О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1163
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен състав
на двадесет и четвърти април,
две хиляди и двадесета година,
в закритото заседание,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВЯРА КАМБУРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ГАЛЯ БЕЛЕВА
мл.с. ВАНЯ ВАНЕВА
Секретар: -
Прокурор:-
като разгледа въззивно
гражданско дело №993 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл.от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на Главна дирекция „Гранична полиция“ на МВР – София, чрез
юрисконсулт Николова против Решение №341 от 24.01.2020г. по гр.д.№6933/2019 г.
по описа на Бургаския районен съд, с което дирекцията е осъдена да заплати на В.А.А. сумата
от общо 1555,19 лв., представляваща неплатено допълнително възнаграждение за 222,22 ч. извънреден труд за периода от 19.08.2016г. до 19.08.2019г.,
получени след преизчисление с коефициент 1,143 на положения от него нощен труд
в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2019г.
до окончателното плащане, както и сумата от 176,67 лв.- сборно обезщетение за
забавено плащане на главницата за периода от 30.10.2016г. до 18.08.2019г., както
и сумата 380 лв. – платено адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас -
сумата от 312,21 лв.- за държавна такса и възнаграждение на вещо лице.
Въззивникът изразява недоволство от постановеното
решение и претендира отмяната му, с постановяване на въззивно решение, с което
искът да бъде отхвърлен изцяло.
Изложени са оплаквания, че
решението на БРС е неправилно поради неправилно прилагане на материалния закон и
необоснованост, тъй като съдът не взел предвид изложените в писмения отговор
аргументи на ответника за неприложимостта на НСОРЗ.
Твърди се, че за процесния
период ищецът изпълнявал служебните си задължения на 12- часови работни смени
/дневни и нощни/, съгласно месечни графици, като отработеното време се
изчислявало сумирано. Чрез прихващане на положителните с отрицателните разлики
на отработеното време за процесния период бил формиран резултат, който при
надвишаване нормата на работни часове бил заплащан на въззиваемия като
извънреден труд на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. При изчисляване на
отработеното работно време на въззиваемия
и компенсиране на положения извънреден труд била приложена нормативната
уредба по специалния ЗМВР.
Сочи се, че Наредба
№8121з-407/11.08.2014г. е регламентирала редът, касаещ спорния въпрос само за
периода от 1.07.2016г. до 2.08.2016г., понеже действащата към онзи момент
наредба била отменена, а сега действащата наредба влязла в сила на 2.08.2016г.
Изтъква се, че в конкретния случай отношенията между страните се уреждат с Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/2.08.2018 г., регулиращи реда
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето
за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи. Акцентира се, че наредбите, издадени въз основа на ЗМВР са специални
спрямо КТ, поради което не намира приложение чл.9, ал.1 от НСОРЗ, понеже само
при кумулативното наличие на четирите предпоставки в нея- подневно отчитане на
работното време, работа на смени, продължителност на работното време по-малка
от продължителността на дневното и трудово възнаграждение, заработено по
трудови норми, можело да се въвежда увеличение с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време. Заявява,
че според чл.187, ал.1 и 3 от ЗМВР дневното и нощното работно време са с една и
съща продължителност от 8 часа. Нямало и работа по трудови норми за определяне
размера на трудовото възнаграждение по чл.247 и чл.250 КТ.
Въззивникът акцентира също на това, че за да
е налице положен извънреден труд, незаплатен от ответника, е необходимо
въззиваемият действително да е работил извън установеното за него работно време
по график, а всеки положен от него час труд бил заплатен своевременно
ежемесечно. Според него превръщането на нощните часове положен труд с
коефициент 1,143 било установено с цел увеличаване заплащането за положен нощен
труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а не за генериране и заплащане
на извънреден труд. В МВР било разрешено полагането на 8 часа нощен труд, за
разлика от другите държавни служители, на които било разрешено полагане на 7
часа нощен труд. Това водело до неприложимост на процесния коефициент, понеже
същият се получавал при съотношение на 8 часа дневен труд към 7 часа нощен
труд, а за служителите на МВР този коефициент бил 1. Сочи, че страните са
обвързани от служебно правоотношение, регламентирано в ЗМВР и подзаконовите
нормативни актове по приложението му, а в закона липсва препращаща норма,
даваща основание за субсидиарно прилагане както разпоредбите на КТ, така и на
издадените въз основа на кодекса подзаконови нормативни актове, включително
НСОРЗ. Изведено е заключение, че въззивникът е заплатил изцяло и своевременно
положения от ищеца нощен труд.
Претендират се разноски за двете съдебни
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата В.А., чрез адв.Т.Н.. Въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Сочи се, че съдебният акт е обоснован, постановен в съответствие с доказателствата и закона, като тези мотиви се споделят и от въззиваемата страна. Поддържат се и доводите, изложени в исковата молба относно приложимостта на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ към процесния казус. Цитирани са съдебни решения сочени от страната за трайно установена съдебна практика. Претендират се разноски за въззивната инстанция.
На основание чл.267 от ГПК съдът извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против подлежащ на
обжалване съдебен акт, в законоустановения срок /решението е обявено на 24.01.2020г.,
а жалбата е подадена по пощата на 6.02.2020г./, от надлежно упълномощен
представител на страна, която има правен интерес да обжалва решението. Жалбата
отговаря на изискванията на чл.260 и 261 ГПК и е допустима.
Въззиваемата страна не
е представила пълномощно, от което да е видна представителната власт на адв.Н.
за въззивната инстанция и съответно- за подаване на отговор на жалбата и
представителство пред въззивната инстанция, понеже пълномощното по делото е
ограничено за действия пред първата инстанция. На страната следва да се дадат
указания за отстраняване на тази нередовност.
Ето защо делото следва
да се разгледа в открито съдено заседание.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен
съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото в съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 22.06.2020г.
от 10.00ч., за когато да се призоват страните.
ДОКЛАДВА въззивната жалба, отговора, както и
останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно обстоятелствената част на настоящото
определение.
УКАЗВА на въззиваемата да представи пълномощно на
адв.Н. за въззивната инстанция или да потвърди с нарочна молба подаването на
отговора, в противен случай ще се приеме, че отговор не е подаден.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните,
ведно с призовките за делото, след отпадане на мерките по повод извънредното
положение.
Препис от отговора на въззиваемата страна да се
връчи на въззивника.
Определението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.