№ 4063
гр. София, 06.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело
№ 20231110143581 по описа за 2023 година
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во, във
вр.чл.240, ал.1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба от В. Б. Ч. против
*****************, с която е предявен иск за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 10 500,00 лева, представляваща дадена в заем сума по неформален
договор за заем, обективиран в квитанция от 05.07.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.08.2023 г. до
окончателното изплащане.
В исковата молба, уточнена с молба с вх.№ 258239 от 18.09.2023 г. ищецът
твърди, че бил помолен от управителката на ответното дружество –
*****************, да предостави в заем сумата от 10 500,00 лева. Поддържа, че
предоставил поисканата му сума в брой на 05.07.2020 г., за което горепосоченото лице
му издало квитанция от приходен касов ордер, в която било записано, че сумата е във
връзка с предоставен заем. Ищецът поддържа, че между страните не била постигната
уговорка относно срока за връщане на заетата сума, но тъй като същата не била
върната, за него се пораждал правен интерес от предявения иск. Претендира и
сторените в производството разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор предявения иск се оспорва
по основание и размер. Оспорват се всички изложени в исковата молба твърдения, като
се поддържа, че ответното дружество не е получавало твърдения заем. Сочи се, че
представения от ищеца документ, на който той основава вземането си не установява, че
1
процесната сума е предоставена в заем на ответното дружество. Поддържа се още, че
този документ е подписан от лицето *****************, което не е представител на
*****************, нито е била упълномощена да го представлява към посочената в
квитанция дата, нито по-късно. Твърди се още, че всички взаимоотношения между
ищеца и ответното дружество са уредени с договор за заем от 16.06.2022 г. По
изложените в отговора доводи и съображения, ответникът моли за отхвърляне на
предявените искове и присъждане на сторените в производството разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
По делото е приложен заверен препис от квитанция към приходен касов ордер от
05.01.2020 г. за сумата от 10 500,00 лева, с посочено основание „заем“. Квитанцията е
подписана от трето за делото лице - *****************.
По делото е приложен договор за заем от 16.06.2022 г., сключен между ищеца и
ответното дружество, по силата на който заемодателят е предоставил на заемателя
сумата от 97 700 лева. Видно от чл.5 от договора е, че със същия страните са уредили
отношенията си по сключени между тях писмени договори и постигнати устни
споразумения по повод получени от дружеството – ответник суми.
Други относими и допустими доказателства не са представени.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД с договора за заем заемодателят
предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се
задължава да върне заетата парична сума или вещи от същия вид, количество и
качество. Следователно, по дефиниция договорът за паричен заем е неформален и
реален. За да породи правни последици този договор, не е достатъчно да са налице
единствено насрещните волеизявления на страните – заемодател и заемател. Във
фактическия състав на сделката се включват още и действия по фактическо предаване
на вещта, които са предпоставка за пораждане на правните му последици. Правното
значение на предаването на паричната сума като елемент от фактическия състав на
договора за заем е разглеждано в практиката на Върховния касационен съд, като е
възприето, че договорът е реален, тъй като единият елемент от фактическия му състав
е предаването в собственост, а другият – съгласието за връщане. Ако първият от тези
елементи липсва, налице е обещание за заем, а ако вторият липсва – няма договор за
заем и даденото е без основание /в този смисъл е решение № 379/2013 г. по г. д. №
171/2012 г., IV г.о. на ВКС/.
Предвид гореизложеното, фактическият състав на договора за заем включва
следните два елемента: 1./ съгласие на страните за предаване от заемодателя в
собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при
2
настъпване на падежа; 2./ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя.
При предявен иск с правна квалификация чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на
предоставена на заем парична сума, в доказателствена тежест на ищеца – заемодател е
да установи при условията на пълно и главно доказване осъществяването на
посочените два елемента, както и настъпването на падежа за връщане на заема, тъй
като той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси
изпълнение на договорно задължение на заемателя. Ответникът провежда насрещно
доказване на своите правоизключващи и/или правопогасяващи възражения, от които
цели да извлече благоприятни за себе си правни последици /в този смисъл са решение
№ 546/2010 г. по гр.д. № 856/2009 г., IV г.о. на ВКС, решение № 20/2011 г. по гр. д. №
620/2010 г., IV г.о. на ВКС, решение № 317/2015 г. по гр. д. № 1238/2014 г., IV г.о. на
ВКС и др./. Следва да се има предвид, че задължението на ответника по иска да
установи своите възражения за недължимост на сумата, по същество не освобождава
ищеца от задължението да докаже основанието на иска си. Последното произтича от
общото правило за разпределение на доказателствената тежест, регламентирано в
нормата на чл. 154 ГПК, според която всяка страна е длъжна да установи фактите , на
които основава своите искания или възражения /в този смисъл е решение от
07.11.2014 г. по гр.д.№ 2519/2014 г., ВКС, III г.о./.
В конкретния случай, в подадения по делото отговор от ответното дружество се
оспорва твърдението, че последното е получило сочената като заем сума, а отделно от
предходното - че посоченото в квитанцията лице е било упълномощено да го
представлява.
Съдът намира възраженията за основателни. В конкретния случай от
приложената по делото квитанция, в която е вписано наименованието на ответното
дружество, но и на трето за делото физическо лице, не може да се обоснове
еднозначен извод, че заемател е именно дружеството, а не посоченото физическо лице.
Отделно от предходното, нито дружеството, нито физическото лице са
индивидуализирани чрез посочване на ЕИК и ЕГН. При служебно направена справка в
Търговски регистър относно вписваните обстоятелства по партидата на ответното
дружество, съдът констатира, че лицето ***************** не е вписвана като
едноличен собственик на капитала на дружеството, нито негов управител или
представляващ.
Следва да се отбележи още, че не съществува законова презумпция, която да
замести доказването на основанието, на което сумата е преведена. Доколкото ищецът
твърди, че това основание е договор за заем следва да установи в процеса не само
предаването на сумата, което е част от фактическия състав на договора за заем , но и
другите му елементи, а именно поето насрещно задължение за връщане на сумата от
ответника и други условия на договора ако има такива /срок на връщане, лихва и пр./.
Напротив – в депозирана по делото уточнителна молба във връзка с дадените от съда
3
указания ищецът да изложи обстоятелства относно това дали страните са уговорили
определени условия и/или срок за връщане на процесната сума, по делото е депозирана
молба, в която ищецът сочи „не сме договорили срос за връщане, също не сме
уговорили и условия по заема“.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира предявения иск за
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК право на разноски има
ответникът. Видно от приложения по делото списък на разноските по чл.80 ГПК е, че
ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение. От представения по
делото договор за правна защита и съдействие не става ясно дали договореното
възнаграждение е заплатено, тъй като не е отбелязано същото да е платено в брой, нито
са представени доказателства за плащане по банков път. Ето защо, при липса на
доказателства за реално заплащане на договореното адвокатско възнаграждение, съдът
не присъжда такова.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Б. Ч., ЕГН ********** против
*****************, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
*****************, иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1-во, във вр.чл.240, ал.1
ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 500,00 лева,
представляваща дадена в заем сума по договор за заем, обективиран в квитанция от
05.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 03.08.2023 г. до окончателното изплащане.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4