О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
гр.
Кюстендил, 08.04.2020
г.
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в закрито
заседание на осми април две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА САВОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
СИМОНА НАВУЩАНОВА
като разгледа докладваното от съдия Савова
в.ч.гр.д.№83 по описа за 2020 г. на КнОС и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпила частна жалба от „*****“ ЕАД, гр. София, ул. „Московска“ №19, ЕИК *********,
представлявана от В.СП.– Главен изпълнителен директор и Д.Н.– Изпълнителен
директор, действащи чрез пълномощника – главен юрисконсулт Г.К., със съдебен
адрес:***, насочена против разпореждане №336 от 22.01.2020 г. на Районен съд –
Кюстендил, постановено по ч.гр.д.№108/20 г. по описа на същия съд.
С обжалвания съдебен
акт първоинстанционният съд е отхвърлил заявление за издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, депозирано от „*****“ ЕАД, с което се
поддържа искане за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист против Е.П.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за посочените в заявлението
суми. Съдът е указал на заявителя, на основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 от ГПК, че може да предяви осъдителен иск за вземането си в едномесечен срок от
съобщението, като довнесе дължимата държавна такса.
Частният жалбоподател
обжалва постановеното от РС – Кюстендил разпореждане, релевирайки доводи за
неговата неправилност, обусловена от необосноваността и незаконосъобразността
му. Изтъква, че подаденото заявление е с правно основание чл.417 от ГПК, като
към него е приложен документът, на който се основава вземането. Твърди, че
процесното извлечение от счетоводната книга на банката е редовно от външна
страна и удостоверява възникналите задължения досежно главницата, договорените
лихви и обезщетението за забава. Сочи, че същото съдържа минимално изискуемото
се съдържание, с оглед разпоредбата на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните
институции, което включва именно проверката на заповедния съд. Оспорва извода
на районния съд, че искането противоречи на закона или добрите нрави. Приема,
че предназначението на заповедното производство е бърза и опростена съдебна
процедура за установяване дали твърдяното вземане е спорно и да изключи исковия
ред за установяване на безспорни вземания. Оспорва извода на заповедния съд за
липса на методика при формиране на лихвения процент. Сочи, че видно от
Споразумение за обединяване на кредити, приложено към заявлението, се формира
нов размер на задължението, олихвявано с променлив лихвен процент, който към
датата на сключване на споразумението е 9,032%, формиран от стойността на
референтен лихвен процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
със стойност 0.220%, който при отрицателна стойност се приема за стойност нула
и фиксирана стандартна надбавка в размер на 8,812%. Изтъква, че съгласно чл.7.2
от договора лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент
при предпоставките, по реда и сроковете, посочени в общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление. Твърди, че референтният лихвен
процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван
официално на интернет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или
индикатори. Акцентира, че стойностите на индикатора „среден лихвен процент по
салда по срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години“
се публикуват на интернет страницата на БНБ. Приема, че в случая банката е
спазила изискването на чл.11, т.9 от Закона за потребителския кредит, който
изисква в договора за кредит да са посочени лихвеният процент по кредита,
условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е
свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент. Твърди, че в чл.7.2.3.1 от
подписаните от кредитополучателя Общи условия е нормиран реда за определяне на
нов референтен лихвен процент. Обобщава, че клаузата, с която се договаря
лихвеният процент по кредита, е разбираема и в нея липсва неяснота относно
действителния размер на задължението.Сочи, че клаузата не е и неравноправна по
смисъла на ЗЗП, тъй като не води до значително неравновесие между правата и
задълженията на страните, а и преди подписването на договора кредитополучателят
е имал възможността да се запознае със съдържанието й. Изтъква, че в случая
следва да се направи разграничение между едностранни и договорни изменения на
лихвения процент.
Посочва и, че що се
отнася до претенцията за обезщетение за забава до датата на настъпване на
изискуемостта в размер на 44,88 лв., същата е дължима на основание приетите с
подписването на Споразумението за обединяване на кредити общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление – чл.18.1.
Твърди, че относно
претендираните със заявлението 120 лв., представляващи разходи по изискуемостта
на кредита, те не представлявали такса и не са начислени с оглед управлението
на кредита.
По същество моли
съдът да отмени обжалваното разпореждане. Претендира сторени в производството
разноски.
Кюстендилският окръжен съд, след преценка на изложените в
частната жалба доводи, както и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Заповедният съд е бил сезиран с подадено е заявление по
чл. 417 от ГПК от "*****" ЕАД за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжника Е.П.Г., ЕГН ********** за парично
вземането в размер на 5 503.64 лв., от които главница в размер на 4 881.94лв., дължима по Споразумение за
обединяване на кредити от 18/10/2019 г., ведно със законната лихва от
21.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 448.67 лв. за периода 07/01/2019г. до датата на настъпване на
изискуемостта - 14/01/2020г., обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) до датата на настъпване на изискуемост - 44.88 лв. за периода от
15/01/2019г. до 14/01/2020г.; обезщетение за забава (законна лихва) след датата
на настъпване на изискуемостта – 8.15 лв. за периода от 15/01/2020г. до
20/01/2020г., дължими разноски по изискуемостта- 120лв.
Към заявлението е представен документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, а именно оригинал на извлечение от счетоводни книги за сметка №11/25652741
от 21.01.2020 г.
Съдът с разпореждане № 336 от 22.01.2020 г. е оставил без
уважение искането, констатирайки вероятна неравноправност на Договора за
потребителски кредит, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали
в чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК, приемайки, че кредиторът се е задоволил
единствено с посочването на абсолютни стойности на лихвения процент по заема,
без да разпише ясно методиката, по която се формира годишното оскъпяване.
При така установеното от фактическа страна, КнОС от
правна приема следното:
Частната жалба е допустима, доколкото е подадена срещу
подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, в законоустановения срок и от лице,
имащо правен интерес от обжалване.
По същество
въззивният съд я приема за основателна. Съображенията в тази насока са
следните:
В заповедното производство съдът извърша преценка дали е
налице редовен от външна страна документ по смисъла на чл. 417 от ГПК, който да
удостоверява ликвидно и изискуемо вземане. Отделно от тази преценка, съгласно
чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК, заповедният съд е длъжен служебно да
извърши проверка дали искането, в неговата цялост или част, не противоречи на
закона и добрите нрави, съответно дали искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за
това. Следователно в заповедното производство съдът осигурява реализация само
на правнозащитими права. За неравноправни клаузи, като такива противоречащи на
закона, съдът следи служебно и в заповедното производство в изпълнение на
правомощията си по чл. 411, ал. 2, т. 3 от ГПК.
С оглед изложеното, релевираните възражения от частния
жалбоподател в тази насока се явява неоснователни, като съдът няма да превиши
правомощията си, навлизайки в преценка по същество на обстоятелства, които са
предмет на бъдещо исково производство.
В изпълнение на коментираните правомощия и след
запознаване с депозираното заявление, ведно с доказателствата към него съдът
намира, че представеното извлечение от счетоводна книга е редовно от външна
страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника по
отношение на главницата, договорна и мораторна лихва, но не и досежно таксата
разходи по изискуем кредит.
В случая в подаденото заявление по чл. 417 ГПК в т. 9 е
посочен вида и размера на всяко от претендираните парични вземания като
главница и законна лихва, а изложените в т. 12 обстоятелства обосновават
възникнали правоотношения по Споразумение за обединяване на кредити от
18.10.2019 г., на основание на които се претендират посочените в заявлението
вземания. Изложените в т. 9 и т. 12 от заявлението твърдения съдържат надлежно
конкретизиране по основание и размер на всяко от претендираните вземания и
дават основание да се приеме, че същите са индивидуализирани и не следва да се
изисква от заявителя посочването на допълнителни данни. От външна страна е
налице формална редовност на заявлението, което е процесуална предпоставка за
издаване на заповед по чл. 417 ГПК за заявените вземания.
При посочените в заявлението обстоятелства, на които
заявителя основава вземането си за главница и законна лихва необосновано
районният съд е приел, че претенцията за част от сумите следва да се отхвърли
поради констатирана от КнРС вероятна неравноправност на договора, поради
неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК,
т.к. кредиторът се е задоволил единствено с посочване като абсолютни стойности
на лихвения процент по заема, без да разпише ясна методика, по която се формира
годишното оскъпяване.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК, договорът за
потребителски кредит следва да съдържа лихвения процент по кредита, условията
за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими
лихвени проценти. Клаузите по сключените договори не са индивидуално уговорени,
когато те са предварително изготвени от доставчика, поради което потребителят
не е имал възможност да влияе върху тяхното съдържание /арг. чл. 146, ал. 2
ЗЗП/. Следващото условие, предписано от закона - клаузите да са уговорени във
вреда на потребителя, е налице, когато са накърнени уредените в закона права и
законни интереси на потребителя /арг. чл. 20 ЗПК/.
