от 25.03.2022г. до 29.03.2022г.; от 17.08.22г. до 19.08.22 г., поради което настоящият съдебен състав приема, че за период от общо 591 дни ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото му пространство не е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, възприети и от Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м. В останалите периоди не се установява нарушение на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

За втория период на пребиваване в Затвора – гр. Пловдив, а именно от 25.07.2023 г. до 19.09.2023 г. вкл., не се установява пренаселеност. Ищецът е бил настаняван в помещения, в които жизненото му пространство е отговаряло на предвидените стандарти в чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС.

15. Що се отнася и до двата периода, когато А. е пребивавал в Затвора Пловдив:

15.1 Помещенията, които е обитавал А. при изтърпяване на наложеното му наказание „лишаване от свобода“ през исковите периоди в Затвора гр. Пловдив са разполагали със санитарен възел и постоянно течаща вода, били са обзаведени с отделни легла и шкафчета за лични вещи, като е осигурен пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване чрез отваряеми прозорци, а отоплението се е осъществявало посредством централно парно в Затвора Пловдив. Ползването на баня в Затвора - Пловдив се осъществява по утвърден график два пъти седмично, което е съобразено с изискванията на чл. 151, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС, като по този начин на ищеца е осигурен и достъп до топла вода. Изложеното налага да се приеме, че в случая не се констатира нарушение на чл. 20, ал. 2 и 3 от ППЗИНЗС, доколкото на А. са били осигурени постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода.

15.2 Като недоказани следва да се приемат и твърденията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора и всички части на Затвора Пловдив. По делото са ангажирани доказателства за периодично извършени дезинфекция, дезинсекция и дератизация против хлебарки, дървеници и гризачи въз основа на сключени договори от страна на ответника, в подкрепа на което са приложени протоколи, в които са описани размер на третираната площ, препарат, с който е третирано и неговото количество, срещу какви вредители, имената на лицето, извършило описаните в протокола дейности и имената на лицето заявило/приело обработката. Казано по друг начин, от страна на администрацията на ответника са предприети необходимите действия по ДДД, което изключва незаконосъобразното й бездействие. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи. Действително от твърденията на ищеца е възможно да се приеме, че помещенията, в които е пребивавал, са с лоши хигиенни условия, но както вече се посочи и по-горе, хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни помещения изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия в спалните помещения, в които е бил настанен ищецът.

15.3 Във връзка с твърдението, че дрехите се перат на ръка и се простират в килиите, в резултат на което има мухъл и плесен и дишат влага, независимо, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства, ответникът е представил Седмичен график на служебната пералня в Затвора Пловдив, от който се установява, че за различните групи л. св. е предвидено ползване, както за пране за спално бельо, така и за лични и/или служебни дрехи. Няма данни и ищецът да е подавал оплаквания за наличието на мухъл в килиите, от страна на ответника обаче е налице нарочно становище, че доколкото всяка една стая разполага с отваряеми прозорци, проветряването е по желание на л. св., които са настанени в конкретната стая и не би следвало да има мухъл, което становище не е оспорено, поради което и настоящият съдебен състав приема за недоказани наведените в тази връзка твърдения досежно двата искови периода.

15.4 По идентичен начин стои въпросът и със следващите наведени твърдения, а именно за това, че през зимата е много студено, а през лятото е много топло и задушно, както и липса на достатъчно осветление. Тук е мястото да се посочи, че от събраните по делото доказателства от ответника се установи да е осигурена пряка слънчева светлина чрез наличните в килиите отваряеми прозорци и чрез които, при желание на лишените от свобода, може да се извършва проветряване и естествена вентилация. Отделно от това, установява се, че в Затвор Пловдив отоплението се осъществява чрез централно – локално парно отопление през отоплителния сезон.

15.5 По отношение твърдението за липса на условия за раздвижване следва да се отбележи, че същото не почива върху събраните по делото данни. Видно от представените справки на лишените от свобода се осигурява ежедневен престой на открито, т. е това твърдение остана недоказано.

