Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание
на четвърти април, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева,
като изслуша
докладваното от съдията гр. д. № 9739 по
описа за 2018г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/.
Ищецът
Д.Д.Т. твърди, че е претърпял значителни по обем неимуществени вреди,
вследствие на множество травматични увреждания, които са подробно описани в
обстоятелствената част на исковата молба и чието настъпване било предизвикано
от реализираното пътно-транспортно произшествие на 27.02.2016г. в гр. София. В механизма на произшествието, ищецът
участвал като водач на мотоциклет „Хонда ЦРФ 450“ без регистрационен номер, но
причинител на вредите бил водача на лек автомобил „Крайслер“ модел „ПТ
Круизер“, с рег.№ *******- Веселин П. Начков, който предприел маневра в
нарушение на правилата за движение по пътищата. В процеса на лечение, ищецът
претърпял редица оперативни интервенции и психическа травма, диагностицирана от
специалист-психиатър. Противоправният характер на поведението на водача на лек
автомобил „Крайслер“ модел „ПТ Круизер“, с рег.№ *******бил установен
посредством влязло в сила Решение от 24.11.2016г. по НАХД № 15663/2016г. по
описа на 7 състав НО при Софийски районен съд. Тъй като твърди, че към датата
на настъпване на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил била
застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна
полица № 02115003070258 с валидност от 19.12.2015г. до 28.12.2016г., ищецът бил
легитимиран да търси изплащане на застрахователно обезщетение от ответника. При така изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на
ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение в размер на
сумата 400 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането 27.02.2016г. до окончателното изплащане. Предвид очаквания
положителен изход от спора ищецът претендира и за сторените съдебни и деловодни
разноски.
Ответното
дружество З. „Б.И.“ АД оспорва претенциите на ищеца по размер. Без да оспорва
наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ водача на лек автомобил „Крайслер“
модел „ПТ Круизер“, с рег.№ *******, нито механизма на настъпване на пътния
инцидент, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, който към момента на настъпване на
пътно-транспортното произшествие управлявал мотоциклета с несъобразена скорост
и без поставена предпазна каска. При
условията на евентуалност, ответникът релевира доводи за прекомерност на
претендираното застрахователно обезщетение, което според него не съответствало
на действителния характер и обем на вредите. По изложените съображения -
ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира ищецът да бъде осъден да му
заплати направените съдебни разноски.
Съдът, като прецени доводите
и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните в процеса доказателства, по реда на чл. 235, ал.3 от
ГПК приема за установено от фактическа страна следното:
Приетите като
доказателства заверени преписи от книжата по ДП № 11099816г. по описа на „РТП“-
отдел „Разследване“ при СДВР, включително Констативен протокол за оглед на
местопроизшествие, фотоалбум, скица, както и Решение от 24.11.2016г. по НАХД № 15663/2016г.
по описа на 7 с-в НО при СРС мотивират извода, че на 27.02.2016г. в гр. София,
на бул. „Президент Линкълн“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Крайслер“ с рег. № *******и мотоциклет „Хонда ЦРФ 450“
с рег. № *******Механизмът на настъпване на произшествието, установен от
органите на ПП СДВР сочи, че водачът на автомобила е предприел маневра в
нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и на чл. 38, ал.3 от ЗДвП, в следствие на
което е реализирал сблъсък с движещия се мотоциклет, управляван от ищеца. В
следствие на ПТП е пострадал водачът на мотоциклета Д.Д.Т.. Спрямо водача на
автомобила Веселин П. Начков е реализирана административно- наказателна
отговорност, при условията на чл. 78А от НК.
Като доказателства
по делото са представени и приети медицински документи: епикризи от МБАЛСМ
„Пирогов” ЕАД и ЕР на ТЕЛК, чието съдържание не се обсъжда подробно, доколкото са
обект на анализ от допуснатите четири специализирани съдебно- медицински
експертизи.
Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза,
изготвено от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и травматология/ обосновава следните
правно значими фактически изводи:
В следствие на претърпяната
пътно-транспортна злополука на 27.02.2016г. ищецът е получил следните
травматични увреждания на опорно-двигателния апарат: открита фрактура на
дясната бедрена кост, навяхване, разкъсване на хрущялите и нестабилност на
дясната колянна става, двуфрагментна фрактура на скафоидната кост на лявата
ръка, Разкъсно -контузна рана на предната страна на дясното бедро с дължина 12
см. Описаните травматични увреждания са често явления при катастрофирали
мотоциклетисти и водачи на други двуколесни превозни средства, защото са
свързани с механизма за получаване- удар с висока кинетична енергия от твърди,
тъпи предмети. Травмите на опорно- двигателния апарат са осъществени в резултат
на удар на предната част на мотоциклета в корпуса на намиращ се пред него лек
автомобил, последвано от падане върху пътната настилка. Макар уврежданията да са с доказан произход – то много трудно е при такъв механизъм и различни по
интензивност удари, да се определи - от кой удар е получена всяка отделна травма. По своят
вид и тежест, травматичните увреди имат следната медико-биологична
характеристика: Полученото открито счупване на дясната бедрена кост е
довело до трайно затруднение на
движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая 8
месеца); Полученото навяхване и ракъсване на хрущялите с последвала
нестабилност на и контарктура на дясната колянна става - са прдизвикали трайно затруднение на движенията
на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая 1 година);
Установеното счупване на скафоидната кост на лявата ръка е причинилотрайно
затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в
случая - 3 месеца). Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в
УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и настанен
първоначално в Неврохирургичната клиника, където е постъпил в състояние на
кома, травматичен шок и кървяща рана по външната страна на дясното бедро. По
спешност пострадалият е бил опериран от лицево-челюстен хирург за претърпяната
лицево-челюстна травма, както и от ортопед- травматолог по повод откритата
фрактура на дясната бедрена кост. След изписването ищецът е продължил
болничното и оперативно лечение в УМБОТ „Проф. Б.Бойчев“ - Горна
Баня и диагностичните изследвания в МЦ „Доверие“ София. Според становището на
вещото лице, ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите 2
месеца, непосредствено след злополуката, както и в продължение на 2-3 седмици
след всяка извършена костна и мекотъканна операция. През останалите периоди
ищецът е търпял периодично явяващи се болки най вече при обща преумора на
десния долен крайник и лявата ръка, най вече при рязка промяна на времето
(студено и влажно време), което е налагало пострадалия да ползва седативни и
обезболяващи средства. При извършения медицински преглед на ищеца на
08.03.2019г. вещото лице констатира, че ищецът е контактен и оринетиран за
време и място, оплаква се от периодични болки в дясната тазобедрена става, от
нестабилност при стъпване на десния крак и болки в дясното коляно. Дясното
бедро на ищеца е със силно изразена хипотрофия (намаление на обема на
мускулатурата). Има остатъчни белези: 12 см. белег от раната, през която е била
излязла счупената кост, страничен белег
9см., от оперативната интервенция. Има малки остатъчни кръгловати белези
1 см. от шпилките на външния фиксатор. На дясната задколянна ямка има линеен
отвесен белег - 14см. от извършената операция на двуглавия мускуел на дясното
бедро. Дясната тазобедрена става има ограничение на абдукцията с 10 градуса.
Дясната колянна става е с ограничени движения при флексия с около 5 градуса и
при екстензия с около 10 градуса. Десният крак е с леко скъсяване от 3 см.
Пострадалият се предвижва самостоятелно, но с накуцваща походка и със странично
изкривяване на гръбначния стълб. Дясната колянна става е с остатъчна деформация
и по вътрешната повърхност и с остатъчен груб квадратен белег с размери 5 на 6
см. Дясната колянна става е в състояние на тотална предно-медиална
нестабилност, поради скъсаните лигаменти. На ищеца предстои нова артроскопска
операция за възстановяването им. Лявата киткова става е с нормална
конфигурация, с белег по хода на тенара на палеца. Счупената скафоидна кост е
зараснала, но движението екстензия е трайно намалено с 10 градуса.
Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза,
изготвено от вещо лице д-р П.П. /неврохирургия/ обосновава следните правно
значими фактически изводи:
Вследствие на процесното ПТП ищецът е получил няколко
травматични увреждания от неврологичен характер: Първо - черепно-мозъчна травма
състояща се от следните компоненти: мозъчна контузия тежка по степен на тежест
без данни за стволова травма по компютъртомографски и магнитно- резонансни
данни; контузионно-кръвоизливно огнище в десния челен мозъчен дял по
компютъртомографски и магнитно-резонансни данни; контузионно-кръвоизливно
огнище в левия челен мозъчен дял по данни от компютърната томография на главен
мозък с контраст от 29.02.16г. контузинно-кръвоизливно огнище в левия слепоочен
и теменен дялове на мозъка от компютърната томография на главен мозък с
контраст от 29.02.16г., мозъчен оток /едем/; счупване на основата на черепа в
предна черепна ямка; линейно счупване на дясна челна кост на черепа; счупване на
тавана дясна орбита; счупване на клетките на решетъчната кост /етмоидална кост/
с кръвоизлив; навлизане на въздух в черепна кухина/пневмоцефалия/; травматичен
кръвоизлив в десния челен синус;
продължително безсъзнателно състояние/кома/. По своя вид и тежест
получените травматични увреждания от ищеца имат следната медико-биологична
характеристика: Мозъчната контузия тежка по степен на тежест в своята
съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий разстройство на здравето,
временно опасно за живота; През периода на безсъзнателно състояние/кома/ ищеца
не е чувствал болка поради прекъсване на сетивните /болкови/пътища към кората
на главния мозък. Според становището на вещото лице, усещанията за болка и
свързаните с нея страдания се припокриват с тези от другите травматични
увреждания. Счупването на основата на черепа в предна черепна ямка с навлизане
на въздух в черепна кухина е проникващо нараняване в левия челен мозъчен дял.
Описаните в медицинската документация нископлътностни /контузионни/ зони в челните
дялове на мозъка на пострадалия са трайна последица от претърпяната тежка
мозъчна контузия. След резорбция на кръвта на мястото на контузията остава зона
на мозъчно размекчение/енцефаломалация/. Тези зони водят до локална мозъчна
атрофия /свиване, намаляване обема/ на мозъка.Те са субстрат и за възможна
промяна в биоелектричната активност на мозъка-поява на епилептиформени
припадъци. По данни от последния преглед Д.Д.Т. е в стабилизирано общо
състояние, в ясно съзнание, контактен. В неврологичния му статус не се
установява отпадна двигателна симптоматика.
Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза,
изготвено от вещо лице д-р О.М. /офталмология/ обосновава следните правно
значими фактически изводи:
Лявото око на пострадалия няма увреждане, което да е довело до загуба на зрение. Загубата на зрение за дясното око е
20%, защото практически
е способно да вижда 80%, но
само централно и с максимални оптична корекция в очила. Без корекция дясното
око вижда 5%. Запазено е централното зрение на дясното око. Човешкия мозък не
понася разлика в диоптрите на двете очи повече от 3,0 диоптъра, а в конкретния
случай разликата е 7,0 диоптъра. Такава разлика може да се понесе при корекция
с контактни леща, но в конкретния случай тя е относително противопоказана,
поради левкомата на роговицата на дясното око, която може отново да се уплътни.
С оптимално поносима корекция в очила зрението на дясното око на ищеца е около
50% (намалено с 50%). При ищеца е намалено значително периферното зрение на
дясното око, доказано с многократни компютърни периметрии. Централното зрение на ясното око се е
възстановило до 80% с максимална оптична корекция в очила, което е висока
степен на възстановяване. Увреждането на периферното зрение (стеснено зрително
поле) на дясното око персистира в продължение на 3 години след ПТП, поради
което няма как да е налице обосновано очакване за подобрение след толкова
време. Операцията, която може да доведе до максимално подобрение на централното
и отчасти на периферното зрение в конкретния случай е кератопластика на дясното
око (трансплантация на роговица). Това е по същество най-успешната
трансплантация на тъкан в човешкото тяло, но все пак – тя крие всички рискове
от отхвърляне на трасплантата и отново загуба на зрение. Периферното зрение е
възможно да не се възстанови напълно, поради частичната атрофия на зрителния
нерв на дясното око.
Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза,
изготвено от вещо лице д-р К.Д. /лицево- челюстна хирургия/ обосновава следните
правно значими фактически изводи:
Медицинските документи сочат,
че на пациента Д.Д.Т. са извършени четири оперативни интервенции на лицето в
един сеанс-извършена е трахеостомия-осигуряване на дихателен път, възстановена
е долната челюст посредством еластична фиксация,възстановен е контура на
носните кости посредством мануално- инструментално наместване и поставяне на
носна тампонада и е извършена пластинкова остеосинтеза на счупената ябълчна
кост в дясно. В областта на дясната ябълчна кост на пострадалия са поставени
пластини от биологично поносим метал. Преди извършване на оперативнаите
интервенции,конфигурацията на лицето е силно променена. След извършване на
оперативните интервенции е постигнато в максимална степен възстановяване на
контурите на лицето, съобразено със
съпътстващите увреди на останалите органи и системи на тялото. По време на
престоя на пациента в лечебното заведение, той е имал силни болки,затруднено до
степен на невъзможност хранене и затруднено дишане и говорене. След изписване
от УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД пациентът е имал средни по степен болки в областта на
лицето,затруднено хранене и говорене за период от около 60 до 90 дни. На
пострадалия могат да бъдат извършени лицево- челюстни оперативни интервенции за
коригиране на западането на дясното око, но те са с висок риск от увреда на
основата на черепа. Изцяло възстановянане на преморбидния вид на лицето на
пациента е обективно невъзможно. Счупванията на костите на лицето зарастват за период
от около 30 до 60 дни, но окончателното възстановяване на костите е процес
който може да отнеме до две години. При това, броят на необходимите оперативни
интервенции не може да бъде категорично прогнозиран, защото възстановяването на
лицето е процес тоест резултата от всяка операция определя наличието или
отсъствието на основание за извършване на следваща такава.
Заключението на приетата комплексна
съдебна авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза, изготвено от вещи
лица инж. М. Ф. и д-р Б. Б., изяснява механизма на настъпване на процесното ПТП и
с оглед на поставените задачи, анализира данните за поведението на двамата
водачи при настъпване на произшествието, като предлага следните изводи по
правно значимите факти:
Пътният участък, в който е
настъпило процесното ПТП се намира на територията на гр. София. Мотоциклетистът
се е движил по бул. „Президент Линкълн“ в посока от ул. „Сребърни звънчета“ към
ул. „Д-р П. Димков“. За конкретния пътен участък не са наложени допълнителни
ограничения на скоростта и разрешената максимална скорост за движение в този
случай е 50 км/ч. Основавайки изчисленията си на скоростта, посочена в мотиви
към Решение от 24.11.2016г. по НАХД №15663 по описа за 2016 година на СРС,
експертизата приема, че тази скорост е била около 87 км/ч. Опасността от
пресичане на траекториите на лекия автомобил и мотоциклета се е появила в
момента на започване на маневрата „завой в обратна посока“ от страна на
автомобила или по-точно когато предният ляв габарит на автомобила е навлязъл в
лентата за движение на мотоциклета. Съпоставяне на получените резултати от
изчисленията на експертизата налага категоричен извод, че при установената в
мотивите на наказателния съд скорост от около 87 км/ч. - ударът е бил
непредотвратим от техническа гледна точка, дори ако в момента на появяване на
опасността водачът на мотоциклета е задействал екстремно спирачната система на
мотоциклета. Но ударът би бил предотвратим - ако в момента на появяване на
опасността, водачът на мотоциклета се беше движил с разрешената за пътния
участък скорост (50 км/ч) и при това бе задействал екстремно спирачната
система. Изследванията мърху механизма на настъпване на процесното ПТП сочат,
че след първия удар, тялото на ищеца е било изхвърлено в предно-лява посока,
при което каската е изпаднала от главата му или поради това, че не е била
закопчана с заключващия механизъм или вследствие на хлабава връзка в
заключващия механизъм. По тази причина, в момента на настъпване на втория удар
на тялото на мотоциклетиста- в паркирания в
ляво лек автомобил - мотоциклетистът вече е бил без предпазна каска на главата.
Без предпазна каска на главата е бил и при удара на тялото му върху твърдата
пътна настилка. Поради това, че при втория удар и изпадането на тялото му върху
пътната настилка без каска, ищецът е получил тежката лицево-челюстната и
черепно-мозъчната травма, както и нараняването в дясната челна област на
главата. Основната задача на мотоциклетните каски е да предпазят от тежки
мекотъканни, костни увреждания на черепа и органични увреждания на мозъка,
причинени при пътно- транспортна злополука. Благодарение на технологичния
прогрес и на механичните проучвания обаче, функцията и дизайнът на предпазните
каски претъпели значителен подем в развитието си. Мотоциклетните каски/ шлемове намаляват
травмите и помагат за избягването на смъртни случаи, затова при управление на
двуколестни превозни средства те са задължителни.
В дадените пред съда показания,
свидетелката Р.С.Я.(майка на ищеца) заявява, че възприела страданията, които
били претърпени от ищеца (неин син) след настъпването на процесното ПТП. След
настъпването на ПТП пострадалият бил приет в УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД, изглеждал първоначално в неадекватно
състояние и не познавал роднините си, а после, в продължителен период от време
бил силно стресиран, оплаквал се от болки, държал се социално неадекватно и
предпочитал да общува с деца. Не желаел да се отдалечава от УМБАЛСМ „Н.И.
Пирогов“ ЕАД, тъй като се страхувал. Ищецът имал видими трайни увреждания,
които не били възстановени, а лекарите казвали за сина й, че вероятно
уврежданията на мозъка способстват за по- бавния процес на възстановяване.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявеният иск е основан на нормативно установеното задължение на застрахователя - да
обезщети третото ползващо се /увредено/ лице, за понесените от него неимуществени
вреди, които са били причинени от водач на МПС със застрахована
гражданска отговорност. Задължението на застрахователя е да плати вместо
делинквента обезщетение за вредите.
Фактът на настъпването на процесното пътно- транспортното
произшествие на 27.02.2016г., при което е увредено здравето на пострадалия ищец,
в резултат от неправомерно поведение на водач със застрахована от ответника
гражданска отговорност не е предмет на спора - доколкото е установено с влязъл
в сила съдебен акт на наказателния съд.
Източникът и обема на претърпените от ищеца вреди, като
се отчита естеството на причинените телесни увреждания бе установен фактолочигчно
по категоричен начин - посредством заключенията на приетите четири отделни съдебно-
медицински експертизи, в областта на травматологията, неврохирургията,
офталмологията и лицево- челюстната хирургия. Съдът кредитира изцяло
експертните заключения, които са мотивирани и изготвани от висококвалифицирани
медицински специалисти.
Страните спорят по същество само относно наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат, както и по справедливия размер на
платимото застрахователно обезщетение, с оглед действителния обем на вредите и
тези два въпроса следва да бъдат разгледани прецизно от настоящия съд, при
разрешаване на спора.
По
отношение на основния спор между страните - за механизма на настъпване на процесното ПТП, съдът възприема
становището на съдебния експерт инж. Ф., че основна причина за
настъването произшествието и на вредите е поведението на водача на лекия
автомобил „Крайслер”,
но при това намира за основателно и твърдението
на ответника, че
пострадалия също е допринесъл с
поведението си за настъпването на вредоносния резултат. Това твърдение бе
обосновано убедително, от събраните в хода на делото доказателствени средства,
както и посредством анализа на комплексната съдебно- медицинска и
автотехническа експертиза.
Противоправното
поведение на водача на лекия автомобил „Крайслер“ не е нужно да се обсъжда, тъй
като, както стана ясно, по този конкретен въпрос, в хипотезата на чл. 300 от ГПК - настоящият съд е длъжен да се съобрази с влязлия в сила съдебен акт на
наказателния съд.
Противоправното
поведение на пострадалия /ищеца Д.Т./, в качеството на водач на мотоциклета, обаче
следва да бъде обсъдено подробно и според настоящия състав на съда се изразява в
две насоки: На първо място- в грубо нарушение на императивната разпоредба на чл. 21, ал.1 от ЗДвП която изисква от
водачите да съобразяват скоростта на управляваното от тях МПС с максимално
предвиденото ограничение. Негативните последици от това нарушение са довели
пряко до обективна невъзможност за предотвратяване на удара, каквато възможност
би била налице, ако пострадалият бе спазвал правилата за движение. На второ
място следва да се отбележи, че преди настъпването на произшествието,
пострадалият е действал в условията на груба небрежност, като е поставил
предпазната каска по начин, който очевидно не би допринесъл за осъществяване на
защитната й функция. Каквато и да е причината за подобно отношение към
предпазната каска, то ищецът, който лично я е поставил на главата си, очевидно е
съзнавал, че тя е поставена без да е закопчана, респ. че поради дефект в закопчаващото
устройство – тя ще падне от главата му, по време на движение или сблъсък.
Съдът съобрази, че за
претендираните неимуществени вреди, обезщетението се определя от съда по
справедливост, съгласно приложимата разпоредба на чл. 52 от ЗЗД.
За да прецени
справедливия размер на обезщетението, съдът взе предвид младата възраст и
социалната активност на пострадалия, към момента на настъпването на травмите, естеството
и характера на преживените от увреденото лице значителни по обем болки и
страданията, претърпените негативни емоции. Травмите са били състояние да
повлияят сериозно и тежко върху физическата активност и върху социалната активност
и ангажираност на увреденото лице, като се отчита тяхната специфика и тежест.
При това, съдът отчете,
че активният лечебен и възстановителен период е продължил сравнително дълго
време, че е причинил множество страдания и неудобства. Налице са също и негативни психологически
последици за пострадалия. С оглед адекватно прилагане на принципа на
справедливостта, като отчете изложените по- горе обстоятелства и съобрази
социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен
стандарт, съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени
негативни последици от настъпилите телесни повреди е справедливо оценимо на сумата от 100 000 лева. Този
размер на обезщетението съдът възприема за справедлив, макар и превишаващ
обичайните размери на обезщетенията за телесни увреждания – тъй като отчита
факта, че травматичните увреждания са многобройни, че контузиите са довели до
опасни за здравето последици, част от тях до усложнения за здравето или
биологичната функция на увредените органи. Лечебният период е завършил в
рамките на около една година и половина, но не е бил напълно успешен.
От друга страна, за да
достигне до конкретния извод за справедливия размер на обезщетението, съдът
съобрази, че понятието за справедливост има не само разгледаните по- горе
субективни, но също и обективни, дори чисто социално - икономически измерения.
За отправен критерии на последните може да бъде възприет комплексен подход –
като се отчитат не само тежестта на травмите и нивата на лимитите по
застраховката (каквато е типичната теза на пострадалите лица, претендиращи
застрахователно обезщетение), но обществените разбирания за справедливост,
които отчитат нивото на жизнения стандарт на населението и размерите на
минималната/ средната работна заплата за страната, към момента на настъпването
на вредите /2016г./, Това е така, защото институтът на застрахователното
обезщетение е замислен като компенсаторен
механизъм със социални измерения, а не като финансов механизъм за
придобиване на доходи. По всички изложени съображения, съдът приема за
основателен наведеният от ответната страна довод за прекомерност на
претендираното обезщетение от 400 000 лева.
Справедливият размер на
обезщетението следва да бъде редуциран в хипотезата на чл. 51, ал.2 от ЗЗД - с 1/5 (една пета част) - колкото е в
действителноскт приноса на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат.
Този принос никак не е малозначителен, като се има предвид, че всяко едно от допуснатите
от пострадалия две нарушения на правилата за движение биха способствали за
предотвратяване на вредите- ударът би бил предотвлатим, ако мотоциклетът бе
съблюдавал горната граница на разрешената скорост за движение), а най- тежките травматични увреждания по
главата на пострадалия не биха настъпили, ако той би използвал предпазна каска
с правилно заключен/ технически изправен фиксиращ механизъм.
По всички изложени съображения, съдът намира че
претенцията следва да бъде уважена до размер на сумата от 80 000 лева. За горницата над
присъдената сума и до пълния претендиран размер на обезщетението от 400 000
лева, искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен.
На основание чл. 223,
ал. 2 от КЗ /отм./, ответникът по принцип има задължението да заплати на ищеца
и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението, считано от датата на
причиняването на вредите до окончателното плащане.
По претенциите
на страните за присъждане на съдебни разноски:
Ищецът, който
претендира да му бъдат присъдени направените разноски на основание чл. 78, ал.1
от ГПК не е направил разноски тъй като е
освободен от това задължение по см. на чл. 83, ал.1, т.4 от ГПК. Бюджетът на
съда обаче е направил разходи за събиране на доказателства, които са в размер на 1120 лева, а тази сума, заедно
със сумата от 3 200 лева, която е платима за държавна такса, следва да
бъдат възложени в тежест на ответника. При това, ответникът следва да бъде осъден,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, да заплати по сметката на Софийски градски
съд сумата от 4320 лева, от заплащането на която ищеца е бил освободен.
Процесуалният
представител на ищеца има право на възнаграждение по чл. 38 от ЗА, съобразно с
уважената част от иска и с оглед на това, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на адв. К.И.Н. сумата от 2930 лева .
На основание чл.
78, ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от иска и съдържанието на
представените от ответника списъци по чл. 80 от ГПК / на стр. 79 и 83 от
делото/ - ответникът е легитимиран да получи направените съдебни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска. Според представените от ответника
списъци на разноските, общата стойност на разноските за събиране на
доказателства и за процесуално представителство възлиза на 17 175 лева,
следователно, при липсата на изрично възражение по чл. 78, ал.5 от ГПК и
съразмерно с отхвърлената част от иска -
ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от
13 740 лева за съдебни разноски.
Така мотивиран,
съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД с ЕИК********и със
седалище ***, да заплати на Д.Д.Т. с ЕГН ********** и съдебен адресат - адв. К.И.Н.,***,
на
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ/отм/ – сумата от 80 000 лв. (осемдесет
хиляди лева), представляваща застрахователно обезщетение по застраховка
„Гражданска отговорност” на водача на лек автомобил „Крайслер”, с регистрационен
№ ********, за причинени неимуществени
вреди в резултат на телесни увреждания, при ПТП на 27.02.2016г., заедно със
законната лихва върху присъданата сума на обезщетението, считано от 27.02.2016г.
до деня на окончателното плащане, катоо отхвърля
иска - в частта за горницата над присъдената сума и до пълния размер на
претендираното обезщетение от 400 000 лева, както и за законната лихва върху тази
част от претенцията.
Задължението може да
бъде изпълнено чрез плащане чрез превод по посочената от ищеца банкова сметка ***:
*** З. „Б.и.“АД да заплати на адв. К.И.Н.,***,, на
основание чл. 38 ЗА - сумата от 2930 (две хиляди
деветстотин и тридесет) лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство на Д.Д.Т. пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА Д.Д.Т. да заплати на З. „Б.и.“АД,
основание чл. 78, ал.3 от ГПК - сумата
от 13 740 (тринадесет хиляди седемстотин и четиридесет) лева, представляваща съдебни
разноски вкл. и за процесуално представителство пред Софийски градски съд.
ОСЪЖДА З. „Б.и.“АД, да заплати по сметка
на Софийски градски съд на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК - сумата от 4320 (четири
хиляди триста и двадесет) лева, за държавна такса и за съдебни разноски, от
заплащането на които ищецът е бил освободен.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба,
пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.
СЪДИЯ: