Определение по дело №983/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Въз основа на закона и доказателствата

П Р И С Ъ Д И:

ПРИЗНАВА подс. С. Д. Ф. - роден на * г. в гр. М., жител и живущ в Г. С., ул. “С. С.” № 34, българин, български гражданин, женен, неосъждан, със средно специално образование, ЕГН * за ВИНОВЕН в това, че на 05.12.2001 г. около 14.00 часа в Г. С. на бул. “Свобода”, срещу № 18 като водач на лек автомобил “ВАЗ” с ДК № Е 4445 АК е отворил предна лява врата на автомобила и я оставил отворена по време на престой, без да се е увери, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението /преминаващ покрай него мотопедист/ - нарушение на чл. 95 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, довело до причиняване на смъртта на 09.12.2001 г. на Н. И. И., на 64 г. от Г. С. който управлявал мотопед “Симсон” с ДК № Бл 01759 и се ударил в отворената предна лява врата на лекия автомобил, поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б. “в” вр. с б. “б”, пр. 1, вр. чл. 34. ал. 1, пр. 3 вр. чл. 128, ал. 1 и 2, пр. последно от НК вр. чл. 95 от ЗДвП и чл. 54 от НК го ОСЪЖДА на 1 /една/ година "Лишаване от свобода".

На основание чл. 66, ал. 1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така наложеното наказание за 3-годишен изпитателен срок, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл. 343г от НК ЛИШАВА от правоуправление подс. С. Д. Ф. за срок от 6 /шест/ месеца.

ОТХВЪРЛЯ, като ПОГАСЕНИ по давност, исковете на И. Н. И. и Ц. Н. В., предявени срещу С. Д. Ф. за заплащане по 25 000 лева на всеки, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането - 05.12.2001г., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението.

ОСЪЖДА подс. С. Д. Ф., със снета по-горе самоличност, да заплати по сметка на БлОС сумата от 558,00 лева, представляващи разноски по делото, както и 3 /три/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Присъдата може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок, считано от днес пред САС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

1.

2.

МОТИВИ:

Окръжна прокуратура е предявила обвинения срещу С. Д. Ф. за това, че на 05.12.01г около 14ч в С. на бул.”Свобода” срещу №18, като водач на л.а. „ВАЗ” с ДК№Е 44 45 АК е отворил предна лява врата на автомобила и я оставил отворена по време на престой, без да се уверил, че няма да създаде опасност за останалите участници в движението, преминава покрай него мотопедист – нарушение на чл.95 от ЗДвП, като по непредпазливост е причинил тежка телесна повреда, изразяваща се в постоянно общо разстройство на здравето, довело до причиняване на смъртта на 09.12.01г на Н. И. на 64г, който управлявал мотопед „Симсон” с ДК№Бл 01759 и се ударил в отворената предна лява врата на лекия автомобил – престъпление по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, вр. с чл.34. ал.1, пр.3, вр. с чл.128, ал.1 и 2, пр.посл. от НК, вр. с чл.95 от ЗДвП.

Прокуратурата поддържа така повдигнатото обвинение в съдебно заседание, излагайки подробни съображения в тази насока.

Гражданските ищци и частни обвинители също поддържат обвинителната теза и настояват да се уважат предявените искове.

Защитата на подсъдимия го счита за невинен и иска неговото оправдаване, като развива подробни съображения в тази насока.Алтернативно настоява за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на прокуратурата за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, които изброяват.Прави се възражение срещу гражданските искове за изтекла погасителна давност.

Подсъдимия също не се признава за виновен.

Съда след като прецени събрания доказателствен материал намира за установено от фактическа страна следното:

На 05.12.01г около 14ч подс.Ф. управлявал собственият си л.а.”ВАЗ” с ДК№Е 44 45 АК по бул.”Свобода” на Г. като с него пътували още съпругата му на предната седалка и 2-годишното му дете на задната. Спрял в крайното дясно платно срещу магазина „Панасоник” с намерение и тримата да слязат и пазаруват. Слязла обаче само съпругата(св.Ф.) и се отдалечила с намерение да пазарува. Подсъдимия отворил шофьорската врата, но детето отказало да слезе, пожелало да остане в колата и поискало „Кроки”.Тогава Ф. се „прибрал”(вж. обясненията на подсъдимия) в колата, обърнала се към детето, като врата останала незатворена.

