О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е №
Врачанският
окръжен съд, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в съдебно заседание на 30.05.2019 година в
състав:
Председател:
АГНЕСА СТАВАРОВА
с
участието на секретаря: ВЕСЕЛКА НИКОЛОВА
и
прокурора: ЦВЕТЕЛИН РАДОЙНОВ, като разгледа докладваното от АГНЕСА СТАВАРОВА ЧНД
N 206 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 НПК и е образувано въз основа на молба от Н.П.Г., изтърпяващ наказание лишаване
от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде условно предсрочно освободен
от изтърпяване от останалата част от наказанието лишаване от свобода. В молбата
навежда доводи, че е изтърпял изискуемата се част от наложеното му наказание и
е придобил право за условно предсрочно освобождаване. Твърди, че не е наказван,
спазвал е вътрешния ред и дисциплина, установени в затвора.
Към молбата са приложени писмени
доказателства – становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка
на риска от рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното
затворническо досие на осъдения Б.В..
В съдебно заседание осъденият поддържа
молбата.
Инспектор
М., упълномощен от началника на Затвора-Враца изразява становище за неоснователност
на искането. Представя актуална справка за размера на изтърпяното наказание
лишаване от свобода и неизтърпяната част от същото.
Участващият в съдебното производство
прокурор от ОП-Враца дава становище да не се уважи молбата.
Окръжният съд, след като изслуша страните в
процеса и провери представените по делото писмени доказателства, намира молбата
за неоснователна по следните съображения:
Лицето Н.П.Г.
е осъден със споразумение № 39 от 05.03.2019г. на PC-Враца по НОХД №1252/2018
г., с което му е наложено наказание „Лишаване от свобода" за срок от 3
месеца на основание чл.343б, ал.1 от НК, при първоначален „общ“ режим.
Начало на наказанието - 11.03.2019 г. Фактически изтърпял - 2
месеца и 19 дни. Всичко изтърпял - 2
месеца и 19 дни. Остава за изтърпяване -
11 дни.
Доказателствата сочат, че осъденият Н.Г. е изтърпял повече от
половината от наложеното му наказание, съгласно изискванията на чл. 70, ал. 1,
т. 1 НК.
Лишеният
от свобода Г. изтърпява наказание лишаване от свобода в размер на З месеца
"лишаване от свобода" за деяние по чл. 343б, ал.1 от НК. Оценката,
дадена от ръководството на затвора е следната: оценка за риск от рецидив не е
правена, поради краткия размер на наказанието по присъдата. Отразено е в
становището, че причините и факторите за извършване на престъплението са ниското
правно съзнание и некритично отношение към предишните си криминални действия.
Рискът от сериозни вреди за обществото е среден, защото има предишни осъждания
за подобни деяния. Криминалното минало на л.св. Г. е свързано с престъпления по
чл.343б, чл.324, и чл.206 от НК.
Посочените
цели в плана на присъдата са следните: формиране на чувство за критичност,
съхраняване на психическото и физическо здраве, спазване на реда и
дисциплината, повишаване на уменията за мислене и осъзнаване на вредните
последици от престъпните действия. Рискът от извършване на бягство на този етап
е нисък, поради факта, че л.св. Г. се намира в стационара на затвора.
Проблемни
зони са умения за мислене - наблюдава се ригидност в мисловния процес и
неосъзнаване на последствията от шофирането в пияно състояние.
Друга
дефицитна зона е злоупотребата с алкохол. Лишеният от свобода Г. не счита
употребата на алкохол за проблем, свързан с извършването на престъплението. Не осъзнава
негативното въздействие на алкохола при шофиране на автомобил. Не разбира, че
това представлява опасност за живота и не осъзнава последиците от деянието. Двете
осъждания за престъпления по чл.343б, ал.2 от НК показват, че л.св. Г.
представлява сериозен обществен проблем, защото в социалното си обкръжение
продължава да извършва подобни престъпления. Налице са самооправдателни нагласи
и омаловажава извършеното от него.
Лишеният
от свобода Г. е склонен към създаването на критични ситуации в пътното
движение, а вероятността от попадане в ПТП се увеличава многократно, поради
употребата на алкохол.
Лишеният
от свобода Г. изтърпява наказанието си в стационара на затвора. Рискът от вреди
за обществото е среден, но клонящ към висок, поради характера и спецификата на
извършените престъпления. Рискът от вреди спрямо другите лишени от свобода и
пенитенциарните служители е с ниски стойности. Не показва враждебни нагласи и
не е склонен да употреби физическа сила при попадане в конфликтна ситуация.
Лишеният
от свобода Г. не е назначаван на работа, поради влошеното здравословно
състояние-диабетна гангрена на дясното стъпало. Съобщава на медицинските служби
и за захарен диабет.
В
стационара на затвора не са регистрирани негативни прояви от контролиращите го
органи. Не е наказван и не е награждаван за участия във възпитателни и
ресоциализиращи мероприятия.
Липсата
на наказания според ръководството на затвора не сочи, че лишения от свобода Г. е
променил модела, манталитета и стереотипа си на мислене и поведение.
В
местата за лишаване от свобода осъденият Г. демонстрира добро поведение, но в
живота на свобода води хищнически и манипулативен начин на живот, несъвместим с
добрите нрави и общочовешки ценности.
Лишеният
от свобода Г. не е склонен под влияние на околните и на многобройните си
осъждания /З бр./ да промени вижданията и принципите си.
Уменията
му за мислене не са необходимото ниво, поради факта, че системно повтаря едни и
същи грешки.
Не
се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене на законосъобразен
начин на живот след освобождаване, в следствие преживените ограничения в
затворническото общежитие.
Средният
риск от вреди за обществото се обуславя от криминалното минало, а двете
осъжданията за едно и също престъпление показват, че лишения от свобода Г.
проявява престъпна упоритост, самонадеяност и склонност към импулсивни и
безразсъдни действия.
Лишеният
от свобода Г. не осъзнава тежестта на извършените закононарушения и няма
критично отношение към престъпните си действия.
Съдебният
състав след като съобрази становището на затвора и на доказателствата по делото
намира, че по делото е налице само първата предпоставка от материално-правната
норма за изтърпяно наказание. По втората предпоставка не са налице убедителни
доказателства за неговото реално поправяне и превъзпитание, поради което
индивидуалната работа с него трябва да продължи в посока създаване на безопасни
умения за шофиране, повишаване степента на отговорност за поведението си и
формиране на гъвкав модел на мислене, водещ до намаляване вероятността от
извършване на повторно престъпление.
Шансовете
за реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед липсата на желание за
промяна и корекция в поведението му.
Необходимо
е продължаване на поправителната работа с л.св. Г. за изграждане на устойчива
мотивация за позитивна промяна. Не са изпълнени целите, заложени в плана на
присъдата. Не се наблюдава трайна положителна тенденция в нагласите за водене
на законосъобразен начин на живот след освобождаване, в следствие преживените
ограничения в затворническото общежитие.
Не
са налице убедителни доказателства за неговото реално поправяне и
превъзпитание, поради което индивидуалната и възпитателна работа трябва да
продължи в посока на трайно и устойчиво поправяне на дееца. Трябва да се работи
за позитивна промяна на нагласите, формиране на критично отношение към
досегашното криминално поведение, правилно формулиране на проблемите и
създаване на алтернативи за тяхното решаване.
Към настоящият момент лишеният от свобода Н.Г. не е дал
достатъчно категорични доказателства за промяна в нагласите си за водене на
законосъобразен начин на живот. Установените криминални нагласи и нежеланието
да се съобразява и да спазва установените правила и законови норми в обществото,
дават основание да се приеме, че възможността за продължаване на престъпната
дейност е реална.
Към настоящия момент молителят не отговаря на изискванията за
добро поведение съгласно чл. 439а НПК.
Съществува дефицит в предпоставките, свързани с изискването за
добро поведение и поправяне. За да постанови съда УПО е необходимо молителят да
се е поправил реално или да е дал категорични доказателства, че се поправя.
Престоят в затвора трябва да въздейства за положителна промяна на лицето, което
в случая не се доказва от данните, изнесени в доклада и изложените съображения
на затворническата администрация. Дори в контролирана среда, същият показва
нежелание за интегриране и поправяне. Горните
обстоятелства говорят за липса на мотивация за поправяне и изкореняване на
негативни проявления и лоши навици. Този довод се основава на данните от
делото. В подкрепа на горното са приложените доклади на администрацията на
затвора, категорична че целите на наказанието не са изпълнени в пълен обем. Рискът от
вреди и рецидив при осъдения е запазен без промяна за всички категории. Необходимо
е самия осъден да полага целенасочени и последователни усилия за добро
поведение и да даде доказателства за своето поправяне, каквито по делото не
съществуват.
Това
е в основата за постановяване на отказ за условно предсрочно освобождаване.
На основание горното и във връзка с чл. 441 НПК, вр. чл. 70,
ал.1 НК, Врачанският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения Г.П.Г. - роден на *** ***, жител и живущ ***,
българин, български гражданин, понастоящем в Затвора гр. Враца, с основно
образование, неженен, осъждан, ЕГН **********, да бъде условно предсрочно
освободен от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода в
размер на 3 (три) месеца, наложено му по
НОХД №1252/2018 г. на PC-Враца по чл.343б, ал.1 от НК, с остатък в размер на 11
(единадесет) дни.
ОПРЕДЕЛЯ 6-месечен срок, от влизане на определението в сила, в
който лишеният от свобода Н.П.Г. не може да подаде нова молба за УПО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от
днес.
Препис от определението след влизане в сила да се изпрати на
Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: