№ 404
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Светла Станимирова
Членове:Рени Ковачка
Васил Василев
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
като разгледа докладваното от Светла Станимирова Въззивно търговско дело
№ 20241001000283 по описа за 2024 година
Производството е образувано по две въззивни жалби против
решение №1527 от 08.12.2023г. на СГС, ТО, VI-10 състав, постановено по т.д.
№388/2022 г.
Въззивната жалба на ищеца в първата инстанция „ИКАР-В-04“-АД
чрез пълномощника си адв.Д. Ц. обжалва решението в отхвърлителната
част, с която е отхвърлен предявения от него против
„Електроразпределителни мрежи Запад“-ЕАД иск с правно основание чл.82
ЗЗД в размер на 49 589,60 лева, претендиран като частичен и
представляващ обезщетение за пропуснати ползи за периода 16.11.2020г. –
06.07.2021г. в резултат на забавено изпълнение на задълженията на
ответника по чл.19 от Договор за присъединяване на обекти на потребители
към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“-АД ДПЕРМ ********** от 10.05.2014г. SAP № IB-31-14-40159
и законна лихва за забава върху сумата от предявяването на иска до
окончателното изплащане.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на решението в
обжалваната част поради противоречие с материалния закон, необоснованост
и съществено нарушение на процесуалните правила.Тези оплаквания са
подробно развити и аргументирани в жалбата. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната част и уважи изцяло предявения иск като
1
основатлен и доказан.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от ответника
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“-ЕАД чрез
пълномощника му юрк.Н. С., в който излага подробни доводи за
неоснователност на въззивната жалба, като споделя мотивите на съда за
неоснователност на иска, предмет на обжалваната част на решението. Моли за
потвърждаване на решението в отхвърлителната му част като
законосъобразно и правилно.
Решението е обжалвано с насрещна въззивна жалба и от
ответника „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИ МРЕЖИ ЗАПАД“-ЕАД чрез
пълномощника му юрк.Н. С. в осъдителната му част, с която дружеството е
осъдено да заплати на ищеца „ИКАР-В-04“-АД по иск с правно основание
чл.92 ЗЗД сумата 410,40 лева, представляваща неустойка по чл.36 от
Договор от 10.05.2014г. за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“-АД, ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска до окончателното изплащане, както и разноските по
делото.
Този жалбоподател излага доводи за неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и необоснованост.Жалбата е
подробно мотивирана. Основният довод е, че дружеството не е в забава по
сключения с ищеца договор. Моли въззивния съд да отмени решението в
обжалваната осъдителна част и отхвърли иска по чл.92 ЗЗД като
неоснователен и недоказан.
Софийският Апелативен съд, търговско отделение, 9-ти състав, като
провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбите,
становищата на страните и събраните доказателства, приема следното:
И двете вззивни жалби са процесуално допустими като подадени от
надлежни страни в законния срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт. Разгледани обаче по същество, и двете са НЕОСНОВЕТЕЛНИ по
следните съображения:
Решението на първостепенния съд е валидно, допустимо и правилно
като съобразено с материалния закон и събраните доказателства.
Във връзка с доводите на жалбоподателя-ищец, че съдът не е
установил правилно фактите по делото, то въззивният съд като съд по
същество на спора дължи произнасяне по този довод, като разгледа и
установи релевантните за спра факти на база събраните доказателства.
От събраните в производството писмени и гласни доказателства,
както и съдебни експертизи – ССЕ и СТЕ, се установява от фактическа страна
следното:
2
СГС е бил сезиран от „ИКАР-В-04“-АД с иск по чл.92 ЗЗД за
заплащане на сумата от 410,40 лева, представляваща неустойка по чл.36 от
Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
електрическа мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“-АД от
10.05.2014г., както и с иск по чл.82 ЗЗД за заплащане на сумата 49 589,60 лв.,
предявен като частичен от сумата в общ размер на 72 000 лева,
представляващ обезщетение за пропуснати ползи за периода 16.11.2020г.
/издаването на Акт обр.15 за сградата на ищеца/ до 06.07.2021г. /въвеждането в
експлоатация и издаване на Акт обр.16 на съоръженията за присъединяване/, в
резултат на забавеното изпълнение на задълженията на ответника по чл.19 от
Договора за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната
електрическа мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ“-АД, които вреди по
размер не се покриват от неустойката, ведно със законната лихва върху двете
претенции от предявяването на иска до окончателното изплащане.
От служебна справка в ТР се установява, че на 28.04.2022 г. е
вписана промяна в наименованието на ответното дружество - от „ЧЕЗ
Разпределение България“ АД на „Електроразпределителни мрежи Запад“-
АД.
За да уважи иска за неустойка за забава по чл.92 ЗЗД, съдът е приел
за безспорно установено, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора
– да изгради съоръженията, описани в чл.3, както и да възстанови тротоарните и
пътните настилки, за да може съоръжението за присъединяване да бъде въведено
в експлоатация. Приел е обаче, че тези задължения са изпълнени след изтичане на
уговорения в чл.10,ал.3 от договора срок – след 23.10.2018 г., като забавата е
повече от 30 дни. Затова е приел, че уговорената в чл.36 от договора неустойка е
дължима в размер на 3% върху стойността на договора – в претендирания размер
от 410,40 лева.
За да отхвърли иска по чл.82 ЗЗД за претърпени вреди под формата
на пропуснати ползи в резултат на забавеното изпълнение на ответника-
изпълнител, съдът се е позовал на задължителната съдебна практика – ТР №3 от
12.12.2012 г. по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което „При
предявен иск по чл.82 ЗЗД за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на
обект, трябва да съществува сигурност за увеличаване на имуществото на
кредитора, която сигурност не се предполага“.