Междувременно покрай спрелия „ВАЗ”, в останалите свободни 4,10м пространство от пътния участък се е движил 64-годишния Н. И. с мотопед „Симсон” с ДК№Бл 01759.

От заключението на тройната съдебна експертиза се установи, че в момента на започналото заобикаляне от И. на автомобила и последвалото паралелно движение, без вещите лица да се ангажират с точна странична дистанция между „ВАЗ” и мотопеда, когато подсъдимия отворил шофьорската си врата.

Според вещите лица мотопедиста е нямал техническа възможност да избегне препятствието, поради което последвал удар между задния ръб под бравата на предната лява врата на колата с дясната страна на мотопеда – стойката на десен мигач, дясната страна на резервоара и инструменталната кутия, и коляното на десния крак на мотопедиста. Вратата се отваря докрай, къса ограничителната скоба и следва притискане на предния ръб на вратата в основата на предна лява колонка, което причинява деформиране на ламарината до пантите, така както е посочено на сн.№№1 и 2 от фотоалбума на л.16-17,т.І от следственото дело.

Изхождайки от здравината на външния ръб под бравата на вратата, получените огъвания по него и вратата, тройната експертиза заключава, че енергията била максимално съсредоточена върху този ръб.От там силата на удара се разлага на две компоненти:тангенциална с посока на действие перпендикулярно на рамото на вратата, която се стреми да отвори вратата докрай и радиална, насочена паралелно на рамото на вратата, водеща до деформация на колоната на която е монтирана.В тази насока са и показанията на св.И., син на пострадалия, пред който последния споделил в болницата, че докато карал мотопеда си покрай л.а.”ВАЗ”, вратата се отворила и той се ударил в нея. Същото пострадалия поддържа и във възражението си срещу съставеният от св.Г. акт за установяване на административно нарушение.

В резултат на удара мотопедиста се накланя силно наляво,губи равновесие и пада на пътното платно пред „ВАЗ”. Чувайки удара подсъдимия се обърнал и видял на няколко метра пред колата си пострадалия да лежи, а до него – мотопеда.Веднага излязъл и се притекъл на помощ. Според него Н.И. лежал в безсъзнание, признава че се паникьосл, но искал да му помогне.

Случайно минаващата полицейска кола със св.У. спряла зад микробус, който от своя страна също спрял пред нея, но за около 10-15 секунди.Според св.У. настанала суматоха. Междувременно микробуса продължил и У. видял спрелия „ВАЗ” и Ф. при пострадалия(вж. и св.Ф.). Полицая се притекъл на помощ, приближил Н.И. и го попитал „Как сте?”,на което отвърнал с кимване, изтълкувано от свидетеля, че е добре. Св.У. се обадил на Спешния център за медицинска помощ и на оперативния дежурен в РПУ-С..

По разпореждане на дежурния по РПУ на местопроизшествието пристигнал св.Г., в качеството си на автоконтрольор.Потвърждава, че състоянието на шофьорската врата на л.а.”ВАЗ” от сн.№2 от фотоалбума на л.16-17, т.І от сл.д., е същото както я огледал при посещението си на ПТП. Въз основа на своята преценка съставил акт за установяване на административно нарушение на Н.И. и протокол за ПТП.

Получилия обаждането за ПТП св.А., фелдшер в Спешния център, по най-бързия начин също се отзовал, пристигайки с линейка на место.Св.У. и подсъдимия качили пострадалия в линейката, отвела го в Спешния център.А. установил, че кръвното му налягане е високо и го предал на свидетеля - д-р Б. и повече не е контактувал с него. И двамата медици сочат, че познават пострадалия, понеже им бил редовен пациент – често ги посещавал или викал ги в къщи да му мерят кръвното(вж. и св. Г.). Св.А. пояснява, че се е придвижвал с мотопед, заради проблем с краката, единият от които според св.И. бил със 7см по-къс от другия.

