Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. Габрово, 21.09.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Габровски
районен съд в публично заседание на дванадесети септември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Диана ПЕТРАКИЕВА
при
секретаря Радинка Кулекова-А. и в присъствието на прокурора
................................... като разгледа докладваното от СЪДИЯТА АНД
№395
по описа за 2018 г. за да се произнесе взе
предвид следното:
Жалбоподателката М.Г.Л. ***, ЕГН **********, е обжалвала
наказателно постановление №РД-17-8/13.03.2018 г. на Председателя на Държавна
агенция за закрила на детето /ДАЗД/, с което затова че не е уведомила незабавно
устно или писмено ДСП Габрово, ДАЗД или МВР, че дете се нуждае от закрила, за
нарушение по чл.7 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД и на основание чл.45 ал.11 от ЗЗД
й е наложена глоба в размер на 1000,00 лева
Жалбоподателката моли съдът да
отмени наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. В
жалбата си същата сочи следните основания: наказателното постановление не
отговаряло на изискванията на чл.57 от ЗАНН /Не били посочени бащиното име на
лицето, издало НП, посоченият ЕГН не отговарял на нейни, посочената длъжност не
отговаряла на описаната в допълнителното й споразумение от 04.05.2017 г.;
нарушена била нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН като не били посечени датата,
мястото и обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата,
които го подкрепят.
Ответникът по жалбата – ДАЗД не
изплаща представител. Приложени са писмени бележки.
От съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства, съдът намира за установено следната фактическа
обстановка:
На 22.01.2018 г. в централната
вечерна емисия новини по национална електронна медия бил излъчен видеоматериал
с насилие върху деца - потребители на услугата ЦНСТДМУ - гр. Габрово, кв.
"Трендафил", ул. "Хризантема" №27, от страна на служители в
услугата. Последващо материалът бил излъчен и от други медии.
По
повод горното на 24-26.01.2018 г. била извършена проверка в ЦНСТДМУ - гр.
Габрово, кв. "Трендафил", ул. "Хризантема" №27. Било установено, че излъченият в медиите
видеоматериал е заснет от Й.М. - социален работник в ЦНСТДМУ гр. Габрово през
месец септември 2017 г. с личния й мобилен телефон. Последващо записът бил предоставен на
жалбоподателката Л.. Същата изискала обяснения от лицата, заснети да упражняват
насилие, но такива не били предоставени. На 11.01.2018 г. било регистрирано
изходящо писмо до Районна прокуратура гр. Габрово, представляващо сигнал за
насилие върху потребител от страна на служител. Срещу М.Г.Л. било образувано
било досъдебно производство №6/2018 г. за извършено престъпление по чл.285 от НК. С постановление от 06.08.2018 г. същото било прекратено.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на гласните доказателства – показанията на свидетелите Г.Е.А.,
П.Б.А. и Й.Г.М., както и от приложените писмени доказателства -- писмо с вх.2694/02.04.2018 г.; жалба;
операционна бележка за плащане към бюджета; копие на допълнително споразумение
№295/04.05.2017 г.; копие на трудов договор № 78/01.04.2014 г.; копие на
Наказателно постановление РД-17-8/13.03.2018 г.; копие на АУАН 0000786/26.01.2018
г.; копие на пълномощно; копие на докладна записка; копие на писмо №
10-00-4/19.02.2018 г.; копие на писмени възражения; копие на обяснения; копие
на констативен протокол;, копие на протокол; копие на писмо УРИ 175200-1194;
копие на писмо 0701-92-00-0194Ф1; копие на обратна разписка; копие на решение
185/08.05.2018 г. на КЗД; операционна бележка за плащане към бюджета; писмени
бележки; копие на постановление за прекратяване на наказателно производство.
При така установената фактическа обстановка, от
правна страна съдът прие следното:
Жалбата е подадена в срок, пред надлежен орган и е
процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Преценявайки събраните по делото
материали поотделно и в тяхната съвкупност и извън доводите, наведени от
страните, съдът прие, че в проведеното административнонаказателно производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, неотстраними в съдебната фаза на
процеса.
На
първо място - нарушение в чл.77 ал.1 т.5 от ЗАНН. За административнонаказващия
орган /АНО/ съществува задължение да въведе дата на извършване на самото
нарушение, срещу която субектът на отговорността да може да ангажира
доказателства, респективно да реализира правото си на защита. Датата на
извършване на административното нарушение е съществен елемент от съдържанието
на наказателното постановление и предхождащия го АУАН. Нужно е да се посочи, че
законът допуска саниране на пропуск в двата акта /НП и АУАН/, единствено в
хипотеза при която са несъмнено установени както извършеното нарушение, така и
субекта на отговорността. Процесното нарушение – липса на въведена дата, на
която се твърди че е извършено нарушението, не е сред тези, които могат да
бъдат скрепени с решението на съда. Това е така, защото моментът на извършване
на нарушението е елемент от обективните предели на същото. Следва да се прави
ясно разграничение между дата на узнаване за извършеното нарушение от
контролния орган и дата на извършване на същото от задълженото лице. При въведени фактически параметри на соченото
нарушение датата, би могла да бъде изводима. - т.е би могла чрез житейска
логика или чрез тълкуване на събраните доказателства да бъде установена. В
административнонаказателното производство, обаче това е неприемливо. Хипотетичното
въвеждане на датата не може да съставлява способ за узнаване от страна на
сочения нарушител, кога според административния орган той е извършил
нарушението. Това е така, защото тази дата би могла по метода на тълкуване
съдържанието на наказателното постановление да бъде и всяка една дата, имаща
отношение към казуса. Следователно за субекта на отговорността остава неясен
въпроса, кога счита АНО, че е извършил нарушението. Тук следва да се посочи, че
ако в някой случаи, с оглед естеството на нарушението, датата може да се приеме за установена, то
настоящият такъв със сигурност не попада в такава хипотеза. Посочената като нарушена разпоредба на чл.7
ал.2 от ЗЗД е с препратка към алинея 1 на същия текст, който гласи, че "Лице,
на което стане известно, че дете се нуждае от закрила, е длъжно незабавно да
уведоми дирекция "Социално подпомагане", Държавната агенция за
закрила на детето или Министерството на вътрешните работи. Видно е, че в този
случай датата не може да бъде извеждана или предполагана по какъвто и да е било
начин. АНО е имал възможност да обоснове моментът на узнаване като се базира на
рапортната книга, в която е вписано, че се изискват обяснения от лицата,
заснети във видеоматериала. Като не е сторил това, той е допуснал провеждането
на административнонаказателно производство, в което безспорно се нарушава
правото на защита на административноправния субект.
На
второ място - липсата на посочена дата, на която е извършено нарушението е
порок на наказателното постановление. В съставения АУАН, обаче такава дата е отразена
/макар и формулирана като период от време/. Там е записано, че нарушението е
извършено за периода от 01.09.2017 до 25.01.2018 г., което липсва в
наказателното постановление. По този начин се получава разминаване между АУАН и
НП, което също е недопустимо в административнонаказателното производство. В
него единството на двете волеизявление е безусловно изискване за
законосъобразното протичане на процеса. В разпоредбата
на чл. 53, ал.2 от ЗАНН е предвидена
възможност за издаване на НП и при допусната нередовност на акта, стига по
безспорен начин да е установено извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина. В настоящият случай се е стигнало до обратния
вариант, при който АУАН притежава изискуемия реквизит, който липсва в НП.
Друг съществен момент в анализа
произтича от състава на цитираната разпоредба на чл.7 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД С оглед преценка на състамерността
на нарушението от изключително важно значение е датата на узнаване на фактите,
свързани с нуждата от закрила на дете. Използваният от законодателя израз
"незабавно" предполага, че действието следва да бъде отнесено и
преценено към определен конкретен момент. На плоскостта на конкретния казус,
обаче точният момент на узнаване не е посочен от АНО и не е установен по делото.
Изяснено е, че видеоматериалът е заснет от свидетелката М. през месец септември
2017 г. и че след това е бил показан на
жалбоподателката Л. Това, обаче е крайно неясно, неточно и недостатъчно с оглед
преценката за извършено нарушение. Самата
М. в показанията си не сочи кога е запознала и предоставила на Л. материала.
Точният момент, в който М. е показала заснетото, е моментът, в който на
жалбоподателката е станало известно, че дете се нуждае от закрила. Твърдяното
нарушение в случая е осъществено чрез бездействие и това е абсолютно необходим
релевантен факт, който АНО е трябвало да установи и да посочи изрично. Всякакво
тълкуване, извеждане или предполагане на горното обстоятелство би било в
противоречие с принципите на административнонаказателното производство, което
изисква пълна яснота по отношение на вменената вина. Без прецизност и
конкретика относно това обстоятелство не може да се направи преценка на
действията, съответно бездействието на Л. и да се направи ясен, категоричен и
несъмнен извод за виновно поведение и осъществено нарушение .
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че съдът не възприе останалите
доводи за отмяна на НП, наведени от страна
на жалбоподателката, а именно, че има некоректно посочване на
длъжността, заемана от нея, че не е посочено бащино име на лицето, издало НП,
че воденото срещу нея наказателно производство е прекратено, както и че същата
вече е наказана по административен ред с Решение на Комисия за защита от
дискриминация. По отношение на последните два довода следва да се отбележи, че
макар да се отнасят до едно и също събитие те не се покриват и не нарушават
принципа, че едно лице не може да бъде наказано повторно за едно и също нещо.
По
изложените по-горе съображения съдът приема, че административно наказателната
отговорност на жалбподопадетлаката М.Л. е била ангажирана неправилно, като
издаденото по отношение на нея наказателно постановление е неправилно и
незаконосъобразно.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло №РД-17-8/13.03.2018
г. на Председателя на Държавна агенция за закрила на детето /ДАЗД/, с което на М.Г.Л. ***, ЕГН **********, за нарушение
по чл.7 ал.2 във вр. с ал.1 от ЗЗД и на основание чл.45 ал.11 от ЗЗД й е
наложена глоба в размер на 1000,00 лева като НЕПРАВИЛНО
и НЕЗАКОНОСЪОБРЗАНО.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на касационно обжалване пред Габровски административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: