№ 236
гр. Пловдив, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Зорница Н. Тухчиева Вангелова
при участието на секретаря Таня Д. Стоилова
като разгледа докладваното от Зорница Н. Тухчиева Вангелова
Административно наказателно дело № 20215330207788 по описа за 2021
година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба /озаглавена възражение/ на "ФРИНТЕЛЕКС" ООД,
действащо чрез управителя А.М. против Наказателно постановление №
601528 – F624970/ 27.09.2021г., издадено от Директор на дирекция
"Обслужване" в Териториална дирекция на Национална агенция за приходите
(ТД на НАП) - Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на жалбоподателя е наложена
"имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение по чл.
125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
Жалбоподателят поддържа конкретни доводи за незаконосъобразност на
обжалваното наказателно постановление (НП), като се поддържа тезата, че
извършеното деяние е първо по ред, не са настъпили вреди за фиска, като
нарушението е отстранено своевременно. Моли наказателното постановление
да бъда отменено. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Ф., която оспорва
жалбата, като моли същата да бъде оставена без уважение, а наказателното
постановление като правилно и законосъобразно постановено да бъде
потвърдено. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
1
Представя списък на разноските.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално
легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред,
поради което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да бъде потвърдено по следните
съображения:
В АУАН и НП е посочено, че се издават за това, че:
При извършена служебна проверка на 15.06.2021 г. в ТД на НАП Пловдив
се установило, че "ФРИНТЕЛЕКС" ООД с ЕИК по БУЛСТАТ ********* като
регистрирано по ЗДДС лице не е спазило установения от закона срок за
подаване на отчетните регистри по смисъла на чл.124 от ЗДДС в ТД на НАП
Пловдив за данъчен период 01.05.2021 г. - 31.05.2021 г. до 14.06.2021 г.
включително.
Отчетните регистри по смисъла на чл. 124 от ЗДДС били подадени на
12.07.2021 г. в ТД на НАП Пловдив по електронен път.
Посочената фактическа обстановка се установява от разпита на
актосъставителя, който в съдебно заседание категорично потвърди
констатациите от АУАН, както и от приложената по делото писмена
документация. Посочените доказателствени източници са изцяло
еднопосочни и безпротиворечиви, поради което и съдът ги кредитира изцяло.
Допълнително следва да се отбележи, че изложената фактическа обстановка
не се оспорва и от самия жалбоподател.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорено по делото, а и от приложената по делото Заповед № ЗЦУ
1149/25.08.2020г. се установява компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и представляващи
основания за отмяна на НП. При съставянето на АУАН са изпълнени
изискванията по чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание.
Актът е съставен от оправомощено лице, предявен е за запознаване със
съдържанието му на пълномощника на санкционираното лице и му е връчен
2
препис срещу разписка.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете
по чл. 34 ЗАНН. Нарушението е допуснато на 15.06.2021г., установено е при
извършената проверка на същия ден, АУАН е издаден на 30.08.2021г., а НП -
на 27.09.2021г., тоест преди погасяване на административно-наказателната
отговорност на дружеството по давност.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 125, ал.5, вр. ал. 3 ЗДДС.
Приложена е и правилната санкционна норма, като наложената санкция е в
минималния предвиден в закона размер, поради което по-нататъшни
съображения по този въпрос не се дължат.
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана за нарушение с правна квалификация чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от
ЗДДС. С посочените разпоредби се задължават регистрираните по ЗДДС лица
да подават отчетните регистри по чл. 124, ал. 1 ЗДДС – дневник за покупките
и дневник за продажбите, за съответния данъчен период заедно със справката-
декларация до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период,
за който се отнасят. Не е спорно между страните, че дружеството -
жалбоподател към май 2021г. е било регистрирано по ЗДДС лице, поради
което е адресат на задължението за подаване на отчетните регистри по чл.124
от ЗДДС и годен субект на административното нарушение по чл. 125, ал. 5 вр.
ал. 3 от ЗДДС. Правилно в наказателното постановление е определен и
срокът за изпълнение на задължението досежно отчетните регистри за
данъчния период 01.05.2021г. – 31.05.2021 г. Последният съгласно правилото
по чл. 87, ал. 2 от ЗДДС съвпада с календарния месец. Срокът за изпълнение е
нормативно определен и съгласно разпоредбата на чл. 125, ал. 5 от ЗДДС е до
14-о число включително на месеца, следващ данъчния период. Налага се
извод, че жалбоподателят е могъл правомерно да подаде отчетните регистри
най-късно до 14.06.2021 г. Изпълнителното деяние на нарушението се
изразява в бездействие от страна на жалбоподателя, който, като е бил
задължен, не е подал в срок до 14.06.2021 г. отчетните регистри – дневник за
покупките и дневник за продажбите, за данъчен период месец май 2021г.
Нарушението е формално, поради което с осъществяването на
изпълнителното си деяние то е било довършено от обективна страна, без
3
необходимост от настъпването на определен вредоносен резултат. Евентуално
настъпилите вредни последици или липсата на такива в резултат от
нарушението не са елемент от състава му и не влияят върху неговото
довършване. Те биха могли да бъдат преценявани на плоскостта на
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства. Самият факт на
извършване на нарушението (неподаването в срок на отчетните регистри) в
достатъчна степен накърнява защитаваните обществени отношения по
осигуряване на отчетността в дейността на регистрираните по ЗДДС лица и
оправдава реализирането на административнонаказателната отговорност на
лицето като ответна мяра от страна на държавата. С наказателното
постановление е ангажирана обективната отговорност на жалбоподателя в
качеството му на юридическо лице, поради което в процеса не подлежи на
изследване въпросът за вината.
При доказано извършване на нарушението, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, съдът намира
за правилен извода на АНО, че не е налице хипотеза на маловажен случай на
административно нарушение. В тази връзка и предвид възраженията на
жалбоподателя е необходимо да се отбележи следното:
Действително съгласно ТР № 1/2007 г. по тълкувателно дело № 1/2005г. на
ВАС преценката за маловажност на случая е такава по законосъобразност, а
не по целесъобразност. От изложеното следва, че изводът, че нарушителят
следва да бъде реално санкциониран, задължително следва да бъде
предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
действителна обществена опасност да деянието ангажиране на държавна
репресия спрямо дееца.
В тази връзка настоящият състав изцяло споделя трайно утвърдените в
практиката принципни съображения, че при липса на изрична законова
дефиниция на понятието маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11
ЗАНН субсидиарно приложение следва да намери НК, според чл. 93, т. 9 на
който маловажен случай е налице, когато с оглед липсата или
незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена
опасност, в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния
вид.
Стъпвайки на тази законова дефиниция, практиката е извела правилото, че
4
за да се счете, че случая е маловажен следва да се констатира, че степента на
обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от
обичайните за подобни нарушения.
Според настоящия състав конкретното нарушение е такова, което разкрива
типичната, а не по-ниска степен на обществена опасност за подобен вид
нарушения, по следните аргументи.
На първо място, следва да се посочи, че забавата в изпълнението на
законовото задължение не се дължи на обективни причини, а практиката е
категорична, че именно наличието на обективни причини, които са
възпрепятствали законосъобразното процедиране е един от отличителните
белези на маловажния случай.
В тази връзка не може да се счете за такава обективна извинителна
причина - изтъкваната в писменото възражение срещу АУАН, а именно
смяната на счетоводителя, който е обслужвал санкционираното лице.
Счетоводното отчитане е основно публично задължение за всеки търговец и в
този смисъл, той във всеки един момент е длъжен да гарантира изпълнението
му било лично, било чрез обслужваща счетоводна фирма. Лошата
съгласуваност в действията на обслужваното предприятие и обслужващата
счетоводна фирма и особеностите на техните вътрешни договорни отношения
обаче по никакъв начин не могат да оправдаят неизпълнението на вменените
в закона задължения от търговеца, още повече, че, както вече беше отбелязано
съгласно трайната съдебна практика отговорността на юридическите лица е
обективна и безвиновна. В случай на установена небрежност от страна на
предходната обслужваща счетоводна фирма това би било основание
наказания субект да търси обезщетение за вреди по гражданско правен ред, но
не може да доведе до отпадане на административно наказателната
отговорност.
Действително нарушението е отстранено преди съставяне на процесния
АУАН – на 12.07.2021г. От доказателствата по делото се установява по
категоричен начин, че дружеството – жалбоподателя не по своя инициатива е
предприело действия по изпълнение на разписаното в закона задължение, а
едва след отправената му покана, получена по електронен път на 30.06.2021 г.
Тоест, задължението за спазване на данъчна дисциплина е изпълнено почти
две седмици след поканата за това и почти един месец след изтичане на
законоустановения срок. Подаването на отчетните регистри не е станало в
5
сравнително кратък срок след изтичане на нормативно регламентирания
период за представянето. Такъв кратък срок би бил ден, два, до три дни. /В
този смисъл - Решение № 1391 /06.07.2021 г. на АДмС – Пловдив по КАНД №
1176/ 2021г./ Това поведение не разкрива смекчаващи обстоятелства, а
пренебрегване на установения ред на държавно управление. Обществената
опасност на деянието не се смекчава съществено предвид липсата на вредни
последици, защото не се касае за резултатно нарушение. Нарушението засяга
особено важни обществени отношения, за които се дължи защита, дори
когато няма данък за внасяне или възстановяване. Следва да се отбележи, че в
случая липсва най-характерния белег на маловажния случай, а именно
доброволно отстраняване на нарушението, по собствена инициатива на
нарушителя в кратък срок след допускането му.
Не може да доведе до извод за маловажност на деянието обстоятелството,
че в АУАН и НП е отбелязано, че нарушението е за първи път. Това
обстоятелство е съобразено от административно наказващия орган при
индивидуализация на наложената санкция - 500 лева, цели двадесет пъти по-
нисък от възможния максимум на санкцията.
Не може да бъде довод за маловажност на случая и обстоятелството, че в
случая интересите на фиска не са нарушени. На първо място, следва да се
отбележи, че се касае за формално нарушение, за чиято съставомерност не се
изисква настъпването на допълнителен обществено опасен резултат освен
самото деяние изразяващо се в бездействие.
На следващо място, следва да се отбележи, че съставът на чл. 124 ЗДДС
има комплексен обект на защита, като обслужва не само обществените
отношения свързани с набиране на приходната част на държавния бюджет, но
и обществените отношения свързани с правилното отчитане на извършваната
в страната търговка дейност и движението на паричния поток, което пък от
своя страна е свързано с планирането на бюджета и осведомеността на
правните субекти за финансовото състояние на техните съконтрахенти.
Поради това и не може да се приеме, че бездействието на жалбоподателя в
тази хипотеза е с по-ниска степен на обществена опасност (така Решение №
1758 от 14.10.2020 г. по к. а. н. д. № 1512/2020 г. на XXVI състав на
Административен съд – Пловдив).
Всичко гореизложено налага извод, че нарушението не е с по-ниска степен
на обществена опасност от типичните нарушения от този вид.
6
По отношение на направеното възражение на жалбоподателя, досежно
неправилното му санкцониране едновременно за неподаване на справка –
декларация и за неподаване на отчетите по чл. 124 ЗДДС, следва да се посочи
следното:
Нормата на чл. 179, ал. 1 ЗДДС предвижда няколко хипотези на
административни нарушения, за всяко от които на нарушителя може да бъде
наложено административно наказание. Поради тази причина, както
неподаването на самата справка – декларация, така и неподаването на
отчетните регистри представлява самостоятелен състав на административно
нарушение, което следва да бъде санкционирано чрез определянето на
самостоятелно административно наказание. По този начин се спазват и
изискванията на чл. 18 ЗААН – за всяко от извършените от един правен
субект административни нарушения да бъде определено съответното
наказание /в този изричен смисъл са и Решение № 3106/30.10.2015 г. по к.
адм. н. д. № 2276/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив; Решение
№ 2632/25.11.2013 г. по к. адм. н. д. № 2255/2013 г. по описа на
Административен съд Пловдив, и Решение № 1516/04.07.2013 г. по к. адм. н.
д. № 1441/2013 г. по описа на Административен съд Пловдив/.
С оглед на изложеното, процесното наказателно постановление се явява
законосъобразно, поради което същото следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед на крайния изход на спора, разноски се дължат от жалбоподателя
на въззиваемата страна. На основание чл. 63, ал. 5 ЗАНН вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП,
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът определи да
бъде присъдено възнаграждение в размер на 80,00 лв. за осъществената
защита от юрисконсулт, като съобрази фактическата и правна сложност на
делото и вида и количеството на извършената дейност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 601528 – F624970/
27.09.2021г., издадено от Директор на дирекция "Обслужване" в
Териториална дирекция на Национална агенция за приходите (ТД на НАП) -
7
Пловдив, с което на основание чл. 179, ал. 1, предл. 4 от Закона за данък
върху добавената стойност (ЗДДС) на „ФРИНТЕЛЕКС“ ООД, ЕИК
********* е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 (петстотин)
лева за нарушение по чл. 125, ал. 5 вр. ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА „ФРИНТЕЛЕКС“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сума в размер на 80,00 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за процесуално представителство от юрисконсулт
пред Районен съд Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8