№ 6203
гр. София, 20.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА В. ИВАНОВА
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело №
20211110161282 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са от [фирма] против Д. Л. Х. обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество следните суми: 7 371,51 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до топлоснабден
недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], 864,15 лева, представляваща лихва за
забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за доставена топлинна
енергия, 29,05 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,25 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г. върху главницата
за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законната лихва върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда –
07.06.2021 г. до окончателното изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по
описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника, в качеството му на потребител – клиент за
битови нужди, съществува облигационно правоотношение с предмет доставка на топлинна
енергия до процесния недвижим имот, находящ се в [адрес], с абонатен № [№], възникнало
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ обвързват потребителя без да е необходимо изричното им приемане.
Посочва, че ответникът е носител на вещно право на собственост върху имота, а с това и
клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно § 1. т.2а ДР ЗЕ. Поддържа, че през
процесния период е доставил до имота такава, като Д. Л. Х. не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена, формирана на база на прогнозни месечни
вноски и изравнителни сметки, изготвяни от дружеството, извършващо дялово
разпределение – в случая [фирма] в края на отчетния период на база реален отчет на
уредите за дялово разпределение, както и стойността на услугата за дялово разпределение.
1
Изяснява, че съгласно приложимите към правоотношението Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в случай, че резултатът от изравняването е сума за
доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума
за възстановяване, от нея се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя.
Твърди, че съгласно Общите условия от 27.06.2016 г., в сила от 10.07.2016 г., ответникът,
като клиент на топлинна енергия, е следвало да заплати стойността на същата в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнася. Д. Л. Х. не е погасил в срок дължимите
суми, както следва: 7 371,51 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., 864,15 лева представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за доставена топлинна енергия,
29,05 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., както и сумата от 5,25 лева., представляваща лихва
за забава за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за дялово
разпределение на топлинна енергия. Ищецът посочва, че за тези суми в полза на
дружеството и срещу ответника в хода на производството по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по
описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, като с оглед дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал. 1
ГПК [фирма] предявява процесните искове. С тези съображения ищецът обосновава правния
си интерес от търсената установителна защита и отправя искане за уважаване на
предявените искови претенции. Намира за дължима и законната лихва за забава, считано от
датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането. Претендира
присъждане на разноски.
В депозирания в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор особен представител на
ответника Д. Л. Х. – адв. В. В., назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК, оспорва предявените
искове като недоказани и неоснователни. Оспорва твърдението на ищеца, че между страните
е било налице валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна
енергия в процесния имот през заявения период. Твърди, че по делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на апартамента. Оспорва, че сградата, в която се намира последният, е
присъединена към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Заявява, че
не ползвал топлинна енергия за процесния период, евентуално, че стойността й не е в
претендирания размер. Прави възражение, че част от заявените вземания са погасени по
давност с изтичане на тригодишен давностен срок.
С определение от 06.10.2022 г., предвид депозирана от адв. В. писмена молба от
16.09.2022 г. с искане за освобождаването му като особен представител на ответника с
посочени обективни причини за това, същият е освободен и за особен представител на
ответника е назначена адв. Л.а Д..
В съдебно заседание същата поддържа представения писмен отговор и по подробно
изложени доводи в депозираната по делото писмена защита отправя искане по същество
исковите претенции да бъдат отхвърлени, с оглед липсата на доказано облигационно
правоотношение между страните, на предпоставките за начисляване на максимална мощност
на топлинна енергия – липсата на достъп до имота за отчет и липсата на ИРРО в имота,
както и реалната доставка на топлоенергия от ищцовото дружество в твърдените количества
и стойност, респ. потреблението й от ответника.
Третото лице – помагач на страната на ищеца – [фирма] в подадена по делото писмена
молба от 01.07.2022 г. заявява, че не оспорва предявените искови претенции, които счита за
основателни и доказани. Излага твърдения, че дружеството е извършвало деловото
разпределение за процесния имот с абонатен № [№], както и, че същото е в съответствие с
действащите нормативни актове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
2
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване
за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК,
издадена по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като
съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчен на длъжника по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с
дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесните установителни
искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес
от търсената защита.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр.
чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи възникването и съществуването между него и
ответника на облигационно отношение през процесния период с предмет покупко –
продажба /доставка/ на топлинна енергия, по силата на което е доставил топлинна енергия в
твърдените количества, при което за ответната страна е възникнало насрещно задължение за
заплащане на цената в претендирания размер, че през процесния период в сградата, в която
се намира процесният имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което
ищецът има сключен договор, при което е възникнало задължение за заплащане на
възнаграждение за предоставената услуга в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да установи, че е
погасил чрез плащане претендираните вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
а по силата на дефинитивната правна норма, регламентирана в §1, т. 2а от ДР на ЗЕ (в сила
от 17.07.2012 г.) „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия
с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване,
или природен газ за собствени битови нужди. Следователно, при придобиване на правото на
собственост, респ. при запазване или учредяване на вещно право на ползване върху
топлоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление,
собственикът/вещният ползвател на имота става страна по продажбеното правоотношение.
В този смисъл е и клаузата на чл. 1, т. 2 от процесните Общи условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди от [фирма] на клиенти в град С., приложими от ищеца и
одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ,
публикувани във вестник „Монитор“ на 11.07.2016 г., а с това и влезли в сила, съгласно
която „битов клиент“ е клиент, който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода
за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за собствени битови нужди.
Обусловеността на качеството „потребител на топлинна енергия“, съответно клиент на
същата от придобиването на право на собственост/вещно право на ползване върху
топлоснабден имот следва и от клаузата на 12, ал. т. 12 от Общите условия, предвиждаща
като задължение на клиента при придобиване на вещни права върху топлоснабден имот да
поиска от продавача откриване на партида.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна изрично оспорва
наличието на твърдяната облигационноправна обвързаност с [фирма], отричайки наличието
на права върху имота, обуславящи качеството на потребител на ответника.
Събраните по делото писмени доказателства сочат, че със Заповед № РД-41-801 от
30.09.1986 г. на председателя на ИК на Софийски народен съвет на основание чл. 103, ал. 5,
3
вр. чл. 95 ЗТСУ е изменена Заповед № РД-40-1490/06.07.1982 г. по чл. 98 ЗТСУ относно
размера на отстъпеното в обезщетение жилище на лицето И.Д. Х.а срещу отчужден
собствен недвижим имот , като вместо тристайно същото да бъде двустайно за
четиричленното й семейство, както и относно местонахождението на имота, предмет на
обезщетение, като вместо в [адрес] и [адрес] да бъде в местност [адрес]. Със Заповедта на
основание чл. 100 ЗТСУ е определено обезщетение на третото за процеса лице И.Д. Х.а и
четиричленното й семейство – апартамент № 25, находящ се на пети етаж в блок 18-10 в ж.к.
[адрес] Центъра, състоящ се от две стаи, столова, кухненски бокс, с площ от 69,08 кв. м. с
1,213 % идеални части от общите части, с мазе № 25, който имот се дава изцяло и направо
на лицето Д. Л. Х. – син на И. Х.а съгласно нотариално заверено искане по чл. 102 ЗТСУ с
рег. № 8668/14.05.1986 г. на II-ри нотариус при СРС.
Съгласно приетото по делото Удостоверение с изх. № КО-7000-35/17.10.2012 г.,
издадено от Столична община, район „В.“, отдел „[отдел]“ адрес в ж.к. [адрес] блок 10 е
идентичен с адрес – блок 18-10.
В Приложение № 1 – данни за етажни собственици към протоколно решение на
Общото събрание на ЕС с адрес: [адрес] от 28.06.2001 г. за сключване на договор с [фирма]
за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, и издаване на обща и
индивидуални сметки, в графа за апартамент № 25 е вписано лицето Д. Х., който с подписа
си е удостоверил наличието на 5 броя радиатори в жилището.
Съгласно писмо с изх. № [№]/05.12.2022 г. на Столична община, дирекция „Общински
приходи“, отдел ОП „В.“ и приложеното към същото извлечение от декларация по чл. 14
ЗМДТ за открита данъчна партида за недвижим имот с адрес: гр. С., ж.к. [адрес] бл. 10, ап.
25 следва, че последната е открита на името на ответника по делото Д. Л. Х., като
собственик на имота, с посочено придобивно основание НЗИ чл. 102 ЗТСУ и нотариално
заверено искане № 8668, издадено от СРС и с дата на придобиване 14.05.1986 г.
Съдържащите се в така събраните доказателства данни обуславят извода, че
ответникът Д. Л. Х. е придобил собствеността върху процесния недвижим имот и е станал
негов изключителен собственик по силата на Заповедта от 30.05.1986 г. на Изпълнителния
комитет на Столичния народен съвет, издадена на основание чл. 100 ЗТСУ (отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 103 ЗТСУ (отм.) в действащата й редакция към момента
на издаване на заповедта, предишният собственик, чийто имот е отчужден, придобива
собствеността на имота, отстъпен като обезщетение, по силата на самата заповед на органа
по чл. 95 от ЗТСУ (отм.), при условие, че е изплатил разликата, която евентуално се дължи
между стойността на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот.
В разпоредбата на чл. 102 ЗТСУ (отм.) изрично е предвидена възможността
правоимащите, обезщетявани с отстъпване на жилище или друг обект, да поискат
съответните обекти да се дадат направо на определени от тях членове на семейството им или
на други роднини по права линия до първа степен, които отговарят на условията по
законните разпоредби за придобиване на имота, като исканията за това се правят с
нотариално заверено заявление.
Следователно, за да породи заповедта по чл. 103 ЗТСУ (отм.), с която се конкретизират
определените в обезщетение недвижими имоти, вещно действие в имуществената сфера на
нуждаещият се пълнолетен член от семейството на обезщетения собственик, е било
необходимо той да е упражнил валидно, т. е. с писмено искане с нотариално заверени
подписи на него и на пълнолетния член от домакинството му, правото да прехвърли
отпуснатия му в обезщетение имот за задоволяване жилищните нужди на това лице.
В настоящия случай по делото се установи, че процесният недвижим имот –
апартамент 25, находящ се в гр. С., ж.к. [адрес] бл. 18-10 (понастоящем бл. 10) ет. 5 е
4
отстъпен като обезщетение по реда на чл. 95 и сл. ЗТСУ и с издадена допълнителна заповед
по чл. 100 ЗТСУ заради отчужден недвижим имот на лицето И.Д. Х.а, като по изрично
нотариално заверено искане по чл. 102 ЗТСУ (отм.) от 14.05.1986 г. отстъпеният като
обезщетение имот е даден направо на сина на правоимащия собственик – лицето Д. Л. Х. –
ответникът по делото. Предвид това и с оглед липсата на данни за определено обезщетение,
което обезщетените лица да дължат, формирано при евентуална разлика между стойността
на отчуждения имот и стойността на отстъпения имот, следва да се приеме, че по силата на
заповедта по чл. 100 ЗТСУ (отм.) ответникът е придобил вещното право на собственост
върху имота.
В подкрепа на този извод е и изявлението на ответника, обективирано в приетото по
делото приложение № 1 към протоколно решение на ЕС на процесната сграда от 28.01.2006
г., в което с подписа си (обстоятелство, неоспорено в процеса) ответникът е удостоверил
именно като етажен собственик на процесния апартамент 25 наличните в имота
отоплителни тела.
За притежавани от Д. Х. права върху недвижимия имот свидетелства и откриването на
данъчна партида за жилището при Столична община, район В. именно по декларация по чл.
14 ЗМДТ от ответника, с посочено основание за придобиване на правото на собственост
нотариално завереното искане № 8668, издадено от СРС и с дата на придобиване 14.05.1986
г., описано в Заповедта от 30.05.1986 г. на председателя на ИК на СНС като основание
имотът да се предостави на лицето Д. Х., като син на правоимащото и обезщетено лице И.
Х.а.
По делото не се твърди и не се установява недвижимият имот да е бил предмет на
последващи прехвърлителни сделки, поради което съдът достига до извод, че включително и
в рамките на исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. ответникът се легитимира като
негов собственик, което обстоятелство обуславя възникването на облигационно
правоотношение с ищцовото дружество във връзка с доставката на топлинна енергия до
имота и на отговорността на Д. Л. Х. за нейното заплащане, при доказано реално
потребление.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото
разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от
топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или
чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия
за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия
за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.
145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда – етажна
собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се
определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
В случая, от представените по делото писмени доказателства – Протокол от 28.06.2001
г. от Общо събрание на етажните собственици от сграда с адрес: [адрес], с приложени към
същия списъци на етажните собственици, Договор № 868/02.10.2001 г. сключен между
[фирма] и ЕС от процесната сграда, както и Договор от 29.07.2015 г. между [фирма] и
[фирма], се установява, че в сграда с административен адрес: гр. С., ж.к. [адрес] блок 10,
където се намира процесният недвижим имот на ответника – ап. 25, е въведена системата за
дялово разпределение на топлинна енергия по решение на Общото събрание на ЕС,
обективирано в протокола от 28.06.2001 г., въз основа на което е сключен и договор с
фирмата за дялово разпределение [фирма], а впоследствие и между нея и ищцовото
дружество. В подкрепа на горния извод са и констатациите на вещото лице в приетата по
делото СТЕ за извършвано дялово разпределение за процесната жилищна сграда именно от
5
подпомагащата страна [фирма].
За установяване на факта на предоставяне на топлинна енергия по делото е прието
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което съдът,
преценявайки по реда на чл. 202 ГПК, като компетентно и обосновано изготвено, въз основа
на материалите по делото и извършена проверка от вещото лице при ищеца и при ФДР за
процесната сграда, отговарящо на всички поставени задачи, кредитира като достоверно. В
заключението е посочено, че в процесната сграда през исковия период са монтирани две
абонатни станции, които топлозахранват един вход – А. Общите топломери - № [№]- I кръг
и № [№] – II кръг се отчитат по електронен път – чрез електронно устройство, като
отчетеното количество топлинна енергия от двата топломера се сумира и от така получената
стойност се приспада сумата от технологичните разходи – загубите на топлина в самата
абонатна станция от топлоотдаване на съоръженията, които се намират в нея на двете АС.
Изяснено е, че именно чистото количество топлинна енергия, което реално отива към
потребителите се разпределя между тях за отопление и битово горещо водоснабдяване. При
изслушването си пред съда експертът уточнява, че в случая се касае за многоетажна сграда,
поради което топломерите са за две зони – горна и долна, показанията на двата топломера
се събират и след това се извършва дяловото разпределение. Отчетът на топломерите се
извършва по електронен път със специален уред, в който постъпват данните, а не по картон
за отчет, който е за сведение на абонатите. В заключението е посочено, че топломерите са
преминали през необходимите метрологични проверки, в хода които е констатирано, че
„съответстват“ на законовите изисквания. През целия исков период – от м. 05.2018 г. до м.
04.2020 г. абонатът за процесния имот не е осигурил достъп за проверка и отчет съгласно
протоколи от 18.05.2019 г. и от 08.06.2020 г. Според изравнителните сметки в имота има 4
броя радиатори без ИРРО (индивидуални разпределители на разходите за отопление) и 1
брой лира също без ИРРО. В случая ФДР е начислила служебна топлинна енергия по
максимален специфичен разход за сградата при съблюдаване на топлинната мощност на
лирата и на отоплителните тела. При изслушването си в съдебно заседание експертът
изяснява, че в случая се касае за служебно начисляване на топлинна енергия – по
максимален специфичен разход заради неосигурения достъп за отчет без значение от
наличието или липсата на уреди за дялово разпределение. В експертизата е отразено, че са
начислени като дължими и суми за сградна инсталация, определени пропорционално на
отопляемия обем на имота по проект съгласно акт за разпределение на кубатура от
3
м.11.1983 г. – 148 м, при съобразяване с вида и топлофизичните особености на сградата и
на отоплителната инсталация – в случая открита такава. Изяснено е, че е начислен и разход
за битово горещо водоснабдяване – служебно на база на брой лица с разходна норма
140л/денонощие за 1 потребител – поради неосигурения достъп за отчет. Експертизата
достига до извод, че сумите за топлинна енергия за имота са начислени съгласно
изискванията на действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, а именно
Наредба № 16-334/06.04.2007 г. /в сила от 10.2006 г. и с измененията в същата, влезли в сила
на 01.06.2014 г. Доставеното до имота на ответника количество топлинна енергия за периода
от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. възлиза на сумата от 7 341,50 лева /сбор от общата стойност
от 7 114,35 лева – прогнозно начислените суми по фактури и сумата от + 227,18 лева – за
доплащане от абоната по изравнителните сметки/, като посочената стойност е без предишни
неплатени и просрочени суми, без начисляване на лихви по тях, както и на суми за дялово
разпределение.
С оглед достигнатите изводи в съдебно-техническата експертиза и при анализ на
същата в съвкупност с останалите събрани по делото писмени доказателства и конкретно с
представените от подпомагащата страна протоколи за неосигурен достъп за периода от
01.05.2018 г. – 30.04.2019 г. и за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2020 г. (л. 148 и л. 149 от
делото), съдът достига до извод, че служебното начисляване на топлинна енергия за първата
част от процесния период – месец май 2018 г. – месец април 2019 г. е извършено при
6
наличието на доказано основание за това, а именно несигурен достъп от абоната, което
обстоятелство е надлежно удостоверено в протоколите от 10.05.2019 г. и от 18.05.2019 г. В
последните изрично е вписано, че сред абонатите, неосигурили достъп до имота си за
извършване на реален отчет и на двете определени и предварително обявени за това дати е и
собственикът на апартамент № 25. Тази констатация на представителя на ФДР е извършена
в присъствието на представител на етажната собственост, който също е подписал протокола.
За да достигне до този извод съдът съобрази на първо място, че разпоредбата на чл. 70,
ал. 2 от Наредба 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в редакциите , приложими
към процесния период), въвежда като задължение на всички клиенти да осигурят достъп до
отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на
топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на
уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на
контролните приспособления към тях, а един път годишно и достъп за контрол и в имотите
на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно ал. 3 от законовия текст
редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите
си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и 150 ЗЕ. В настоящия
случай, в съответствие с тази разпоредба в чл. 46, ал. 1, т. 2 от приложимите към процесното
правоотношение Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от
[фирма] на клиенти в гр. С. е предвидено, че неосигуряването на достъп до имота се
констатира с протокол, подписан от упълномощен представител на търговеца (съгласно т. 21
от Общите условия) или продавача и от двама свидетели, които не са служители и не са на
граждански договор при тези лица, като съгласно чл. 13, ал. 1, т. 3 от Общите условия
протоколът за неосигурен достъп в датите за отчет от отделните клиенти в СЕС се
подписват от избрано от етажната собственост лице.
С оглед събраните по делото доказателства и изводите на експерта, съдът намира, че в
случая е било налице основание за служебно начисляване, представляващо изключение от
установения в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 144 ЗЕ и в чл. 141 ЗЕ принцип за заплащане на реално
доставената и потребена топлинна енергия, определена въз основа на отчетените единици от
средства за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището, както и на
реално изразходваните количества гореща вода, определени по данните, отчетени от
водомерите. Това изключение следва от разпоредбите на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (в редакциите , приложими към
процесния период), издадена въз основа на законова делегация. Съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от
Наредбата, когато не е осигурен достъп за отчитане на водомерите, изразходваното
количество гореща вода от отделните потребители се определя служебно, при норма за
разход на гореща вода 140 л. потребление за едно денонощие на всеки обитател. Правната
норма на чл. 70, ал. 4 от същата Наредба предвижда, че на клиентите, неосигурили достъп за
отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 - от
Приложението по чл. 61, ал. 1 - като за отоплителни тела, работили непрекъснато, без
уреди. От анализа на тези норми следва изводът, че при неосигурен достъп до помещенията
и отоплителните средства за отчитане в имота, е предвиден нормативно установен
механизъм, който изключва принципа на реално потребление.
В настоящия случая през първата част от процесния период начисляването на
служебен разход за топлинна енергия за отопление на имота и за битово горещо
водоснабдяване е въз основа именно на неосигурен достъп от абоната и не се влияе от
липсата на монтирани ИРРО на отоплителните тела. Следователно, за този отчетен период
абонатът дължи сума за топлинната енергия (включваща сумата за отопление според
отоплителните тела и сумата за топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и
сумата за топлинна енергия за БГВ), която съгласно данните и изводите на СТЕ, отразени в
табличен вид към заключението, възлиза на сумата от 3 863,02 лева, включваща сума в общ
размер от 3 317,68 лева за сградна инсталация, отопление на имот и БГВ и сума за
7
доплащане съгласно изравнителната сметка в размер от + 545,34 лева.
В тази връзка и с оглед оспорването от ответната страна съдът намира за необходимо
да отбележи, че в случая служебното начисляване на топлинна енергия при неосигурен
достъп не представлява санкция за неизпълнение на задължението на потребителя да
осигури достъп до имота за отчитане на уредите, а механизъм за определяне на
потреблението, който замества реалното отчитане на ползваната от абоната топлинна
енергия. По този начин е установен способ за определяне на цената на реално ползваната
услуга, когато не е налице обективна възможност за реалното й отчитане. В случай, че
фирмата за дялово разпределение няма достъп до имота, служителите й съставят протокол за
неосигурен достъп и част от отчетената от общия топломер в абонатната станция на
сградата топлинна енергия се начислява на собственика на апартамента служебно,
независимо от това дали е реално ползвана именно от лицата в този имот, доколкото това
право е предоставено по силата на чл. 69, ал. 2 и чл. 70, ал. 4 от Наредбата за
топлоснабдяването.
По отношение на втория отчетен период, включен в исковия, от месец май 2019 г. до
месец април 2020 г. съдът намира, че от страна на ищцовото дружество не е доказано пълно
и главно, наличието на основание за изключение от принципа за заплащане на реално
доставено количество топлинна енергия по отношение на разхода отопление на имот и БГВ,
а именно наличието на предпоставките за определяне на служебен разход – в случая
неосигурен достъп от абоната. За установяване на това обстоятелство по делото са
представени и приети протокол от 30.05.2020 г. и протокол от 08.06.2020 г. – неподписани
от представител на ФДР [фирма], а вторият такъв носещ подписа на лице от ЕС, без
посочване на имената му.
С оглед изложеното и предвид изричното оспорване, проведено от ответната страна,
съдът приема, че за периода от месец май 2019 г. до месец април 2020 г. неоснователно е
начислен служебен разход за топлинна енергия за отопление на имота и за битова гореща
вода – поради недоказване от ищеца наличието на предпоставката, даваща основание за това
начисляване – неосигурен достъп от абоната, което прави недължима сумата за тези пера. За
този период абонатът дължи заплащане единствено на сумата за топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация, която с оглед начина на изчисление, не се влияе от факта на
осигуряване на достъп до имота, възлизаща на сумата от 146,24 лева (определена от съда на
основание чл. 162 ГПК въз основа на данните от СТЕ за помесечните задължения, включени
в периода и на общата дължима сума за същия в размер от 3 478,48 лева.).
С оглед изложеното дотук, съдът достига до извод, че в правната сфера на [фирма] е
възникнало вземане от ответника Д. Л. Х. за главница за доставена топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. в общ размер на сумата от 4 009,26 лева (от които 3
863,02 лева за отчетен период от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г. и 146,24 лева за отчетен
период от 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.).
За разликата над тази сума до общо претендирания размер от 7 371,51 лева или за
сумата от 3 362,25 лева, по вече изложените съображения относно липсата на доказателства
за правилно прилагане от топлофикационното дружество на механизма за служебно
начисляване на топлинна енергия през втората част от отчетния период, исковата претенция
се явява недоказана и на това основание подлежи на отхвърляне.
Изясни се, че с отговора на исковата молба ответната страна въвежда възражение за
частично погасяване по давност на процесните вземания. Съдът намира това възражение за
неоснователно, предвид следните съображения:
В настоящия случай, вземането, представляващо главница за доставена и неплатена
топлинна енергия има характера на периодично плащане по см. на чл. 111, б. „в“ ЗЗД и
спрямо него е приложима тригодишната погасителна давност, в който смисъл са
задължителните за съда разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г.
8
по тълк. дело № 3/2011 г. ОСГТК на ВКС.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, какъвто характер има
процесното вземане за главница, началният момент на давностния срок е настъпването на
падежа им, и се прекъсва с предявяване на иск, респ. с друга форма на съдебно
претендиране на вземането.
В клаузата на чл. 33, ал. 1 от приложимите към процесното правоотношение Общи
условия на ищеца от 2016 г. е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45 – дневен срок от изтичане на
месеца, за който се отнасят.
При съобразяване с горните изводи, с конкретната дата, на която е депозирано
процесното заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г.
което действие води до прекъсване на давността за процесните вземания на основание чл.
116 ЗЗД, както и на обстоятелството, че изискуемостта на главницата за първия месец от
процесния период – месец май 2018 г. е настъпила след 07.06.20218 г. (три години преди
датата на депозиране на заявлението), а именно на 15.07.2018 г., то съдът приема, че никоя
част от вземането не е покрита с тригодишния давностен срок.
По делото не се твърди и не се установява, а и от изводите на вещото лице по приетата
съдебносчетоводна експертиза, останала неоспорена от страните, следва, че няма данни за
извършвани плащания от ответната страна на процесните суми.
Ето защо, предявеният главен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал.
1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ се явява основателен за сумата от 4 009,26
лева – главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. и
в тази част следва да бъде уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 7 371,51 лева
или за сумата от 3 362,25 лева – отхвърлен като неоснователен.
Към стойността на задължението за цена на топлинна енергия следва да се добавят и
дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, чиято стойност
не се спори, че се равнява на посочения от ищеца размер от 29,05 лева.
Този извод следва от установеното в разпоредбите на чл. 36 от Общите условия, чл. 61,
ал. 1 от Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между [фирма] и търговец за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинната енергия между потребителите в сграда – етажна собственост, тези разходи да
се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение.
Доколкото периодът, за който се отнася това вземане – от месец май 2018 г. до месец
април 2020 г. не е покрит с тригодишната давност, то претенцията на ищеца за цена на
услуга за дялово разпределение следва да се приеме за доказана в горепосочения размер,
поради което предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява
основателен и следва да бъде уважен изцяло, като бъде признато за установено, че
ответникът Д. Л. Х. дължи на [фирма] вземането в размер от 29,05 лева.
Като законна последица от предявяване на исковете, всяка една от посочените по-горе
суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК – 07.06.2021 г. до окончателното плащане.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете за лихва за забава предполага установяване от ищеца
наличието на главен дълг; изпадане на ответника в забава и размера на обезщетението за
забава.
Както вече беше изяснено, съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия на ищеца от 2016
9
г., изцяло приложими към процесните вземания за цена на топлинна енергия, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в
45 – дневен срок от изтичане на месеца, за който се отнасят. Ето защо, за вземанията за
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. не е необходимо отправянето
на покана или предприемането на други действия от страна на ищеца, за да се поставят
клиентите в забава.
Следователно, върху уважената част от главницата в размер от 4 009,26 лева се дължи
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2021 г., която, определена от съда по
реда на чл. 162 ГПК, при съобразяване с размера на лихвата за целия период, възлиза на
сумата от 469,99 лева.
За тази сума предявеният иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за лихва за забава върху вземането, представляващо цена на доставена топлинна
енергия се явява основателен и следва да бъде уважен, а за разликата над този размер до
пълния претендиран от 864,15 лева или за сумата от 394,16 лева – отхвърлен като
неоснователен.
По отношение на главното задължение за цена на такса за услуга дялово разпределение
в размер на 29,05 лева за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.06.2021 г. и касаеща
посочения период, поради което предявеният акцесорен иск за лихва за забава върху
задължението за цена на такса за услуга дялово разпределение в размер на сумата от 5,25
лева за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г. се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен изцяло.
По отговорността за разноски:
В съответствие със задължителните разяснения, дадени с т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г.
по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението
на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство. При този изход на
спора – частична основателност на предявените искове, право на разноски има всяка от
страните, съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част. На основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8
ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде присъдена
сумата от 117,42 лева – разноски в производството по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по описа
на СРС, ГО, 51-ви състав за платена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение и
сумата от 784,70 лева разноски за исковото производство – за платена държавна такса,
депозит за вещо лице по СТЕ и за вещото лице по ССчЕ, депозит за особения представител
и юрисконсултско възнаграждение. Съдът определи в минимален размер юрисконсултското
възнаграждение на заявителя – ищец в двете съдебни производства на основание чл. 78, ал.
8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), вр. чл. 37 от Закон за правната помощ и съответно чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ (по отношение на юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство) и чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ (по отношение на юрисконсултското възнаграждение в исковото
производство), като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния му
представител, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
характеризиращо се с обичайна продължителност. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК поначало
право на разноски, съразмерно с отхвърлената част от исковете, има и ответникът. По
делото обаче не са ангажирани доказателства относно реално сторени разноски, доколкото и
ответникът се представлява в процеса от особен представител, поради което такива не
следва да му бъдат присъждани.
Така мотивиран, съдът
10
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [фирма], ЕИК [ЕИК], със
седалище и адрес на управление: [адрес] срещу Д. Л. Х., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: гр. С., ж.к. [адрес] № [адрес] обективно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД, вр.
с чл. 150 ЗЕ, чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
86, ал. 1 ЗЗД, че Д. Л. Х. дължи на [фирма] следните суми: 4 009,26 лева, представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. до
топлоснабден недвижим имот с адрес: [адрес], с абонатен № [№], 469,99 лева,
представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 18.05.2021 г. върху главницата
за доставена топлинна енергия и сумата от 29,05 лева, представляваща цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 07.06.2021 г. до окончателното изплащане, за които
суми по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви състав е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 11.06.2021 г., като
ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважения размер от 4 009,26 лева до пълния
предявен размер от 7 371,51 лева или за сумата от 3 362,25 лева - главница за доставена
топлинна енергия, за разликата над уважения размер от 469,99 лева до пълния предявен
размер от 864,15 лева или за сумата от 394,16 лева – лихва за забава върху главницата за
доставена топлинна енергия, както и за сумата от 5,25 лева, представляваща лихва за забава
за периода от 01.07.2018 г. до 18.05.2021 г. върху главницата за дялово разпределение на
топлинна енергия.
ОСЪЖДА Д. Л. Х., с ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ж.к.
[адрес] № [адрес] да заплати на [фирма], ЕИК [ЕИК], със седалище и адрес на управление:
[адрес], на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, сумата от 117,42 лева, представляваща
разноски в производството по ч. гр. дело № 32080/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви
състав, както и сумата от 784,70 лева, представляваща разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца [фирма] – [фирма].
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба, пред Софийски градски съд,
в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11