Приел е, че ищецът не е доказал при условията на пълно и главно
доказване, че при точно изпълнение на задължението на ответника за изграждане
и предаването на обекта, предмет на договора от 10.05.2014 г., имащ обслужващо
значение за офис-сградата, то ищецът със сигурност би получил увеличаване на
имуществото си. В случая ищецът не е доказал факта на създадени между него и
трети лица правоотношения във връзка с този обект по повод ползването или
разпореждането с него, които да са били осуетени именно в резултат от забавата
3
на длъжника; не е доказал, че при конкретните пазарни условия в периода на
забавата е съществувала реална възможност за отдаване на обекта под наем, за
получаване на доходи чрез използването му за осъществяване на търговска
дейност или за изгодно разпореждане с него.Затова е отхвърлил иска като
неоснователен.
От събраните в производството доказателства се установява, че страните
по делото са обвързани от валидно възникнало облигационно отношение по
силата на Договор за присъединяване на обекти на потребители към
разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
БЪЛГАРИЯ“ АД от 10.05.2014 г. (л.6). Обекта, който се присъединява, е „Офис
сграда с подземни гаражи и ажурна ограда към вътрешни регулационни линии,
находяща се в УПИ 1-663. кв. 39, ул. „Николай Лилиев“ № 29, м. „Лозенец 1
част“, СО-район „Лозенец“.
Според чл.2, дружеството изгражда съоръженията за
присъединяване за своя сметка, а присъединяваното лице поема
задължението да проектира и съгласува в съответствие с действащата
нормативна уредба и предостави разрешение за строеж на съоръженията за
присъединяване (на името на дружеството) за своя сметка.
В чл.3 е посочен видът на съоръженията за присъединяване, които
следва да бъдат изградени от ответника като изпълнител.
Съгласно чл.10, ал.1 срокът за изграждане и въвеждане в
експлоатация на присъединявания обект на присъединяваното лице е 18
месеца, като според ал.2 присъединяваното лице проектира, съгласува в
съответствие с действащата нормативна уредба и предоставя разрешение за
строеж (на името на дружеството) на съоръженията за присъединяване за своя
сметка, като в срок от 8 месеца от датата на предоставяне на разрешение
за строеж на съоръженията за присъединяване по ал.2, дружеството
изгражда съоръженията за присъединяване.
В чл.13-19 са посочени задълженията на дружеството, а в чл. 21-30
са описани задълженията на присъединяваното лице.
В чл.31 от договора за присъединяване е предвидена цена за
присъединяване в размер на 5 880 лева с ДДС, като е предвидена
променлива компонента, като страните са поели задължение след изготвяне
на екзекутивната документация на съоръженията за присъединяване да
сключат допълнително споразумение към този Договор, в което да определят
размера на променливата част от цената за присъединяване и срока за
плащането й. Подписано е и споразумение №1/20.10.2021 г. към договора, с
което е определена стойността на тази променлива компонента - 7800 лв.
с ДДС.
В чл.36 от договора е предвидено, че при неизпълнение на
строително - монтажните работи в договорените срокове, неизправната
страна дължи неустойка в размер на 0,1 % на ден върху стойността на
неизвършените работи, но не повече от 3 %, както и разликата до пълния
4
размер на претърпените вреди и пропуснати ползи.
Ищецът е издал фактура № **********/10.05.2014 г. на стойност 5880
лв. с ДДС и фактура № **********/20.10.2021 г. на стойност 7800 лв. с ДДС,
които суми ищецът е заплатил изцяло, видно от представените платежни
нареждания.
Установява се, че за изграждането на съоръженията за присъединяване е
издадено Разрешение за строеж за благоустройствени обекти от 18.12.2015 г.,
влязло в сила на 26.01.2016 г. (л.14). В разрешението за строеж е записано, че се
предвижда срок за възстановяване на уличната настилка по график за СМР,
заверен от ОБД- Столична община.
След като било издадено разрешението за строеж, между Столична
община като възложител и „ЧЕЗ Разпределение България“-АД като изпълнител
бил сключен Договор от 18.12.2015 г. на основание Наредба за изграждане на
елементите на техническата инфраструктура и гаранциите за строителството им на
територията на Столична община. С договора възложителят възложил на
изпълнителя да изпълни за своя сметка и на свой риск на обект , намиращ се в гр.
София, р-н "Лозенец", ул."Николай Лилиев" № 29, УПИ 663, кв.239, /обекта на
ищеца/ следните видове работи: извършване възстановителни работи и
отстраняване на нанесени повреди на имоти общинска собственост - улици,
тротоари, пътища, и елементи на зелената система, трайна растителност,
паркова мебел, осветление и др. във връзка с осъществяван от него строеж и
отстраняване на възникнали дефекти, на повреди в участъците, в които се
извърши строителството, както и в прилежащите им площи, в които
дефектите са пряка и непосредствена последица от строителството на обект
Външно електрозахранване на офис сграда с подземни гаражи и ажурна ограда
към вътрешни регулационни линии", находящ се на посочения адрес.
В договора е уговорено, че преди започване на СМР длъжностно лице от
съответната администрация съставя Констативен протокол за състоянието на
пътните и уличните платна и настилки, тротоари, зелени площи, трайна
растителност, паркова мебел, осветление и др. в участъка от тях, в който ще се
строи. В чл.10, ал.2 е уговорено, че при завършване на обекта Комисия от
представители на Столична община и изпълнителя съставя Констативен
протокол, в който се отразява изпълнението на договора.
По делото е представен такъв протокол (л.67), в който е отразено, че при
огледа на настилките, по тротоара на ул. „Бунтовник“, в района на предстоящото
изграждане на шахтите, кабелната мрежа, и другите съоръжения, има асфалтова
настилка на тротоара, която е в задоволително състояние.
На 27.01.2016 г. ищецът предоставил на ответника Разрешението
за строеж, както и проект с приложения (л.60).
По делото е представена кореспонденция между страните, видно от
която ответникът е изисквал предоставянето на допълнителни документи във
връзка с изграждане на съоръженията, които са предадени на ответника (л.62-72
5
Последните изискани от ответника документи, необходими за откриване на
строителна линия и ниво на строежа (проект - част „Геодезия“) били предоставени
на 23.02.2018г. с приемо - предавателен протокол от същата дата.
Затова на 27.03.2018 г. е подписан Протокол за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа
на техническата инфраструктура.
Следва да се отбележи, че в случая датата на последното
предоставяне на документи на изпълнителя, необходими за отпочване на
строителството е от съществено значение, тъй като от този момент започва
да тече срокът по чл.10,ал.3 от договора за изграждане на съоръженията за
присъединяване. С оглед на така установения начален момент за течението на
8-месечния срок, изграждането е следвало да бъде завършено до 23.10.2018
год.
Видно от предоставената от Столична община преписка във връзка с
изграждания от ответника обект, подземните проводи и присъединителни
съоръжения са нанесени в кадастралния план на 29.10.2018 г.
На 24.10.2018 г. (л.166) „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е подало
заявление до Столична община - район Лозенец за издаване на Констативен
протокол за състоянието на настилката след приключване на СМР на
обекта. Липсват доказателства за някакви действия на общината по това
заявление.
На 07.03.2019 г. (л.172) „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е подало
ново заявление до СО за издаване на констативен протокол за
състоянието на настилката след приключване на СМР. Към заявлението е
приложен и снимков материал (л.174-178).
Такъв Констативен протокол е издаден на 23.04.2019 г. (л.180), в който
е посочено, че след оглед на обекта е констатирано възстановяване на пътните и
тротоарните настилки във вид и тип, отговарящ на съществуващите на място,
строителните отпадъци са извозени. Възстановените пътни и тротоарни настилки
не са изпълнени съобразно одобрените проекти по част „Пътна“ на място.
На 18.12.2020 г. (л.222) ответникът /с предходното си наименование
„ЧЕЗ Разпределение България“-АД/ е подал ново искане до Столична
община да се направи оглед и състави констативен протокол за състоянието
на настилката след приключване на СМР на обекта /съоръженията за
присъединяване/, като е приложил снимков материал (л.222 -230).
На 12.01.2021 г. такъв Констативен протокол е издаден. В него е
посочено, че тротоарната настилка на обекта: Външно
електрозахранване на Офис Сграда с подземни гаражи и ажурна ограда е
възстановена.
За този обект /изградения от ответника/ Акт обр.15 е подписан на
25.03.2021 г. (л.370-388). Това е Констативен акт №24 за установяване на
годността за приемане на строежа - реконструкция на съществуващ ПТ на ул.
6
Бунтовник 6-12 и външно електрозахранване е кабели Н.Н 1 kV на Офис
Сграда с подземни гаражи, описана по-горе, собственост на ищеца.
На 06.07.2021г. е издадено Разрешение за ползване на
съоръженията за присъединяване, предмет на процесния договор.
От доказателствата се установява също така, че на 16.11.2020г. е
съставен Констативен акт за установяване годността за приемане на
строежа „Офис сграда с подземни гаражи и ажурна ограда към вътрешни
регулационни линии“ – Акт обр.15 (л.18-30).
По искане на ищеца (л.371) от Столична община е издаден
Констативен акт №59 от 04.02.2021г. за възстановен тротоар и за
изпълнено озеленяване (л.202). От него се установява, че на 04.02.2021 г. е
извършена проверка от служители на СО район Лозенец на строежа и е
установено изпълнение на одобрения инвестиционен проект по част
Паркоустройство и Благоустройство.
По делото е прието основно и допълнително заключение на
ССчЕ, неоспорени от страните.
Вещото лице Ц. е посочило, че размерът на неустойката по чл.36 от
договора, изчислена върху цената за присъединяване - не повече от 3 % от
цената за присъединяване, възлиза на 410,40 лева.
Вещото лице е направило обобщаващ извод, че общият размер на
средната месечна пазарна наемна цена за периода от 16.11.2020 г. до 06.07.2021 г.
на базата на посочените в заключението единични цени възлиза на 70 580,86 евро
с левова равностойност от 138 044,16 лева.
По делото е прието и заключение на СТЕ, изготвена от ВЛ Т.,
неоспорено от страните. Според това заключение, трасето на изградената
кабелна линия не засяга тротоара и пътната настилка пред процесната
сграда на ул. Никола Лилиев №29 и пред нея не са извършвани строително-
монтажни работи по направата на кабелната линия за ниско напрежение
за захранване на сградата. При огледа е установено, че изграденото трасе
отговаря точно на проектната документация и на направеното геодезично
заснемане. По част от тротоара и към момента се вижда изпълненото
асфалтиране върху ивица от тротоара, по която е направен изкопа за
кабелното трасе. В останалата част се установяват изградените кабелни части,
като тротоара е обрасъл с растителност и на места е без трайна настилка. Пред
процесната сграда е направена изцяло нова тротоарна настилка, но
изграждането на кабелното трасе не засяга тази част от тротоара. Приложени
са и снимки на тротоара и на главното електрическо табло.
