№ 98
гр. , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – к., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на петнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Й.Б.П.
при участието на секретаря Х.К.К.
като разгледа докладваното от Й.Б.П. Гражданско дело № 20205510102111
по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявените искове са с правно основание чл.200, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищците твърдят, че са съпруга и син на С. И. И., с ЕГН-******** починал на
19.02.2019г. По силата трудов договор №29/20.10.2017г. С. И. И. е работил в
„П. И.“ ООД, с ЕИК:********, на длъжност „ш., т.а. (м.п.)“. На основание
командировъчна заповед №073/15.02.2019г. С. И. следвало да осъществи
превоз на стоки с фирмен автомобил в страни от Европа за периода от
18.02.2019г. до 22.02.2019г. вкл. На 19.02.2019г. в изпълнение на възложената
му от работодателя задача, С. И. управлявал т.а. автовлекач марка „И.“ с рег.
№******** с полуремарке марка „К.“ с рег.№******** по национален път
DN2 в Република Р.. Около 06.50 ч., при км. 60+600, гр.У., община Я., област
Я., Република Р. С. И. поради неизяснени причини, излиза вдясно по посоката
си на движение от пътното платно, навлиза в намиращата се в съседство нива
и се преобръща. В резултат на ПТП, ш.ът С. И. починал на място в кабината
на автомобила. Съгласно медицинско удостоверение за констатиране на
смърт №51/20.02.2019г., издадено от д-р Е.М. - главен лекар по съдебна
медицина към Окръжна служба по съдебна медицина в окръг Я., пряка
причина за смъртта била остра сърдечно-съдова недостатъчност, причинена
от фрактури на стената на гръдната кост с плевро-пулмонални разкъсвания и
двустранен хемоторакс, като тези уврежД.са вследствие нараняване на
гръдния кош при станалото ПТП. Злополуката била декларирана на
16.04.2019г. с декларация за трудова злополука с вх.№39 на ТП на НОИ С. от
Ивелина С.ва И. и с Разпореждане №39/24.07.2019г. на НОИ на основание
чл.60, ал.1 от КСО, злополуката, станала на 19.02.2019г. със С. И. И. била
приета за трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО. Срещу разпореждането
1
била подадена жалба от работодателя „П. И.“ ООД, която с Решение №1040-
23-54/04.09.2019г. на Директора на ТП - С. била оставена без уважение, а с
Решение №500/18.12.2019г. по адм. дело №720/2019г. по описа на
Административен съд-С. решение №1040-23-54/04.09.2019г. на ТП С. било
потвърдено. С Решение №10814 от 06.08.2020г., постановено по к.адм. дело
№2892/2020г. по описа на ВАС решението, постановено по адм. дело
№720/2019г. на АС-С. било потвърдено и влязло в сила на 06.08.2020г. В
резултат на трудовата злополука за тях настъпил най-тежкият житейски
резултат - те изгубили много близък човек. В резултат на трагичния инцидент
търпят негативни преживявания, психически дискомфорт, страД.и мъка от
загубата на толкова близък за тях човек, тъй като задружното и сплотено
семейство било лишено завинаги от човека, който бил неговата основна
опора. Внезапната, неочаквана и нелепа загуба ще съпътствала през целия им
живот. К. ИВ. загубила мъжа, с когото живеела в продължение на повече от
20 години като създали едно сплотено семейство и дете. Живели в общо
домакинство, заедно отглеждали сина си и се грижели един за друг. Като
съпруга изживявала много тежко внезапната и напълно неочаквана загуба на
човека, на чиято подкрепа и обич ежедневно разчитала. Връзката им била
силна, изпълнена с взаимно доверие и обич. Загубата била изключително
голяма, а мъката й неописуема, предвид силната привързаност между нея и С.
И. И.. Р. СТ. ИВ. изгубил своя баща, към когото бил изключително
привързан. Живеели в общо домакинство и разчитал на него в ежедневието си
във всяка житейска ситуация. Връзката с неговия баща била много силна.
Смъртта на най-близкия му човек се отразила изключително негативно и
занапред той нямало да може да разчита на моралната и материална
подкрепа, която баща му е давал. Молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответника „П. И.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление с.Я., общ.М., ул.“Т.“ № 2, да заплати на К. ИВ. с ЕГН -**********
от гр.С., ул.“Г.С.“ №**, вх.А, ет.5, ап.** сумата от ******** лв.
