Р Е Ш Е Н И Е
Гр.София, 05.01.2021 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV “Д” въззивно
отделение, в публичното заседание на десети декември през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА
КОРДОЛОВСКА
МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като
разгледа докладваното от съдия Кордоловска гр.дело № 14473 по описа за 2019 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.
С решение № ІІ-55-208147 от 03.09.2019
г. по гр.д. № 62975/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 55-ти състав са отхвърлени като неоснователни предявените от Б.Я.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, срещу „М.ц.Н.8" ЕООД, с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление:***, иск по чл.124, ал.1 ГПК вр.чл.357,
ал.1 КТ за установяване по отношение на ответника съществуването на трудово правоотношение с ищеца
за периода 29.02.2016 г. - 30.09.2016 г. вкл., по което ищецът е заемал
длъжността лекар неотложна помощ в дежурен кабинет на ответника; предявените от Б.Я.М., ЕГН **********, с адрес: ***, срещу
„М.ц.Н.8"
ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:***, искове по
чл.344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, извършено от ответника
на 30.09.2016 г. и считано от 01.10.2016г., по чл.344, ал.1, т.2 КТ за
възстановяване на заеманата преди прекратяването длъжност при ответника, и по чл.344, ал.1,
т.3 вр.чл.225, ал.1 КТ за заплащане на обезщетение в размер на 6 036.00 лева за
оставане без работа поради твърдяното
незаконно уволнение за периода 01.10.2016 г. -
01.04 2017 г.
Недоволен от постановеното
решение, с което исковете с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на трудово
правоотношение между страните за периода 29.02.2016г. - 30.09.2016г. вкл. както и исковете с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ вр.чл.225, ал.1 от КТ, е останала ищецът Б.Я.М., който
в срока по чл.259, ал.1 от ГПК го обжалва с оплаквания за незаконосъобразност и
необоснованост, постановяването му в нарушение на материалния закон и
процесуалинте правила. По-конкретно поддържа, че между страните за исковия
период е съществувало трудово правоотношение. Искането му към въззивната
инстанция е да отмени първоинстанционно решение и уважи предявените искове.
Претендира сторените по делото разноски.
Въззиваемата страна „М.ц.Н.8" ЕООД, с ЕИК********, чрез пълномощника си оспорва въззивната жалба, по съображения изложени в
депозирания по реда на чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор. Претендира разноски.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, след като разгледа жалбата, обсъди събраните доказателства, приема следното от
фактическа и правна страна:
Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на
въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по
допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на
правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в
жалбата. Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр.2 от ГПК
по отношение на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е
обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има
правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби,
приложими към процесното правоотношение. В този смисъл е практиката
на ВКС, постановена по реда на чл. 290 от ГПК
и задължителна за районните и въззивните съдилища съгласно ТР № 1/2010 г. по
т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС- т. 2, обективирана в решение № 670/27.12.2010
г. по гр. д. № 1728/2009 г. на ІІІГО на ВКС и решение
№ 196/11.04.2012 г. по т.д. № 994/2010 г. на ІІТО на ВКС. В този
смисъл е и задължителното тълкуване на закона, дадено с ТР № 1/2013 г. по т.д.
№ 1/2013 г., т. 1 на ОСГТК на ВКС.
Настоящият
съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Същото е
и правилно.
По иска с правно основание чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на трудово
правоотношение между страните през периода 29.02.2016 г. - 30.09.2016 г. вкл., по което ищецът е
заемал длъжността "лекар
неотложна помощ в дежурен кабинет" на ответника „М.ц.Н.8"
ЕООД.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецт твърди на първомясто, че е подписал трудов
договор с ответника на 29.02.2016 г., екземпляр от който не му е бил предоставен, което
обосновава допустимостта
на иска по чл.357, ал.1 КТ, доколкото се твърди добросъвестност от страна на ищеца,
съответно неизпълнение на задължението на работодателя да предостави копие от договора на служителя
след подписването му.
Настоящият въззивен състав намира
предявеният при квалификацията на чл. 357, ал. 1 КТ, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване съществувало трудово
правоотношение между страните в производството за исковия период за допустим,
тъй като за ищецът съществува правен интерес от това, доколкото последният
претендира определени права и последици от това правоотношение. Законосъобразен и в съответствие с доказателствата по
делото е изводът на
първоинстанционния съд, че между страните
не е съществувало трудово
правоотношение през процесния
период. Този извод се налага от събраните по делото гласни и
писмeни доказателства, вкл. приложените от ищеца
два броя удостоверения
от НАП, които да доказват, макар и непълно, съществуването на трудов договор
между страните по спора. Наличието на такива
доказателства е необходимо за обосноваване на извод, че трудово правоотношение валидно е обвързвало страните,
които доказателства следва да установят
съществените елементи на това правоотношение -«място на работа, работно време,
длъжност, договорено трудово възнаграждение. Липсват данни за подадено от работодателя уведомление за възникнало между страните трудово правоотношение до
съответната Териториална дирекция на Националната агенция за
приходите /чл.62, ал.3 от КТ/, изплащане на трудовото възнаграждение
по банков път с посочено основание, че е за работна заплата или други подобни доказателства, от които да се приеме, че
ищецът е престарал труд за ответника, което
по правната си
природа да съдържа
белезите на трудово правоотношение.
Ищецът, чиято е доказателствената тежест, не
ангажира доказателства, които да навеждат, че страните са изразили воля за встъпване в трудово правоотношение, още по-малко такова, в което
да се съдържа информация за съществените
му елементи. Не се установяват признаците на съществуващо
трудово правоотношение и от събраните гласни
доказателства. От една страна, свидетелят е пациент, който
заявява, че е посетил като такъв ищеца на 29.02.2016 г. в кабинет в кв. „Надежда" - гр.София, когато друго лице е
донесъл документ на ищеца, за който свидетелят твърди, че ищецът го е взел и е
казал, че ще го прочете и тогава ще го подпише, поради което не може да каже подписан ли е пред него
този документ поне от ищеца, съответно за какво се е отнасял. Обстоятелството,
че през м.октомври 2016 г. отново е посетил лекаря - ищец в същия кабинет не установява нито, че Б.М. е работил там, нито каква е същината на извършваната работа, съответно как е
била регламентирана - по граждански или по трудов договор. Посещенията
са спорадични, а не периодични и не може да
се заключи от показанията, че през цялото време от 29,02.2016 г. до 30.09.2016 г. ищецът е работил именно за ответника и то
по трудов договор.
В обстоятелствената част на
исковата молба ищецт твърди на следващо място и че е подписал втори по време граждански договор от
01.03.2016г. за същата длъжност - лекар
в кабинет за неотложа помощ, помещаващ се на същия адрес, при договорено
изпълнение на възложената работа на 12-часови смени по предварително изготвен график.
Съгласно чл.62, ал.1 от КТ, трудовият договор се сключва в писмена форма и със задължително съдържание в него за
обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ. Така съгласно чл.
66, ал. 1 от
КТ трудовият договор
съдържа данни за страните и определя мястото на работа, наименованието на
длъжността и характера на работата, датата на сключването му и началото на
неговото изпълнение, времетраенето на трудовия договор,
размера на основния и удължения платен годишен отпуск и на допълнителните
платени годишни отпуски, еднакъв срок на предизвестие и за двете страни, при прекратяване
на трудовия договор, основното и допълнителните трудови възнаграждения с
постоянен характер, както и периодичността на тяхното изплащане,
продължителността на работния ден или седмица. Във връзка с трудовия договор за
работника или служителя възникват и редица права - правото на трудово
възнаграждение, правото на почивка, на отпуска, на обезщетения и пр. Предметът на трудовия договор
е самото предоставяне на работна сила. Работното място, начина на изпълнение и
работното време се определят от работодателя. Рискът се носи от работодателя, а
работникът е подчинен на и зависим от работодателя. Изискването за писмена форма е въведено, като условие за валидност на договора, предвид което съществуването на трудово правоотношение не може да бъде
установяванео със свидетелски показания или други доказателства,
установяващи по косвен начин възникването и
съществуването му – арг. от разпоредбата на чл.164,
ал.1, т.1 от ГПК, която предвижда, недопустимост на свидетелските показания за установяване на правни сделки, за
действителността на които закон изисква писмен акт. В този смисъл е и съдебната
практика – решение №
943/22.02.2010 г. по гр.д. № 4902/2008 г. на ВКС, IV г.о, постановено по реда на чл.290 от ГПК. Според цитираното решение на ВКС, когато ищецът по иск с правно
основание чл.357 от КТ за установяване възникването,
съществуването, изпълнението или прекратяването на ТПО признава, че писмената
форма за съставяне на трудовия договор не е била спазена, то признанието е, че не е възникнало валидно
трудово правоотношение. Когато ищецът твърди, че трудовият договор е
бил сключен в писмена форма, но съставеният документ е бил изгубен или
унищожен, то твърдението е за валидно възникнало правоотношение, което не може да
бъде доказано с удостоверяващия го документ, поради последващата му липса. В тази хипотеза са допустими
всички доказателствени средства, тъй като в противен случай страната би била
лишена от правата й по трудовия договор. Съобразно изложеното
по-горе по делото не се установиха твърденията на ищеца в ИМ за съставен между
страните писмен договор със задължителното съдържание в него за
обстоятелствата по чл. 66, ал. 1 от КТ, поради
което законосъобразен е изводът на СРС, че между страните не е
възникнало валидно трудово правоотношение за
претендирания период.
Настоящата въззивна
инстанция споделя извода на СРС, че самият факт, че за длъжността е бил подписан от ищеца Граждански договор, е признание на обстоятелството, че трудово
правоотношение между страните не е възниквало,
като настоящият съд намира, че с оглед спецификата му - прием на пациенти
в почивни дни и нощем, както и срочността му - три месеца, не може да се приеме, че прикрива трудово правоотношение, още повече,
че волята на страните е обективирана именно в гражданския договор, ясна е и
няма нужда от поправително тълкуване. От изложенията в уточнителните молби на ищеца е
видно, че същият е съзнавал, че подписаният договор е граждански, а не
трудов, както и че волята му не е била
опорочена.
По изложените по-горе съображения искът при квалификацията на чл.357 от КТ
вр.чл.124 от ГПК като неоснователен, следва да бъде отхвърлен.
С оглед обусловеността на конститутивни искове по чл.344, т.1 и т.2 от КТ, както и на осъдителния иск по чл.344, т.3 вр.чл.225 от КТот
установителния иск по чл.357 от КТ вр.чл.124 от ГПК,
същите като неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Поради съвпадане на крайните
изводи на настоящата инстанция с тези на първостепенния съд и в упражнение на
правомощията си по чл.271 от ГПК въззивната инстанция е длъжна да потвърди
обжалваното решение.
С оглед изхода на спора на
въззиваемата страна следва да бъдат присъдени разноски в размер на 632.00 лв.,
представляващи платено адвокатско възнаграждение.
При тези
мотиви, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № ІІ-55-208147 от 03.09.2019 г. по гр.д. №
62975/2016 г. на СРС, ІІ ГО, 55-ти състав.
ОСЪЖДА Б.Я.М., ЕГН **********,
с адрес: *** да заплати на основание чл.78, ал.3 от ГПК на „М.ц.Н.8"
ЕООД, с ЕИК********, със седалище и адрес на управление:*** сумата от 632.00
лв., представляваща разноски пред въззивнта инстнация - платено адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в
едномесечен срок от съобщението на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.