№ 22696
гр. София, 01.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20221110104561 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По настоящото дело е постъпила молба № 38680 от 07.02.2024 г. с пр.
осн. чл. 248 от ГПК, с която се иска да бъде преразгледано определение №
4622 от 30.01.2024 г. в частта за присъдените разноски.
С разпореждане № 55024 от 13.04.2024 г. съдът е разпоредил да бъде
връчен препис от молбата на ищцата по делото. Съобщението на ищцата е
връчено на 22.04.2024 г., като в срока е постъпило становище, в което моли
молбата да бъде оставена без уважение. Съгласно чл. 248, ал. 1 от ГПК в
срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от
постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да
измени постановеното решение в частта му за разноските. В процесния
случай съдебния акт е определение и е обжалваем, връчен е на ответника по
електронен път на 31.01.2024 г., поради което и молбата по чл. 248 от ГПК се
явява подадена в срок.
След като се запозна с възраженията и материалите по делото,
съдът счита молбата за частично основателна, по следните
съображения:
С постановено на 30.01.2024 г. Определение № 4622 по гр.д. № 4561 по
описа за 2022 г. на СРС, ГО, 59-ти състав, съдът е отменил на основание чл.
253 ГПК определение № 28893/29.10.2022 г., с което е приел исковата молба
за допустима, както и определение № 10802/21.03.2023 г., в частта, в която
1
съдът е оставил без уважение искането на ответника за прекратяване на
производството поради недопустимост на предявените искове, като е
прекратил на основание чл. 358, ал.1, т. 2 от КТ, чл. 344, ал.1, т.3 във вр. с чл.
225, ал.1 от КТ и чл. 124, ал. 1 от ГПК поради недопустимост на исковете
производството по гр. д. № 4561 по описа за 2022 г. на Софийски районен съд.
Съдът е пропуснал да се произнесе по направеното от ответника "ФИРМА"
ООД /старо име - „ФИРМА“ ООД/ искане за присъждане на заплатения
адвокатски хонорар, поради което и определение № 4622 по гр.д. №
4561/2022 г. по описа на СРС, ГО, 59-ти състав следва да бъде допълнено,
като бъде осъдена ищцата Е. Б. П. с ЕГН ********** да заплати на "ФИРМА"
ООД /старо име - „ФИРМА“ ООД/ заплатеното от последното адвокатско
възнаграждение за правна защита и съдействие във връзка с образуваното гр.
д. № 4561/2022 г. в размер на 900 лева. Делото е образувано с входирана
искова молба на 28.01.2022 г. от страна на Е. Б. П.. На 04.05.2022 г. е
входиран отговор на искова молба с вх. № 88866 от страна на довереното ми
дружество "ФИРМА" ООД /старо име - „ФИРМА“ ООД/. Ведно към отговора
на исковата молба са приложени и адвокатско пълномощно, договор за
правна защита и съдействие в едно с банково извлечение за заплатен
адвокатски хонорар, както и списък на разноските. На 07.07.2023 г. съдът не е
дал ход на делото и е отменил същото за 25.09.2023 г. Мотиви за това са били
следните: „Въпреки редовното уведомяване на страните съдът счита, че са
налице процесуални пречки за даване ход на делото, тъй като непосредствено
преди съдебното заседание същото не е открито по реда в адвокатската стая.
Извършени са опити да бъде открито, но не е намерено, поради което съдът
счита, че следва да бъде извършено отново търсене на делото в деловодството
на състава, в адвокатската стая, в кабинетите на съдията и секретаря, поради
което СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ: НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО“ На 25.09.2023 г.
съдът в протокол № 19900 посочва, че „Беше извършена щателна проверка,
вкл. и до днешна дата, но не беше намерено нито в деловодството на състава,
нито в кабинетите на секретаря и на председателя на състава, както го нямаше
и в адвокатската стая, поради което съдът счита, че не следва да се дава нов
срок за търсене“, поради което делото е оставено без насрочване, като съдът
посочва, че „ще бъде насрочено след извършване на съответните действия
след издаване на заповед за неговото възстановяване“. С Определение №
39805 от 07.11.2023 г. съдът е отменил протоколно определение от 25.09.2023
2
г., като е посочил, че „настоящото определение следва делото да се докладва
за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание“. На
30.01.2024 г. е постановено Определение № 4622, с което директно
производството е прекратено, като съдебният състав не е взел отношение
относно съдебните разноски нито в мотивите, нито в диспозитива на
постановения съдебен акт. Това е пряко нарушение на разпоредбата на чл. 81
ГПК, съгласно която „Във всеки акт, с който приключва делото в съответната
инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.“ Напротив, подобно
произнасяне по искането за разноски не е сторено, като по този начин съдът е
лишил адвоката от дължимото му се минимално адвокатско възнаграждение.
Фактът, че определението, като преграждащо развитието на гражданския
исков процес, слага край на съдебния спор, не е равнозначен на липсата от
необходимост по отношение произнасяне дължимостта на адвокатското
възнаграждение. Съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК /изм. и доп. ДВ. бр.102 от 23
Декември 2022 г./: „Ответникът има право на разноски и при прекратяване на
делото.“ Случаят е еднотипен с хипотезата на посочената правна норма –
съдът е прекратил делото. Съгласно Тълкувателно решение № 6/2012: „Само,
когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се
присъдят по правилата на чл. 78 ГПК“. Източник на доказателство за
извършени разноски е договорът за правна защита и съдействие, приложен в
случая. В него е посочено, че предмет на договора е „оказване на правна
защита и съдействие на клиента, изразяващи се в подаване на отговор на
искова молба по гр. д. 4561 по описа за 2022 г. на СРС“, като договореното
възнаграждение е в размер на 900 лв., платимо в деня на сключване на
договора по посочената банкова сметка. Приложен е и списък с разноски в
размер на 900 лв. По делото не е проведено открито съдебно заседание в
класическия му вид, защото съдът е отложил делото за ново разглеждане, но
преди откритото съдебно заседание е постановил определение, с което е
прекратил производството, ето защо на практика по принцип (извън
настоящия случай, при който е приложен списък с разноските) не може да се
приложи списък на разноските, поради наличие на очакване на страните, че
ще има друго открито съдебно заседание, на което да могат да приложат
списък. Не са могли да бъдат приложени допълнителни доказателства за
заплащането на адвокатския хонорар. Ето защо съдът счита, че наличието на
договор за правна защита и съдействие и списък с разноски, приложени още с
3
отговора на исковата молба, са били максимумът, който е можел да бъде
постигнат, доколкото след този момент съдебният състав физически не е
разполагал с делото, което е равносилно и на липса на каквато и да е
възможност за входиране на каквито и да било допълнителни документи.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА допълване на определение № 4622 от 30.01.2024 г. в частта
за присъдените разноски, като добавя следния диспозитив:
ОСЪЖДА Е. Б. П. с ЕГН **********, от АДРЕС, да заплати на
"ФИРМА" ООД /старо име - „ФИРМА“ ООД/ с ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление гр. София, район „Оборище“, ул. „Оборище“ № 72,
представлявано заедно от Стоян Михайлов Цонков и Сузана Иванова
Иванова, сумата в размер на 900 /деветстотин/ лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4