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болки и страД. в резултат на трудова
злополука, станала на 19.02.2019г., следствие на която е настъпила смъртта на
нейния съпруг С. И. И., с ЕГН-******** на когото е разчитала морално и
материално, поради изключително силната връзка на привързаност, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на трудовата злополука до
окончателното изплащате на сумата, както и да заплати на Р. СТ. ИВ. с ЕГН-
********** от гр.С., ул.“Г.С.“ №**, вх.А, ет.5, ап.**, сумата от ******** лв.,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпените болки и страД. в резултат на трудова
злополука, станала на 19.02.2019г., следствие на която е настъпила смъртта
на неговия баща С. И. И., с ЕГН-******** на когото е разчитал морално и
материално, поради изключително силната връзка на привързаност, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на трудовата злополука до
окончателното изплащате на сумата. Претендират съдебни разноски.
В хода на производството е конституиран „П. И.“ ЕООД с ЕИК:********
като универсален правоприемник на ответника „П. И.“ ООД с ЕИК:********.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът, на когото съобщението ведно с
преписите от исковата молба с приложените към нея писмени доказателства
са връчени на основание чл.50, ал.4 вр. с ал.1 от ГПК не е подал отговор на
исковата молба. Редовно призован за откритото заседание, не изпраща
2
представител и не взема становище по предявените искове.
От събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено
следното:
От заверени копия на препис-извлечение от акт за смърт №0053/05.03.2019 г.
и удостоверение изх.№18/05.03.2019 г. на Община Нова Загора е видно, че С.
И. И., с ЕГН-******** е починал на 19.02.2019 г. и оставил следните по закон
наследници: К. ИВ.- съпруга, Ивелина С.ва И.-дъщеря и Р. СТ. ИВ.-син.
Не е оспорно, а и от заверено копие на трудов договор №29/20.10.2017 г.
/л.28/ се установява, че С. И. И. е работил по трудово правоотношение в
ответното дружество „П. И.“ ООД , с ЕИК:********, на длъжност “ш., т.а.
/м.п./, считано от 22.10.2017 г. С командировъчна заповед №073/15.02.2019 г.
/л.29/ на управителя на дружеството-работодател работникът С. И. И. е
командирован от 18.02.2019 г. до 22.02.2019 г. включително в страни от
Европа, със задача: превоз на стоки като пътуването да се извърши с фирмен
автомобил.
От представените заверени копия на удостоверение за смърт, серия D.11
№0154** на Служба по гражданско състояние гр.У., окръг Я., Р. за
регистриран акт за смърт №27 от 20.02.2019 г. и медицинско удостоверение
№51 за констатиране на смърт от 20.02.2019 г. на Служба по съдебна
медицина, гр.С., окръг Я., на румънски език с превод на български език,
неоспорени, се установява, че С. И. И., роден на 28.09.1962 г. е починал на
19.02.2019 г. в У., окръг Я. като причината за смъртта е остра сърдечно-
съдова недостатъчност, фрактури на стената на гръдната кост с плевро-
пулмонарни разкъсвания и двустранен хемоторекс, наранявания на гръдния
кош, политравматизъм вследствие на пътно транспортно произшествие е
удостоверена от лекар специалист по съдебна медицина д-р Е.М..
С Разпореждане №39 от 24.07.2019 г. на ТП НОИ гр.С. е прието, че
злополуката, станала със С. И. И., с ЕГН-****** на 19.02.2019 г. се приема за
трудова злополука по чл.55, ал.1 от КСО, тъй като е през време и във връзка с
извършваната работа- при управление на т.а., образуван от автовлекач марка
И., който е теглил полуремарке марка К. по национален път DN2 Р.. С
решение №1040-23-54/04.09.2019 г. на Директора на ТП НОИ гр.С., /л.17-
л.19/ разпореждане №39/24.07.2019 г., с което декларираната злополука,
станала със С. И. И. е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО е
потвърдено. От приетите заверени копия на решение №10814/06.08.2020 г. по
адм.д.№2892/2020 г. по описа на ВАС и решение №500/18.12.2019 г.,
постановено по адм.д.№720/2019 г. по описа на АС-С. се установява, че
подадената от „П. И.“ ООД, с ЕИК:******** против решение №1040-23-
54/04.09.2019 г. на Директора на ТП НОИ С. е отхвърлена, а постановеното по
адм.д.№720/2019 г. на АС-С. решение №500/18.12.2019 г. е оставено в сила.
Приети като доказателства са и заверено копие на Експертно решение
№3442/30.01.2020г. на НЕЛК по ССЗ и заверено копие на съдебно-
медицински доклад на некропсия /аутопсия/ №1036/АЗ/51 от 20.02.2019г. на
Служба по съдебна медицина Я., С. на румънски език с превод на български
език.
3
В показанията си свидетелят А.К.М., сочи, че познава семейство на ищцата от
десет години. Събирали се, помагали си, излизали заедно със семейството на
К. ИВ.. Отношенията между К. и съпругът й С. били много хармонични. Той
винаги се е обръщал към К. с внимание, а тя се грижела за всички в
семейството с много любов. Двамата се шегували помежду си, много често
излизали заедно и заедно взимали решенията по домашни въпроси и
задължения. С. И. започнал работа като международен ш., за да издържат с К.
сина си Р., който бил студент в Д. С. И. се хвалел с Р., като казвал, че е много
добро дете и се гордее с него, че се справя в чужбина. Била при ищцата,
когато и съобщили по телефона, че съпругът й е починал. К. се свлякла на
земята, повтаряйки: „Как ще живея без него, какво ще правя, до вчера бяхме
заедно, сега как ще продължа сама, как може това да се случи на него?“ и
припаднала. Присъствала и на телефонния разговор, когато К. съобщила на Р.,
че баща му С. И. е почина. Синът им пристигнал от Д.с първия възможен
самолет. По време на погребението, а и след това ищците били много
разстроени. К. ИВ. много плакала след погребението и продължи да плаче
дълго след това, не можела да спи, не се хранела. Споделяла й, че е в шок от
случилото се, че е сама й е много трудно, че тежко понася загубата на съпруга
си, както и че Р. много тъгувал за баща си.
От показанията на свидетеля С. Ж.З. се установява, че същият е бил близък
приятел на пострадалия и семейството му. Сочи, че бил колега на С. И. в
много предприятия, последното от които „П. И.“. Семейството на С. И. било
задружно. Камионът, който карал по маршрути България - Г., България – Р.
бил в недобро състояние, затова няколко пъти го придружавал до Г. и Р. като
по път се случвало да отремонтират камиона. Преди курса за Р. С. И. му се
обадил, казал му за командировката и попитал откъде може да мине. На
следващия ден потърсил И., но телефонът му давал заето. Минал през
аптеката, в която работела К. и й споделил, че С. не му отговаря на
телефонните позвънявания. Набрали номера на С. и тогава разбрали с К., че е
станала катастрофа. В първия момент, тя била шокирана, в последствие
припаднала. Извикали по телефона П.. Ищците тежко преживявали загубата
на С. И.. К. му поделяла, че съпругът и много й липсвал, че къщата й е
празна, че няма с кого да си споделя, тъй като в България си няма никого.
Когато я срещнел, очите й се насълзявали и трудно говорела.
От така установеното съдът прави следните правни изводи:
Съгласно трайната съдебна практика /решение №183/01.07.2011 г. по гр.д.
№719/2010 г. на ВКС IV г.о., решение №499/09.01.2012 г. по гр.д.№1577/2010
г. на ВКС, IV г.о. и др./ отговорността на работодателя по чл.200 от КТ за
обезщетение на пострадал от трудова злополука, макар и да произтича от
договор, по естеството си е деликтна, поради което правилата за деликта са
приложими към тази отговорност. Обезщетението за неимуществени вреди от
смъртта на пострадал от трудова злополука възмездява страД.а или загубата
на морална опора и подкрепа, понесени от близките на починалия, поради
което и легитимирани да водят такъв иск са кръгът лица, посочени в
Постановление №4/25.05.1961 г. на Пленума на ВС, изм. и доп. с
Постановление №5/24.11.1969 г. на ПВС, а именно най-близките роднини:
низходящите, възходящите и съпругът, както и лицето, което е съжителствало
на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане. В настоящия
случай ищците К. ИВ.-съпруга и Р. СТ. ИВ.-син са наследници починалия С.
4
И. С.в т.е. от кръга на лицата, имащи право на обезщетение по чл.200, ал.1 от
КТ.
Съгласно разпоредбата на чл.200, ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна
неработоспособност, трайна неработоспособност с 50 и над 50 % или смърт
на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено,
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител
има вина за настъпването им. Фактическият състав за възникване на
отговорността на работодателя, имаща по съществото си обективен характер,
за обезщетяване на вреди, настъпили в резултат на трудова злополука или
професионална болест, включва следните предпоставки: 1.наличие на
трудово правоотношение; 2.увреждане здравето на работника вследствие на
трудова злополука, както и приравнени на нея случаи или на професионална
болест, които са причинили временна или трайна неработоспособност 50 и
над 50 % или смърт; 3. наличие на причинна връзка между накърняването на
телесния интегритет вследствие на трудовата злополука или професионалната
болест и неработоспособността (временна или трайна) или смъртта на
работника или служителя; 4.наличие на претърпени вреди като техният
размер трябва да надвишава плащанията, получени от общественото
осигуряване и застрахователните суми по сключени договори за застраховане
на работниците или служителите, тъй като обезщетението при трудовата
злополука и професионалната болест е в размер на разликата между тези
плащания и действителните вреди (арг.чл.200, ал.3 и ал.4 от КТ).
Основателността на иска предполага да са налице кумулативно изброените
предпоставки.
От събраните по делото доказателства съдът приема, че е налице първата
предпоставка: съществуващо трудово правоотношение между ответника и
пострадалия С. И. И., за длъжността “ш., т.а. /м.п./“. Налице са вторият и
третият елемент от фактическия състав на чл.200 от КТ, а именно:
настъпилото на 19.02.2019 г. неблагоприятно обстоятелство-смъртта на С. И.
И., признато от длъжностното лице по чл.60, ал.1 от КСО като трудова
злополука по смисъла на чл.55, ал.1 от КСО, която се явява причина за
настъпване смъртта на работника т.е. налице е причинна връзка между
злополуката и вредоностния резултат –смъртта. Елемент от фактическия
състав на имуществена отговорност на ответника по чл.200, ал.1 от КТ е и
наличието на неимуществени вреди. Неимуществените вреди се изразяват в
претърпени от пострадалия работник, а в случай на смърт, от неговите най-
близки роднини /нисходящи, възходящи, съпруг, съжител/, болки и
страД./физически или психични/. От събраните по делото доказателства в т.ч.
показанията на св.С. Ж.З. и св.А.К.М., които съдът кредитира, тъй като
възприятията им за взаимоотношенията в семейството и за преживяното от
ищците са преки, непротиворечиви и необорени, следва извода, че в резултат
на трудовата злополука, станала на 19.02.2019г., следствие на която е
настъпила смъртта на пострадалия работник С. И. И. ищците са претърпели
твърдените неимуществени вреди. Установи се, че те са преживели и
преживяват непреодолима празнота от загубата на своя съпруг и баща, тъй
като отношенията в семейството им са били нормални -имало е
разбирателство, хармония, обич и взаимопомощ. Те са лишени от близостта и
подкрепата на С. И., загубили са своята житейска сигурност и стабилна опора
в живота си. Съдът приема, че в много по-голяма степен това важи за ищцата
5
К. ИВ., чиято продължителна обвързаност с починалия й съпруг и
увереността, че може да разчита на него във всичко е допринесло за
емоционалния й срив. Въпреки еднакво силния интензитет на преживените и
на двамата ищци болки и страД. съдът счита, че очаквайки отделянето от
семейството на своите родители, вторият ищец е разполагал с по-добри
механизми от своята майка, за превъзмогване загубата и подкрепата на своя
баща, защото след навършване на пълнолетие е резонно пълнолетният да
живее разделено от родителите си, без това да означава, че от този момент и
за напред между родител и дете се прекъсва духовната и емоционална връзка.
Съгласно препращащата норма на чл.212 от КТ, правилата за деликтната
отговорност /чл.51, ал.1 и чл.52 от ЗЗД/ намират приложение и при
отговорността по чл.200 от КТ при определяне на обезщетението за
неимуществените вреди /Решение №1712/05.11.2002 г. по гр.д.№ 2064/2001 г.
на ВКС, III г.о./. Неимуществени са тези вреди, които засягат не
имуществото, а личността и достойнството на пострадалия, поради което
нямат стойностно изражение и не подлежат на аритметично изчисляване.
Затова следващото се за тях обезщетение следва да бъде определено въз
основа на принципа на справедливостта с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
Понятието „справедливост“ не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства сред които:
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата,
при които е извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените
морални страД. осакатявания, загрозявания и др., като при причиняването на
смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди / Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС/.
Елемент от преценката на справедливото обезщетение не е броят на
претендиращите обезщетението, както и общият размер на претенциите на
всички правоимащи, нито вече присъдени суми за лица от съответния кръг.
Съгласно чл.51, ал.1 от ЗЗД обезщетяват се всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането. Обезщетение се дължи на всеки
от увредените, а кръгът на лицата, които имат право на неимуществени вреди,
обхваща най-близките роднини като всяко от тези лица има право на
обезщетение по справедливост, възмездяващо страД.а и загубата на морална
опора и подкрепа, понесени вследствие на увреждането, както е прието и в
ППВС №4/1961 г. / Решение №62/24.02.2015 г. по гр.д.№2798/2014 г. на ВКС,
IV г.о./. В конкретния случай при определяне размера на обезщетенията за
неимуществени вреди от непозволено увреждане в резултат на трудовата
злополука при смърт на пострадалия работник, вземайки предвид
обстоятелствата, свързани с възрастта на ищците към момента на настъпване
на злополуката /съпругата К. ИВ. на 47 години; Р. СТ. ИВ.-син на 25 години/,
възрастта на починалия С. И. И. / 56 годишен/, внезапността на смъртта,
характера на взаимоотношенията и на емоционалната връзка между ищците и
починалия, страД.а, които смъртта е причинила и продължава да им
причинява, страданието което те ще търпят от загубата на своя съпруга и
бащата, с когото са били в изключително топли и хармонични отношения
съдът приема, че справедливият размер на обезщетението за ищцата възлиза
на ******** лв. и на сумата ******** лв. за ищеца. Тъй като по делото няма
наведени доводи, а и представени доказателства ищците да са получили суми
от застраховка, то не е налице основание за намаляване на обезщетенията по
6
чл.200, ал.4 от КТ. Предвид изложеното предявените искове са основателни и
следва да бъдат частично уважени. Ответникът следва да заплати на ищцата
К. ИВ. обезщетение за неимуществени вреди в размер на ******** лв. и
******** лв. обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Р. СТ. ИВ., а в
частта над тези размери до претендираните, исковете следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни. При трудовата злополука работодателят
изпада в забава в момента на настъпване на увреждането, като законната
лихва е дължима от този момент до окончателното заплащане на главницата-
арг. чл.86, ал.1 вр. с чл.84, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл.212 от КТ.
По разноските:
Предвид изхода на спора на основание чл.78, ал.1 и чл.80 от ГПК ответникът
дължи и следва да заплати направените по делото разноски от ищцата К. ИВ.
в размер на *** лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената
част от иска и *** лв. разноски за адвокатско възнаграждение, направени от
на ищеца Р.И. съразмерно на уважената част от иска.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-к. *** лв. държавна
такса.
Водим от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “П. И.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление с.Я., общ.М., обр.С., ул.“Т.“ №2 да заплати на К. ИВ., с ЕГН-
********** от гр.С., ул.“Г.С.“ №**, вх.А, ет.5, ап.**, на основание чл.200,
ал.1 от КТ сумата от ******** лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените болки и страД. от смъртта на съпругът й
С. И. И., следствие на трудова злополука, настъпила на 19.02.2019 г., на
когото е разчитала морално и материално, поради изключително силната
връзка на привързаност, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2019 г.
до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над ********
лв. до претендираните ******** лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА “П. И.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление с.Я., общ.М., обр.С., ул.“Т.“ №2 да заплати на Р. СТ. ИВ., с ЕГН-
********** от гр.С., ул.“Г.С.“ №**, вх.А, ет.5, ап.**, на основание чл.200,
ал.1 от КТ сумата от ******** лв. обезщетение за причинени неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпените болки и страД. от смъртта на баща му С.
И. И., следствие на трудова злополука, настъпила на 19.02.2019 г., на когото е
разчитал морално и материално, поради изключително силната връзка на
привързаност, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2019 г. до
окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска в частта над ******** лв.
до претендираните ******** лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА “П. И.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление с.Я., общ.М., обр.С., ул.“Т.“ №2 да заплати на К. ИВ., с ЕГН-
********** от гр.С., ул.“Г.С.“ №**, вх.А, ет.5, ап.**, на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. адвокатско
7
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА “П. И.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление с.Я., общ.М., обл.С., ул.“Т.“ №2 да заплати на Р. СТ. ИВ., с ЕГН-
********** от гр.С., ул.“Г.С.“ №**, вх.А, ет.5, ап.**, на основание чл.78, ал.1
от ГПК направените по делото разноски в размер на *** лв. адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска.
ОСЪЖДА “П. И.“ ЕООД, с ЕИК:********, със седалище и адрес на
управление с.Я., общ.М., обл.С., ул.“Т.“ №2 да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд-к., на основание чл.78, ал.6 от ГПК,
*** лв. държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-С. в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – к.: _______________________
8