При първоначалният преглед д-р Б. установил неврологична симптоматика с високо кръвно налягане и неадекватност в отговорите.Допуснал възможност от инсулт, поради което го приел в болницата за доуточняване и след първоначалните манипулации го предал на специалист. Според вещото лице д-р А. са му направени клинични и параклинични изследвания и е започнало активно консервативно лечение.В началото състоянието му е стабилизирано.Но в следващите дни, според св.И., баща му ту губел, ту идвал в съзнание. На 07.12.01г по съвет на лекуващия лекар, пострадалия е откаран с линейка в Б.. Там му е извършено компютърно-томографско изследване на главен мозък(вж. протокол№9974/07.12.01г), понеже към този момент болницата в С. не разполагала със скенер(вж.служебната бележка от М.”Св.Врач”).След няколко часа отново е върнат в болничното заведение в Г.С..

От заключението на съдебно-медицинската експертиза на д-р А., основано на медицинската документация, се установи че в резултат на претърпяното ПТП по гореописания начин Н.И. е получил следните увреждания: счупване на черепа, контузия на мозъка, субдурален субарахноидален и интрацеребрален кръвоизлив в мозъка.При пострадалия е било налице и предишно заболяване – диабет, съпътствано от повишено кръвно налягане.Тези увреждания непрекъснато са причинявали постоянно общо разстройство на здравето с опасност за живота.

В с.з. д-р А. уточнява, че се касае за линейно счупване на лявата слепоочна кост, което всъщност му дава основание да се ангажира с механизма на получаването на травмата – удар на тази част от главата с или върху твърд тъп предмет с широка ударна повърхност, какъвто се явява терена(вж. констатациите и на д-р З. и д-р В.). Останалата част от черепно-мозъчната травма се изразява във вътречерепен кръвоизлив(субдурален хематом), подробно описан в компютърно-томографското изследване (вж. протокол №9974/07.12.01г).Освен това са налице и няколко вътремозъчни кръвоизливи. Медика сочи, че черепно-мозъчната травма, в частност вътремозъчните кръвоизливи, се характеризират с богата симптоматика, като допуска в началото пострадалия да се оплаква само от главоболие и със събирането на достатъчно количество кръв в черепната кухина, оплакванията да се засилят.

Въпреки провежданото лечение състоянието на пострадалия бързо се влошавало.Появилите се загуба на съзнание, дезориентация, гърчове и травматична епилепсия зачестяват и наред с епилептични припадъци не се повлияли от лекарства.Възникнали проблеми в дишането и сърдечната дейност. Изпаднал в кома и на 09.12.01г починал.

Експерта заключава, че при така получената травма смъртта е била неизбежна, независимо от лечението.Д-р А. е категоричен, че е резултата е в пряка причинно-следствена връзка единствено с така описаното деяние на подсъдимия, не и от предишните заболявания(вж. още д-р З. и д-р В.).В тази насока са констатациите на медиците и от комплексната експертиза – според заключението им липсват данни преди и по време на удара на пострадалия да му е прилошало и това да е довело до неадекватно управление на мотоциклета, нарушено равновесие и падане, непосредствено преди удара. В с.з. вещото лице д-р З. изключва хипертонията при диабет, мозъчен кръвоизлив, инфаркт или друго заболяване, като причина на ПТП, пояснявайки че прилошавания, припадъци и пр.техни последици не настъпват мигновено, а са предшествани от редица симптоми.

При горните констатации досежно механизма и авторството на деянието съда се основа на свидетелските показания на И.И., У., Ф.,А.,Б. и отчасти тези на Г.,които са подробни, обосновани и взаимно допълващи се. Следва да се има предвид, че именно пред св.И.И. пострадалия е споделил за начина на възникване на ПТП - чрез отварянето на шофьорската вратата на „ВАЗ”, в която се ударил. Като се отчете факта, че той е единствения който бил постоянно покрай пострадалия до кончината му, е житейски логично последния да сподели със синът си преживяното.Всичко това дава основание на съда да възприеме тези показания този свидетеля И.И., въпреки опосредственият им характер и родствените отношения с починалия. Още повече, че кореспондират с изложеното, досежно начина на възникване на ПТП, описан във възражението от 07.12.01г на самия Н.И. срещу съставеният му акт, както и с констатациите на вещите лица.

Така изнесеното от свидетелите се подкрепя от писмените доказателства и заключенията на вещите лица.За механизма на сблъсъка, причините за него и последиците му, съда възприе заключението най-вече на тройната експертиза и единичната на в.л.А.(заменил починалия Муртов), тъй като вещите лица при отговора на въпросите са взели предвид всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, вкл. и в с.з.Въпреки, че не са правили оглед на „ВАЗ” експертите основават изводите си на снимките от фотоалбума, съдържащи ясно изразените деформации, които св.Г. поддържа, че отразяват действителното положение след ПТП. Анализирайки получените деформации, местоположението на двете МПС, посоките на движение, скоростите, физическите закономерности и пр. белези, вещите лица са категорични, че така получените увреждания по автомобила са възможни единствено при полуотворена врата, не и при затворена по описания от подсъдимия начин. Защото при последния вариант, врата би се огънала навътре и деформацията в областта на пантите ще липсва. Освен това би се получило хлъзгане, като първия удар ще бъде от страна на кормилото на мотопеда и до степенките не би се стигнало.Всичко това според тях неминуемо ще остави следи, каквито не се забелязват по фотоалбума, не се сочат от никой свидетел, не се съдържат в другите доказателства.

Тези изводи не се променят от твърденията на св.Г., единствен който сочи за други следи по вратата. Показанията му по този въпрос освен, че не се подкрепят от останалия доказателствен материал, са бегли и повърхностни. Съда не дава вяра и на показанията му, че вратата на лекия автомобил била затворена, тъй като са логически непоследователни и вътрешно противоречиви.Първоначално сочи, че вратата на колата „беше недобре затворена”, впоследствие обаче признава, че е извикан след ПТП и не може да си спомни „с точност” и само предполага, че е била затворена. Съставеният от Г. акт за установяване на административно нарушение на пострадалия също не обосновава достоверността на показанията му, понеже сам признава че се основал на собствената си преценка, а не на свидетелските показания. Ангажираността му по този начин със случая – веднъж нарочил за виновен пострадалия Н.И., който и подвел под административно-наказателна отговорност, очевидно провокират показания, защитаващи по-скоро първоначалната му преценка за невинността на подс.Ф., отколкото разкриване на обективната истина. Поради това съдебния състав счита за несъстоятелни доводите на защитата за меродавност на констатациите органите на КАТ в съставените от тях документи, понеже били „видели на място обстоятелствата, установили са как е станало ПТП”.

Относно положението на вратата съда не взе предвид и показанията на св.Ф.. Липсва категоричност в думите й за отваряне на вратата, като само сочи, че „леко щракна”, докато самия подсъдими признава за отварянето. Нейната позиция обаче е разбираема, поради факта че е съпруга на дееца, от което показанията й неминуемо са повлияни.

Не на последно място съдебния състав не възприема и казаното от подсъдимия досежно затвореното положение на вратата. Налице са вътрешни противоречия по този въпрос: в обясненията си от 27.06.07г изрично и в детайли пояснява, че „първоначално отворил вратата, моята врата-шофьорската”, после твърди ”до удара аз не съм отварял вратата”, като впоследствие отново признава отварянето й първия път. По тези причини и предвид останалия доказателствен материал, сочещ на обратното – полуотворена врата на колата в момента на удара (вж.експертизите и др.) състава не го цени като достоверен факт от обективната действителност, а като израз на защитна позиция, целяща да го оневини. Очевидно е, и е житейски логично, грижите по детето в колата(вж.обясненията на дееца и св.Ф.) да са имали приоритетно значение за подсъдимия, а не вратата и останалите участници в движението. Според справката от сектор КАТ-ОДП-Б. подс.Ф. е наказван за нарушение на ЗДвП, което опровергава обясненията му, че не наказван за подобни правонарушения.Ето защо доводите на защитата, досежно меродавността на обясненията на подсъдимия, изложени във връзка с положението на вратата, не се споделиха.

Изясни се и причината за настъпилата смърт на Н.И.. Медиците по назначените експертизи освен изводите за начина на получаването на тежкото увреждане и последвалото разстройство на здравето, са единодушни, че е предизвикано именно от деянието на Ф..В противовес с доводите на защитата, изводите им са основани на цялостната медицинска документация, намираща се в болничните заведения, у наследниците на пострадалия и кориците на делото(вж. заключенията и разпитите на вещите лица в с.з.).Ето защо е неприемлива тезата на подсъдимия и защитникът му, основаваща се на възможността уврежданията на Н.И. да са получени при транспортирането на пострадалия от С. до Б. за скенеровото изследване. Още повече, че липсват каквито и да е данни, дори за поддържането му.

Всички медици изключват диабета, високото кръвно налягане или друга причина(инсулт и пр.) да са причинили блъскането на пострадалия в полутворената врата на автомобила, а от там и падането му с мотопеда. Следователно, твърденията на защитата и подсъдимия в обратната насока не само не се подкрепят от доказателствения материал, но се и опровергават. Предвид горното казаното от св.А. към пострадалия, че му забранили да кара мотор, заради високото кръвно, е ирелевантно, дори да се приемат за действително изречени(вж. обясненията в с.з. по този въпрос от вещото лице д-р З.).

Последвалите медицински грижи и лечение(вж. медицинската документация, становищата на медиците в експертизите и с.з., св.И.И.) също не биха могли да се счете, че са довели до смъртта.Напротив – въпреки лечението на така описаната травма, д-р А. е категоричен относно неизбежността на смъртта.Ето защо у състава липсва убеждението, че кончината на пострадалия е вследствие действията на лекуващите лекари, респ. другите му здравословни проблеми.От тук и несъстоятелността на тезата на защитата, развита в тази насока.

Отразеното в съобщението за смърт не променя горните констатации, предвид подробните разяснения относно механизма и практиката по издаване на съобщение за смърт и акт за смърт от вещото лице и заключението му, че в случая отразеното в съобщението за смърт и останалата медицинска документация, допълнително изпратена от болничните заведения, не променя изводите му от експертното заключение (вж. разпита на д-р А. в с.з.). Поради това и необосноваността на доводите на защитата за наличието на друга причина, довела до смъртта на Н.И., различна от посочената от прокуратурата и с друг генезис.

По изложеното съда не споделя и крайният извод на подсъдимия и неговия защитник, че ПТП, респ. уврежданията по Н.И., са причинени от самия него и то по негова вина.

При така установеното съдебния състав намира,че подс.Ф. е осъществил признаците от състава на престъплението по чл.343, ал.1, б.”в”, пр.1, вр. с чл.34. ал.1, пр.3, вр. с чл.128, ал.1 и 2, пр.посл. от НК, вр. с чл.95 от ЗДвП.

От обективна страна деянието е извършено чрез отваряне на шофьорската врата на л.а.”ВАЗ” с ДК№Е 4445АК от подсъдимия след като спрял на бул.”Свобода” срещу №18, в нарушение на установените правила по чл.95 от ЗДвП.Цитираната норма действително не съдържа забрана както за водача, така и за пътници, да отварят врати, респ. оставят отворени, в хипотеза като настоящата, но след като се уверят, че няма да създадат опасност за останалите участници в движението. В случая подсъдимия е извършил отварянето именно в разрез с горната разпоредба - без да се увери, че няма да създаде опасности за останалите участници в движението. В резултат именно на това му действие е последвал удар на минаващият покрай колата Н.И. с управлявания от него мотопед „Симсон” с ДК№Бл 01759, в отворената врата,което е причинило на последния постоянно общо разстройство на здравето, довело впоследствие до неговата смърт(вж. експертните заключения).Поради това изложените в тази връзка аргументи от защитата, са неоснователни.

От субективна страна деянието е извършено по непредпазливост. Въпреки нарушаването на установените правила(вж.изложеното по-горе) подсъдимия не е предвиждал настъпването на смъртоносния резултат на Н.И., макар, че е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

При определяне вида и размера на наказанието съда съобрази следното:

Подс.Ф. е роден на *г в Гр.М., семеен е и от бракът си има две деца. Завършил е средно специално образование, като понастоящем е работи.При определяне вида и размера на наказанието съда съобрази високата степен на обществена опасност на деянието. Показателни в това отношение са безотговорното посегателство върху обществените отношения, свързани с нормалното функциониране на транспорта, мястото и времето на извършването на инкриминираното деяние, средствата с които е осъществено, както и обществената оценка за подобен род простъпки, традиционно чужди за нашият морал. Отчете се и завишената обществена опасност на личността, обусловена от конкретните прояви на подс.Ф., поведението му преди, по време и след извършване на престъплението.

Освен това, като отегчаващи вината обстоятелства се явяват още нарушенията на правилата за движение по пътищата, характерни за личности с деформирана ценностна система и ниско правосъзнание; причинените материални щети по мотопеда.

От друга страна са налице и смегчаващи вината обстоятелства:трудовата му ангажираност в частна фирма като работник,невисоките му доходи;чистото съдебно минало на дееца и отсъствието на данни за противообществени прояви; добрите характеристични данни, оказаната помощ на пострадалия след ПТП, въпреки обзелата го паника и не на последно място-продължителния период от време, изтекъл от извършване на деянието до настоящият момент.

Анализа на всичко това дава основание да се заключи, че наказание трябва да се определи при превес на смегчаващите отговорността обстоятелства. Ето защо на подс.Ф. следва да се наложи „лишаване от свобода” за срок от 1(една) година, чието изтърпяване се отложи за 3(три)години. Налице са всички предпоставки за прилагане института на условното осъждане – наложеното наказание е под 3 години „лишаване от свобода”, лицето е неосъждано и по този начин най-ефективно биха се постигнали целите на наказанието. Оставането на подсъдимия в естествената му среда, ведно с лишаването му от правоуправление по арг. на чл.343г НК за срок от 6(шест) месеца, ще допринесат за неговото поправяне, а също и за предупредителното и възпитателно въздействие върху останалите членове на обществото.

Неоснователни са оплакванията на защитата за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на обвинителния ак,довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия.Анализа на обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт сочи на ясно и точно формулирано обвинение със всичките му белези, поради което съда го намира за съответстващ на всички законови изисквания.Ето защо искането за връщане делото на прокуратурата не намира опора в закона.

По гражданските искове:

От доказателствения материал по делото се установи, че на 05.12.01г около 14ч подсъдимия е отворил шофьорската врата на собственото си МПС, в която се удря Н.И. и управлявания от него мотопед „Симсон”.Вследствие на това последният е получил тежка черепно-мозъчна травма, явяваща се постоянно общо разстройство на здравето, довела на 09.12.01г до неговата смърт, която била бърза и неизбежна(вж. Заключенията на медиците).

Правото на иска за двамата граждански ищци обаче се явяват погасени по давност.Вземанията на ищците в случая се основават на деликт и по силата на чл.110 ЗЗД се погасяват с изтичането на 5-годишна давност. При подобни хипотези според чл.114, ал.3 ЗЗД давностния срок започва да тече от откриването на дееца. В настоящият казус това е деня на ПТП – 05.12.01г, когато е извършено непозволеното увреждане и е установен неговия автор в лицето на подс.Ф..От този момент насетне последния, като длъжник, изпада в забава(вж.чл.84, ал.3 ЗЗД). Именно така възникналите вземания кредиторите е следвало да предявят в цитирания 5-годишния срок, което не сторено. При това положение възражението на ответника е основателно - правото на иск за ищците е погасено по давност, поради което претенциите им не намират опора в закона и настоящия състав ги отхвърли.

Възражението на ищцовата страна, че извършените процесуално-следствени действия прокъсват давността, са неоснователни.Според разпоредбата на чл.115, ал.1 б.”ж” ЗЗД давността не тече докато трае съдебния процес, но процес относно вземането, а не друг. Настоящият процес е наказателен, преследва други цели и задачи(вж.чл.1 от НПК), и не би могъл да бъде приравнен на процес относно вземането. Наказателния процес цели в крайна сметка реализирането на наказателната отговорност, поради което въпроса с гражданската е ирелевантен и не влияе върху санкционирането на деец при признаването му за виновен. Тези изводи не се променят и от обстоятелството, че понастоящем в досъдебното производство пострадалите не биха могли да предявят гражданко-правните си претенции. За тях остава открит общият исков ред за обезщетяване на претърпените вреди, който ищците в случая са могли да ползват, като междувременно поискат спирането на гражданското производство до приключването на наказателното(вж.чл.182, б.”д” ГПК). В тази насока е разбирането и на ВКС, изразено в ТР№5/05г от 05.04.06г по т.д.№5/05г.

В изложеното се съдържа отговор на всички останали доводи на страните, които са от значение за правилното решаване на делото.

По тези съображения настоящият състав постанови присъдата си.

СЪДИЯ: