Р Е Ш Е Н И
Е
№
363
гр.
Габрово, 17.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично съдебно заседание на деветнадесети
септември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря РОСИЦА НЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 817 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І ГПК.
Образувано е по искова молба, вх.
№ 3234/24.04.2019 г. на В.К.Б., ЕГН ********** и Н.К.Б., ЕГН **********
срещу С.В.Ф., ЕГН **********.
Ищците твърдят, че са съсобственици на поземлен имот в с. Донино, общ.
Габрово, с идентификатор 22959.504.54 по КК и КР, одобрени с влязла в сила
заповед № РД-18-1962/13.12.2018 г. на изп. директор на АГКК-София. В титула за
собственост - нотариален акт за собственост по давностно владение и наследство
№ 192, т.1, дело № 416 от 31.05.1978 г. на Габровски районен съдия, имотът бил
описан като дворно място, находящо се в с. Донино две Габровско, цялото от 3
декара, заедно с построената в същото жилищна постройка - къща на 65 кв.м.
Сочат, че ответницата С.Ф. е собственик на съседния ПИ с идентификатор
22959.504.55.
Излагат, че с възражение за неправилно нанесена граница между двата
имота до СГКК-гр. Габрово, вх. № 06-1827/11.03.2019 г., ищецът В.Б. поискал
отстраняване на допусната при одобряването на КККР на с. Донино грешка по
отношение на границата на съсобствения му имот и ПИ 22959.504.55, чрез нанасяне
на съществуващата на място материализирана граница - трайна ограда. Излагат, че
съгласно чл. 57, ал.1 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. отстраняването на
грешки в КК, допуснати по вина на правоспособното лице, изработило картата, се
извършва безвъзмездно в срока за отстраняване на дефектите, определен съгласно
договора за изработване на КК и КР, като към датата на подаване на възражението
срокът не бил изтекъл и били извършени преки геодезически измервания на
съществуващата на място материализирана граница с цел отстраняване на
допуснатата грешка в КК. Сочат, че на основание служебната заявка и изготвения
проект по чл. 75 от Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г., по административната
преписка първоначално била издадена Заповед № 18-2888-18.03.2019 г. на Началник
СГКК-Габрово, с която било одобрено изменението в КККР на с. Донино, състоящо
се в промяна в границите на поземлените имоти на страните, съгласно изготвената
скица-проект № 15-232221/18.03.2019 г. на Началник на СГКК гр. Габрово.
Ответницата като собственик на ПИ 22959.504.55, чрез пълномощник М.С. Б. /нейна
майка/ обжалвала горецитираната заповед. След депозиране на жалбата с Решение
№18-3682-04.04.2019 г. на Началник на СГКК гр. Габрово, Заповед
18-2888-18.03.2019 г. била оттеглена, като вместо нея било отказано да бъде
одобрено исканото изменение на КК и КР. Административният орган посочил, че от
подадената жалба било видно, че ответницата С.Ф. като заинтересована страна не
е съгласна с исканата промяна. В тази връзка е приел, че грешката в КК относно
действителното положение на границата между двата процесни имота е свързана със
спор за материално право между собствениците имотите, по смисъла на чл. 54, ал.
2 ЗКИР.
Ищците излагат, че констатираната грешка в КК относно имотната граница
между ПИ 22959.504.54 и ПИ 22959.504.55 е отразена в скица-проект № 15-232221
от 18.03.2019 г. на Началник на СГКК- Габрово. В обяснителната записка към
проекта за изменение на КККР било посочено, че промяната на границата между процесните
имоти е направена съобразно преки геодезически измервания на съществуващата на
място граница. Излагат, че така площта на имот с идентификатор 22959.504.54
преди промяната е 2586 кв.м., а след промяната: 2868 кв.м., или в резултат на
допуснатата грешка в КК относно местоположението на имотната граница, част от
282 кв. м. от съсобствения на ищците поземлен имот била нанесена погрешно в
границите на имота на ответницата.
Твърдят, че при одобряването на кадастралната карта на с. Донино, е
допусната грешка при нанасянето на границата между ПИ с идентификатор
22959.504.54 и ПИ с идентификатор 22959.504.55, като катастралната граница не
съвпада с реалната имотна такава, материализирана на място от дълги години с
бетонни колове и мрежеста ограда. Сочат, че тази ограда съществува повече от 30
години, поставена е преди 1989 г. и никога не е била променяна. Сочат, че
първоначално двата процесни имота били един общ имот, който впоследствие бил
разделен. След разделянето им била поставена въпросната ограда между двете
дворни места по съгласие на собствениците, като бетонните колове били монтирани
от самия наследодател и баща на ответницата - В.П. Б.. Излагат, че от
изграждането на оградата до депозирането на жалбата на С.Ф. срещу оттеглената
заповед за изменение на КККР не е имало спор, че имотната граница минава по
съществуващата на място ограда, поставена през 1989 г.. Твърдят, че през цялото
това време - повече от 30 години, ищците владеели съсобственият им имот в тези
граници, като нито В. Б. приживе, нито неговите наследници, са имали претенции
относно местоположението на границата и площта на двата имота. Това положение
останало непроменнено и след придобиването на собствеността върху имота от
ответницата чрез извършеното от В. Б. дарение в нейна полза през 1997 г.,
съответно реалната част от 282 кв. метра, която неправилно е нанесена в
границите на имота на ответницата поради грешка в КК, също винаги през този
30-годишен период, е била владяна от ищците като част от съсобствения им имот.
С оглед изложеното молят да се постанови решение, с което да се приеме
за установено по отношение на ответницата, че са собственици на процесната
реална част и че е допусната грешка в кадастралната карта, като тази реална част
от 282 кв. м. погрешно е заснета като част от ПИ 22959.504.55, която грешка да
бъде отстранена чрез нанасяне на границата между ПИ 22959.504.54 и ПИ
22959.504.55 съгласно изработената скица-проект №15-232221 от 18.03.2019 г. на
Началник на СГКК-Габрово. Претендират направените по делото съдебни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК от ответницата е депозиран отговор на исковата
молба, в който оспорва предявения иск.
Не оспорва обстоятелството, че ищците са съсобственици на поземлен имот с
идентификатор 22959.504.54 по КК и КР, а ответницата собственик на поземлен
имот с идентификатор 22959.504.55 по КК и КР, че двата поземлени имота са
съседни, както и че първоначално са били един общ имот, собственост на
наследодателя В.П. Б., като общият имот бил разделен между синовете на В.П. Б.
- П. В. Б. и К. В. Б.. Оспорва, че при
одобряването на кадастралната карта на с. Донино, община Габрово е допусната
грешка при нанасянето на границата между двата процесни поземлени имота: ПИ
22959.504.54 и ПИ 22595.504.55. Не било вярно изложеното от ищците, че реалната
имотна граница между имотите съвпада с отразената такава на скица-проект №
15-232221 от 18.03.2019 г. на Началник на СГКК-Габрово. Оспорва ищците да са
придобили по давност частта от 282 кв. м., за която се твърди, че неправилно
била заснета като част от имота на ответницата. Излага подробни съображения
относно начина на разделяне на имотите, техните граници и местоположението на
оградата между тях. Сочи, че между двамата братя, синовете на В.П. Б., спор за
границата между двата имота никога не било имало, като впоследствие, след 1969
г., В.П. Б., бащата на ответницата подменил дървените колове с бетонови, без да
променя местоположението на границата между двата имота. Сочи, че години след
смъртта на К. Б., неговият син В.Б., решава, че двете места не са разделени на
равни части и принуждава бащата на ответницата да премести съществуващите
оградни колове навътре в своя имот, с цел да увеличи площта на неговия имот.
Като искането на ищеца В.Б. било оградата да се измести до долния край на
стопанската постройка /сега сграда № 2/. В името на добрите взаимоотношения, В.
Б. изместил част от бетоновите колове в горния край на стопанската постройка,
макар тя да не съответствала на имотните граници, за които са се разбрали
техните наследодатели, и да не отразявала действителната граница според правото
на собственост на страните.
Излага, че тази ограда, за която ищците твърдят, че е имотна граница,
отразена на скицата-проект, е без строителни книжа, без изискуемите съгласно
ЗУТ актове - липсвало разрешение за
строеж за ограда, протокол за строителна линия и ниво за ограда, следователно не можело да се направи
извод, че е вярната имотна граница, а и същата не съответствала и на
притежаваното от страните право на собственост.
Счита, че при изработването на кадастралната карта са
от значение имотните граници, а не фактическите граници на място. Ако в
кадастралния план имотът бил заснет по неговите фактически, а не имотни
граници, имало грешка в този кадастрален план, която подлежи на поправка по
реда на чл.54, ал.2 от ЗКИР, но не и обратното.
Твърди, че след влизане в сила на Решение № 18-3682-04.04.2019 г., изд.
от Началник на СГКК- Габрово, ответницата С.Ф. се снабдила със скица на
собствения си ПИ 22959.504.55 и е извършено трасиране и означаване на границите
на имота й от правоспособно лице по ЗКИР, в съответствие с одобрените със
Заповед № РД-18-1962 / 13.12.2018 г. на ИД на АГКК-София кадастрална карта и
кадастрани регистри, за което е издаден съответния протокол. Моли предявеният иск с правно основание чл.
54, ал. 2 от ЗКИР да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендира направените разноски по делото.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Не се спори и с определение от 11.07.2019 г., за безспорен и ненуждаещ
се от доказване в отношенията между страните е отделен фактът, че ищците са
собственици на поземлен имот с идентификатор 22959.504.54, а ответникът е
собственик на съседния имот с идентификатор 22959.504.55.
Не се спори между страните, а и се установява от представената от СГКК -
Габрово преписка, че с възражение за неправилно нанесена граница между двата
имота, ищецът В.К.Б. е поискал отстраняване на твърдяна грешка при одобряването
на КККР на с. Донино, по отношение на границата на между двата поземлени имота
- ПИ 22959.504.54 и ПИ 22959.504.55.
Въз основа на подаденото възражение е издадена Заповед №
18-2888-18.03.2019 г. на Началник на СГКК-Габрово, с която е одобрено
изменението на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Донино,
ЕКАТТЕ 22959, общ. Габрово, одобрена със Заповед № РД-18-1962 / 13.12.2018 г.
на ИД на АГКК-София и съгласно скица- проект № 15-232221-18.03.2019 г..
Срещу издадената заповед за изменение е подадена жалба вх. № 06 –
2212/02.04.2019 г. от ответника С.В.Ф., в резултат на което с Решение № 18-3682-04.04.2019
г. на Началник CГKK-Габрово, е оттеглена
Заповед № 18-2888-18.03.2019 г. и е отказано да бъде одобрено исканото
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на с. Донино, относно
границата между двата имота, съгласно скица-проект на СГКК – Габрово №
15-232221/18.03.2019 г., като административният орган е приел, че е налице спор
за материално право относно действителното местоположение на границата между
двата поземлени имота.
Не се спори и с протоколно определение от 11.07.2019 г., за безспорен и
ненуждаещ се от доказване в отношенията между страните е отделен и фактът, че
около 1989 г. оградата между двата имота е поставена от В. Б. по точки A – B –
C от скица-проект 15232221 от 18.03.2019 г., като и че на 08.05.2019 г. /след
предяване на исковата молба/ ответникът по делото е преместила така
съществуващата ограда по точки A – F – E - D от същата скица проект.
В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза,
изготвено от вещо лице С.Х.Б., което съдът кредитира като компетентно и
съответно на събраните в производството доказателства. Въз основа на
заключението съдът приема, че към 13.12.2018 год. - датата на издаване на
Заповед № РД-18-1962 на изп. директор на АГКК за влизане в сила на КККР на
землището на село Донино, село Миневци не е имало действащ, одобрен кадастрален
и регулационен план. Вещото лице сочи,
че имотните граници на поземлени имоти
22959.504.54 и 22959.504.55 от КК на урбанизираната територия на с. Миневци
(изчертани със сини линии на комбинирана скица на приложение 1) съвпадат изцяло
с границите на имотите на страните по делото от неодобрен план на селото.
Съгласно заключението спорният участък от границата между имотите на страните
по делото не е бил заснет чрез преки геодезически измервания при изработването на кадастралната карта.
Вещото лице сочи, че при изработването на КК, данните за спорния участък от
границата, както и за останалата част от границите на двата имота са взети от
неодобрения план от 1987 г.. Съгласно заключението кадастрално заснемане чрез
преки геодезически измервания на спорния участък от границата между двата имота
е направено за първи път при съставяне на скица-проект № 15-232221 от фирмата,
изработила проекта за отстраняване на грешка в границата на ПИ 22959.504.54.
При това измерване оградата между двата имота, която е приета и за имотна
граница се е намирала по линията изчертана с червен цвят на комбинирана скица
на приложение 2 към това заключение. Вещото лице е посочило, че спорната част
отразена с червена щрихована и надпис „спор” на комбинираната скица -
Приложение 2 към СТЕ е с площ 295 кв.м.. Също така съгласно заключението
представените по делото документи за собственост - три нотариални акта, не
съдържат данни за местоположението на границите на имотите на ищците и
ответницата. Поради тази причина те не могат да се използват като доказателства
за определяне на нейното точно местоположение. Вещото лице посочва, че двата
имота на страните по делото първоначално са били един общ имот, който е
разделен между техните праводатели след смъртта на техния родител, като целта е
била да получат в свой дял равни части от него с площ на всяка част от 3000 кв.
м..
В производството са събрани гласни доказателствени средства, чрез разпит
на свидетелите Н.В.Г., Д.П.Д., М.С. Б., Р.Ц.Д., които съдът кредитира, като
основани на непосредствените им впечатления. Техните показания еднопосочно,
безпротиворечиво и пълно описват двата имота, за които възпроизвеждат
възприятия по начин, позволяващ идентифицирането им. Свидетелите дават подробни
показания относно топографските характеристики на имотите. Въз основа на
показанията на свидетелите съдът намира за установено, че фактическа власт
върху спорната част от имота след 1989 г. до предявяване на исковата молба се е
упражнявала от ищците по делото. Св.
Николета Гечева и св. Маргарита Б. категорично сочат, че наследодателят на
ответницата - В. Б. е поставил оградата между двата съседни имота по точки А –
B – С от скица проект 15232221 от 18.03.2019 г., като оградата от тогава до
предявяването на исковата молба не е премествана, т. е. спорната част попада в
имота на ищците, които необезпокоявано са упражнявали фактическа власт върху
същата в продължение на около 30 години.
Съдът не обсъжда останалите доказателства събрани по делото, с оглед
отделените за безспорни в отношенията между страните факти.
Относно предявения иск, с правна
квалификация чл. 54, ал. 2 ЗКИР.
Съгласно разпоредбата на чл. 54, ал. 2 ЗКИР, когато непълнотата или
грешката на кадастралната карта и регистри е свързана със спор за материално
право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред. Влязлото в сила
съдебно решение, придружено от проект за изменение, изготвен от правоспособно
лице по кадастър, е основание за изменение на кадастралната карта. В този
смисъл разпоредбата предвижда правилото, в случаите когато кадастралната карта
и регистър не съответстват на действителните граници на собствеността и
страните спорят по това, съответно – не могат да извършат поправката по взаимно
съгласие, то спорът да се отнесе за разрешаване от гражданския съд.
Постановеното със съдебното решение е обвързващо Агенцията по геодезия,
картография и кадастър да извърши или не извърши съответните поправки.
Искът по чл. 54, ал. 2 ЗКИР по своя характер е положителен установителен
иск за собственост. В тежест на ищците по него е да докажат, че са собственици
съгласно нотариален акт за собственост № 192/31.05.1978 г, том I, дело № 416/1978
г. на Габровски районен съдия на спорната реална част, за която част твърдят,
че неправилно е заснета към съседния имот с идентификатор 22959.504.55,
евентуално че са станали собственици на спорната част на основание придобивна
давност, текла от 1989 г. до предявяване на исковата молба.
Ответницата следва да докаже правоизключващите си възражения,
включително, че е собственик на имот с идентификатор 22959.504.55, част от
който е и процесната реална част.
Съгласно Тълкувателно решение № 8 от
23.02.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2014 г., ОСГК, Законът за кадастъра и имотния регистър
определя кадастъра като съвкупност от основни данни за местоположението,
границите и размерите на недвижимите имоти, както и за правото на собственост и
другите вещни права върху недвижимите имоти и техните носители. Документирането
на данните се извършва чрез създаване на кадастрални карти и кадастрални
регистри, чийто обхват и съдържание са подробно уредени в ЗКИР и в Наредба № 3
от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри.
Одобрените по реда на ЗКИР
кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие. От тях не
произтичат промени във вещноправния статут на имотите. За отразените данни за
имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР
оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на
собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се
отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния
регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен
легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис
или записи в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или
легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.
Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР
на ЗКИР /нова - ДВ, бр. 49 от 2014 г./ определя непълнотите или грешките в
кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в
кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо
действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри". Когато тези несъответствия не са свързани със
спор за право на собственост, поправянето им се извършва по административен
ред. Когато непълнотите или грешките на основните данни в кадастралната карта
или кадастралния регистър са свързани със спор за материално право, те се
отстраняват след решаване на спора по съдебен ред съгласно чл. 53, ал. 2, изр.
2 ЗКИР /първоначална редакция/, аналогична с действащата редакция на чл. 54,
ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр. 49 от 2014 г./.
Спорът за материално право най-често се изразява в това, че реална част
от един недвижим имот е заснета към съседен имот или цял имот не е заснет като
самостоятелен, а е инкорпориран в съседен имот. Искът по чл. 53, ал. 2, изр. 2 ЗКИР /първоначална редакция/, идентичен с иска по чл. 54, ал. 2 ЗКИР /ДВ, бр.
49 от 2014 г./, цели да установи безспорно пространствения обхват на правото на
собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта. При
предявен отрицателен установителен иск тази цел не може да бъде постигната,
поради което искът се определя като положителен установителен иск.
Принцип в гражданския процес е
спорното право да се установява към момента на предявяване на иска, респективно
- към момента на приключване на съдебното дирене в инстанцията по същество, при
условията на чл. 235, ал. 3 ГПК. Само по изключение ищецът има правен интерес
да установи правото си на собственост към минал момент. Такова изключение бе
искът по чл. 32, ал. 1, т. 2 ЗТСУ (отм.), при който съдебната практика
приемаше, че поради прякото отчуждително действие на одобрен
дворищнорегулационен план правото на собственост върху неправилно заснетия имот
следва да се установи към момента на одобряване на плана. ЗКИР въведе основно
изискване кадастралната карта и кадастралните регистри да отразяват вярно
правото на собственост - чл. 2, ал. 5 ЗКИР, и да бъдат поддържани в актуално
състояние - чл. 51 ЗКИР. Дори да не е допусната непълнота или грешка, промените
в правото на собственост, настъпили след одобряване на кадастралната карта и
кадастралните регистри, също подлежат на отбелязване съгласно чл. 52 и чл. 53 ЗКИР. Ето защо определението, дадено в § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР, следва да се
тълкува не изолирано, а във връзка с цитираните разпоредби /чл. 2, ал. 5 и чл.
51 ЗКИР/, в смисъл, че установяването както на спорното право на собственост,
така и на неточното отразяване на обема на това право, по принцип е към момента
на предявяване на иска, респективно - на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, като се вземат предвид и тези настъпили след
одобряване на кадастралната карта юридически факти, които имат значение за
придобиване, изменение или погасяване на правото.
Между страните няма спор, че ищците са собственици на поземлен имот с
идентификатор 22959.504.54, а ответникът е собственик на съседния имот с
идентификатор 22959.504.55, което се установява и от представените нотариални
актове. Предмет на настоящото производство е частта от 295 кв. м., заключена
между точки А – B – C – D – E – F – A по
скица проект № 15 -232221 от 18.03.2019
г. /защрихована в червен цвят на комбинирана скица – Приложение 2 към
СТЕ /, заснета като част от ПИ с идентификатор 22959.504.55 (собственост на
ответника).
От събраните по делото доказателства съдът намира за установено, че е
налице грешка в кадастралния план и кадастралните регистри за с. Донино, общ.
Габрово, одобрени със заповед № РД-18-1962 от 13.12.2018 г.. За да съответства
на действителното положение, действащият кадастрален и регулационен план следва
да отразява поземлените имоти съобразно правото на собственост и имотните
граници. Непълнотите или грешките в кадастралната карта са несъответствия в
данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на
недвижимите имоти спрямо действителното им състояние.
При анализ на доказателствата по делото съдът намира, че в настоящия
случай е налице именно такова несъответствие - реална част от един недвижим
имот е заснета към съседен имот. С оглед приетата СТЕ на землището на село
Донино, село Миневци не е имало действащ, одобрен кадастрален и регулационен
план, като спорният участък от границата между имотите на страните по делото не
е бил заснет чрез преки геодезически измервания
при изработването на кадастралната карта. От друга страна представените
по делото документи за собственост не съдържат данни за местоположението на
границите на имотите на ищците и ответницата. Поради тази причина те не могат
да се използват като доказателства за определяне на нейното точно
местоположение. С оглед изложеното съдът счита, че местоположението на имотната
граница следва да бъде съобразно с поставената от наследодателя на ответницата
ограда между двата имота през 1989 г., а именно по т. А – B – C от скица проект
№ 15 -232221 от 18.03.2019 г.. Няма
данни за промяна на така поставената ограда до предявяване на исковата молба.
Съгласно отделените за безспорни обстоятелства и събраните гласни
доказателствени средства безспорно се
установи, че след поставянето на оградата ищците са владеели необезпокоявано
процесната реална част от 295 кв. м. защрихована в червен цвят на комбинирана
скица – Приложение 2 към СТЕ, като част от техния имот.
Придобивната давност е един от способите за придобиване на право на
собственост върху вещи и на вещни права върху недвижими имоти, предвидени в
обективното ни материално право (чл. 77 и чл. 85 ЗС). Единствено по
законодателен ред е допустимо да бъде изключено неговото осъществяване. В
случая не могат да се приложат забраните предвидени в устройствените закони за
придобиване на реална част от недвижим имот по давност. Владението като
фактическо състояние е несмущавано и явно упражняване съдържанието на вещно
право, в случая това на собственост, през определен период от време (5 или 10
години), което състояние включва обективен елемент – фактическа власт и
субективен – намерение за своене на обекта. Субективният елемент се презюмира
от закона – чл. 69 ЗС, поради което при липсата на проведено обратно доказване
от страна на ответника, презумпцията е необорена и приложима.
В случая не може да се приложи петгодишния срок по чл. 79, ал. 2 ЗС,
защото не са налице предпоставките на добросъвестното владение - липсва
основание на упражняваната фактическа власт, годно да направи владелците
собственици по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС. Ищците са въвели изрично твърдение
за началния момент на упражняваното от тях владение върху спорната реална част
от имота – 1989 г. – момента на поставянето на оградата между двата имота.
Следователно от 1989 г. до 1999 г. фактическата власт е упражнявана от ищците,
без данни да е прекъсвана и при явното намерение за своене, което означава, че
в полза на ищците е изтекъл 10-годишният давностен срок, който обуславя
придобиването на собствеността върху реалната част от 295 кв. м. защрихована в
червен цвят на комбинирана скица – Приложение 2 към СТЕ.
Според ТР № 4/ 17.12.2012 г. по т.д.№ 4/12 г. на ОСГК, при придобивната
давност действието на придобивното основание се зачита от момента на изтичане
на срока, стига да е налице позоваване от страна на владелеца или неговите
наследници, респ. на неговите кредитори, ако длъжникът им бездейства и не се
позовава на изтеклата в негова полза давност съгласно чл. 120 ЗЗД във връзка с
чл. 84 ЗЗД. Следователно действието на предвидения в чл. 79 ЗС оригинерен
придобивен способ се е реализирало като резултат от упражнявано от двамата ищци
непрекъснато владение в продължение на предвидения от закона период от време
през 1999 г.. В случая е ирелевантно
обстоятелството, че след предявяване на иска ответницата самоволно е преместила
оградата навътре в имота на ищците съобразно границата посочена в одобрената
кадастрална карта. Към момента на
позоваването на изтеклата давност ищците са били във владение на процесната
реална част и владението не е било прекъснато за повече от шест месеца преди
позоваването. Изгубването на владението
върху спорната реална част от 295 кв. м. след позоваването на изтеклата давност
не може да се отрази върху вече придобитото право на собственост, защото
то е вече придобито. /В този смисъл решение
№ 92 от 25.04.2016 г. по гр.д. № 6259/2015 г. на ВКС, I г.о./
Ето защо, съдът намира за установено, че е налице грешка в одобрената
кадастрална карта, тъй като неправилно е заснета имотната граница между имота,
собственост на ищците и този на ответницата, което налага предявеният иск да
бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски се поражда за ищците, които са
доказали извършени такива в размер на 1160 лева, представляващи заплатени
държавни такси, внесен депозит за възнаграждение на вещо лице и заплатено
адвокатско възнаграждение, които следва да се възложат в тежест на ответницата,
в приложение на чл. 78, ал. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правна квалификация чл. 54, ал.2
ЗКИР, предявен от В.К.Б., ЕГН **********, с адрес: *** и Н.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** срещу С.В.Ф., ЕГН **********, с адрес: ***, че В.К.Б., ЕГН **********
и Н.К.Б., ЕГН ********** са собственици на следния недвижим имот – реална част
от поземлен имот с идентификатор № 22959.504.55 по кадастралната карта на село
Донино, общ. Габрово, с площ на реалната част от 295 кв. м., отразена с червена
щриховка на комбинираната скица на вещото лице С.Б., намираща се на лист 110 по
гр. д. № 817/2019 г. на Габровския районен съд, приподписана от съда и
съставляваща неразделна част от настоящото решение, като при изработването на
кадастралната карта тази реална част погрешно е заснета като част от ПИ
22959.504.55, вместо като част от ПИ 22959.504.54.
ОСЪЖДА С.В.Ф., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на В.К.Б., ЕГН **********,
с адрес: *** и Н.К.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1160 (хиляда сто и шестдесет
лева) лева – разноски за производството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Габровския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: