Р E Ш Е Н И Е
№ 36
гр.Плевен,16.01.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - гр.Плевен, втори касационен състав, в открито съдебно заседание
на шестнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела
Дилова
ЧЛЕНОВЕ: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
при секретаря Цветанка Дачева и с участието на прокурора Нанка Рачева, като
разгледа докладваното от председателя касационно административнонаказателно
дело № 1257 описа за 2019 год. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С решение № 716 от 24.10.2019., постановено по а.н.д.№1369/2019г. Районен
съд гр. Плевен е отменил наказателно постановление № 19-03938-001768/15.04.2019г., издадено от Началник СЕКТОР
към ОД на МВР –гр.Плевен, сектор пътна полиция, с което на Л.Н.К., ЕГН *********, на
основание чл.182, ал.1, т.6 от ЗДвП са
наложени административни наказания глоба в размер на 750 лв. и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 3 месеца за нарушение на
чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Против горното решение е постъпила
касационна жалба от ОД на МВР Плевен, представлявано от старши
комисар К.Н., в която се излагат доводи, че решението
на Районен съд –гр. Плевен е неправилно
и незаконосъобразно, постановено в
нарушение на материалния закон. В жалбата се оспорват правните изводи до които
е достигнал РС-Плевен, че нарушението е
извършено при условията на крайна необходимост, тъй като по силата на чл.13а от НК, деянието не трябва
да противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт. Прави се искане
де се отмени обжалваното решение, и да се потвърди НП№ 19-0938-001768/15.04.2019г., издадено от Началник
СЕКТОР към ОД на МВР –гр.Плевен,
В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
В съдебно заседание. жалбоподателят се
представлява от адв. Г.А.,
който моли касационната жалба да се остави без уважение. Навежда доводи,
че в конкретния случай, деянието е извършено в състояние на крайна
необходимост, поради което не съставлява
административно нарушение. Моли
съда да остави в сила решението на районния съд, като правилно и
законосъобразно.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Плевен дава заключение, че касационната жалба е основателна. Счита, че
решението е неправилно, незаконосъобразно, постановено с противоречие със
събраните по делото доказателства. Счита, че следва да се отмени решението на
РС- Плевен и да се потвърди наказателното постановление.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Съобразно разпоредбата на чл. 218, ал.1 АПК
настоящият съдебен състав следва да обсъди само посочените в жалбата пороци на
решението, а съобразно чл.218, ал.2 АПК служебно следи за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Настоящият
съдебен състав намира, че приетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка е изцяло съобразена с установените по делото факти и обстоятелства,
събрани в съответствие с разпоредбите на НПК, като не споделя направените
въз основа на нея правни изводи.
Въззивният съд е приел за безспорно установено, че
на 02.07.2018 г., в 12:35 часа, в с.Ясен, ул. *** посока на
движението към гр. Д.Дъбник, като водач на л.а. „АУДИ КУ2“ с *** Н. е управлявал
със скорост
Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че в
случая е налице е института на „крайна
необходимост”, регламентиран в чл.13 от НК, към който препраща чл.11 от ЗАНН,
който изключва отговорността, към която е привлечен дееца.
Съгласно чл. 13, ал. 1 НК, за да е осъществено при крайна необходимост,
деянието трябва да е насочено към отклоняване на възникналата непосредствена
опасност, застрашаваща с увреждане държавни или обществени интереси, лични или
имотни блага, както и да създава обективни предпоставки за спасяване на
застрашените интереси. В конкретния случай представените писмени доказателства
трудов договор и дл. характеристика сочат, че Л. В. е охранител в „СОТ – СИГНАЛНО ОХРАНИТЕЛНА
ТЕХНИКА“ЕООД, охранителна фирма, която е сключила договор със “ЗС ИНВЕСТ“ ООД
да осъществява охрана, съгласно чл.5 и чл.10 от Закона за частната
охранителна дейност за предотвратяване на посегателство върху имуществото на
дружеството, намиращо се в обект - склад в с. Ясен. Представено е и копие „извадка за сигнали от
обекта ” от дата 02.07.2018г, удостоверяващо, че за процесната дата и час на
нарушението, е сработила алармата на охраняваното дружество, на която В. се
отзовал. Предвид изложеното съдът намира, че представените доказателства сочат,
че е възникнала непосредствена опасност – незаконно проникване в помещенията на
“ЗС ИНВЕСТ“ ООД в обект в с. Ясен, което е наложило В. по-най-бързия начин да отиде до местонарушението, изпълнявайки
трудовите си задължение. Така събрани доказателства обосновават извода, че
деянието за което е санкциониран В. е
извършено за да бъдат спасени от увреждане имотни блага – тези на “ЗС
ИНВЕСТ“ ООД, поради което същото не е
общественоопасно, обстоятелство което изключва отговорността на
наказания.
Само за пълнота следва да се
отбележи и че към преписката липсва приложен задължителния в случаите на
ползване на мобилна АТСС, протокол по чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за условията и реда за използване на
автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за
движение по пътищата, както и снимка на разположението на уреда.
С чл. 10, ал. 1
от Наредба № 8121з-532 от 2015 г., е въведено задължение за
контролния орган, при всяко използване на мобилно АТСС /каквото е
използвано в случая/, да попълва протокол, съгласно приложението. Предвидено е
протоколът по ал. 1 да се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол
/чл.10, ал.2/, като при работа с временно разположени на участък от пътя
автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, е
предвидено протоколът да се попълва за всяко място за контрол и да се
съпровожда със снимка на разположението на уреда /чл.10, ал.3/. В настоящия
случай, въпреки въведеното с горната разпоредба императивно задължение за
съставянето му, при използване на мобилно АТСС, липсва такъв протокол.
Изискването за съставянето на протокола по чл.10 от Наредбата не е самоцелно,
тъй като последният удостоверява, че на посочената в НП дата и час, е
използвано мобилно АТСС, което е било разположено в с.
Ясен, ул. „Иван Винаров“ и са проверявани моторните превозни средства, движещи
се именно в посока на движение към гр. Д.Дъбник, за които важи ограничението
на скоростта за населено място до 50 км/ч. Т.е, горният протокол е
доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, на това с
какво АТСС е заснето, посоката на движение, ограничението на скоростта,
автомобила на който е поставено мобилното АТСС и др. изисквания по наредбата.
Освен това, съгласно чл. 10, ал. 3 от Наредбата съставеният протокол следва да
се съпровожда и със снимка на разположението на мобилното АТСС,
което изискване в случая също не е спазено. Тази снимка е неразделна част от
протокола, и служи за доказване на точното място на което било поставено
мобилното АТСС, за да се прецени дали отговаря на посоченото в протокола, в
т.ч. и по отношение на контролираната посока на движение. При констатираната
липса на съставен протокол и приложена към него снимка съдът намира, че по
делото не е доказано точното местоположение на мобилното АТСС, респ. вмененото
на водача нарушение – управление на автомобил в с.
Ясен, ул. „Иван Винаров“, не се установява по категоричен начин от приложените
доказателства. Изискването за надлежно съставяне на този протокол, съпровождан със
снимка на разположението на уреда, не е самоцелно. Видно от
съдържанието на този протокол-Приложение към наредбата същият служи като доказателство
за мястото на контрол, времето на контрол, режима на измерване на
АТСС, както и за спазване на изискването на чл.10, ал.3 от
Наредба №8121з-532/12.05.2015г. за наличие на направена снимка на
уреда.
При липса на надлежно попълване на протокола
и доказателства за тези обстоятелства липсва сигурност относно верността на
измерването и се влиза в конфликт с правилото,
че административнонаказателната отговорност не може да почива на
предположения. Конкретно снимката по чл.10, ал.3 от Наредбата има за
предназначение да даде и визуална представа къде е било поставено мобилното
АТСС, като въведеното изискване е продиктувано единствено от гледна точка
обезпечаване законността в процедурата по установяване и регистриране на
нарушенията. В тази връзка същата е можело да бъде основание и за събиране на
допълнително доказателства.
Ето защо, при неизпълнението на
кумулативно предвидените от законодателя условия, по делото не е удостоверено,
че процесното АТСС е законосъобразно приведено в работен режим на
твърдяното място и време, откъдето и нарушението не е безспорно доказано.
По
изложените съображения, тъй като не са изпълнени изискванията на приложимата
наредба, съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на
производството по установяване и заснемане на нарушението, поради което
незаконосъобразни са и последващите действия
на контролните органи, като предприети при съществено нарушение на
разпоредбите, регламентиращи реда и начина за използването на АТСС и системи за
контрол на правилата за движение.
Предвид горното, настоящият съдебен състав
намира депозираната касационна жалба от ОД
н МВР Плевен
за неоснователна, поради което и процесното решение
на Районен съд – Плевен
като законосъобразно, респ. постановено при липса на допуснати
нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено
в сила.
Воден
от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. 2 от ЗАНН във връзка с чл. 221,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№ 716 от 24.10.2019г., постановено по
н.а.х.д. №1369 по описа за 2019г. на Районен съд Плевен.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИСИ от решението да се изпратят на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.