15.6 Що се отнася до посочените в ИМ твърдения за липса на лечение на ХИВ и непредоставяне на диета, настоящият състав на съда приема следното: Съгласно разпоредбата на чл. 2, т. 3 ЗИНЗС изпълнението на наказанията е насочено към постигането на неговите цели чрез осигуряване на условия за поддържане на физическото и психическото им здраве, което е задължение именно на администрацията в конкретното място за лишаване от свобода. Същият принцип е регламентиран и в разпоредбата на чл. 128, ал. 1 ЗИНЗС, според която при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода. Съгласно чл. 129, ал. 1 ЗИНЗС медицинското обслужване на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, разкрити към местата за лишаване от свобода по реда на чл. 5, ал. 1 от Закона за лечебните заведения. Съгласно чл. 133, ал. 1 и чл. 134, ал. 1 ЗИНЗС към затворите се създават медицински центрове, в които се осъществява следната медицинска дейност: 1 спешна медицинска и дентална помощ; 2 първична медицинска помощ; 3 специализирана извънболнична медицинска помощ; 4 дентално обслужване; 5 профилактична, рехабилитационна и хигиенно-противоепидемична дейност за поддържане и укрепване на физическото и психическото здраве на лишените от свобода и 6 медицинско освидетелстване на здравословното състояние на лишените от свобода. Лишените от свобода, пожелали медицински преглед, се приемат от лекар в срок до 24 часа, а тези със спешни състояния се приемат от лекар незабавно по всяко време – чл. 143 ЗИНЗС. Съгласно чл. 135, ал. 1 ЗИНЗС лишените от свобода се изпращат в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода, когато: 1 в лечебните заведения към местата за лишаване от свобода няма условия за провеждане на необходимото лечение; 2 се налага лечение на инфекциозни заболявания; 3 са необходими консултативни прегледи или специализирани изследвания. Изпращането на лишени от свобода за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода се извършва със заповед на началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишени от свобода или на директора на медицинския център. Съгласно чл. 115, ал. 2 ППЗИНЗС, лишените от свобода се изпращат за лечение в лечебни заведения извън местата за лишаване от свобода от началника на затвора по предложение на директора на специализираната болница за активно лечение на лишените от свобода, директора на медицинския център или друг медицински специалист от съответното място за лишаване от свобода. Лишените от свобода от затворническите общежития от открит тип могат да се настаняват за лечение в лечебните заведения по ал. 2 без охрана – чл. 115, ал. 3 ППЗИНЗС. Идентична правна регламентация се съдържа и в чл. 60 от издадената на основание чл. 128, ал. 3 ЗИНЗС Наредба № 2/22.03.2010 г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода /Наредба № 2/22.03.2010 г. /, в която е регламентирано по какъв начин се извършва медицинското обслужване на лица, изтърпяващи наказание лишаване от свобода. Съгласно чл. 5, ал. 3 от Наредба № 2/22.03.2010 г., предписанията на медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на затворите, поправителните домове и арестите. Медицинското решение се взема единствено в интерес на здравето на лишения от свобода. Анализът на цитираната нормативна уредба води до извод, че нормативно установеното задължение на администрацията в местата за лишаване от свобода, е създаването на условия за опазване на физическото и психическо здраве на лишените от свобода при изпълнението на наложеното им наказание /чл. 128, ал. 1, вр. с чл. 2, т. 3 ЗИНЗС/. Това задължение кореспондира с едно от основните права на лицата, изтърпяващи наказание лишаване от свобода, регламентирано в разпоредбата на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от ЗИНЗС. Съдържанието на административното задължение се свързва от една страна с изискване за предприемане на активни действия по превенция на евентуалните заболявания, а от друга – с изисквания за осигуряване на своевременно диагностициране и лечение при възникване признаци на заболявания. Осигуряването на доброто здравословно състояние на лицата, лишени от свобода, е израз и на общото изискване за хуманност при изпълнение на наказанието. От събраните по делото доказателства се установява, че Ч. А. е болен от ХИВ-инфекция, серопозитивен от 25.02.2020 г. От представените по делото множество медицински документи, се установява, че същият е лекуван многократно, включително и чрез извършвани прегледи и правени изследвания в УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД, където му е провеждано адекватно лечение и съобразно стандартите за добра лекарска практика, като по отношение на ХИВ-инфекцията му е било назначено лечение от Инфекциозната клиника към УМБАЛ "Свети Георги" ЕАД. Нещо повече, както се посочи по-горе същият е бил приведен за лечение и в Болницата към Затвора – Ловеч. Или, не се установява Ч. А. да е имал някакви здравословни оплаквания и да не е получил адекватно медицинско обслужване. Ето защо следва да се приемат за недоказани твърденията на ищеца за извършени нарушения от органите по чл.284 ал.1 ЗИНЗС, свързани с неосигуряване на адекватно медицинско обслужване по конкретно посочени заболявания.

15.7 Неоснователно, също така, е и наведеното в исковата молба, оплакване на ищеца по отношение на липсата на хранителна диета в следствие на заболяването му от ХИВ (т.е. за констатирания период на престой в Затвора Пловдив и Затвора - Ловеч) Това е така, защото заболяването от което страда А. – не изисква осигуряването на специална диета. Поради което за затворническата администрация не е съществувало задължението да му осигури индивидуален хранителен режим.

16. По отношение на исковата претенция, касаеща Затвора – Ловеч:

Относно периода от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. вкл. - общо 13 дни:

Според чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, Съдът задължава специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото. В случай на неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти.

Приложението на тази процесуална презумпция предполага наличието на позитивно проявените факти – задължаване на специализираните органи по изпълнение на наказанията да предоставят информация от значение за правилното установяване на фактите по делото и неизпълнение на това задължение от тяхна страна, като при това положение, разбира се с оглед останалите събрани по делото доказателства, за Съда се поражда възможността да презюмира проявлението или липсата на определен факт с правно значение.

В случая, ответникът бе задължен да представи подробна информация във връзка със заявените в исковата молба данни досежно престоя на А. в Затвора - Ловеч. Това задължение не бе изпълнено от административният орган. Единствената конкретна информация свързана с пребиваването на ищеца, в мястото за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода за периода 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. вкл., е посочена в Справка изготвена от Г.А. – инспектор „СДВР“, в която е посочено че л.св. е изпратен на лечение в Болницата към Затвора – Ловеч на 12.07.2023г., като на 25.07.2023 г. е върнат обратно в Затвора – Пловдив.

Липсата на предоставяне на каквито и да било данни за процесния период (наличието на които безспорно установява знанието у ответната администрация за необходимостта от съхраняване на търсената информация поне в рамките на установените от закона давностни срокове), според настоящия съдебен състав е основание да се приеме, че поведението на ответника следва да се квалифицира като неизпълнение на задължение по смисъла на чл. 285, ал. 3 от ЗИНЗС. Това обстоятелство от своя страна, преценено наред с останалите събрани по делото доказателства, е основание да се приема, че в периода от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. вкл. администрацията е поставила изтърпяващия наказание А. в неблагоприятни условия по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.

17. С оглед на всичко, изложено до тук, съдът намира, че са налице конкретно установените бездействия от страна на служителите на ответника ГДИН, както следва:

- по отношение на първия исков период - от 01.10.2019 г. до 28.11.2019 г. (общо 59 дни) изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора София;

- по отношение на втория исков период - от 18.12.2019г. до 26.01.2021г. вкл.; от 05.02.2021г. до 15.04.2021г. вкл.; от 26.06.2021г. до 01.07.2021г. вкл.; от 31.07.2021г. до 20.08.2021г. вкл.; от 25.08.2021г. до 27.08.2021г. вкл.; от 06.01.2022г. до 23.03.2022г. вкл.; от 25.03.2022г. до 29.03.2022г.; от 17.08.22г. до 19.08.22 г. (общо 591 дни) изразяващи се в неосигуряване на достатъчно жилищна площ в Затвора Пловдив, и

- по отношение на третия исков период – от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. (общо 13 дни) изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши битови условия, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност в Затвора Ловеч.

18. Това от своя страна води до извода, че посочените по-горе неблагоприятни условия в конкретните затворнически заведения за тези периоди създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от свобода, както и за уронване на човешкото им достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че А. е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание "лишаване от свобода" и посредством ангажирани от негова страна доказателствени искания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са оспорени от ответника, нито са ангажирани доказателства, които да ги оборят. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение "Н. и други срещу България", съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

19. Конкретният размер на следващото се обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в периодите подробно описани по-горе в настоящото решение, за престоя му в затворите в София, Ловеч и Пловдив, следва да бъде определен при съблюдаване изискването на чл. 52 от ЗЗД, приложим в настоящото производството по препращане от § 1 от ДР на ЗОДОВ.

19.1 Според цитираната разпоредба на ЗЗД (чл. 52), размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Понятието "справедливост" е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и в рамките на претендирания размер на съответното обезщетение.

19.2. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства, периодът на увреждането, характерът и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, следва да се присъди обезщетение по справедливост за първия исков период в размер на 472 лв., като искът до пълния му размер от 15 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен. Що се отнася до втората искова претенция следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 4 728 лв., като искът до пълния му размер от 15 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен. По отношение на третия исков период следва да се присъди обезщетение по справедливост в размер на 130 лв., като искът до пълния му размер от 15 000 лв. ще следва да бъде отхвърлен. Посочените обезщетения най-точно и съответно ще овъзмездят претърпените от А. неимуществени вреди. С оглед приетото за установено по-горе в от настоящото решение, като неоснователен и недоказан ще следва да бъде отхвърлен искът на ищеца, ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 15 000 лв., за претърпени от него неимуществени вреди в периода от 25.07.2023 г. до 19.09.2023 г. включително, при престоя му в Затвора - Пловдив, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“.

20. По отношение претенцията за присъждане на лихви от 01.01.2017 г. и до окончателното изплащане на обезщетението, съдът намира същата за частично основателна. В конкретния случай се твърдят и доказват незаконни фактически действия и бездействия на администрацията на затворите в София, Пловдив и Ловеч през три различни периода, между които е било налице преустановяване на незаконните фактическите действия и бездействия. Предвид това и като съобрази т.4 от тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004 г. на ОСГК, съдът намира, че на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху сумата на присъденото обезщетение по всеки от трите иска, считано от датата на преустановяване на доказаните по делото незаконни фактическите действия и бездействия на администрацията на затворите в София, Пловдив и Ловеч по смисъла на чл. 3, ал.2 ЗИНЗС, т.е от деня, следващ последния ден на съответния исков период, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски, които се констатираха в размер на 10 лева заплатена държавна такса.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

 

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХІІ състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Ч. А. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, сумата от общо 472 (четиристотин седемдесет и два) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора София от 24.09.2019 г. до 18.12.2019 г. , в периода от 01.10.2019 г. до 28.11.2019 г. вкл. (общо 59 дни) изразили се в липса на достатъчно жилищна площ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие, а именно 29.11.2019 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 15 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, а също и за присъждане на законна лихва за периода, от 01.01.2017 г., до датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие, като неоснователна и недоказана

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Ч. А. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, сумата от общо 4 728 (четири хиляди седемстотин двадесет и осем) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Пловдив – от 18.12.2019 г. до 12.07.2023 г. , в периодите от от 18.12.2019г. до 26.01.2021г. вкл.; от 05.02.2021г. до 15.04.2021г. вкл.; от 26.06.2021г. до 01.07.2021г. вкл.; от 31.07.2021г. до 20.08.2021г. вкл.; от 25.08.2021г. до 27.08.2021г. вкл.; от 06.01.2022г. до 23.03.2022г. вкл.; от 25.03.2022г. до 29.03.2022г.; от 17.08.22г. до 19.08.22 г., вкл. (общо 591 дни) изразили се в липса на достатъчно жилищна площ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие, а именно 12.07.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 15 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, а също и за присъждане на законна лихва за периода, от 01.01.2017 г., до датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие, като неоснователна и недоказана.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, бул. „Ген. Николай Столетов” № 21 да заплати на Ч. А. А., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора – Пловдив, сумата от общо 130 (сто и тридесет) лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС по време на престоя му в Затвора Ловеч – от 12.07.2023 г. до 24.07.2023 г. , изразили се в липса на изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, лоши битови условия, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие, а именно 25.07.2023 г., до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за разликата до пълния й предявен размер от общо 15 000 лева и за останалите оплаквания за нарушения по чл. 3 от ЗИНЗС, а също и за присъждане на законна лихва за периода, от 01.01.2017 г., до датата на преустановяване на незаконосъобразното бездействие, като неоснователна и недоказана.

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция на Ч. А. А., понастоящем в Затвора гр. Пловдив, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, за присъждане на обезщетение в общ размер на 15 000 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, причинени му при пребиваването му в Затвора-Пловдив за периода от 27.07.2023 г. до 19.09.2023 г. вкл./датата на депозиране на исковата молба/, изразяващи се в болки и страдания, огорчение, възмущение, внушаване на чувство на малоценност и т.н., ведно с законна лихва от 01.01.2017 г.

ОСЪЖДА Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген. Николай Столетов" № 21 да заплати на Ч. А. А., в момента в Затвора в Пловдив сумата от 10 (десет) лева разноски по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията" - София, бул. "Ген. Николай Столетов" № 21 за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.