Р
Е Ш Е
Н И Е
№
261922 10.07.2021 година град Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 2-ри
граждански състав, в публично заседание на десети юни две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИЛЯНА СЛАВОВА
при участието
на секретаря Десислава Кръстева,
като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело №13038 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран
с искова молба, подадена от А.П.М., с
ЕГН ********** против ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 405, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 384, ал. 2, т. 1 КЗ. В
исковата молба се твърди, че ищецът е лизингополучател по Договор за финансов
лизинг № ************ от 15.04.2019г., сключен с „ОТП Лизинг“ ЕООД, с предмет:
лек автомобил марка „М.“ с рег.№ *******, с рама *******. Сключен бил
застрахователен договор със ЗАД „Алианц България“ АД, обективиран в
застрахователна полица ******* от 13.04.2020г. за имуществена застраховка -
„Пълно каско“, която покривала рискове от вреди при настъпване на ПТП, като
общата застрахователна сума възлизала на стойност 77 760 лева. На 14.08.2020г. в гр. П. настъпило ПТП с
участие на застрахования автомобил. Съставен бил Протокол за ПТП *******, видно
от който било, че по автомобилите са настъпили материални щети, нямало данни за
умишлено деяние, както и данни ПТП-то да е настъпило вследствие на употреба на
алкохол на някой от участниците в него. На 17.08.2020г. пред застрахователната
компания е депозирано уведомление за щети по МПС *******, ведно с приложения
към него - свидетелство за регистрация
на МПС, протокол за ПТП, СУМПС, контролен талон. При завеждането на щетата бил
изготвен списък на констатираните увреждания по МПС-то, подписан от
представител на ответника И.Н.К.. Твърди се, че срокът за изплащане на
обезщетението е изтекъл на 08.09.2020г., като след тази дата ищецът бил
уведомен от ответника, че застрахователното дружество отказва да заплати
застрахователно обезщетение. Аргументите били свързани с общите условия, а
именно: употреба на алкохол от водача при управление на автомобила или преди идването на контролните
органи. След като получил отказ от ответното дружество за изплащане на щетата,
ищецът се обърнал към оторизиран сервиз на „М.“ – „Силвър стар ритейл“ ЕАД,
където била изготвена оферта за
извършване на ремонт на обща стойност 11 995,79 лева. Моли предявеният иск
да бъде уважен, като ответното дружество бъде осъдено да му заплати сумата от
12409,52 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване
на исковата молба до окончателното изплащане /съобразно изменението на иска,
допуснато с протоколно определение от
08.04.2021г./ Претендира и присъждане на
направените разноски. Подробни съображения се излагат от пълномощника на ищеца
в писмена защита.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва иска. Твърди се, че ищецът няма
качество на кредитор по смисъла на
чл.134, ал.1 от ЗЗД, както и правен интерес от водене на делото, тъй като
същият е лизингополучател по Договор за финансов лизинг № ************ от
15.04.2019г., с предмет процесния автомобил. Твърди се, че собственик на
застрахованото при ответника МПС - „М.“ с рег.№ ******* е „ОТП Лизинг“ ЕООД и следователно ищецът
няма право на вземане, тъй като не е страна по застрахователното обезщетение.
Счита, че спрямо ответното дружество не е налице „покрит риск“ по
застрахователна полица, тъй като са налице изключения, при които застрахователят
не изплаща обезщетение. Твърди се, че в протокола от настъпилото ПТП е отразено, че водачът на М.“ с рег.№ *******
е управлявал автомобила след употреба на
алкохол. От Удостоверение УРИ *******от 02.09.2020г. било видно, че при проверка
с дрегер е отчетено количество от 0.21 промила алкохол. Счита, че ищецът е
допуснал груба небрежност управлявайки МПС-то след употребата на алкохол,
вследствие на което е предизвикал процесното ПТП. Това било основание
обуславящо отказа на ответника да изплати застрахователно обезщетение. Липсвала
и причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и твърдените от ищеца щети.
Оспорва предявения иск по размер. Счита стойността на ремонтните дейности за
завишена и счита, че не следвало да се изплащат суми, надхвърлящи
действителната стойност на увредената вещ. Подробни съображения се излагат от
процесуалния представител на ответното дружество в писмена защита.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл.
12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на иска в тежест на ищеца е докаже в кумулативност следните
предпоставки: възникване на валидно застрахователно правоотношение; настъпване
в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие, за което
застрахователят носи риска и в причинна връзка, с което са настъпили вреди в
претендирания размер.
Страните не
спорят относно факта, че ответника е бил застраховател по валидна застраховка
обективирана в полица *******от 13.04.2020г. за имуществена застраховка „Пълно
каско“ за лек автомобил марка „М.“ с рег. № *******, както и че на
14.08.2020г. процесния автомобил,
управляван от ищеца е претърпял ПТП с материални щети.
Безспорно е
също, че застраховката е сключена при клауза Пълно каско, по която
застрахователят носи риска от настъпване на повреда на автомобила вследствие на
ПТП. От страна на ответника не се оспорва фактът на заплащане на дължимите
вноски по застрахователния договор, поради което следва да се приеме, че
застраховката е валидна, а оттук се установява и първата необходима
предпоставка за изплащане на застрахователно обезщетение.
Като писмени
доказателства по делото са приети договор за финансов лизинг от 15.04.2019г.,
застрахователен договор, протокол за ПТП от 14.08.2020г., уведомление за щети
по МПС, списък на констатирани увреждания на МПК към щетата, отказ за изплащане
на застрахователно обезщетениe, Наказателно постановление от 28.08.2020г., оферта
по щета, Общи условия за застраховане, писмо от ОД на МВР-Пловдив, копие на
административно-наказателна преписка с участието на ищеца за възникнало на
14.08.2020г. ПТП и пълномощни.
От приетия като
писмено доказателство по делото –договор за лизинг се установява, че по
отношение на процесния автомобил е сключен на 15.04.2019г. договор за финансов
лизинг между „ОТП Лизинг“ ЕООД и А.М. в качеството му на лизингополучател.
От приложеното
на л. 106 от делото копие на контролен талон е видно, че ищецът е ползвател на
автомобила. В случая вредите са настъпили в имуществената сфера на ищеца, който
съгласно клаузите от договора за лизинг, в качеството си на лизингополучател,
при настъпване на застрахователно събитие, което води до увреждане, но не и до
пълно погиване на лизинговата вещ, следва да приведе същата до състояние на
пълна изправност, като сам организира ремонта и заплати разходите. Отделно от
това, съгласно чл. 384, ал. 2, т. 1 от КЗ по повод изплащането на обезщетение
по застраховка по ал. 1, лизингополучателят има правата на застрахован, като
при частични вреди обезщетението се изплаща на лизингополучателя, освен ако е
уговорено вредите да бъдат отстранени в натура, в който случай разноските се
заплащат непосредствено на външния изпълнител. По тези съображения съдът намила
за неоснователно възражението на ответника, че ищеца не е легитимиран да
претендира обезщетение.
Ищецът е
правоспособен водач и същия е управлявал автомобила по време на инцидента.
Видно от протокол за ПТП *******,
на 14.08.2020г., около 23.10 часа при навлизане в кръстовището на бул. „Р.“ и
ул. „Л. К.“, водачът на процесния лек автомобил А.П.М. не е пропуснал друг лек
автомобил, който е с предимство и е предизвикал
ПТП с материални щети. В протокола са удостоверени щети по автомобила,
описани в него. На същата дата на ищеца е съставен Акт за установяване на
административно нарушение № ***** за нарушение на разпоредбата на чл. 50, ал. 1
от ЗДвП, а в последствие за нарушението е издадено и Наказателно постановление
с № ******* от 28.08.2020г., с което на ищеца е наложено административно
наказание – глоба в размер на 200 лева.
Механизмът на настъпване на
произшествието е установен, както в протокола за ПТП /който няма обвързваща
доказателствена сила/, но и с горецитираните АУАН и Наказателно постановление.
По делото са събрани гласни
доказателства посредством разпита на св. И.К. /обективирани в протокол от
съдебно заседание, проведено на 08.04.2021г./.
От показанията на същия се
установява, че работи в сервиза на М. „С.-С. –П.“ от 2011г., като организатор
за щети и застраховки към Алианц. Познава ищеца, като клиент на сервиза. Месец
август 2020г. приели управлявания от него „М. ** ***“ за ремонт, който бил
увреден след претърпяно ПТП. Св. завел щета и направил опис на вредите,
приложен на л.21от делото /същия бе предявен на свидетеля/. Последният уточни в
показанията си, че е описал необходимост от подмяна на 4 бр. пироколани, тъй
като при системата за пасивна безопасност предните колани провисвали назад, а
задните се опъвали към тапицерията на седалките и било необходимо да се срежат
и подменят.
Съдът
кредитира показанията на св. К., тъй като същият има непосредствени възприятия
досежно установените от него факти и показанията му съставляват първичен
източник на доказателства, кореспондират със събраните в хода на производството
писмени доказателства и са неоспорени от страните.
По делото е прието заключение на
автотехническа експертиза, изготвена от
в. л. С.М., от заключението на която се установява, че процесния автомобил е с
дата на първа регистрация на 25.10.2018г. или до датата на събитието е бил в експлоатация 1 г. и 10 месеца. Цените на частите при оценка на ремонта са от
официалния вносител за българския пазар, т.е. те са пазарни цени. Няма налични
алтернативни доставчици, което е видно от данни от лицензирания софтуер,
посочен от в. л.. По делото няма данни автомобилът да е бил произведен с части
от алтернативни доставчици, като експертизата допуска, че автомобила е бил
произведен с оригинални части, поради което оценката на ремонта е направена при
подмяна на повредените части с еквивалентни оригинални такива. Според в. л.,
стойността на ремонта за възстановяване на автомобила към датата на настъпилото произшествие възлиза на сумата
от 12 409,52 лева. При устните разяснения по време на изслушване на
заключението в. л. уточни, че автомобилът е в гаранция и ако ремонтът бъде
извършен в сервиз, различен от официалния и с части, различни от оригиналните,
то гаранцията ще отпадне.
Съдът кредитира заключението на
авто-техническата експертиза, като компетентно изготвено, отговарящо пълно и
ясно на поставените въпроси и допринасящо за изясняване на релевантните за
спора факти и обстоятелства.
От горното е
видно, че е настъпило ПТП, което принципно представлява застрахователно
събитие, за което по силата на постигнатите между страните уговорки,
застрахователят носи риска. Тук следва да се обсъди своевременно релевираното
възражение на ответника, повдигнало спорния въпрос - дали реализиралото се
събитие съставлява покрит риск или е налице изключен такъв и в частност – дали
е налице основание за отказ за плащане /изразен писмено и неколкократно от
застрахователя/, поради наличие на изключението, предвидено в чл. 7.3.1.2.1 от
ОУ, според което – застрахователят не покрива щети, когато те са настъпили след
употреба на алкохол или при „груба небрежност”
по смисъла на т.78.3 от ОУ.
Съгласно Кодекса
на застраховането, застрахованият е длъжен да вземе мерки за предпазване на
застрахованото имущество от вреди и да спазва предписанията на застрахователя и
на компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност за
причиняване на вреди. В случай на настъпване на застрахователно събитие,
застрахователят може да намали съответно застрахователното обезщетение, а
основание за отказ е налице, само ако настъпването на застрахователното събитие
е следствие от неизпълнение на задължението за предотвратяване настъпването на
вреди и това е изрично предвидено в договора. Тази разпоредба е доразвита в КЗ,
където като основание за отказ за плащане на застрахователно обезщетение е
предвидено неизпълнение на задължение на застрахования, което е съществено от
гледна точка интереса на застрахователя и е било предвидено в договора.
Задълженията, свързани с предотвратяване на вредите, имат характер на
съществени, тъй като неизпълнението им би увеличило носения риск.
В случая като основание за
отказ, в отговора на исковата молба, застрахователят е посочил причиняването на
ПТП от водач, който е употребил алкохол, както и във връзка с дефиницията на
чл. 78.3 от ОУ, което счита че покрива определението за груба небрежност.
Основното възражение на
ответника е, че е налице изключението предвидено в т.7.3.1.2.1 от ОУ- употреба
на алкохол от водача на МПС, при което не се изплаща застрахователно обезщетение.
В „Общите условия”, както и в застрахователния договор не се съдържа дефиниция
на понятието „употреба на алкохол”, поради което и при тълкуване на процесния
договор във връзка с приложимото законодателство се налага извод, че под израза
„употреба на алкохол” следва да се разбира хипотезата на управление с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, регламентирана от
разпоредбата на чл. 174, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Очевидно законодателят е
преценил, че по-ниска концентрация на алкохол в кръвта не влияе на
способностите на водача безопасно да управлява МПС. Противното би означавало, че посредством
едностранно установени общи условия би могло да се дерогира действащото
законодателство. Отделно от това дори да се приеме, че са приложими общите условия,
а не нормата на закона, то следва да се установи наличието на причинна връзка
между употребата на алкохол и настъпилото
ПТП, както и че именно това е причина за настъпилото застрахователно събитие,
каквито доказателства не се ангажираха от ответника, който релевира това
възражение. Напротив, видно от приетите по делото писмени доказателства, ищецът
не е санкциониран за употреба на алкохол при причиняване на процесното ПТП, а
по делото липсват доказателства и допусната „груба небрежност”. В процесния казус не се установява от
доказателствата по делото ПТП-то да е настъпило умишлено или да е причинено с
груба небрежност на събитието от страна на водача на МПС. Умисъл не се
установява. Груба небрежност би била налице, ако водачът на автомобила не е
положил дори тази грижа, която и най-немарливият водач полага. В случая
несъмнено е налице небрежност, изразяваща се отнемане предимството на друг
водач, но дали тя е груба, следва да се прецени и предвид другите обстоятелства
по делото – както се посочи произшествието е настъпило в тъмната част на
денононощието, при изключена сфетофарна уредба, като не може да с се направи
извод от доказателствата по делото за проявена груба небрежност от страна на
водача. Груба би била небрежността, с която водачът взема решение да управлява
автомобила със скорост, очевидно надхвърляща безопасните условия за управление
/каквато в случая не се и твърди да е налице/ или при драстично нарушение на
определени правила за безопасно движение, каквито също не се установяват.
При събраните и обсъдени
по-горе доказателства по делото, както и предвид конкретното поведение на
водача на автомобила, съдът не достигна до извод за управление на МПС по начин,
по който и най-небрежният не би сторил. Ето защо съдът приема, че не е налице
изключен риск по смисъла на цитираните норми от общите условия и няма основание
за изключване на отговорността на застрахователя. Тежестта на доказване, че е
налице изключен риск по смисъла на т. 15.5 от ОУ е върху страната, която се
позовава на приложението на тази клауза - в случая застрахователят трябваше да
установи с допустимите доказателства твърдените действия, извършени от
застрахования. Съдът намира, че това доказване не бе осъществено, поради което
и възражението за изключен риск не се споделя.
Няма спор, а и
от доказателствата по делото се установява, че застрахователят е бил уведомен
за ПТП и неколкократно е отказал да плати търсеното застрахователно
обезщетение. Както се посочи, съдът не счита, че са налице основания за отказ
от плащане.
Съгласно КЗ при
настъпило застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок.За действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго
със същото качество или това е пазарната стойност на имуществото.
Възстановителната стойност е тази, необходима за възстановяване на имуществото
от същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство,
монтаж и други, без прилагане на обезценка. Застрахователното обезщетение,
дължимо при настъпване на застрахователно събитие по имуществена застраховка,
следва да отговаря на размера на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие.
От приложените
на л. 24-30 от делото фактури е видно, че стойността на извършените за
възстановяване на процесния автомобил ремонтни дейности възлизат на сумата от
11995,79 лева, до който размер искът следва да се уважи като доказан.
Независимо, че според заключението на съдебната авто-техническа ескпертиза стойността на ремонта за възстановяване на
процесния автомобил към датата на настъпване на произшествието възлиза на
сумата от 12409,52 лева, то по делото
няма данни тази сума да е заплатена от ищеца, нито да е претендирана от
оторизирания сервиз, извършил ремонта, поради което и същата не би могла да се
присъди на ищеца, тъй като би довела до неоснователно разместване на
имуществени блага.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при
настоящото му разглеждане, право на разноски имат и двете страни съразмерно с
уважената,респективно- с отхвърлената част от иска. Ицецът претендира разноски
в размер на 1566,38 лева, от които му се дължи сумата от 1514,16 лева
съразмерно с уважената част от исковата претенция. Изчислени съразмерно с
отхвърлената част от иска разноските дължими на ответната страна възлизат на
сумата от 37,45 лева.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков” №59, представлявано от О.
Ц. П. и А. Б. А., в качеството им на изп. д. да заплатят на А.П.М., с ЕГН **********, с адрес *** застрахователно обезщетение в
размер на 11995,79 лева /единадесет хиляди деветстотин деветдесет и
пет лева и седемдесет и девет стотинки/, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 09.10.2020г. до
окончателното изплащане, като за
разликата над уважения до претендирания размер на обезщетението от 12409,52 лева ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков” № 59, представлявано от О.
Ц. П. и А. Б. А., в качеството им на изп. д. да заплатят на А.П.М., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 1514,16 лева /хиляда петстотин и четиринадесет лева и шестнадесет
стотинки/, представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената
част от иска.
ОСЪЖДА А.П.М., с ЕГН **********, с адрес *** да заплати на ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Дондуков” №59, представлявано от О.
Ц. П. и А. Б. А., в качеството им на изп. д. сумата от 37,45 лева /тридесет и седем лева и четиридесет и пет стотинки/,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
Решението подлежи на обжалване пред
ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
Д. К.