В о.с.з. от 08.08.2023 г. вещото лице е посочило, че изводът,
направен в констативно-съобразителната част на заключението, че тротоара
е възстановен, е на база Констативния протокол от 23.04.2019г., в който е
записано, че настилките са възстановени в състояние, отговарящо на
7
съществуващите на място, но не са възстановени съгласно „някакъв проект,
който се цитира в констативния протокол“.
По делото са разпитани две групи свидетели – на ищеца и на
ответника.
Според показанията на св. Н. Т., бивш служител на ищца, ЧЕЗ не
изпълнили в срок договора си за присъединяване и сградата не била захранена с
постоянен ток до октомври 2021 година. Офис-сградата била предназначена да се
отдава под наем. Като заемащ длъжността „Инвеститорски контрол“ и човек,
който всеки ден е посещавал обекта, свидетелят излага, че имало непрекъснат
интерес от страна на бъдещи наематели. Не било възможно да се сключват
договори за наем преди сградата да бъде въведена в експлоатация, тъй като преди
това е незаконна. Твърди, че от есента на 2020 година непрекъснато идвали хора и
с интересували за бъдещо наемане на помещения. Акт 16 бил получен септември
2020 г. или 2021 г. - свидетелят не е сигурен. Твърди, че за да бъде въведена в
експлоатация сградата, бил необходим Акт 16 на външното ел. захранване и след
това да се издаде Акт 16 на сградата. До издаване на Акт 16 имало само временно
ел.захранване. ЧЕЗ се забавили с изграждането на трафопоста и затова нямало
постоянно захранване на сградата и да се получил Акт 16 за сградата.
Относно възстановяване на настилката пред сградата, свидетелят сочи,
че настилката на процесната сграда била довършена през 2018 година. Главното
електрическо табло за сградата било разположено на тротоара, който е общинска
собственост, на няколко сантиметра от сградата на ищеца.
Настилката не била повредена при поставяне на таблото, тъй като от
ищцовото дружество знаели къде ще бъде таблото и били оставили отвор, през
който ЧЕЗ трябвало да си пъхнат кабела. След поставяне на таблото нямало нужда
от възстановяване на настилката пред сградата. През 2021 г. бил изготвен
констативен протокол за настилки във връзка с обект „Външно ел. захранване на
офис-сграда“.
От показанията на св.М. Я., който към 12.01.2021г. е бил началник
Отдел „Инженерни и благоустройствени дейности“ на район „Лозенец“, той е
подписал констативен протокол от 12.01.2021г. (л.221). Протокола бил
съставен след извършена проверка на място и било констатирано, че е
възстановено трасето в състоянието, в което е било, преди разкопаването.
Свидетелят разказва, че трасето тръгвало от трафопост на ул. „Бунтовник“,
като имало един кратък участък с тротоар пред сградата, в която е
трафопоста. Настилката била възстановена в състоянието, в което е била
преди изкопните работи.
От показанията на св. Т. Г., която в периода от 2012 г. до 2020 г. работела
при ответника на длъжност „Експерт инвеститорски контрол“, се установява, че
през 2018г. обектът „съоръжения за присъединяване“ бил изграден от
ответника, който в този момент се наричал „ЧЕЗ Разпределение България“-АД.
През 2018 г. след изграждане на обекта продължили процедурата по
узаконяването. Свидетелката сочи, че като част от процедурата за узаконяване
8
следва да се издаде и документ от общината, в която се намира обекта, в случая
район „Лозенец“ - констативен протокол за настилката, след като е изпълнен
обекта. Свидетелката сочи, че през октомври 2018 г. от ЧЕЗ са входирали искане в
район „Лозенец“ за издаване на констативен протокол. От район „Лозенец“
отказали да го издадат, защото цялата настилка пред сградата не била
възстановена. Сочи, че ответното дружество няма нито практика, нито основание
да възстановява цялата настилка. От електроразпределителното дружество се
възстановявала само настилката, която е нарушена при копането и където са
положени съоръженията за захранване на обекта. Свързала се с представител на
инвеститора и му казала, че трябва да се възстанови тротоарната настилка изцяло
пред сграда и когато са готови, да сигнализират на ЧЕЗ. Свидетелката знае, че
втори път са входирали искане за констативен протокол и от район „Лозенец“ в
началото на 2021 г. бил издаден такъв протокол. След това продължила
процедурата по узаконяване, и по спомени на свидетелката от средата на 2021г.
вече имало документ, че външното електрозахранване е въведено в експлоатация.
Свидетелката сочи, че според нея първоначалният отказ да се издаде
протокол за възстановяване на настилките е, че не е бил възстановен целия
участък пред сградата, което било ангажимент на инвеститора - да възстанови
цялата тротоарна настилка пред сградата. Изградения обект бил нанесен в
кадастъра още през 2018 година. Последното искане за съставяне на протокол
за възстановяване на настилките било, след като свидетелката получила
информация от служител на ищеца, с който си комуникирала, че са готови.
Свидетелката нямала впечатления от клиента, с който си комуникирала, че
забавянето е проблем. Лично не била ходила на обекта. Протоколът за
възстановяване на настилките било изискване, за да се въведе в експлоатация
съоръжението.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
I. По иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за сумата от 410,40 лева -
неустойка по чл.36 от Договора от 10.05.2014 г. за неизпълнение на
договорното задължение на ответника да изпълни задълженията си в срока по
чл.10, ал.3 от договора, съдът намира следното:
Ищецът носи доказателствена тежест да установи при условията на
пълно и главно доказване елементите от фактическия състав, а именно:
-наличието на договор между страните;
-уговорена клауза за неустойка, която е действителна;
- изпадане на ответника като изпълнител в забава за задължението
му да изгради съоръженията за присъединяване и ги въведе в експлоатация;
В тежест на ответника е да докаже, че е изпълнил задълженията си
по договора в уговорения срок по чл.10, ал.3 от договора.
9
Между страните не е спорно, че първите две предпоставки –
наличието на договор помежду им и уговорена в него клауза за неустойка са
налице. Освен това, клаузата за неустойка е действителна. Възражения в
тази насока не са правени от страна на ответника, но в светлината на ТР
№1/20 от 27.04.2022г. по тълк.д.№1/2020г. на ОСГТК на ВКС съдът дължи
служебно произнасяне по въпроса дали тази клауза противоречи на добрите
нрави, тъй като е от значение за правния спор.
За да даде отговор на въпроса дали уговорката е действителна, съдът
изхожда от основните функции и цел на неустойката.
Основната цел на неустойката е да стимулира страните по
облигационното правоотношение към точно изпълнение на поетите с
договора задължения. Следователно договорната неустойка изпълнява
няколко основни функции, първата от които е обезпечителна - тя ще
стимулира страните към точно изпълнение на поетите с договора задължения
и ще гарантира такова изпълнение. Неустойката има и обезщетителна
функция - да обезщети вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват. Много често тя има и санкционна функция - да санкционира
неизправната страна за неизпълнението на задълженията й с един по - голям
размер на неустойката от размера на претърпените от кредитора вреди.
Средство за защита на длъжника срещу уговорената неустойка е
предвидената в чл.92, ал.2 от ЗЗД възможност за намаляване на неустойката
поради прекомерност, както и възможността за прогласяването й за нищожна,
поради противоречие с добрите нрави.
Въпросът дали уговорената неустойка излиза извън пределите на
нравствено допустимото, не може да има еднозначен отговор, а следва да се
преценява във всеки конкретен случай, като се съобрази налице ли е
прекомерно висок размер на неустойката и превишава ли тя многократно
действителните вреди на кредитора и нараства ли тя безпределно, поради
липса на краен предел като срок, до който да се начислява.
Условията и предпоставките, при наличието на които уговорена в
договора за присъединяване неустойка е нищожна поради накърняване на
добрите нрави по см. на чл.26, ал.1. пр.3 от ЗЗД, са предмет на разглеждане в
ТР № 1/2009 г. от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според
разясненията, дадени в т.3 от решението, неустойката следва да се приеме за
нищожна на основание чл.26. ал.1. пр.3 от ЗЗД тогава, когато единствената
цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции. Преценката за нищожност се
прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора при
съблюдаване и на примерно изброените критерии като естество и размер на
обезпеченото с неустойка задължение; обезпечаване на задължението с други,
различни от неустойката правни способи; вид на уговорената неустойка и на
неизпълнението, за което е предвидена; съотношение между размера на
неустойката и очакваните вреди от неизпълнението. В цитираното ТР изрично
10
е предвидено, че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел
или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява, тъй като
преценката за накърняване на добрите нрави, поради свръхпрекомерност не
може да се направи към момента на сключване на договора.
В конкретния случай е уговорена неустойка, обезщетяваща вредите
на кредитора запериода, докато е налице състояние на неизпълнение на
задължението на длъжника (изпълнител по договора).
Задължението на изпълнителя по договора е непарично.
Несвоевременното завършване на СМР на съоръженията за присъединяване
обективно би могло да засегне осъществяваната от ищеца дейност. Но
доколкото преценката за валидност на клаузата се прави към момента на
сключване на договора, то без значение е дали и доколко такава вреда е
настъпила реално.
При тълкуване клаузата за неустойка във връзка с останалите
уговорки в договора, естеството и размера на обезпеченото с неустойката
задължение, очакваните вреди от неизпълнението, въззивният съд намира, че
така уговорената неустойка в клаузата на чл.36 от договора – 0,1% на ден
върху стойността на неизвършените работи, но не повече от 3%, не
противоречи на добрите нрави и е действителна, тъй като не излиза извън
присъщите на неустойката обезпечитителна, обезщетителна и санкционна
функция.
По отношение на третата предпоставка, осъществяването на която
би довела до уважаване на иска по чл.92 ЗЗД - изпадане на ответника като
изпълнител в забава за задължението му да изгради съоръженията за
присъединяване и ги въведе в експлоатация :
Съгласно клаузата на чл.10, ал.1 от договора, срокът за изграждане и
въвеждане в експлоатация на присъединявания обект е 18 месеца. Според
ал.3, дружеството изгражда съоръженията за присъединяване в срок от 8
месеца от датата на предоставяне от възложителя на изпълнителя на
разрешението за строеж на съоръженията. При тълкуване на посочените
разпоредби на чл.10 по см. на чл.20 ЗЗД съдът приема, че всъщност
действителната воля на страните е същинското строителство /изграждането/
да приключи в 8-месечен срок от получаването от изпълнителя на
разрешението за строеж, но тъй като изпълнителят е поел и задължение
съгласно чл.19, което задължение поради естеството си следва изграждането,
то това следва да бъде изпълнено в 18-месечен срок съгласно чл.10,ал.1 от
договора, който несъмнено тече от получаване на разрешението за строеж.
В конкретния случай се установи, че след предоставянето на
разрешението за строеж се е наложило ищецът-възложител да предостави на
изпълнителя още някои съществени документи във връзка със строителството, без
които не е могло да бъде открита строителна площадка и определена строителна
линия и ниво на строежа. Предаването на тези важни за строителството документи
са предоставени на 23.02.2018г. с приемо - предавателен протокол от същата
11
дата. Затова, както е приел и първоинстанционният съд, срокът по чл.10 от
договора започва да тече именно от тази дата.
Осем месечният срок, уговорен от страните за изграждането на
присъединителните съоръжения по чл.10, ал.3 следователно изтича на
23.10.2018г.
Установените по делото факти сочат на извод, че тази първа част
от задълженията на ответника са изпълнени в срок.Този извод се налага от
предоставената от Столична община преписка във връзка с изграждания от
ответника обект, от която се установява, че подземните проводи и
присъединителни съоръжения са нанесени в кадастралния план на
29.10.2018 г., т.е. само 6 дни след крайния срок за завършване на същинското
строителство съоръженията вече са нанесени в кадастралния план. Имайки
предвид продължителността във времево отношение на административната
процедура по нанасянето на даден новоизграден обект в кадастралния план,
то несъмнено съоръженията са били изградени и готови доста по-рано от
крайната дата за изпълнение съгласно договора – 23.10.2018г. Този извод се
подкрепя и от показанията на св. Т. Г., която установява, че през 2018г.
обектът „съоръжения за присъединяване“ бил изграден от ответника,
който в този момент се наричал „ЧЕЗ Разпределение България“-АД. През
2018 г. след изграждане на обекта продължили процедурата по
узаконяването. Все в подкрепа на този извод е и фактът, че на 24.10.2018 г.
(л.166) „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е подало заявление до Столична
община - район Лозенец за издаване на Констативен протокол за състоянието
на настилката след приключване на СМР на обекта. Няма съмнение, че ако
съоръженията не бяха изградени, такова искане не би било направено.
От представената преписка от Столична община се установява по
несъмнен начин, че в кадастралния план са нанесени не само подземните
проводи, но и всички присъединителни съоръжения, вкл. монтирания нов
трансформатор 630 kVA за напрежение 10 kV в трафопост „Бунтовник 6-
12“,подробно описани в чл.3 от договора, поради което възражението на
ищеца в тази насока във въззивната жалба и в о.с.з. е опровергано.
Както се изясни обаче, задълженията на ответника не се изчерпват
само със същинското изграждане на съоръженията за присъединяване.
Следващият етап е въвеждането им в експлоатация , каквото задължение е
поето с чл.19 от договора. И това задължение, съгласно чл.10, ал.1, следва да
бъде изпълнено в срок от 18 месеца от датата 23.02.2018г. , чието значение бе
коментирано по-горе. Следователно срокът за изпълнение на това
последващо изграждането задължение изтича на 23.08.2019г. /10 месеца след
същинското изграждане на съоръженията/.
Коментираните по-горе доказателства установяват, че изпълнителят
не спазил този срок. Както стана въпрос, за да бъде издаден Акт обр.16 и
Удостоверение за ползване на съоръжението /същото да е въведено в
експлоатация/, то съгласно коментираната подзаконова нормативна уредба
12
/Наредба за изграждане на елементите на техническата инфраструктура и
гаранциите за строителството им на територията на Столична община, приета
от Столичен общински съвет/, изпълнителят следва де е възстановил
тротоарната и пътна настилка над и около изградените съоръжения,
каквито задължения е поел съгласно Договор с Общината от 18.12.2015г.
Установяването на изпълнението на това задължение следва да стане с
Констативен протокол по искане на заинтересованото лице, съставен от
представители на общината и изпълнителя по договора, в случая ответникът.
Видно от събраните и коментирани по-горе писмени доказателства,
на 24.10.2018г. изпълнителят „ЧЕЗ Разпределение България“ АД е подало
заявление до Столична община - район Лозенец за издаване на Констативен
протокол за състоянието на настилката след приключване на СМР на
обекта. Липсват доказателства за някакви действия на общината по това
заявление. Затова на 07.03.2019 г. (л.172) е подадено ново заявление, като към
него е приложен снимков материал (л.174-178).
По това заявление и след оглед на място е издаден Констативен
протокол от 23.04.2019 г. (л.180), в който е посочено, че след оглед на обекта е
констатирано възстановяване на пътните и тротоарните настилки във вид и тип,
отговарящ на съществуващите на място, строителните отпадъци са извозени.
Възстановените пътни и тротоарни настилки не са изпълнени съобразно
одобрените проекти по част „Пътна“ на място.
Видно е, че след проверка общинските служители са констатирали
несъответствие на възстановената настилка /досежно нейното качество/ с
одобрения проект по част „Пътна“. А това означава само едно – че
задължението не е изпълнено и при тази консттация съоръжението не може да
бъде въведено в експлоатция.
Затова, явно след последващи действия за възстановяване на
настилката съобразно одобрения проект по част „Пътна“, на 18.12.2020 г.
(л.222) ответникът е подал ново искане до Столична община да се направи
оглед и състави констативен протокол за състоянието на настилката след
приключване на СМР на обекта /съоръженията за присъединяване/, като е
приложил снимков материал (л.222 -230).
На 12.01.2021 г. такъв Констативен протокол е издаден и в него е
посочено, че тротоарната настилка на обекта: Външно
електрозахранване на Офис Сграда с подземни гаражи и ажурна ограда е
възстановена.
След като изпълнителят вече разполагал с нужния констативен
протокол за състоянието на пътната настилка, е предприел действия за
въвеждане на съоръженията в експлоатация. На 25.03.2021 г. (л.370-388) е
издаден Акт обр.15, а на 06.07.2021г. е издадено Разрешение за ползване на
съоръженията за присъединяване, предмет на процесния договор.
Видно е, че с оглед установения с разпоредбата на чл.10,ал.1 от
договора срок за изпълнение на задълженията на изпълнителя, които
13
приключват с въвеждане на съоръженията за присъединяване в експлоатация
- 23.08.2019г., то тези задължения са изпълнени след уговорения срок и
длъжникът е в забава.Тази забава е продължила почти две години. В този
случай се задейства клаузата за неустойка, която страните са уговорили в
чл.36 от договора. Следователно иска за неустойка е основателен и доказан.
Вещото лице по ССчЕ е установило размера на неустойката в размер на
исковата претенция – 410,40 лв. С оглед уговорения размер на неустойката –
0,1% на ден върху стойността на неизвършените работи, но не повече от 3%,
то при неизпълнение, продължило повече от 30 дни, както е в настоящия
случай, би се достигнал максималният размер на неустойката.
Следователно искът по чл.92 ЗЗД е основателен и доказан и като
такъв правилно е уважен от СГС.
Основното възражение на ответника като изпълнител по договора е,
че не е налице негова забава, тъй като е изпълнил всичките си задължения още
към м.октомври 2018 г., когато е изградил изцяло обекта, вкл. и е възстановил
изцяло настилката по трасето, но получаването на разрешение за ползване е било
забавено поради неизпълнение на задължения на ищеца да възстанови тротоарната
настилка пред собствения си обект, съответно и поради неиздаване от страна на
административния орган - СО на необходимите констативни протоколи, за да бъде
въведен обекта в експлоатация. Касае се за възражения по чл.81, ал.1 от ЗЗД и
по чл.95 от ЗЗД.
Възраженията са неоснователни поради следното:
Според разпоредбата на чл.81, ал.1 ЗЗД - длъжникът не отговаря, ако
невъзможността за изпълнение се дължи н причина, която не може да му се вмени
във вина. Касае се за обективна невъзможност за изпълнение. Случаите на
обективна невъзможност - "случайно събитие" и "непреодолима сила"
освобождават длъжника от отговорност. В този смисъл и Решение № 805 от
27.12.2005 г. по т. д. № 516/2005 г., I ТО на ВКС. Тъй като и двете страни по
процесния договор са търговци, то възражението на ответника намира своето
основание и в разпоредбата на чл.306 от ТЗ.
Възражението на ответника, че още към м.октомври 2018г. е
изпълнил задълженията си по договора, като изградил изцяло обекта, е
невярно и не се подкрепя от събраните доказателства. Действително, след
като подземните проводи и присъединителни съоръжения са нанесени в
кадастралния план на 29.10.2018 г., видно от представената от Столична
община преписка, то към този момент същите са били изградени. Невярно е
обаче твърдението, че към този момент изпълнителят е възстановил изцяло
настилката по трасето. Това твърдение е опровергано от коментираните по-
горе констативни протоколи, издадени от Столично община, като се
установява, че едва с Констативен протокол от 12.01.2021 г., в който
служители на общината са констатирали, че към този момент тротоарната
настилка на обекта: Външно електрозахранване на Офис Сграда с
подземни гаражи и ажурна ограда е възстановена. Видно е, че преди този
14
момент опитите на ответника да получи позитивен констативен протокол, за
да въведе съоръженията в експлоатация, не са увенчани с успех. Затова не
може да се приеме за основателно възражението, че към м.октомври 2018г. е
бил изпълнил задълженията си по договора.Както стана въпрос, задълженията
са две – фактическо изграждане на съоръженията и въвеждането им в
експлоатация. Липсват каквито и да е доказателства същият да бъде
освободен от отговорност поради причина, за която не може да отговаря от
характера на случайно събитие, непреодолима сила и пр. Неизпълнението на
неговото задължение да въведе обекта в експлоатация не е по вина на
Столична община,която не му е издала необходимия констативен протокол за
възстановена тротоарна и пътна настилка. Напротив – неиздаването на такъв
протокол е именно в резултат на некачествено изпълнение на поетото от него
задължение да възстанови трасето по начин, отговарящ на одобрените
проекти по част „Пътна“.
Неоснователно е и възражението, поддържано и във въззивната
жалба, че получаването на разрешение за ползване е било забавено поради
неизпълнение на задължения на ищеца да възстанови тротоарната настилка
пред собствения си обект, намиращо своето основание в разпоредбата на
чл.95 ЗЗД – забава на кредитора. Както е установено от заключението на СТЕ,
неоспорена от страните, трасето на изградената кабелна линия не засяга
тротоара и пътната настилка пред процесната сграда на ул. „Николай
Лилиев“ №29 и пред нея не са извършвани строително- монтажни работи
по направата на кабелната линия за ниско напрежение за захранване на
сградата. При огледа е установено, че изграденото трасе отговаря точно на
проектната документация и на направеното геодезично заснемане.
Ищецът възложител, за да получи Акт обр.16 и да въведе
собствената си сграда в експлоатация и получи разрешение за ползване, също
трябва да изпълни благоустройствени мероприятия около сградата, като
възстанови тротоарната и пътна настилка, изхвърли строителните отпадъци и
т.н., което задължение е продиктувано от споменатата Наредба на Столичен
общински съвет. За издавеното на Акт обр.16 за сградата несъмнено следва и
ответникът да е изпълнил своите задължения – да въведе в експлоатация
изграденото присъединително съоръжение, за да бъде електрифицирана
сградата. Това негово задължение обаче няма нищо с изпълнението на
задълженията на възложителя-ищец. Той дължи възстановяване на пътната и
тротоарна настилка само по трасето, където са изградени електрическите
съоръжения. Както бе установено от ВЛ, те не засягат сградата и СМР пред
сградата не са извършвани. Затова е неоснователно възражението за забава на
кредитора.
II. По иска с правно основание чл.82 от ЗЗД за сумата от 49 589,60 лева,
предявен като частичен - обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на
пропуснати ползи - нереализирани приходи по договори за наем на офиси, паркинг и кафене
от процесната сграда за периода от 16.11.2020г. /издаването на Акт обр.15 за сградата/ до
15
06.07.2021г. /въвеждането в експлоатация и издаване на Акт обр.16 на съоръженията за
присъединяване/, съдът намира следното:
Ищецът твърди, че в резултат на забавеното изпълнение на задълженията на
ответника по чл.19 от Договора за присъединяване е претърпял вреди под формата на
пропуснати ползи от нереализирани приходи от договори за наем на обекти от сградата,
които вреди по размер са по-големи и не се покриват от неустойката.
Според чл.92,ал.1,пр.2, кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи
вреди.
Според разпоредбата на чл.82 ЗЗД, обезщетението обхваща претърпяната загуба
и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението
и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението.
За да бъде уважен иска по чл.82 ЗЗД, ищецът следва при условията на пълно и
главно доказване да установи елементите от фактическия състав на разпоредбата, а именно:
- неизпълнение на договорно задължение на ответника;
- вреда за кредитора-ищец;
- причинна връзка между неизпълнението и вредата и
- вина.
В конкретния случай ищецът следва да установи също така, че
размера на вредите надхвърля уговорената неустойка.
Ангажираните от ищеца писмени и гласни доказателства
установяват единствено първата предпоставка - забавено изпълнение на
длъжника - ответник на задължението му по чл.19 от договора от 10.05.2014
година.
Не са доказани обаче другите предпоставки - настъпване на вреди
под формата на пропуснати ползи в заявения размер и съответно причинна
връзка между виновното неизпълнение на договорното задължение на
длъжника - изпълнител.
За пропуснатите ползи ВКС се е произнесъл с ТР №3/12 от 12.12.2012г.
по тълк. дело № 3/2012 г. на ОСГТК. Според тази задължителна съдебна практика,
установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът
беше изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към
момента на неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална,
а не хипотетична вреда, това предположение винаги трябва да се изгражда на
доказана възможност за сигурно увеличаване на имуществото и не може да
почива на логическо допускане за закономерно настъпване на увеличаването.
Така също и ТР №3/2021 от 13.01.2023г. на ОСГТК на ВКС по
тълк.д.№3/2021г. постановява, че причинените от деликт пропуснати ползи
трябва да бъдат доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани
със сигурност пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на
договорно задължение.
Такова сигурно увеличение на имуществото на ищеца, ако
16
ответникът беше изпълнил задължението си точно във времево отношение, не
е установено от събраните гласни доказателства. Липсват писмен такива в
насока на обратен извод. В първата инстанция във връзка с тези обстоятелства
е разпитан св.Т.. Свидетелят установява, че е имало интерес от потенциални
наематели към офисите в сградата в лятото- есента на 2020 година. В
показанията му обаче липсва конкретика, че е била налице действително
възможност за отдаване под наем на 7 броя офиси и кафене в процесната
сграда. Свидетелят не е възприел посетителите на сградата, на които е
представил сградата, да са провеждали последващи преговори за сключване
на договори за наем на офис-помещенията, съответно да са сключвани
предварителни договори, доколкото се е очаквало ответникът да получи
разрешение за ползване на присъединяващите съоръжения, за да се издаде и
разрешение за ползване на самата сграда.Затова твърдените пропуснати ползи
не са доказани със сигурност, както повелява споменатото ТР №3/21г.
Както е отбелязал и първоинстанционният съд, не без значение за
конкретния казус е и фактът, че въведеният от ищеца исков период на
обезщетението (16.11.2020г. - 06.07.2021г.) касае период, в който все още са
налице съществени ограничения в свободата на осъществяване на търговската
дейност в България, наложени от пандемията COVID-19. В този период има
ограничения относно дейността на хранителните и питейни заведения, което
би засегнало и дейността на посоченото кафене, част от офис-сградата. С
решения на МС няколкократно е удължаван срока на извънредната
епидемична обстановка, като са предприети различни противоепидемични
мерки за ограничаване броя на служителите в офисите, въвеждане на
дистанционна работа и др. Дори и предвид на този обективен факт,
съпоставен с липсата на други доказателства в подкрепа на претенцията,
съдът намира, че същата е останала недоказана.
Поради това предявения иск по чл.82 ЗЗД следва да бъде отхвърлен
като неоснователен, до какъвто извод е достигнал и първоинстанционният
съд.
При съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено. И двете въззивни жалби са
неоснователни и следва да се оставят без уважение.
По разноските:
При този изход на делото – неоснователност на двете жалби,
страните не си дължат разноски. Сторените такива остават в тежест на
страната, която ги е направила.
Така мотивиран, Софийският Апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1527 от 08.12.2023г. на СГС, ТО, VI-
10 състав, постановено по т.д. №388/2022 г.
17
РЕШЕНИЕТО в частта по иска с правно основание чл.82 ЗЗД
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
По иска с правно основание чл.92 ЗЗД за сумата от 410,40 лева
решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18