Р Е Ш Е Н И Е
№ 34 22.05.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мария Тончева
2. Иван Воденичаров
секретаря Пенка Шивачева, като
разгледа докладваното от съдия И. Воденичаров в. г. д. № 110 по описа за
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Обжалвано е решение № 280 от 27.07.2018 г. постановено по гд № 1005/2016 г. по описа на ОС Б.
С решението съдът е отхвърлил иска на Е. К. В. , от гр. С. против И. А. М. , гражданин на И. за обявяване за окончателен на сключен по между им на 04.02.2011 г. предварителен договор за покупко-продажба на имот.
Въззивникът Е. К. В. чрез адв. Ц. обжалва решението в цялост, като неправилно, постановено при противоречие с материалния и процесуалния закон, както и при несъответствие на доказателствения материал с крайните изводи на съда.
Излага следните съображения:
Изложените от съда два самостоятелни мотива за отхвърлянето на иска – ищецът създал пречка за проверка автентичността на документ като не го представил в оригинал и не доказал, че ответника е собственик на имота, били неоснователни.
На първо място ищецът не представил оригинала на неговия екземпляр от предварителния договор и на двете разписки за получените суми, тъй като след направените от нотариуса заверени копия, той прибрал оригиналите и не могъл да ги открие към момента на съдебното заседание. Поради това не може да търпи неблагоприятни последици от този факт. По делото има представен заверен нотариално на 03.06.2016 г. препис от договора и двете разписки и към тази дата документите са съществували. Позовава се на чл. 179, ал.2 ГПК за доказателствената сила на заверените преписи на документи. С представянето на заверените преписи задължението на ищеца било изпълнено. Неправилно съдът не назначил съдебна експертиза на копие от документ. Позовава се на научна статия, според която безпроблемно може да се направи изследване върху копия от документи. Съдът не обърнал внимание и на нотариалната заверка, където е отбелязано, че в първообраза нямало зачерквания, прибавки, поправки и други особеност и бил обвързан с материалната доказателствената сила на заверката и удостовереното от нотариуса и следвало да приеме преписа има силата на оригинал. Следвало е да се открие производство по чл. 193, ал.3 ГПК и да се разпредели тежестта на доказване върху ответника. По делото било доказано, че страните са сключили процесния предварителен договор, тъй като представените доказателства имат формална и материална обвързваща сила за страните и съда.
На второ място по делото бил представен нотариален акт и акт за поправката му, с които се установявало, че ответника е станал собственик на имота чрез покупко-продажба. С тези документи ответника се е легитимирал пред ищеца при сключване на договора. Нотариалния акт има материална доказателствена сила и не се е оспорвал от ответника. В съдебното заседание своевременно са изискани заверени преписи от актовете от службата по вписвания, което не било уважено от съда и не е указал в доклада си и след това, че ищецът за това обстоятелство не сочи релевантни доказателства,което е нарушение на процесуалните правила.
В срока по закона е постъпил отговор от въззиваемата страна чрез адв. С. . Счита решението за правилно и законосъобразно. Твърди, че предварителния договор е нищожен, като противоречащ на закона и моли за служебно произнасяне в този смисъл. Тежестта на доказване платената цена от 100 000 лв. е в тежест на ищеца. Твърди, че продажната цена не е заплатена. По делото липсват оригиналите на предварителния договор и разписките за платените суми, поради което с тези документи плащането на цената е недоказано.
Въззивната жалба е допустима – подадена от лице, което има правен интерес и е легитимирано да обжалва първоинстанционното решение, в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на закона – 260 и чл. 261 ГПК.
В съдебно заседание въззивникът Е. В. не се явява и не се представлява. Постъпила е молба от адв. П. , с която въззивната жалба се поддържа и се пледира по същество.
Въззиваемата страна И. М. чрез адв. А. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на обжалваното решение.
След служебна проверка съдът констатира валидността и допустимостта на обжалваното съдебно решение.
По основателността намира:
Пред БОС е предявен иск на основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Ищецът В. твърдял, че на 04.02.2011 г. сключил с ответника И. предварителен договор за продажба на описан недвижим имот и при сключването му било предадено и владението върху имота по изрична договорна уговорка. Цената била 100 000 лв., като при подписване на предварителния договор е заплатена сумата от 10 000 лв. и съставена разписка за сумата на 04.02.2011 г, а останалата сума от 90 000 лв., в съответствие с договорните клаузи, била заплатена на 02.02.2012 г. и също съставена разписка за плащането й на тази дата. Сключването на окончателен договор е следвало да се осъществи на 04.02.2012 г., като въпросът с нотариалното прехвърляне бил поставен от ищеца на ответника пред нотариус при плащане на втората вноска на 02.02.2012 г. Ответникът отклонил предложението с мотива, че следва да се снабди с документи, но оттогава ищецът загубил връзка с него.
Ответникът чрез назначен от съда защитник оспорил основателността на иска. Твърдял, че наличието на разписки за заплатената цена било недостътъчно, а следвало да се посочат и други доказателства, които обичайно били представяни в нотариалното производство. Поради размера на платените суми в брой, счита че с тези доказателства плащането на цената не се доказва. Не признал уговорки от процесния договор по сключването на крайния договор и плащането на цената, които считал за нелогични.
Настоящият съд изцяло споделя установената по делото фактическа обстановка, която се заключава в следното:
Ищецът се легитимирал като
собственик на процесния имот с нот.
акт за продажба № * т. Х, д. № 1777/2004 г. на нотариус С. А. при НРС и
поправката му с нот. акт № * т. VIII, д. № 1478/2005 г. на същия нотарус.
С този акт придобил имота: мезонет-апартамент № 8, на четвърти и пети етаж с
площ от 119,
При такава фактическа обстановка първоинстанционния съд е направил законосъобразни правни изводи водещи до уважаване на исковата претенция, поради което и на осн. чл. 272 ГПК въззивната инстанция препраща към неговите мотиви, като в допълнение излага:
По отношение въззивните твърдения по съществото на спора съдът намира, че същите са неоснователни.
Представени са не нотариално заверени преписи на официални документи, а на частни. В случая няма нотариална заверка на подписите на страните. Не би могло да се приеме за основателно възражението, че с представянето на нотариално заверените преписи ищецът – въззивник е изпълнил възложеното му процесуално задължение да представи надлежни доказателства. След като документите са частни и по делото се спори относно автентичността на подписа на ответинка-въззивник, последният чрез адвоката си е проявил процесуалната активност в съответствие с указаната му от съда тежест на доказване на оспорването, като е поискал назначаването на експертиза. При това положение в процесуална тежест на ищеца-въззивник е да представи съхраняваните от него оригинали на оспорените в препис частни документи, както е бил задължен от съда, но което той не е сторил. Поради това, при наличието на спор относно автентичността на подписите на ответника в предварителния договор и в разписките за плащане на продажната цена, както и в контекста на иск по чл. 19, ал.3 ЗЗД, при липса на оригинали и при невъзможност за сравнение с автентичен оригинален подпис на ответника, съдът не би могъл да обосновава категорични изводи по предмета на иска само върху заключение на вещо лице изследвало копия на документи, дори и да е била назначена съдебна експертиза. След като представените документи – предварителен договор и разписки, като частни документи, не се ползват с доказателствената сила по чл. 179 ГПК, не се установява истинността при оспорването им, а други доказателства не се ангажират, извода е за неоснователност на иска. Поради еднаквост на правните изводи на съдилищата обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При това разрешение на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят поисканите разноски пред тази инстанция в размер на 1 303 лв. възнаграждение за адвокат предвид изготвен отговор на въззивната жалба и процесуално представителство пред въззивния съд, за каквато сума въззивникът да се осъди да заплати.
Като се води от мотивираното и на осн. чл. 271 ГПК съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА решение № 280 от 27.07.2018 г. постановено по гд № 1005/2016 г. по описа на ОС- Б.
ОСЪЖДА Е. К. В. с ЕГН ********** чрез адв. Ц. , съд. адрес гр. С., ул. Ц. № 79, ет.2, ап. 5 да заплати на И. А. М. , гражданин на И. , чрез адв. С. , съд. адрес гр. Б., ул. Ш. № 24, ет.3, ст. 24 сумата от 1 303 лв. разноски за адвокат по въззивното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :