№ 356
гр. София, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20231000502710 по описа за 2023 година
С решение № 263213 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 5548/2020 г., СГС, І-12
с-в, осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на П. П. Х. сумата 8 000 лв. като
обезщетение за неимуществени вреди, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от
ЗОДОВ, както и сумата от 16 600 лв. като обезщетение за имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху тези суми от 30.03.2016 г. до цялостното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение на неимуществени вреди за
сумата над 8 000 лв. до пълния размер от 170 000 лв., иска за обезщетение на
имуществени вреди за сумата над 16 600 лв. до 16 910 лв. и за сумата от 191
527,50 лв., представляваща неполучени доходи от търговска дейност. С
решението се присъждат в полза на П. Х. разноски в размер на 239,46 лв.
С определение № 260 от 13.01.2022 г. решението по делото е изменено
по реда на чл. 248 ГПК като се осъжда Прокуратурата на РБ да заплати на Х.
общо разноски в размер на 474,60 лв.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от П. П. Х.. Твърди, че
съдът не е ценил всички доказателства по делото и не е отчел, че
наказателното преследване е продължило почти 5 години, че е бил в ареста 11
месеца и 7 дни, че му е била наложена забрана да напуска пределите на
1
страната. Подчертава, че поради престоя му в ареста и продължилото след
това наказателно производство бил принуден да излезне в отпуск, а след това
бил прекратен трудовия му договор. Същевременно не можел да развива
допълнителните си дейности, които му носели приходи като озеленяване и
сергийна търговия. Изтъква, че по време на процеса е имал малко дете със
здравословен проблем (епилепсия), както и че жена му била бременна с
второто им дете, което се родило, докато той бил в ареста. Сочи, че това
оказало изключително неблагоприятно въздействие в психо-емоционален
план както върху него, така и върху съпругата му. Подчертава, че
обвинението за участие в ОПГ във връзка с наркотични вещества било
оповестено в медиите и това допълнително създало затруднения за него по
отношение на намирането на работа, накърнило доброто му име и той загубил
пазарни позиции. Настоява, че въпреки активното му участие в
производството, прокуратурата е отказала да уважи исканията му за събиране
на доказателства за неговото оневиняване. Моли да се отмени решенето в
отхвърлителната част и да се уважат исковете в цялост.
Срещу определението по чл. 248 ГПК е постъпила частна жалба, като се
претендира то да бъде отменено и да се увеличи размера на присъдените
разноски, тъй като той не съответства и на минималния такъв, като се
съобрази, че адвокатския хонорар от 3530 лв. е платен.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва жалбите в о.з.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Предявен e иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ.
Ищецът П. П. Х. твърди, че на 15.06.2011 г. след претърсване на
жилището му и автомобила му, му било повдигнато обвинение за извършване
на престъпления, свързани с образуване и ръководене на организирана
престъпна група (ОПГ), създадена с цел да върши престъпления по чл. 354а,
ал. 1 от НК и за придобиване и държане с цел разпространение на високо
рисково наркотично вещество – марихуана (чл. 321, ал. 3, пр. 3 и чл. 354а, ал.
2, изр. 2, алт. 4, т. 1, предл. 2 НК). Той бил задържан, а в последствие му била
взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ (за 11 месеца и 7 дни),
2
която от 22.05.2012 г. по разпореждане на съда е изменена в „парична
гаранция“ от 3000 лв. Сочи още, че му била наложена и забрана за напускане
на страната. На 24.03.2016 г. с постановление на СГП производството било
прекратено, поради липса на доказателства. Сочи, че към момента на
задържането си бил семеен с дете на 1 г. и 6 месеца, болно от епилепсия, а
съпругата му била бременна с второ дете, като основните доходи за
домакинството и за кредитите им били осигуряване от него, в това число от
работа на сергия и озеленяване на хотелски комплекс в к.к. "Слънчев бряг".
