Решение по дело №15668/2018 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

 

№                            03.06.2019 г.      гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                      гражданско отделение

На девети май                                                                две хиляди и деветнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                                                                 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:     МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Мирослава И.

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 15668 по описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

            Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от *******ЕГН ********** ***, с която се претендира да бъде прието за установено по отношение на Р.К.С. ЕГН ********** ***, че е незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп. дело № 7193/2018 г. на СИС – ВРС за събиране на вземане в размер към 02.10.2018г. от: 382 лв. - неолихвяема сума, 1296,75 лв. - главница, 1157,60 лв. - лихва, 42,00 лв. - разноски и 296,22 лв - такси, което изп. дело е образувано въз основа на издадени по ч.гр.д.№ 113/2011г. на ВРС Заповед за изпълнение № 564/07.01.2011г. и изпълнителен лист за присъждане на сумите от: 350 лв. дължими наемни вноски за всеки от месеците от м.декември 2009г. до м.юли 2010г. вкл., 678лв. за консумирана ел.енергия и 268.75лв. за консумирана вода, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 06.01.2010г. до окончателното изплащане на сумите и сторените по делото разноски в размер общо на 382 лв., тъй като правото на ответника за принудително изпълнение на задължението е погасено поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК и преди образуване на изпълнителното дело.

В исковата молба се сочи, че на 07.01.2011г. по ч.гр.д.№ 113/2011г. на ВРС била издадена Заповед за изпълнение № 564/07.01.2011г., с която ищецът бил осъден да заплати на ответника суми в размер на: 350лв. дължими наемни вноски за всеки от месеците от м.декември 2009г. до м.юли 2010г. вкл., 678лв. за консумирана ел.енергия и 268.75лв. за консумирана вода, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 06.01.2010г. до окончателното изплащане на сумите и сторените по делото разноски общо в размер на 382лв. Заповедта влязла в сила на 16.02.2011г. и на 18.04.2011г. бил издаден изпълнителен лист. Въз основа на този изп. лист, на 25.09.2018г. било образувано изп. дело № 7193/2018г. на СИС – ВРС, по което ищецът получил покана за доброволно изпълнение на 10.10.2018г. за задължение към 02.10.2018г. от 382 лв. неолихвяема сума, 1296,75 лв. главница, 1157,60 лв. лихва, 42,00 лв. разноски и такси 296,22 лв.  Сочи, че от издаване на изп. лист до образуване на изп. дело е изтекла общата петгодишна давност по чл. 110 от ЗЗД, поради което изпълнението е незаконосъобразно.  Претендират се разноски.

            В законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от редовно уведомения ответник, с който изразява становище за неоснователност на иска, тъй като не е изтекла предвидената в закона давност. Претендират се разноски.

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

 От писмените доказателства –  копия от на изп. д. №1111/2011г. и изп.д. №7193/2018г. по описа на СИС - ВРС,   се установява, че: на 07.01.2011г.в полза на  Р.К.С. ЕГН ********** по ч.гр.д.№ 113/2011г. на ВРС била издадена Заповед за изпълнение № 564/07.01.2011г., с която *******ЕГН ********** бил осъден да й заплати  суми в размер на: 350лв. дължими наемни вноски за всеки от месеците от м.декември 2009г. до м.юли 2010г. вкл., 678лв. за консумирана ел.енергия и 268.75лв. за консумирана вода, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 06.01.2010г. до окончателното изплащане на сумите и сторените по делото разноски общо в размер на 382лв.. Заповедта влязла в сила на 16.02.2011г. и на 18.04.2011г. бил издадена изпълнителен лист. Въз основа на този изп. лист на 25.05.2011г. било образувано изп. д. №1111/2011г. по описа на СИС – ВРС, по което последното изпълнително действие било извършено на 21.10.2014г. – запор на МПС. На 29.01.2018г. изп. дело било  прекратено поради бездействие на взискателя повече от две години. На 25.09.2018г. въз основа на същия изп. лист било образувано изп. дело № 7193/2018г. на СИС – ВРС, като с молбата за образуване взискателят поискал извършването на изп. действия – запор и възбрана. По това дело на 10.10.2018г. *******получил покана за доброволно изпълнение за задължение към 02.10.2018г. от 382 лв. неолихвяема сума, 1296,75 лв. главница, 1157,60 лв. лихва, 42,00 лв. разноски и такси 296,22 лв.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявеният иск е отрицателен установителен с правно основание чл. 439 ГПК.

Искът по чл. 439 ал.1 ГПК е предоставен на страните в изпълнителния процес за оспорване предприетото срещу длъжника изпълнение по конкретното образувано въз основа на съдебно изпълнително основание изпълнително дело, като изискването на чл. 439 ал.2 ГПК е искът да се основава на непреклудирани от силата на пресъдено нещо факти и обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене.

При иск с горепосочената правна квалификация, в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, като докаже качеството си на длъжник по изпълнително дело и изложи твърдения за настъпили факти и обстоятелства след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителния лист, които погасяват вземането предмет на принудителното изпълнение. Респективно ответникът следва да докаже за материално - и процесуалноправна законосъобразност на изпълнителния процес, вкл. като докаже съществуването на подлежащо на принудително изпълнение материално право в неговия патримониум при образуване на делото и понастоящем, както и наличие на годно изпълнително основание. Следва да установи и евентулно твърдяното наличие на предприети от него правни действия с които е прекъснал или спрял давността по отношение на вземането.

По делото са приети на основание чл. 146 ал. 1 т. 3 и т. 4 ГПК за безпорни и ненуждаещи се от доказване по делото обстоятелствата, че ищецът е получил на 10.10.2018г. ПДИ по изп. дело № 7193/2018г. на СИС – ВРС за заплащане на задължение в размер на  382 лв. неолихвяема сума, 1296,75 лв. главница, 1157,60 лв. лихва, 42,00 лв. разноски и 296,22 лв – такси, което изп. дело е образувано въз основа на издадени по ч.гр.д.№ 113/2011г. на ВРС Заповед за изпълнение № 564/07.01.2011г. и изпълнителен лист.

По настоящото дело не се оспорва процесуалната легитимация на страните, като тя се установява и от обсъдения изпълнителен лист. Искът се основава и на факти, възникнали след постановяване на влезлия в сила съдебен акт относно вземането /в случая заповед за изпълнене/ – изтичане на погасителна давност за събирането му, поради което е допустим. В т.см. Определение № 113/26.01.2011 по ч.т.д. № 577/2009 година на ВКС, решение № 68/24.04.2013 по т. д. № 78/2012г. на ВКС.

Ищецът твърди, че е  изтекла общата погасителна давност уредена с нормата на чл. 110  от ЗЗД, считано от изискуемостта на вземането – 16.02.2011г. до  образуването на изп. дело № 7193/2018г. на СИС – ВРС. По принцип довод за изтекла погасителна давност преди влизане в сила на заповедта е недопустимо за изследване в настоящото производство по арг. от нормата на чл. 439 ал.2 ГПК /в който смисъл е и горецитираната практика на ВКС/. При наличие на твърдение за такива обостоятелства, пътят на защита на длъжника е нормативно уреден чрез подаване на възражение по реда на чл. 414 ГПК.

От ищеца не се твърди, че процесното вземане е периодично и за него е приложима уредената с чл. 110 от ЗЗД давност.  Дори и да се приеме обратното, следва да се има предвид, че при наличието на влязла в сила заповед за изпълнение е приложима нормата на чл.117 ал. 2 ЗЗД, според която новата погасителна давност започваща от влизането й в сила – в случая 16.02.2011год е „всякога пет години”.  Действително използвания термин в тази норма е „решение“, но той следва съобр. чл. 5 ГПК да се тълкува разширително доколкото към датата на последната редакция на чл.117 ал. 2 ЗЗД /ДВ бр. 12 от 1993г./ заповедно производство изобщо не е съществувало. Следва да се има предвид, че както решенията, така и заповедите по чл. 410 или чл. 417 ГПК установяват вземания чрез съдебна санкция, като след влизането им в сила /което правно качество е предвидено изрично в закона и за двата акта /, е недопустимо искане за присъждане на същото вземане между същите страни да бъде въвеждано като предмет в друго производство по реда на ГПК /исково или заповедно/  – т.е досежно своите субективните и обективни предели те са тъждествени. Така установените вземания подлежат на преразглеждане по съдебен ред единствено при наличието на определени предпоставки и по изрично нормативно предвидените извънредни способи, които отчитат спецификите на отделните видове съдебни актове – чл. 424 ГПК за заповедите за изпълнение, чл. 303 и сл. ГПК за решенията, чл. 240 ГПК за неприсъствени решения. В тази насока следва да се отбележи, че изрично в чл. 422 ГПК е посочено, че искът за съществуване на вземането се счита за предявен от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Ясна е предвидената от законодателя връзка между заявлението по чл. 410 и искът по чл. 422 ГПК като негово неразделно продължение. Липсва правна и житейска логика или обосновка носителите на вземания получили от съд изпълнително основание по облекчен ред - чл. 410 и сл. ГПК /което подлежи на оспорване от длъжника, респ. влиза в сила и не подлежи на пререшаване при липса на такова/, да бъдат третирани неравноправно досежно неблагоприятните последици на института на погасителната давност, в сравнение с тези решили да водят общ исков процес. Ако се приеме обратното, би следвало да се изключат от приложението на чл. 117 ал. 2 ЗЗД и вземанията пр. за присъдени разноски с определения по чл. 288 ГПК, чл. 232 ГПК и т.н., което противоречи на общоприетата трайна и непротиворечива практика от съдилищата.

Това означава, че в случая е необходимо да е изтекла пет годишна давност от   16.02.2011 год. до предприемане на действия, който я спират или прекъсват по см. на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД. От представените по делото доказателства е видно, че на 25.05.2011г. било образувано изп. д. № 1111/2011г. по описа на СИС – ВРС, по което последното изпълнително действие било извършено на 21.10.2014г. – запор на МПС. На 25.09.2018г. било образувано изп. дело № 7193/2018г. на СИС – ВРС за събиране на процесното вземане, което безспорно представлява действие по принудително изпълнение по см. на чл. 116 б. ”в” от ЗЗД. Към тази дата не е имало изтекъл период от време, превишаващ общата петгодишна давност по чл. 110  ЗЗД, през който взискателят – ответник да е бездействал.  

Въз основа на изложените доводи съдът намира, че искът е изцяло неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 78 ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представените доказателства за реалното им извършване – договор за правна помощ и списък по чл. 80 ГПК на стойност на 500 лв., по отношение на което липсва възражение по см. на чл. 78 ал. 5 ГПК.

  Мотивиран от горното, Варненският районен  съд

 

                                                  Р   Е   Ш  И

 

 

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от *******ЕГН ********** *** иск с правно основание чл. 439 ГПК за приемане за установено по отношение на Р.К.С. ЕГН ********** ***, че е незаконосъобразно производството срещу ищеца по изп. дело № 7193/2018г. на СИС – ВРС за събиране на вземане в размер към 02.10.2018г. от 382 лв. неолихвяема сума, 1296,75 лв. главница, 1157,60 лв. лихва, 42,00 лв. разноски и 296,22 лв - такси, което изп. дело е образувано въз основа на издадени по ч.гр.д.№ 113/2011г. на ВРС Заповед за изпълнение № 564/07.01.2011г. и изпълнителен лист за присъждане на сумите от: 350лв. дължими наемни вноски за всеки от месеците от м.декември 2009г. до м.юли 2010г. вкл., 678лв. за консумирана ел.енергия и 268.75лв. за консумирана вода, ведно със законната лихва от датата на сезиране на съда - 06.01.2010г. до окончателното изплащане на сумите и сторените по делото разноски в размер на 382лв. общо, тъй като правото на ответника за принудително изпълнение на задължението е погасено поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 410 ГПК и преди образуване на изпълнителното дело.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 3 ГПК *******ЕГН ********** *** да заплати на   Р.К.С. ЕГН ********** *** сумата от 500 лева представляващи разноски по настоящото дело.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: