Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, 13.10.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Административен
съд - Русе, в публично заседание на 15 септември през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и в
присъствието на прокурора ПЛАМЕН ПЕТКОВ като
разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА
КАН дело № 203 описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изречение 2 от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Сектор „Пътна полиция“
при Областна дирекция на МВР – Русе, против Решение № 260219 от 12.05.2021 г.,
постановено по АНД № 2221/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-000886 от 24.03.2021
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, с което на Е.Р. *** за нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за
движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са
наложени кумулативно административни наказания „глоба” в размер на 200 (двеста)
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца. В жалбата се
навеждат оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на
материалния закон. Иска се съдът да отмени решението на РС - Русе и вместо него
да се постанови друго, с което да се потвърди издаденото наказателно
постановление. Няма заявена претенция за присъждане на разноски. Прави се
възражение за прекомерност на разноските, в случай че ответникът представи
списък на разноските или договор за правна защита с по-висок размер от
определения съгласно Наредба № 1/2004 г.
Касационният ответник – Е.Р. Курд, чрез процесуален
представител адв. Б., в хода на делото по същество, оспорва основателността на
касационната жалба и моли съда да остави в сила постановеното въззивно решение.
Претендира присъждане на разноски за двете инстанции.
Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава
заключение за основателност на жалбата. Намира постановеното от РРС решение за неправилно,
като счита че не са налице данни за маловажност на случая
Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни
основания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, като
извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл. 218, ал. 2 от АПК,
прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в
срок от надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд,
постановен в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на
разглеждане.
За да постанови решението си, районният съд е приел, че
установената от касационния жалбоподател фактическа обстановка не е спорна и тя
сочи ,че отговорността на ответника е ангажирана, за това, че на 06.09.2019г.в
гр.Русе е управлявал МПС, ненадлежно регистрирано, с изтекъл срок на валидност
на разрешение за временно движение на 30.05.2019г., регистрирано в последствие
след АУАН, при отказ от образуване на досъдебно производство с постановление от
РРП,поради маловажност по смисъла на чл.9 ал.2 НК ,поради което и по аргумент на чл.11 ЗАНН ,
при положение ,че с влязлото в сила постановление на РРП случая е приет за
маловажен, то тези изводи важат и за касатора като АНО. Т.е макар и в решението
да не е направена преценка за приложението на чл.28 ЗАНН, въззивният съд е счел
случая за маловажен, по аргументи от постановлението за отказ от образуване на
наказателно производство на основание чл.9 ал.2 НК , като е счел ,че касатора
необосновано е отхвърли хипотезата на чл.28 ЗАНН. С тези аргументи въззивният
съд отменил оспореното пред него наказателно постановление.
Настоящата касационна инстанция намира решението на
районния съд за неправилно, тъй като въз основа на събраните в хода на делото
доказателства съдът е направил несъответстващи на тези доказателства и на материалните
разцпоредби изводи.
Административнонаказателната отговорност на
касационния ответник е ангажирана на база АУАН за това, че 06.09.2019 г. около 15:05
часа в гр. Русе, по бул. „Цар Освободител“- централна част на града към
ул.“П.Д.Петков“ е управлявал лек автомобил Фолксваген Пасат с временни
регистрационни табели, чийто срок на валидност е до 30.05.2019г, като МПС е
собственост на трето лице и съответно автомобилът не е надлежно регистриран.
Въз основа на служебно изпратената преписка е образувано прокурорска проверка №
5312/2019г по описа на РРП с оглед на данни за престъпление по чл.345 ал.2
вр.ал.1 НК , която е изпратена на допълнителна проверка на касатора. След
извършената такава и въз основа на снети обяснения, изискани писмени доказателства
е постановен отказ от образуване на наказателно производство с аргумент, че
независимо от наличието на всички обективни признаци, които не са отречени и от
касатора като съзнавани, чистото съдебно минало на водача, предприетите в
последствие действия за издирване на първия собственик, комуто са предоставени
времените рег.табели и разрешението за временно движение , и последващото
регистриране на автомобила / 14.10.2019г. с оглед справката/, сочат на малозначителност на деянието, поради
явна незначителност на обществената опастност. С това постановление на РРП от 10.02.2020г. на основание чл. 243, ал. 1, т.
1 във връзка с чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК във връзка с чл. 9, ал. 2 от НК е
постановен отказ от образуване и цялата преписка е изпратена на касатора за
вземане на отношение за реализиране на административно наказателна отговорност
за административно нарушение. Така се е стигнало и до издаване на потвърденото
от РРС издадено на 24.03.2020г. НП, с което на Е.Р. *** за нарушение на
чл. 140, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни наказания
„глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за
срок от 6 месеца.
Въз основа на изложената фактическа
обстановка, въззивният съд правилно е достигнал до извод, че са безспорно
установени всички елементи от обективна страна на нарушение по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП, респективно от фактическия състав на административно нарушение по чл.
175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. В атакуваното пред РРС НП изрично е посочено, че
случая не е маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН. Неправилен обаче се явява
извода на районния съд, че , доводите на наблюдаващият прокурор ,постановил
отказ от образуване на наказателно производство с аргумент на чл.9 ал.2 НК-
малозначителност на случая, този довод не би могъл да се пререшава от
АНО-касатора. Неправилни са изводите, че АНО не е изложил макар и кратки
мотиви,защо случая не е маловажен.
Тук е мястото да се посочи известните в
теорията и практиката разграничителни критерии между престъпление и нарушение.
Водещ критерий по чл.9 ал.2 НК е малозначителността на случая с оглед на
обществената опасност или маловажността му с оглед дефиницията в чл.93 т.9 ДР НК, т.е престъпния характер на едно противоправно поведение се извежда обратно
от неговата немалозначителност и / или немаловажност, които са различни
критерии. Безспорно в прокурорското постановление е избран критерия
малозначителност , а маловежн е случая когато от определени и други
обстоятелства обществената опасност ще е явно незначителна. В последното се
състои е разковничето за диференциране на административнонаказателната
отговорност от наказателната. Безспорно в случая критериите за маловажност не
са налични. Ответникът по жалбата е бил наясно, че управлява нерегистрирано по
надлежния ред МПС, с изтекли временни регистрационни табели.Прави го по път
отворен за обществено ползване и едва повече от месец след АУАН автомобилът е
регистриран на името на първия собственик. Т.е. всички съставомерни признаци са
налице. Нищо в случая не прави случая нетипичен, респ. маловажен от често
срещаните такива прояви и защото ,противно на приетото на посечената дата
повече от явно е ,че автомобилът противно на забраната е бил в движение ,дори и
заради уж твърдяната среща и регистрация, която реално е установена повече от
месец по-късно.
Според правилото на чл.
140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП, по пътищата, отворени за обществено ползване,
се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и
са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места.
Нарушаването на това правило е обявено за наказуемо с административно наказание
по чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП, според който текст, се наказва с лишаване от
право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с
глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което
не е регистрирано по надлежния ред. В конкретния случай, както вече се посочи,
по делото са безспорно установени всички елементи от фактическия състав на
цитираното административно нарушение, като неговият автор е бил надлежно
установен така и в хода на проведената прокурорска преписка , която е била
прекратена не поради това, че наказаното лице не е извършител на деянието, а
поради явната незначителност на вредните последици от него. Неправилни са
изводите на РРС, че ако едно деяние според прокуратурата не съставлява
престъпление поради малозначителност / това се отнася за последиците/, ще са
задължителни и за изводите за маловажност/ немаловажност на деянието. Маловажносттта
на деянието като престъпление, не изключва съставомерност като адм.нарушение,какъвто
е и случая.
Всичко изложено до
тук води до извод за незаконосъобразност на оспореното пред настоящата
инстанция въззивно съдебно решение, което следва да бъде отменено и вместо него
следва да се постанови друго, с което процесното наказателно постановление да
бъде потвърдено.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
във вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260219 от 12.05.2021 г.,
постановено по АНД № 2221/2020 г. по описа на Районен съд - Русе, с
което е отменено Наказателно постановление (НП) № 20-1085-000886 от 24.03.2021
г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе и вместо него постановява
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № Наказателно
постановление (НП) № 20-1085-000886 от 24.03.2021 г. на Началник на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Русе, с което на Е.Р.К. за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени кумулативно административни
наказания „глоба” в размер на 200 (двеста) лева и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 6 месеца
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.