Ищецът загубил работата си вследствие дългия престой в ареста, а след
освобождаването му било изключително трудно да възобнови търговската си
дейност или да се върне на работа, тъй като всички го отбягвали и не желаели
да работят с него, поради повдигнатото му обвинение. Съпругата му
изпаднала в депресия, родила преждевременно, влошили се отношенията им,
тъй като тя мислела, че той ще влезе в затвора, а в последствие се развели.
Сочи, че всички загубили доверие в него, отбягвали го, той се страхувал от
осъждане, изпаднал в депресия, влошило се здравословното му състояние. За
претърпените неимуществени вреди претендира обезщетение от 170 000 лв.,
ведно със законната лихва. Като обезщетени на имуществени вреди моли да
се присъди сумата от 191 527, 50 лв., ведно със законната лихва,
съставляваща неполучени доходи от търговска дейност за времето от
привличането като обвиняем до края на 2015 г. Сумата ищецът изчислява
като разлика от реализираната печалба за първото полугодие на 2011 г., в
размер на 27 776, 87 лв. и финансовия резултат на дружеството му за всяко
полугодие на следващите години до 2015 г. включително. Отделно от това
счита, че има право да получи от ответника сумата от 16 910 лв., ведно със
законната лихва, съставляващи нереализирани доходи от трудово
възнаграждение в размер на минималната работна заплата за периода
01.02.2012 г. - 01.03.2016 г. Претендира разноски.
Ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер,
като счита, че не е доказан и не е установена причинна връзка. Оспорва
претенциите като неоснователни. Намира, че липсват доказателства за реално
претърпени неимуществени вреди. Подчертава, че наложената забрана да се
напуска страната е действала за сравнително кратък период от време - в
промеждутъка на 16.07.2013 г. - 15.10.2013 г., като не е доказано реално да са
търпени вреди вследствие на тази мярка. Оспорва верността на твърденията
3
относно сключения трудов договор, с оглед твърденията за паралелно
развивана търговия. Сочи, че договорът за озеленяване е изпълнен и
деклариран пред НАП преди повдигането на обвинение, поради което не
съставлява пропусната полза.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Няма спор, че ищецът е привлечен като обвиняем на 15.06.2011 г. за
престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 3 и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, алт. 4, т. 1,
предл. 2, (наказуеми с лишаване от свобода до 15 години), а спрямо него е
взета мярка за неотклонение "задържане под стража", което е продължило 11
месеца и 7 дни, когато е постановена промяна на мярката в парична гаранция
от 3000 лв., като мотивът на съда е бил единствено дългият срок на прилагане
на мярката. Не се спори, че спрямо ищеца, считано от 16.07.2013 г. до
15.10.2013 г. с постановление на прокуратурата е наложена забрана за
напускане на пределите на Република България. С постановление от
24.03.2016 г., влязло в сила на 30.03.2016 г., наказателното производство е
прекратено.
Няма спор, че през 2015 г. е започнал бракоразводен процес, който е
приключил с решение за прекратяване на брака на ищеца. (л. 114)
В хода на процеса се установява (л. 49, 50 и л. 100), че считано от 2009
г. ищецът е имал сключен трудов договор с „Барболови“ ООД, който бил
прекратен на 29.03.2013 г ., поради продължителния престой на ищеца в
ареста и липса на възможност от негова страна да представи документ, от
който да е видно, че наказателното преследване срещу него е прекратено. От
допълнително споразумение от 01.01.2011 г. се установява, че договореното
възнаграждение е в размер на 310 лв. за 8-часов работен ден.
Приетата ССЕ е установила, че за периода м. февруари 2012 г. - м. март
2016 г., в случай, че ищецът е полагал труд по представения трудов договор, е
щял да получи сума, в общ размер на 16 910 лева.
От представените по делото договори за наем и фактури за извършени
плащания (л. 51 - 59) се установи, че от месец април 2011 г. ищецът е
извършвал търговия на плодове и зеленчуци посредством две наети от него
сергии, чийто месечен наем е на обща стойност от 900 лева. От справките от
4
НАП се установява, че за извършената през първото полугодие работа,
ищецът е реализирал чиста печалба, в размер на 27 776, 87 лв.
Св. Г. К. В. се установява, че ищецът бил притеснен от воденото срещу
него наказателно дело, депресирал се, изпитвал срам и неудобство около 3-4
години след привличането като обвиняем. Ищецът не се чувствал добре и от
породените от обвинението проблеми с развитието на започнатия бизнес,
както и заради семейните му проблеми.
Пред настоящата инстанция майката на ищеца, Д. П. Х., разказва, че
задържането му било зрелищно, обърнали къщата наопаки, изкарали го с
белезници и бил в ареста около година. Това било много изненадващо за
всички, тъй като те били сигурни, че нищо не е направил. По това време
съпругата му била в напреднала бременност, а в последствие родила
преждевременно. Наложило се родителите да помагат на семейството, тъй
като имали кредити, както и защото първото дете на ищеца било със
здравословен проблем (епилепсия). Започнали проблеми със съпругата му и
няколко месеца след като той излезнал от ареста тя се изнесла с децата, тъй
като се страхувала, че ще го осъдят, ще остане сама с децата, те ще се
срамуват от него. Това съсипало ищеца, той изпаднал в депресия, потърсили
помощ от психолог за срок от 6 месеца по настояване на свидетелката.
Според последната синът й се затворил, променил, сякаш това не било
тяхното дете, отслабнал с 15-20 кг след ареста, приятели го канели да излиза,
но той отказвал. Сега вече бил по-добре, вдигнал се на крака, имал доход,
макар че изцяло променил работата си, и въпреки че се развел, поддържал
контакт с децата. Разказва, че той имал един изпълнен договор за озеленяване
в „Слънчев бряг“, трябвало да сключи нов договор за поддръжката му, а имал
и нова покана за същата дейност от друг хотел, но поради ареста нищо не
станало. Към момента на задържането той работел като офис организатор, но
след освобождаването му тази дейност не се развила добре, тъй като всички
имали едно на ум и му казвали да изчака делото и да види какво ще стане.
Ищецът не можел да изкарва същите доходи и да поддържа стандарта на
семейството си. Според свидетелката задържането станало, защото ищецът
занесъл кашон с банани на свой приятел, който в този момент е бил следен.
Случаят бил отразен медийно и всички разбрали, вкл. и бизнес партньорите
му и това също донесло негативи на работата му.
5
Другият свидетел, разпитан пред въззивната инстанция – Г. З. Д., знаел
за наказателното производство и задържането. Не е посещавал приятеля си в
ареста, само е носел необходими консумативи до там, а когато пуснали П.
видял, че той бил отслабнал с 10-15 кг. Ищецът твърдял, че е невинен и
всички, които го познавали знаели, че не се занимава с такива неща, тъй като
имал сравнително успешен бизнес с две сергии, както и имал успешно
изпълнен договор за озеленяване в Слънчев бряг, с предстоящ договор за
поддръжка и ново предложение за друг обект. Свидетелят помагал на
съпругата на П. при нужда, вкл. и финансово заедно с други приятели. След
излизането от ареста ищецът бил много променен – пречупен, затворен,
отчужден, смачкан и без самочувствие. Около половин година след като
ищецът бил освободен настъпила раздяла със съпругата му – тя го обвинявала
за дългото отсъствие, за финансовите проблеми, че вече не виждала мъжа в
него и тя била глава на семейството. Според показанията трудовият договор
на П. бил прекратен и не бил подновен именно заради ареста. На пазара
отказвали вече да му дадат сергия тъй като всички знаели за задържането му.
Според свидетеля П. имал предложение за работа в чужбина, но разбрал, че
има наложена забрана да напуска страната. В последствие ищецът започнал
съвсем нова дейност – внос и търговия с перилни препарати. Сега П. имал
съпруга и имал дете от нея.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието,
прокуратурата, съда и особените юрисдикции от незаконно обвинение в
извършване на престъпление, когато производството срещу лицето бъде
прекратено. По делото се установява, че спрямо ищецът е било водено
наказателно преследване за период от 4 години, 9 месеца и 14 дни, като
производството се е намирало само в една от фазите на процеса - досъдебно
производство. Ищецът е бил задържан под стража за 11 месеца и 4 дни, а
забраната за напускане на страната е продължила за 3 месеца. Повдигнато
спрямо ищеца обвинение е за извършване на тежко престъпление по смисъла
на чл. 93, т. 7 НТК. Предвид казаното с оглед прекратяването на
производството поради недоказаност следва да се приеме, че се касае до
“незаконно обвинение в извършване на престъпление”. В конкретния казус
6
безспорно следва да се обърне внимание на факта, че приблизително пет
години наказателното производство не се е развивало ритмично през
предвидените в закона негови фази, а е престояла на етап на предварително
производство. Този срок е надхвърлящ разумния срок от три години, който се
приема в практиката за относително достатъчен за приключване на едно
наказателно производство в предварителна и съдебна фаза. Предвид тези
данни, следва да се приеме, че се касае до повдигане и поддържане на
обвинение за период от време, който надхвърля обичайно необходимия без за
това да има обективни фактори, създаващи непреодолими пречки за хода на
процеса. Процесуално-следствените действия не са били достатъчно
интензивни, систематични и като цяло са се развивали бавно и са били
лишени от динамика. Вярно е, че се касае до разследване на престъпна
дейност, извършена от повече от едно лице, както и че подобен род деяния се
характеризират с по-висока степен на сложност, респ. с необходимост на по-
голям ресурс и капацитет за тяхното разкриване. Соченото обаче не игнорира
правото на всяко лице да получи бързо правосъдие, регулярно провеждане на
процесуалните действия и максимална степен на ефективност на досъдебните
мероприятия от гледна точна на тяхното провеждане във времето.
При всички налични данни, и като се съобрази практиката на ВКС,
според която фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че
подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху неговите чест и
достойнство (Решение № 991/06 г., решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д.
№ 273/2009 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС), следва да се приеме, че при всички
положения ищецът е търпял негативни преживявания, имал е опасения и
притеснения, че може да бъде несправедливо осъден, изпитвал е тревоги с
оглед невъзможността да бъде адекватен в семейните отношения, вкл. и по
отношение на грижите както за детето си, така и за бременната си съпруга, а
по-късно и за второто си дете. Безспорно Х. е претърпял негативни вреди от
незаконното обвинение – както се установява от показанията, той се
отчуждил, потиснал, депресирал се, срамувал се, имал проблеми с бизнеса си
и в семейството. Тези показания добре съответстват на други данни, събрани
в процеса, а именно – от една страна трудовият му договор е бил прекратен с
оглед обективна невъзможност да се явява на работа (с оглед задържането) и
невъзможност да удостовери, че срещу него не се водят наказателни
производство, а от друга страна - по-късно и бракът му е приключил с развод.
7
Следва да се държи сметка, че във връзка с незаконното обвинение
ищецът е прекарал продължителен период от време при прилагане на мярка,
която е ограничила правото му на свободно придвижване – приблизително
година той е бил под арест, като в този времеви интервал не е можел да се
възползва от свободно движение и всички негови ежедневни дейности са
били подчинени на ограничението, а личният му живот е бил подложен на
необичайни и нетипични рестрикции, които са били значими с оглед
необходимостта му да се грижи за своето болно дете и съпругата си, с която
са очаквало още едно дете (родено по време на престоя му в ареста).
Вярно е, че ищецът е имал ограничение и да напуска страната, но по
делото не се установява от този акт той да е претърпял вреди. Показания в
тази насока е дал един от свидетелите, но те са схематични, неконкретни,
съдържат само преразказ на думи на самия ищец и не могат да бъдат в
основата на изграждане на извода, че Х. е имал реална оферта за работа в
чужбина, която е била осуетена само поради относително кратката (3-
месечна) забрана за напускане на страната.
По възражението, касаещо медийното отразяване на случая, следва да
се приложи практиката на съдилищата, според която отговорността на
прокуратурата не може да бъде изолирана при широк медиен отзвук.
Разгласяването в средствата за масова информация и интернет на
наказателното преследване не следва да бъде изключено от групата
основания, обуславящи отговорността на прокуратурата. Ако се установи
наличие на вреди на доброто име и авторитет на ищеца, то в случая се касае
до пряка последица от действията на ответника. Така и решение № 233 от
18.05.2012 г. по гр. д. № 104/2012 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС, решение № 124 от
09.02.2010 г. по гр. д. № 3802/2008 г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС. В настоящият
случай обаче не се установява името на ищеца да е било масово и широко
популяризирано в масмедиите във връзка с развиване на престъпна дейност,
като в тази насока и показанията на свидетелите не съдържат конкретика как
и по какъв начин някакви публикации са уронили името или престижа на
ищеца – данните в изложението на майката на ищеца са общи, без посочване
на конкретни публикации или предавания, без прецизиране на хора или
търговци, които са реагирали негативно на медийните съобщения.
При съобразяване на изложените по-горе доводи, съдът приема, че
8
определената от първоинстанционният съд като обезщетение сума следва да
бъде завишена от 8000 лв. на 40 000 лв. За този извод съдът отчита
продължителността на наказателното преследване (при това само на
досъдебна фаза, с очакване и опасения процесът да бъде допълнително
удължен ако премине в съдебна фаза), дългият период от време, в което
ищецът е бил лишен от възможност да се придвижва свободно и да
упражнява правата си без ограничение, отражението, което задържането под
стража е дало спрямо личния и професионалния живот, в това число и в
отношенията в семейството, грижите към децата, прекратяването на
трудовите функции. Съдът съобрази, че по делото няма данни лицето да е
имало предходни осъждания или наказателни производства, които биха могли
да снижат степента на психо-травматично възприемане на негативните
събития. Съдът отчита, че обвинението е било поддържано в период, в който
ищецът е бил в активна възраст и неминуемо това е повлияло на всички сфери
на социалния живот. Въззивният състав взе предвид, че ищецът е бил лишен
от възможност да се грижи както за болното си дете, така и да оказва
подкрепа на бременната си съпруга, а отделно от това - важно житейско
събитие (раждането на второто дете) е настъпило по време на престоя му в
ареста. Показанията установяват, че именно проблемите с прокуратурата са
нагнетили напрежение в семейните отношения и са способстволи процеса на
разпад на семейството, довел до развод. От друга страна безспорно следва да
се отчете, че ищецът е преживял негативни емоции с оглед провала на
упражняваната от него трудова и търговска дейност, тъй като така не само е
била препятствана възможността му за развитие, но и драстично намален
финансовия му приход. Тези фактори са се отразили пряко на неговото
самочувствие, личен и семеен живот – той станал депресиран, подтиснат,
отчужден.
В същото време следва да се държи сметка, че свидетелите еднозначно
твърдят, че близкото обкръжение на ищеца не е приело възможността Х. да е
извършител на деянието и не са считали същия за виновен – приятелите са се
опитвали да поддържат връзка с него – канели го да излиза, оказвали му
подкрепа, но той се отчуждил. Отдръпването в социален план е настъпило в
по-далечен кръг от познати – на пазара, колеги, като това е дало ефект върху
ищеца, но в по-ниска степен на негативност относно приятелската подкрепа.
Предвид всичко казано съдът приема, че обезщетение в размер на общо
9
40 000 лв. е напълно годно да обезщети търпените от ищеца негативни вреди
в очертания по-горе обем. Размерът на обезщетението е съобразен с принципа
на справедливост в чл. 52 ЗЗД и практиката на съдилищата.
По отношение на имуществените вреди, претендирани от ищеца като
пропусната полза, съдът препраща към мотивите на първоинстанционното
решение. В допълнение може да се посочи, че действително в хода на процеса
не са събрани годни доказателства, които да установят, че за исковия период
ищецът е имал ясно предвидима печалба от търговска дейност извън
трудовата, в претендирания размер. Няма напр. ангажирани доказателства
какъв е бил приблизителния приход от сергии на същия пазар, със същите
стоки – като вид и обем, поради което не може само въз основа на предходна
печалба да се изграждат изводи за пропуснатото увеличение на имуществото
на ищеца. При всички случаи следва да се държи сметка, че развиването на
търговска дейност има своята относителна предвидимост, но тя е обусловена
от множество пазарни фактори, които не могат да бъдат предполагани, а
следва да бъдат обект на икономическо проучване, каквото не е било
проведено в хода на процеса. По отношение на предстоящите ангажименти на
ищеца досежно озеленяване на обекти в к.к. Слънчев бряг, съдът приема, че
същите не могат да бъдат установени само със свидетелски показани - те не
доказват нито наличие на конкретно съглашение с конкретен възложител,
нито цена на услугата, нито време за нейното изпълнение. В този смисъл
липсва изискуемата се яснота за предстоящи финансови постъпления, които
са били осуетени само и единствено от незаконното обвинение. В този смисъл
искът за пропуснати ползи се явява недоказан, поради което подлежи на
отхвърляне изцяло.
Решението следва да се потвърди и в частта, в която искът за
присъждане на трудовото възнаграждение е отхвърлен за разликата на 16 600
лв. до 16 910 лв. В тази част жалбата е бланкетна, а изводите на
първостепенни съд съответстват изцяло на приетата пред него експертиза.
При този изход на спора дължимото възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС с оглед възражение за прекомерност следва да се
определи в размер на 2 228 лв. и допълнително 10 лв. такса, като
определението по чл. 248 ГПК следва да се постанови в този смисъл.
За настоящата инстанция разноски на жалбоподателя се дължат с оглед
10
уважения обжалваем интерес и възражение за прекомерност, а именно – 3210
лв., с оглед действащата редакция към момента на подписване на договора за
правна помощ в Наредба № 1 от 2004 г.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 263213 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 5548/2020 г.,
СГС, І-12 с-в, в частта, в която се ОТХВЪРЛЯ искът с правно основание чл.
2, ал. 1, т. 3, пр. 2 ЗОДОВ на П. П. Х. срещу Прокуратурата на РБ за разликата
над сумата 8 000 лв. до сумата от 40 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ Прокуратурата
на РБ да заплати на П. П. Х., ЕГН **********, допълнително сумата от
32 000 лв., като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
незаконно обвинение, ведно със законната лихва върху тези суми от
30.03.2016 г. до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, в която искът е отхвърлен за
разликата над 40 000 лв. до сумата от 170 000 лв., като обезщетение за
неимуществени вреди, както и за разликата над 16 600 лв. до 16 910 лв. и за
сумата от 191 527,50 лв., представляващи съответно неполучено трудово
възнаграждение и пропуснати ползи от неполучени доходи от търговска
дейност.
В останалата част решението е влязло в сила.
ОТМЕНЯ определение № 260 от 13.01.2022 г. по гр. д. № 5548/2020 г.,
СГС, І-12 с-в, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение № 263213 от 28.10.2022 г. по гр. д. № 5548/2020 г.,
СГС, І-12 с-в, в частта за разноските, като ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да
заплати на П. Х. общо разноски в размер на 2 238 лв. дължими за първата
инстанция.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на П. П. Х. разноски пред
САС в размер на 3210 лв. за адвокатска защита и 5 лв. такса.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12