За да се явява оспорената клауза неравноправна, на
следващо място същата не трябва да отговаря на изискванията за добросъвестност.
Добросъвестността по принцип се свързва с общоприетите правила за нравственост
на поведението при осъществяване на търговските практики, произтичащи от
закона, обичая и морала, установен в даден етап от развитието на човешкото
общество, което е формирало конкретни етични норми при изпълнение на
задълженията и упражняване на правата на членовете на общността.
Добросъвестността като изискване за поведение от търговеца по смисъла на чл.
143 ЗЗП е пряко свързано с пояснението, че недобросъвестността следва да бъде
разгледана с оглед правните и последици - постигане на значително неравновесие
между правата на търговеца и на потребителя. /така Решение № 165/02.12.2016 г.
по т.д. № 1777/2015 г. на ВКС, I ТО/. Тази несъразмерност е значителна, когато
е налице съществено несъответствие в насрещните престации на страните по
договора, водеща до тяхната нееквивалентност, както и и в несъответствие във
възможността им да упражнят своите права за защита по договора.
От тези законови изисквания се извежда и задължението при
уговаряне на конкретни условия, свързани с едностранно присвоени права,
независимо дали в общите условия или в подписания бланков договор за кредит, да
са осигурени ясни и разбираеми за обикновения потребител условия, с оглед които
същият информирано да поеме задълженията си.
С чл. 58, ал. 1 т. 2 ЗКИ е въведено изискване условията
на банката да уреждат метода за изчисляване на лихвата, както и условията, при
които същата може да се промени до пълното погасяване на задължението по
договора за кредит. Следователно задължение на Банката - кредитодател, е в
условията, които предоставя на потребителя - кредитополучател, да се съдържат
кумулативно два елемента - методика за изчисляване на съответната лихва и
предпоставките за нейната промяна през времетраене на договор. Методиката за
изчисляване на съответния лихвен процент трябва да съдържа ясно и конкретно
изчислителна процедура, която посочва вида, количествените изражения и
индикатори, които водят до изменение на лихвения процент. Поради това и предвид
характера на договора за банков кредит, безспорна е и необходимостта от
постигнато съгласие между съконтрахентите за формиране възнаграждението на
кредитодателя, т.е. относно конкретна формула за определяне възнаградителната
лихва - съществен елемент от съдържанието на този вид банков кредит.
Следователно методиката за изчисляване на лихвата също се явява елемент от
договора за кредит /така Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. по
описа на ВКС, 2 ТО; Решение № 15/18.04.2018 г. по т.д. № 2439/2016 г. по описа
на ВКС; 1 ТО/.
Досежно промяната на лихвата по договора за кредит в
разпоредбата на чл. 143, ал. 1 т. 10 ЗПП е предвидено, че е неравноправна
клаузата, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. Съобразно
нормата на чл. 144, ал. 3 т. 1 ЗПП /ред. ДВ. бр. 99 от 09.12.2005 г./, чл. 143,
ал. 1 т. 10 ЗПП не се прилага при сделки с ценни книжа, финансови инструменти и
други стоки или услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на
борсовия курс или индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар,
които са извън контрола на търговеца и доставчика. Константна е практиката на
ВКС /така Решение № 95/13.09.2016 г. по т.д. № 240/2015 г. на ВКС, 2 ГО;
Решение № 51/04.04.2016 г. по т.д. № 504/2015 г. на ВКС, 2 ГО; Решение №
242/02.12.2015 г. по гр. д. № 1899/2015 г. на ВКС, 4 ГО и много други/, че
основният критерий за неприложимост на изключението по чл. 144, ал. 3 т. 1 ЗПП
е изменението на цената да се дължи на външни причини, които не зависят от
волята на търговеца или доставчика на финансови услуги, а са породени от
въздействието на свободния пазар и/или държавния регулатор. Само в такава
хипотеза търговецът не може да се счита за недобросъвестен по смисъла на общата
дефиниция за неравноправна клауза по чл. 143, ал. 1 ЗПП, тъй като увеличаването
на престацията, макар и едностранно, не зависи от неговата воля. За да се
прецени дали конкретните договорни клаузи отговарят на общия принцип за
добросъвестност на търговеца, те трябва да бъдат формулирани по ясен и
недвусмислен начин, както и потребителят предварително да е получил конкретна
информация как търговецът на финансови услуги може едностранно да променя
цената. Това задължение е вменено на банката - търговец по силата на
разпоредбата на чл. 147 ЗПП. Ако промяната на лихвения процент бъде извършена
при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора
ясни правила, както и когато методиката за изменение на лихвения процент на
банката е разписано във вътрешни правила, които не са част от договора за
кредит, тя не отговаря на изискването за добросъвествност /така Решение №
104/13.07.2017 г. по т.д. № 1936/2016 г. на ВКС, 1 ТО; Решение № 144/08.11.2017
г. по т.д. № 2155/2016 г. на ВКС, 2 ТО/.
В настоящия случай съобразно чл. 6.1 от Споразумение за
обединяване на кредити от 18.10.2019 г., кредитът се олихвява с променлив
лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 9,032%,
формиран от стойността
на референтен лихвен
процент, представляващ индикатор „среден лихвен процент по салда по
срочни депозити в лева на домакинства, със срок над 1 ден до 2 години" със
стойност 0,220%, който при отрицателна стойност се приема за стойност нула и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 8,812%. Стойностите на индикатора се
публикуват на интернет страницата на БНБ. Съгласно т. 2 на посочената
разпоредба лихвеният процент се променя с промяната на референтния лихвен процент
при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление. Референтният лихвен процент
представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван официално
на интернет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или
индикатори. Променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент,
се променя от кредитора два пъти годишно - на 15 януари и на 15 юли. Съобразно
чл. 7.2.3.1. от ОУ лихвеният процент се променя с промяната на референтния
лихвен процент при предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в общите
условия за предоставяне на кредити за текущо потребление. Референтният лихвен
процент представлява лихвен бенчмарк или индекс и/или индикатор, публикуван
официално на интернет страницата на БНБ, или комбинация от такива индекси и/или
индикатори. Променливият лихвен процент, зависещ от референтен лихвен процент,
се променя от кредитора два пъти годишно - на 15 януари и на 15 юли.
Според настоящия съдебен състав от Споразумение за
обединяване на кредити от 18.10.2019 г. и ОУ, представени пред заповедния съд
се установява ясно и конкретно изчислителна процедура, въз основа на която се
формира лихвеният процент по договора за кредит. Следователно в условията по
договора за кредит е посочена методика за изчисляване на лихвения процент,
което както беше посочено е елемент от съдържанието на договора за кредит.
Съдържат се и предпоставките, при наличието на които ищецът има право да
променя едностранно базовия лихвен процент, за да може да бъде преценено дали
същите имат обективен характер. Споразумение за обединяване на кредити от
18.10.2019 г. съдържа информация за лихвения процент по кредита, условията за
прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент. Поради това същият не се явява недействителен на
основание чл. 22, вр. чл. 11 т. 9 ЗПК. КнОС счита за нужно да отбележи, че при
недействителност на договора на основание сочената разпоредба, съобразно
разпоредбата на чл. 23 ЗПК потребителят следва да върне чистата стойност по
договора за кредит, но не дължи лихва или други разходи по договора, т.е.
следва да бъде издадена заповед за незабавно изпълнение за дължимата главница
по кредита.
Не е налице и нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1,
т. 10 от ЗПК, съгласно която в договорът за кредит следва да съдържа информация
относно годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 начин. В в чл. 8 от приложеното
споразумение споразумението е посочено, че ГПР е 9,38%, а в чл. 9.1 от Общите
условия се съдържа информация, свързана с размера му и включените в него
компоненти.
При данните, посочени от заявителя и съгласно
правомощията на съда по чл. 417 ГПК при дадените указания в т. 2б от ТР №
4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, предвид фазата, на
която се намира производството - развиващо се като формално и едностранно на
този етап, без предоставена на страните възможност за становище, не може да се
обоснове извода, че посочените от заявителя обстоятелства относно претенциите
за главница, законна и мораторна лихва, сочат на вероятна неравноправност на
договорните клаузи, на основание на които се претендират. На длъжника е
предоставена законовата възможност да защити интересите си, като подаде пред
заповедния съд възражение и в исково производство съдът вече ще разполага с
възможността да преценява точно и подробно клаузите от договорите, включително
да се произнесе и по тяхната нищожност, но след като е уведомил страните за
това.
Не така стои въпросът с претенцията за сумата в размер на
120 лева, представляваща такса разходи по изискуем кредит. Наведените твърдения
в заявлението обуславят извода, че претенцията за сумата от 120.00 лв. има
характер на компенсаторна неустойка, тъй като уговарянето й предварително в
договора, препращащ към тарифата и в определен размер, отново по тарифата цели
да обезпечи изпълнението в срок на задължението за връщане на заемната сума и
да обезщети разходите за извънсъдебно събиране на вземанията. Наименоваването
на това задължение от заявителя като такса, вместо неустойка, съставлява опит
да се представи на кредитополучателите, същата като възнаграждение за
извършването на допълнителни услуги, които съгласно чл. 10а, ал. 1 от Закона за
потребителския кредит са разрешени. Дейността обаче по събирането на просрочено
задължение не съставлява предоставяне от страна на кредитора на допълнителна
услуга, за която потребителят да дължи възнаграждение. По същество така
начислената неустойка е в пълно противоречие с ограничението в чл. 33 от ЗПК,
тъй като предвижда различен вид обезщетяване на вредите от неизпълнение на
главното задължение от разрешения от закона. С оглед изложеното и това, че
нищожните клаузи не пораждат задължение за плащане по тях, съдът намира, че
заявлението по чл. 417 от ГПК в тази част се явява неоснователно и подлежи на
отхвърляне, като първоинстанционния акт постановил същият резултат следва да
бъде потвърден в тази част.
По разноските:
В
заповедното производство с оглед на вида и количеството на извършената от
юрисконсулта дейност и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, съдът не присъжда пълния
претендиран от заявителя размер на юрисконсултско възнаграждение (чл. 1 НЗПП).
Делото не е с относително голям материален интерес, извършената от юрисконсулта
работа се състои в попълване на бланково заявление по множество еднотипни
заповедни производства, поради което съдът определя възнаграждението на 100 лв.
Претендираните от заявителя разноски следва да бъдат присъдени съобразно с
уважената част от заявлението за издаване на заповед за изпълнение или за
държавна такса до размер на 107,67лева и за сумата от 97,82 лв. –
юрисконсултско възнаграждение от общо определения по-горе размер на последното
от 100 лв.
При този изход от спора, предвид частичната основателност
на депозираната частна жалба и на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от
Закона за правната помощ, вр. с чл. 25а, ал. 2 от Наредба за заплащане на
правна помощ на жалбоподателя се следва присъждане на разноски за настоящата
инстанция в размер на 50 лева.
По изложените правни съображения, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане №336 от 22.01.2020г., постановено по
ч.гр.дело №108/20 г. по описа на Районен
съд – Кюстендил, в частта, с която е оставено без уважение искането на "*****"
ЕАД за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист
срещу длъжника Е.П.Г., ЕГН ********** за
парично вземане до размер общо 5383,64 лв., от които главница в размер
на 4 881.94лв., дължима по Споразумение
за обединяване на кредити от 18/10/2019 г., ведно със законната лихва от
21.01.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна (възнаградителна)
лихва в размер на 448.67 лв. за периода 07/01/2019г. до датата на настъпване на
изискуемостта - 14/01/2020г., обезщетение за забава (лихвена надбавка за
забава) до датата на настъпване на изискуемост -44.88 лв. за периода от
15/01/2019г. до 14/01/2020г.; обезщетение за забава (законна лихва) след датата
на настъпване на изискуемостта – 8.15 лв. за периода от 15/01/2020г. до
20/01/2020 г., както и за разноски – до
размер на 107,67лева държавна такса и на 97,82 лева- юрисконсултско възнаграждение,
като вместо това ПОСТАНОВИ:
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ в полза на "*****"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул.
"Московска" № 19, срещу
длъжника Е.П.Г., ЕГН ********** за парично вземане до размер на общо размер на 5383,64
лв., от които главница в размер на 4
881.94лв., дължима по Споразумение за обединяване на кредити от 18/10/2019 г.,
ведно със законната лихва от 21.01.2020 г. до окончателното изплащане на
сумата, договорна (възнаградителна) лихва в размер на 448.67 лв. за периода
07/01/2019г. до датата на настъпване на изискуемостта - 14/01/2020г.,
обезщетение за забава (лихвена надбавка за забава) до датата на настъпване на
изискуемост - 44.88 лв. за периода от 15/01/2019г. до 14/01/2020г.;
обезщетение за забава (законна лихва) след датата на настъпване на изискуемостта
– 8.15 лв. за периода от 15/01/2020г. до 20/01/2020г., както и за сторени пред
заповедния съд разноски до размер на 107,67лева
платена държавна такса и 97,82 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 336 от 22.01.2020 г. по ч. гр.
дело №108/2020 г. по описа на КнРС, в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК Е.П.Г., ЕГН ********** да заплати на "*****"
ЕАД, ЕИК ********* сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща дължимо
юрисконсултско възнаграждения за настоящата инстанция.
ВРЪЩА делото на КнРС за издаване на заповед по чл. 417 от ГПК, съобразно дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.